Р Е Ш Е Н И Е
№ 632/2.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1354 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 53б от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ (ДП НКЖИ), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 110, представлявана от генералния директор
– инж. К.П., против Заповед № 18-10873-10.11.2020 г. на началник на СГКК гр.
Пазарджик, с която е одобрено изменение в КККР на с. Варвара, ЕКАТТЕ 10104,
община Септември, област Пазарджик. Заповедта е оспорена като незаконосъобразна,
постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде
отменена изцяло.
По
същество се твърди, че изменението на кадастралната карта променя границите на Поземлен имот с идентификатор 10104.115.167 и Поземлен
имот с идентификатор 10104.323.536. Посочено е, че Поземлен имот с
идентификатор 10104.115.167 с площ 5522 кв.м. е публична държавна собственост,
която се упражнява от ДП НКЖИ и е заведен в баланса на нейното поделение ЖП
Секция Пловдив. За гореописания имот е издаден Акт за публична държавна
собственост № 7275/17.12.2019 г. Същият имот представлявал територия на
транспорта с начин на трайно ползване за линии на релсов транспорт. По силата
на обжалваната заповед обаче, от гореописания Поземлен имот с идентификатор
10104.115.167 с площ от 5522 кв. се образувал Поземлен имот с идентификатор 10104.115.825,
който е с площ от 4885 кв. В този смисъл се посочва, че без съгласието на ДП НКЖИ и без акт на Министерския съвет, от имота
предоставен за управление на Националната компания с начин на трайно ползване
„за линии на релсов транспорт“ се отнемат 637 кв.м.
Освен това в жалбата се посочва и, че Поземлен
имот с идентификатор 10104.323.536, с площ 27374 кв.м. е публична държавна
собственост, която се упражнява от ДП НКЖИ и е заведен в баланса на нейното
поделение ЖП Секция Пловдив. За гореописания имот е издаден Акт за публична
държавна собственост № 7267/16.12.2019 г. Същият представлявал територия на
транспорта с начин на трайно ползване за линии на релсов транспорт. По силата
на обжалваната заповед обаче, от гореописания Поземлен имот с идентификатор 10104.323.536
с площ 27374 кв.м. се образувал Поземлен имот с идентификатор 10104.323.675, който е с площ от 514 кв.м и Поземлен имот с
идентификатор 10104.323.676, който е с
площ от 23762 кв.м.
В този смисъл се посочва, че без
съгласието на ДП НКЖИ и без Акт на Министерския съвет, от имота предоставен за
управление на Националната компания се отнемат 3 098 кв.м.
Предвид
горните са изложени съображения, че в случая не е налице основание за
провеждане на процедура по отстраняване на явна фактическа грешка в КККР и
липсва основание за издаване на процесната заповед. Изрично посочва също, че в
случай че заявителят на процедурата – АПИ твърди, че терена между границите на
отпадналия Поземлен имот с идентификатор 10104.323.536 и външните граници на
новообразуваните с изменението поземлен имот 10104.323.675 и поземлен имот 10104.323.676,
не е държавна собственост предоставена на ДП НКЖИ, то очевидно е налице спор за
собственост.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. М., който поддържа жалбата. Претендират се разноски. Представено е и
допълнително писмено становище по съществото на спора.
Ответникът
- редовно призован, явява се в едно съдебно заседание. Представлява се от адв. Ч.,
който оспорва жалбата. Твърди, че според ответника, пътят по смисъла на закона
е терен траен топографски обект, чиито граници са определени със съответни
геодезически измервания. В тази връзка били неоснователни твърденията, че не е
налице явна фактическа грешка и това не е процедурата, по която следва да бъде
изменена. В допълнение ответникът лично посочва, че се процедира явна
фактическа грешка като се отразява пътя в състоянието му, в което е в момента.
В КК към момента изобщо го нямало отразен като имот. Твърди, че целият път го
нямало отразен в действащата КК, както и в КВС отпреди това, поради което
процедурата е ЯФГ.
Заинтересована
страна – Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството - редовно уведомена, не се явява, не се представлява в
съдебно заседание. Представено е становище по жалбата с вх. № 2497/18.03.2021
г. от юрк. А., процесуален представител на Областния управител на Област
Пазарджик, упълномощен представител на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Изложени са съображения за основателност на жалбата и
съответно за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се нарушение на
материалния закон при издаване на заповедта, доколкото СГКК не е съобразила и
не е отразила правилно съществуващите права на ДП НКЖИ.
Заинтересована
страна – Министерство на околната среда и водите –редовно
уведомена, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. По делото е
представено становище с вх. № 2260/11.03.2021 г., вх. №2459/17.03.2021 г. и
вх.№ 2617/22.03.2021 г. от юриск. К.-Н., с което посочва, че жалбата е
основателна по изложените в същата съображения. Изложени са самостоятелни
съображения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на заповедта, доколкото МОСВ не е собственик на част от посочените
имоти, както и че при допитване до съответната Басейнова дирекция е установено,
че ръководството на същата не е уведомено по надлежния ред за провежданата
процедура по изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър на с.
Варвара. Изложени са съображения и по съществото на спора, касаещи липсата на
основания за прилагане на процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка
в случая. Моли се да им бъдат присъдени разноски по делото.
Заинтересована
страна – Община Септември – редовно уведомена, представлява се от адв. И.,
който оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на
заповедта. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила
оспорената заповед на началника на СГКК – Пазарджик.
Заинтересована
страна – И.П.В. – редовно уведомена, не се явява, не се представлява в съдебно
заседание. Не изразява становище по жалбата.
Заинтересована
страна – М.Р.Г. като наследник на заинтересованата страна Р.Г.Г. – редовно
уведомен, представлява се от адв. Л.Г., счита заповедта за незаконосъобразна и
моли същата да бъде отменена.
Заинтересована
страна – Г.Р.Г., чрез законен представител В.А., като наследник на
заинтересованата страна Р.Г.Г. – редовно уведомен, представлява се от адв.
Л.-Г., счита заповедта за незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена.
Заинтересована
страна – Министерство на земеделието, храните и горите – редовно уведомена, не
се явява, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по
жалбата.
Заинтересована
страна – Агенция пътна инфраструктура – редовно
уведомена, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е започнало по повод подадено заявление peг. №
01-442294-28.09.2020 г. от Д. И. К. представител на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и приет проект за изменение с Удостоверение №
25-228752-21.09.2020 г.
Започната
процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри касае
поземлени имоти с. идентификатори 10104.115.166, 10104.115.167, 10104.115.213,
10104.115.823, 10104.323.503, 10104.323.521, 10104.323.536, 10104.374.576, 10104.383.598, 10104.383.719, 10104.383.734, 10104.383.808,
10104.383.817, 10104.383.818,10104.384.420, 10104.384.602, 10104.384.604, 10104.384.605, 10104.384.725,
10104.384.726, 10104.384.737, 10104.384.738, 10104.384.739, 10104.384.800, 10104.384.802,
10104.384.803, 10104.5.169, 10104.5.219, 10104.50.102, 10104.51.29, 10104.53.108,
10104.53.110, 10104.53.203, 10104.53.218, 10104.53.68, 10104.54.211, 10104.54.600,
10104.54.736, 10104.54.820, 10104.54.821, 10104.54.822, 10104.54.824,
10104.55.2 по КККР на землище с. Варвара, общ. Септември, одобрена със заповед
№ РД-18-1081/10.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Тоест
иска се изменение касаещо 43 поземлени имота.
На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК заинтересованите лица, чиито имоти е предвидено
да бъдат засегнати от изменението са уведомени с Уведомление изх. № 24-24648 от
12.10.2020 г.
В
указания срок от получаване на Уведомление изх. № 24-24648 от 12.10.2020 г. от
ДП НКЖИ е депозирано Възражение вх. № 02-1130/20.10.2020 г. от негова страна, в
което са изложени съображения, че Поземлен имот с идентификатор 10104.115.167 с
площ 5522 кв.м. е собственост на ДИ НКЖИ и е заведен в баланса на ЖП Секция
Пловдив, като дружеството притежава Акт за публична държавна собственост №
7275/17.12.2019 г., а имотът представлява територия на транспорта с начин на
трайно ползване за линии на релсов транспорт. Съответно Поземлен имот с
идентификатор 10104.323.536 с площ 27374 кв.м. е собственост на ДП НКЖИ и е
заведен в баланса на ЖП Секция Пловдив, като за същия дружеството притежава Акт
за публична държавна собственост № 7267/16.12.2019 г., а имотът представлява
територия на транспорта с начин на трайно ползване за линии на релсов транспорт.
Предвид това се възразява, че с предвидените изменения се нарушават интересите
на ДП НКЖИ. Изрично е посочено, че се представят цитираните актове за
собственост.
Междувременно
проектът за изменение на КККР е съгласуван и с Областна дирекция „Земеделие“ с
писмо изх. № РД-12-03-62-2 от 12.10.2020 г., на основание чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР.
Административното
производство е завършило с издаването на Заповед № 18-10873-10.11.2020 г. на Началника на СГКК – гр. Пазарджик на
основание чл. 53б, и ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, като
със същата е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на с. Варвара, обл. Пазарджик, състоящо се в отстраняване на явна
фактическа грешка, което се изразява в нанасяне на нови обекти в КККР, нанасяне
на нови идентификатори и заличаване на обекти от КККР. Нанесени са над 60
обекта, нанесени са 5 нови идентификатора и са заличени 47 обекта.
С
изменението са засегнати и двата недвижими имота описани в жалбата на ДП НКЖИ.
Засегнати са имоти на Р.Г., на МОСВ и на държавата, представлявана в настоящото
производство от МРРБ, както и на останалите конституирани заинтересовани
страни.
Единствени
мотиви за одобреното изменение на КККР на с. Варвара са, че същото е по „заявление
вх. № 01-442294/28.09.2020г. от Димитър И. Калайджиев представител на Агенция „Пътна
инфраструктура“, удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-228752-21.09.2020 г.,
издадено от СГКК - гр. ПАЗАРДЖИК, възражение вх. № 02-1130-20.20.2020г.
подадено от ДП НКЖИ - чрез инж. Г.К., директор ЖП секция Пловдив, което е
неуважено, поради липса на представени доказателства в подкрепа на възражението.“.
За
изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства, и по искане на
жалбоподателя, и заинтересованата страна Г., е назначена съдебно – техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като
обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице.
Със
заключението си вещото лице е посочило, че видно от скица №1 към заключението,
обхвата на п.и. 536 (теснолинейка) в процесната част достига 26 м. Както се
вижда на комбинирана скица № l.l, в този обхват попада голяма част от пьтното
платно и обхвата определен от банкет, земен откос на общински път III-8402,
п.и. 503 с площ 27627 кв.м. На скица № 2 към заключението е дадена и извадка от
КВС (КК) за процесната част от п.и. 167, в която не са посочени със съответните
условни знаци земен и скален откос по точки 1,2,3,4 и подпорен зид по точки
5,6,7,8, което е от значение за определяне на земния обхват на пътна и
железопътна инфраструктура.
Според
вещото лице, причината е, че пътна и железопътна инфраструктура не са нанесени
в плана за земеразделяне (КВС) чрез преки геодезически измервания, а е оцифрено
съдържанието на ЕТК (едромащабна топографска карта) без да е актуализирано
съдържанието ѝ с преки геодезически измервания. Вещото лице е заключило
също, че е налице груба техническа грешка при отразяване съществуващи
изкуствени трайни топографски елементи за техническата инфраструктура, както за
п.и. 323.536, така и за успоредно изграден общински път -п.и. 503, което е
видимо на терен без дори да се правят геодезически измервания. На представените
скици 4 и 4.1 към заключението се потвърждавало обективността на геодезическите
измервания във връзка с рехабилитацията на пътя.
