М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 365/2016 г.
Производството е по реда на чл. 370
и сл. от НПК.
Обвинението срещу подсъдимия С.И.Т. е за
престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода от
07.03.2016 г. до 12.03.2016 г. в условията на продължавано престъпление – на
два пъти, в гр. Казанлък, от мъжка чанта, намираща се в производствен цех,
находящ се на ул. „*** е отнел чужди движими вещи – пари, сумата 1330.00 лева
от владението на Г.В.К. и И.М.К., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава
фактите, изложни в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. Д. в с.з. пледира за постановяване на наказание
в минимален размер.
Представителят на РП гр. Казанлък
поддържа обвинението.
На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Свидетелите Г. и И. К. притежавали цех
за производство на пластмасови изделия, който се намирал в двора на къщата им
на ул. „*** в гр. Казанлък. Подсъдимият С.И.Т. често ги посещавал за да иска
пари и храна за себе си и семейството си. Свидетелят К. му давал дребни суми, а
и често му възлагал да свърши някаква работа, за която му заплащал, според
уговорката им. Поради тези чести посещения подсъдимият Т. бил добре запознат с
местоположението и предназначението на постройките в имота. Знаел, че едната от
вратите на цеха не се заключва и че свид. К. държи пари в мъжка чантичка, която
след приключване на работа оставял на маса в помещението. Така на 07-08.03.2016
г. подсъдимият Т., с цел да извърши кражба на пари от чантичката прескочил
оградата и през незаключената врата на цеха влязъл в помещението. Както и
очаквал чантичката била на масата и от нея подсъдимият взел сумата 150 лева,
която изхарчил за храна и напитки.
Няколко дни след това решил да извърши
нова кражба на пари. На 11-12.03.2015 г. проникнал по същия начин в имота и
взел от чантичката всички налични пари – сумата от 1180 лева. На сутринта
пострадалите К. установили кражбата и сигнализирали органите на РУ МВР гр.
Казанлък, като изразили съмнения, че вероятен извършител е именно подсъдимият С.И.Т..
След проведените оперативно-издирвателни мероприятия установили, че извършител
е именно подсъдимият, който признал за двете кражби и с протокол за доброволно
предаване предал сумата от 1092 лева, която била върната на пострадалия К..
Описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимия, които кореспондират с показанията
на свидетелите Г. и И. Катранджиеви и Д.Д., протокола за доброволно предаване и
разписката.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка съдът намира, че подс. Т. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Т. е осъществил на два пъти изпълнителното
деяние „отнемане“ в двете му части – прекратил е фактическата власт
на собственика върху вещите, предмет на престъплението и е осъществил своя
трайна фактическа власт, като е имал възможност да се разпореди с тях както
намери за добре.
От
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че и при двете деяния, е
действал с пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Двете
деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
фактическа обстановка, при еднородност на вината, осъществяват състави на едно
и също престъпление, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, т.е. подсъдимият е действал в
условията на продължавано престъпление по см. на чл. 26 ал. 1 от НК.
По
изложените дотук съображения подс. Т. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното критично отношение, възстановяване на голяма част от
отнетата сума, която била взета за храна и младата му възраст, а като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се приемат обремененото съдебно минало,
недобрите характеристични данни, високия размер на предмета на престъплението и
обстоятелството, че деянието е било извършено в условията на продължавана
престъпна дейност.
На подсъдимия
следва да се определи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства,
като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Тъй като делото се
разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие така определеното наказание
следва да се намали с 1/3 на осн. чл. 58а ал. 1 от НК, до размер една година
лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим.
Разглежданото
деяние е било извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 332/15 г.
на РС-Казанлък, поради което на осн. чл. 68 ал. 1 от НК отложеното наказание от
три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно отделно.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: