Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 27 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 171/07.11.2019 г. постановено по гражданско
дело № 1159/2018 г. по
описа на РС – Е. П., първоинстанционният съд е осъдил К.Т.Ч. да заплати на М.С.Л.
и К.С.Т., сумата от 227,28 лева, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 8, ал. 1 от Закона за аренда
в земеделието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 27.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, като иска е
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 365,57 лева.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищците, сега въззивници, в която са изложени конкретни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд, не е взел под внимание
свидетелските показания на К. С., както и обстоятелството, че ответникът не е
представил по делото оригинал на тетрадка-ведомост или препис от същата, след
като е бил задължен от съда. Считат, че първоинстанционният
съд неправилно е ценил единствено приложеното по делото съдебно-счетоводно
експертно изследване. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор от въззиваемия - К.Т.Ч..
В съдебно заседание въззивникът М.С.Л., редовно призован, се явява лично, не се
явява въззивницата К.С.Т., редовно призована.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуалния му представител по пълномощие
адв. К.. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е
спорно, а се установява и от приложен договор за доброволна делба на земеделски имоти от
25.06.2013 г., че в общ дял на ищците са поставени следните недвижими
имоти: 1. нива в местността " С." с № 004015, с площ от 6,994 дка,
пета категория по плана за земеразделяне в землището на с. С.при граници и съседи: имот № 004016 на . З.
Н., имот № 004008 на наследниците на П. А. Б., имот № 004007 на Н.Х.Д., имот №
004006 на Г.П.А., имот № 004014 на Т. Н.Ч.и др. и имот № 000402 на Община Е. П.; 2. нива, находяща
се в местност "Д.л." с № 137014, с площ от 3,451 дка, четвърта
категория по плана за земеразделяне в землището на с. С.при граници и съседи: имот № 137015 на
наследници на М.Т. Б., имот № 137023 на наследници на Ц. С. Ю., имот № 137022
на наследници на Д. К.Т;., имот № 137013 на С. К.К.и
др. и имот № 000525 на Община Е. П..
Между страните не е спорно, а се установява и
от приобщен по делото двустранно подписан частен документ – договор с № 391 за
наем на земеделска земя с дата 24.09.2016 г., че за стопанската 2017 г.-2018
г., ищецът е отдал на ответника за временно и възмездно ползване собствената си
земеделска земя, а именно: нива в местността " С." с № 004015, с площ от 6,994 дка и нива, находяща
се в местност "Д.л." с № 137014 с площ от 3,451 дка. В член 3 от
договора е посочено, че "наемателят дължи рента в размер на 20 % от
средния добив на наеманата земя, които издължава в срок след прибиране на
реколтата, а именно от 01.09 до 31.10. Наемателят изплаща дължимата сума по
пазарни цени."
В
първоинстанционното производство е разпитан в
процесуалното качество на свидетел К. С.. Свидетелят твърди, че ищците
притежават наследствена земя в с. С., която е около 12 дка, както и, че е
предоставена за обработване на ответника. Свидетелят посочва, че е чувал от
хора в кръчмата, че за стопанската 2017-2018 г. ответникът е плащал на
наемодателите си по 40 лева на дка ( л. 41 от първоинстанционното
дело).
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача да се определи
размера на 20 % от средния добив на наеманата земя за стопанската 2017/2018 г.
и дължимите суми за процесните имоти по пазарни цени.
Вещото лице е посочило, че се е запознало с предоставена от ответника
справка/уведомително писмо, в която е отразено, че средния добив на пшеница за
стопанската 2017/2018 г. е 320 кг. от дка. Вещото лице е посочило, че съгласно
публикуван Доклад за дейността на Областна дирекция "Земеделие"-С.
област за 2018 г. средния добив на пшеница в община Е. П. е 250 кг. от дка. При
изчисляване на средния добив земеделска продукция от наетата земя вещото лице е
взело за основа по-големия добив между декларирания от ответника (320 кг. от
дка) и отразения в Доклад за дейността на Областна дирекция
"Земеделие"-София област за 2018 г. (250 кг. от дка за община Е. П.).
Вещото лице е посочило, че 20 % от средния добив на наеманата земя за стопанската
2017/2018 г. възлиза на 668,48 кг., а дължимата сума за ищците за процесните имоти е 227,28 лева (л. 38-40 от първоинстанционното дело).
В
открито съдебно заседание проведено на 08.10.2019 г. е прието заключението по
назначена съдебно-счетоводна експертиза с участието на страните (л. 41 от първоинстанционното дело).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна
норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при
постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните
за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Видно
от разпоредбата на чл. 228 и сл. ЗЗД договорът за наем е двустранен, възмезден
и консенсуален, и се счита за сключен от момента на
постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда права и
задължения и за двете страни, за наемодателя възниква задължение да предостави
на наемателя наетата вещ, а последният да заплаща уговорената наемна цена за
определения срок. Както е отбелязано от първоинстанционния
съд земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем (тълкувателно
решение № 2/20.07.2017 г. по тълкувателно дело № 2 /2015г. на ОСГТК на ВКС).
Между страните не е спорно, а се
установява и от приобщен по делото частен документ, че по силата на сключен на
24.09.2016 г. договор
за наем на земеделска земя ищците са предоставили на ответника за временно и възмездно ползване
индивидуализирани с белезите им по местоположение и площ земеделски земи, срещу
което последният се е задължил да плаща наемна цена, определена на декар в
пари, платима до 31.10.2018 г. Спорът между страните е относно начина на
формиране и размера на наемна цена.
От
приобщения по делото договор № 391 за наем на земеделска земя с дата 24.09.2016
г., двустранно подписан от страните по делото, се установя, че ищците и
ответника са постигнали съгласие за сключването му при условията посочени в
документа. В член 3 от
договора е посочено, че "наемателят
дължи рента в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя, които
издължава в срок след прибиране на реколтата, а именно от 01.09 до 31.10.
Наемателят изплаща дължимата сума по пазарни цени.". Видно от
цитираната клауза от процесния договор е постигнато съгласие между страните,
като съвпадението на двете насрещни волеизявления, което се отнася до начина на
формиране на наемната цената. Постигнатото съгласие се установява от положените
подписи от страните в договора. В тази връзка е неоснователно възражението на въззивниците, че първоинстанционният
съд не е взел под внимание показанията на свидетеля К. С. и непредставянето от
страна на ответника на тетрадка-ведомост. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, поради което
дори да бъдат кредитирани показанията да свидетеля Свиленов и да бъде прието за
установено, че ответника е изплащал наем на трети лица с по-висок размер, то
това не би могло да доведе до желания от ищците резултат, тъй като както беше
посочено те са сключили договор, в който изрично е отразено по какъв начин ще
бъде изчислен дължимия от ответника наем, а именно 20 % от средния добив на
наеманата земя. На следващо място, законосъобразно първоинстанционния
съд не е кредитирал показанията на свидетеля Свиленов в частта, в която твърди,
че ответникът е изплащал рента за 2017
г.-2018 г. в размер на 40 лева за дка, тъй като тези обстоятелства не са лично
възприети от свидетеля, а представляват информация възприета от трети лица,
като липсва и конкретика в свидетелските
показания.
Неоснователно
е възражението на въззивниците, че първоинстанционният съд е взел под внимание единствено
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е определена от
жалбоподателите, като "най-недостоверна". Видно от лист втори от първоинстанционното решение съд е извършил анализ на всички
приобщени по делото доказателствени източници.
Съдебно-счетоводната експертиза е извършена от вещото лице, което е отговорило
на поставения въпрос пълно и изчерпателно, като при изчисляване на средния
добив земеделска продукция от наетата земя вещото лице е взело за основа
по-големия добив между декларирания от ответника (320 кг. от дка) и отразения в
Доклад за дейността на Областна дирекция "Земеделие"-София област за
2018 г. (250 кг. от дка за община Е. П.). Вещото лице е посочило, че 20 % от
средния добив на наеманата земя за стопанската 2017/2018 г. възлиза на 668,48
кг., а дължимата сума за ищците за процесните имоти е
227,28 лева (л. 38-40 от първоинстанционното дело).
Изложеното във въззивната жалба, че на вещото лице е
предоставена от ответника единствено справка/уведомително писмо, но не и
първични счетоводни документи е принципно вярно, но не може да доведе до
необоснованост на експертно изследване, тъй като вещото лице е положило усиля и
се е запознало с официален Доклад за дейността на Областна дирекция
"Земеделие"-София област за 2018 г., в който е посочен средния добив
земеделска продукция в община Е. П..
При
съвпадение на крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния съд, решението е правилно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
Във въззивната жалба е
направено искане да бъдат присъдени разноските направени от ищците в първоинстанционното производство. Първоинстанционният
съд не се е поизнесъл по разноските, въпреки че е било направено надлежно
искане за това обективирано в исковата молба.
Независимо, че това искане е релевирано във въззивната жалба, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, тъй като по съществото си тя
представлява молба по чл. 248 от ГПК.
С
оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 300
лева за адвокатски хонорар, за които са представени доказателства. На л. 18 от
в. гр. дело е приложен договор за правна защита и съдействие с отразено
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 07.11.2019 год. по
гр. дело № 1159/2018 год. на Районен съд-Е. П..
ОСЪЖДА М.С.Л., ЕГН: **********, адрес: ***
и К.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплатят на К.Т.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста)
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Е. П. за
произнасяне по искането за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.