По
отношение на п.и. 10104.115.167, вещото лице е посочило, че разликите в
отразяване на границите определени от изкуствени и естествени топографски
елементи и преки геодезически измервания, се дължат на точността на различните
начини на отразяване, посочени в последното изречение на отговора на въпрос №1.
Освен
това вещото лице е посочило, че видно от скица № 4, през имот 10104.323.675 не
преминава ж.п. линия и не може да се определи разстояние от крайната релса.
На
скица № 4 е нанесена и сервитутна граница на път III - 8402, разстояние до
крайната релса на железния път в п.и. 10104.323.676 -2.0 м.
Според
заключението на вещото лице, намалението на площта на п.и. 10104.115.167 след
изменението на КК и образуването на п.и. 10104.115.825, се дължи на различната
точност при отразяването на обектите на транспортната инфраструктура и нова
граница на обхвата на пътя след нанасяне на сервитута 2м. от подпорния зид.
Съответно
вещото лице е заключило също, че намалението на втория имот на ДП НКЖИ с 3098 кв.м.
се дължи на груба грешка при отразяването ширината на обхвата на път III-8402 в
процесния участък, като голяма площ нанесена в КВС като ширина на обхвата на
тестолинейката е върху обхвата на частта от път III- 8402.
Освен
това по отношение на имотите на заинтересованата страна Г., вещото лице е
приело, че строителната граница на с. Варвара по гранични точки 10,11,12,1 по границата
на п.и.224 (урбанизирана и неурбанизирана територия) не е променяна е не е
предмет на делото. Както и, че пренесените от едромащабната топографска
карта, граници и съществуващи топографски елементи от естествен и изкуствен
произход не са достатъчно пълни и точни, за да са безспорни като кадастрални
имотни граници. В скицата, с която имотът е придобит не са отразени частта от
моста и сервитута, в които е изграден тротоар. В допълнение е посочено и, че П.И
10104.53.24 не граничи с релсов път, а намалението от 126 кв.м. представлява
час от конструкцията на мост и прилежащия тротоар към държавен път II-84.
В
допълнително представено заключение на същото вещо лице, което съдът приема
като ясно, обективно и изготвено от компетентно вещо лице, е посочено, че не
може да се приеме, че границите на обхвата на пътя са нанесени правилно,
предвид това, че изменението на кадастралната карта не е направено въз основа
на проекта на пътя и предоставен цифров модел от проекта за обхвата на пътя.
Според вещото лице, при заснемането, преценката за нематериализирани граници на
сервитута и обхвата на пътя е на заснемащия, който няма компетентността да
прецени къде каква е границата на сервитута/ограничителните ивици. Вещото лице
е посочило също, че поради това, че границите на имоти извън тези които са
предмет на проектите за земеразделяне, като обекти на техническата
инфраструктура, не могат да съвпаднат абсолютно точно, предвид това, че те са
векторизирани от едромащабните топографски карти в мащаб 1:5000, които в много
случаи не са актуални.
В
заключение, вещото лице е посочило, че намалението на площите на цитираните
имоти на ДП НКЖИ, се дължи на неточно отразяване на обхвата на теснолинейката в
картата на възстановената собственост, като според него неточностите следва да
се отстраняват чрез преки геодезически измервания за установяване на непълноти
и явни фактически грешки.
Що
се касае до имота, собственост на заинтересованата страна Г., вещото лице е
посочило, че п.и. с идентификатор 10104.53.224 навлиза в пътя с проекта за
рехабилитация, одобрен през 2014 г.
Процесната
заповед е редовно връчена на жалбоподателя на 13.11.2020 г., съгласно
представена по делото обратна разписка на л. 43, като право на жалба е
упражнено на 24.11.2020 г. (пощенски плик с пощенско клеймо от 24.11.2020 г.
-л. 7 от делото). Жалбата е подадена до Административен съд – Пазарджик, чрез
административния орган с вх. № 06-1955/25.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на
оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Административен съд – Пазарджик като обсъди
доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши
проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да
се произнесе съобрази следното:
Видно
от съдържанието на оспорената заповед, административният орган е възприел, че е
налице производство по чл. 53б от ЗКИР за отстраняване на явна фактическа
грешка във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Съгласно чл. 53б, ал. 5 от ЗКИР
измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени
имота. В случая както бе установено по – горе, от изменението в КККР, съгласно
искането на АПИ са засегнати 43 поземлени имота. Предвид това и като процесната
заповед е подписана от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Пазарджик, същата е издадена от компетентен административен орган.
Преди
да бъде издадена заповедта, административният орган е сезиран съгласно чл. 53б,
ал. 2 от ЗКИР с искане за изменение на КККР, придружен с проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от
правоспособно лице, по възлагане от заинтересовано лице. Ответникът е уведомил
Областна дирекция „Земеделие“ - Пазарджик за съгласуване на проекта, като
същият е съгласуван от Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик с писмо изх. №
РД-12-03-62-2 от 12.10.2020 г., съгласно чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР. Събраните по
делото доказателства сочат, че административният орган е възприел, че е налице
искане за отстраняване на явна фактическа грешка и производство по чл. 53б от ЗКИР, като такова правно основание е посочено и в мотивите на заповедта.
При
проверка съдържанието на заповедта обаче се установява, че същата от правно
основание касаещо производство за отстраняване на явна фактическа грешка /ЯФГ/,
но без да е разгледана конкретна хипотеза на ЯФГ.
Под
явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР следва да се разбира
несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1,
както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена)
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са
по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Въпреки че оспорената
заповед е разписана в рамките на девет страници, в същата реално не са
разписани конкретни фактически и правни основания касаещи провеждане на
процедура по отстраняване на явна фактическа грешка в КККР. Обемът на заповедта
следва от описаните изменения на засегнатите имоти, но за същите не е изяснено
нито в коя хипотеза на явна фактическа грешка се основават, нито кои конкретни
обстоятелства налагат измененията, вкл. като засегната площ.
От
горните следва, че в случая в оспорената заповед липсва ясно описание на
фактическите основания, въз основа на които е извършено изменението на КККР на
с. Варвара и не става ясно коя от двете хипотези на явна фактическа грешка е
налице. Този порок засяга всички приети изменения касателно всички недвижими
имоти на всички конституирани страни.
Фактическите
основания са фактическите констатации, които е направил административният орган
и въз основа на какви доказателства. В случая органът не е посочил фактите,
които е приел за установени, а без посочени фактически основания не може да се
извърши проверка на разпореденото от административния орган в обжалваната
заповед. Предвид това липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на
фактическите основания за издаването ѝ касателно наличието на явна фактическа
грешка прави невъзможна преценката дали се касае за несъответствието в
границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, или за несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В този смисъл липсата на коректни мотиви установяващи наличие
на ЯФГ в заповедта, както и невъзможността те да бъдат извлечени от другите
писмени документи, съдържащи се в административната преписка, са съществено
нарушение на изискването за форма на административния акт и представляват самостоятелно
основание за отмяна. Непосочването на фактическите основания за издаването на
административния акт освен това препятства както защитата на негативно
засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за
законосъобразността на този акт. В този смисъл Решение № 12274 от 30.11.2021 г.
по адм. д. № 4015/2021 на Върховния административен съд.
На
следващо място трябва да се отбележи, че се установява, а и не се оспорва, че Поземлен
имот с идентификатор 10104.115.167 и Поземлен имот с идентификатор
10104.323.536, собственост на ДП НКЖИ, съгласно представени по делото актове за
публична държавна собственост са засегнати неблагоприятно от оспорената
заповед, доколкото със същата се определя по – малка площ на имотите по КККР. По
силата на обжалваната заповед Поземлен имот с идентификатор 10104.115.167 с
площ от 5522 кв. се образува в Поземлен имот с идентификатор 10104.115.825,
който е с площ от 4885 кв. Тоест площта на имота се намалява с 637 кв.м. Съответно
Поземлен имот с идентификатор 10104.323.536, с площ 27374 кв.м. се образува в
Поземлен имот с идентификатор 10104.323.675,
който е с площ от 514 кв.м и Поземлен имот с идентификатор
10104.323.676, който е с площ от 23762
кв.м., от което следва, че площта на този имот се намалява с 3 098 кв.м. В тази връзка в хода на административното
производство е представено надлежно възражение от ДП НКЖИ, получено от
административния орган на 20.10.2020 г., ведно с представени доказателства за
собственост с описание на имотите. Оспорено е, както в хода на
административното производство, така и в хода на съдебното, че посредством
одобреното изменение в КККР се засягат вещни права на
жалбоподателя. Въпреки това, възражението не е взето под внимание, а в
заповедта бланкетно е посочено, че същото не е прието, тъй като липсвали
доказателства.
От
установената по делото фактическа обстановка и предвид горните, в конкретния
случай се установява, че не се касае за явна фактическа грешка, отнасяща се до
различни граници на обектите, а до заличаване на части от самостоятелни имоти,
собствени на други лица. Това касае както недвижимите имоти на жалбоподателя,
така и недвижимия имот на Р.Г.. Така разпореденото с обжалваната заповед сочи
на претенцията за допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър
грешка и на правното основание на чл. 54 от ЗКИР. В случая с тази претенция се
оспорва правото на собственост на лице като собственик, което пък сочи на спор
за материално право. Доколкото в заповедта не са изложени и мотиви за
одобрените изменения, то не може да се провери и доколко подобни засягания са
налични и по отношение на останалите процесни имоти.
Предвид
това следва да се отбележи, че поправянето или допълването на кадастралната
карта и регистър поради непълнота или грешка се извършва въз основа на писмени
доказателства и представена скица-проект за изменението (чл. 54, ал. 1 ЗКИР).
Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и
кадастър, следва да откаже изменение на кадастралната карта и регистри съгласно
чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В
този смисъл, съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
„спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта
за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно
представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
В случая в хода на административното производство безспорно са представени
такива доказателства.
Установяването
на самостоятелни права върху целия или част от засегнатите поземлени имоти,
както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия
или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в
процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР, още по-малко в
процедура по отстраняване на явна фактическа грешка. В горния смисъл Решение №
3909 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 10873/2021 на Върховния административен съд.
Предвид
горните се установява, че оспорената заповед е постановена както в нарушение на
материалния закон, така и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Налице
е и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото предвидените в
ЗКИР механизми за попълване на КККР целят документиране на местоположението,
границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване
на недвижимите имоти, вкл. отразяване на техните собственици и поддържането на
регистрите в актуално състояние. Нанасяне на промени в КККР при липса на
установени за това предпоставки противоречи на целта на закона.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се
дължат разноски в размер на 1206,25 лева, от които 50 лева държавна такса и
1156,25 лева внесени депозити за изготвени съдебно – технически експертизи.
На
основание чл. 143, ал. 1 вр. с ал. 4 от АПК на заинтересованите страни МОСВ, М.Р.Г.
и Г.Р.Г. се дължат разноски, както следва: на МОСВ 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, а на М.Р.Г. и Г.Р.Г.
разноски в размер на 1000 лева, от които 600 лева адвокатско
възнаграждение и 400 лева депозит за вещо лице, съгласно своевременно направени
искания и представени списъци по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
С
оглед изложените, Административен съд – Пазарджик, на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК,
РЕШИ
ОТМЕНЯ
по жалба на ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ с ЕИК ********* Заповед № 18-10873-10.11.2020 г. на Началника
на СГКК гр. Пазарджик, с която е одобрено изменение в КККР на с. Варвара,
ЕКАТТЕ 10104, община Септември, област Пазарджик.
ОСЪЖДА
Служба по геодезия, картография и кадастър – Пазарджик да заплати на ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура“ с ЕИК ********* сумата от
1206,25 ( хиляда двеста и шест лева и двадесет и пет стотинки) разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Служба по геодезия, картография и кадастър – Пазарджик да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Служба по геодезия, картография и кадастър – Пазарджик да заплати на
заинтересованите страни М.Р.Г. и Г.Р.Г.
разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)