РЕШЕНИЕ
№ 1707
гр. София, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110158123 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателно
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба /уточнена с последващи
молби от 15.10.2021 г. и от 28.10.2021 г./от Н. Б. Б. против [фирма] с която са
предявени обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2240 лева –
главница, ведно със законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до 30.09.2021 г.; сумата от
324,80 лева – разноски, за събирането на която е образувано изпълнително дело №
20128440400230 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие
СГС, както и сумата от 380,00 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело
и сумата от 1097,23 лева, представляваща начислени такси по Тарифата по ЗЧСИ.
С влязло в законна сила определение № 7823/02.11.2021 г. производството по
делото е прекратено в частта по предявените от Н. Б. Б. против [ФИРМА] отрицателни
установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 380,00 лева, представляваща разноски по
изпълнителното дело и сумата от 1097,23 лева, представляваща начислени такси по
Тарифата по ЗЧСИ.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.10.2021 г. получил съобщение /чрез
неговата майка/ за принудително изпълнение, от което разбрал, че срещу него е
образувано изпълнително дело№ 20128440400230 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844
на КЧСИ, с район на действие СГС. Със същото съобщение бил уведомен, че на
1
следващия ден – 05.10.2021 г. е насрочен опис на негови движими вещи на адреса, на
който живее майка му. При запознаване с материалите по изпълнително дело, ищецът
установил, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
13.07.2010 г. от Софийски районен съд въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
31336/2010 г. по описа на СРС, образувано на 05.07.2010 г. С издадената заповед било
разпоредено длъжникът – настоящ ищец да заплати на кредитора – настоящ ответник
сумата от 2240 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 324,80 лева – разноски, като вземането
произтичало от запис на заповед от 24.10.2007 г. Ищецът сочи още, че горепосоченото
изпълнително дело било образувано едва в началото 2012 по молба на взискателя –
настоящ ответник. На 25.01.2012 г. и на 29.12.2015 г. ЧСИ изпратил покана за
доброволно изпълнение, като нито една от тях не му била редовно връчена. На
13.07.2018 г. взискателят депозирал молба за налагане на запори и справки, а на
17.07.2018 г. ЧСИ разпоредил налагане на запори на банкови сметки. Според ищеца
през горепосочения период в негова полза е изтекла 3-годишна давност, приложима за
задълженията по менителничните ефекти. Поддържа, че на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК изпълнителното производство било прекратено, поради т.нар.“перемция“, която е
настъпила по силата на закона. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
относно действията, които могат да прекъснат давността. Изразява становище за
неприложимост в случая на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, респективно, че
давността за процесното вземане е 5-годишна. По изложените в исковата молба доводи
и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи
недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по процесния изпълнителен
лист са погадени по давност, съответно не би могло да бъде осъществявано
принудително изпълнение срещу него. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че
въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 31336/2010г. по описа на СРС изпълнителен лист
срещу длъжника – настоящ ищец било образувано изпълнително дело №
20128440400230 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие
СГС. Поддържа обаче, че в хода на изпълнителното производство по молба на
взискателя са извършвани периодично валидни изпълнителни действия, годни и
спиращи настъпването на давностния срок – изготвяне на справки, налагане на запори
върху банкови сметки и трудово възнаграждение, налагане на възбрани. Оспорва се
твърдението на ищеца, че поканата за доброволно изпълнение от 15.02.2012 г. не му е
била редовно връчена, съответно е разбрал за образуваното изпълнително
производство едва през 2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че по отношение на
изпълнително дело са били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като в този
2
смисъл е и отказа на ЧСИ, а жалбата на длъжника – настояш ищец против този отказ е
оставена без уважение от състав на СГС по гр.д.№ 7528/2019 г. По изложените в
отговора съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлена, а на ответника
присъдени направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен заверен препис от изпълнително дело № 20128440400230
по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, от който се установява, че същото е било образувано на 25.01.2012 г. по молба на
[ФИРМА] – настоящ ответник, въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2010 г.
С горецитирания изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31336/2010 г. по описа на СРС, Н. Б. Б.
е осъден да заплати на кредитора [ФИРМА] сумата от 2240,00 лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.06.2010 г. до изплащането, както и сумата
от 324,80 лева – разноски.
В хода на образуваното изпълнително дело са извършени справки относно
имущественото състояние на длъжника – настоящ ищец, като на 25.01.2012 ЧСИ е
разпоредил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – настоящ
ищец, както и запор върху банковите му сметки в [БАНКА].
С молба от 10.12.2013 г. взискателят е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия. Аналогична е и молба от 28.07.2015 г.
Със запорно съобщение от 27.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца.
Видно от призовка за принудително изпълнение е, че длъжникът е уведомен за
насрочен на 12.01.2016 г. опис на движими вещи.
С молба от 22.07.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
получавано от длъжника трудово възнаграждение, както и върху банкова сметка в
„[БАНКА]
С молба от 13.07.2018 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши актуална
проверка на имуществото на длъжника. С разпореждане от 17.07.2018 г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудово възнаграждение.
Подадената на 28.03.2019 г. молба от длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело е оставена без уважение с разпореждане от 02.04.2019 г. на
ПЧСИ. В разпореждането са изложени мотиви, че по делото са постъпвали молби от
взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия и такива са
извършвани, поради което не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С
решение от 16.08.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 7528/2019 г. жалбата на Н.Б. срещу
отказа на ПЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, е оставена без
3
уважение. В мотивите на съдебния акт съдебния състав е приел, че към датата на
подаване на молбата от длъжника /28.03.2019 г./ не са били налице предпоставките на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С разпореждане от 18.10.2019 г. на ПЧСИ е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника и притежавани от него дружествени дялове в [ФИРМА].
С разпореждане от 08.09.2021 г. е насрочил опис и оценка на движими вещи.
С молба от 10.09.2021 г. взискателят отново е поискал извършване на
изпълнителни действия. С разпореждане от 16.09.2021 г. е наложен запор върху
платежни сметки на длъжника открити в [ФИРМА], както и върху получавано трудово
възнаграждение.
С постановление от 15.11.2021 г. изпълнителното производство е спряно на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради издадена обезпечителна заповед в настоящото
производство.
По делото е приложен заверен препис от ч.гр.д.№ 31336/2010 г. по описа на
СРС, 65-ти състав, по което е издаден процесния изпълнителен лист. Производството е
образувано на 30.06.2010 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от [ФИРМА].
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за
изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от
4
закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният
иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и изпълнителното основание се ползва със стабилитет. С влизане в сила на
заповедта се преклудират фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 и
чл.439 ГПК. В първата хипотеза по чл.424 ГПК оспорването на вземането след влизане
в сила на заповедта за изпълнение е допустимо при наличието на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл.414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Във
втората хипотеза на чл.439 ГПК се предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание, като тази защита може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С влизане в сила на заповедта за изпълнение доводите на длъжника за
недължимост на претендираните със заявлението суми, които се позовават на факти и
обстоятелства, настъпили в срока за възражение по чл.414 ГПК, се преклудират /в този
смисъл са определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1366/2015 г., II т.о. на ВКС,
определение № 576/16.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4647/2015 г., IV г.о. на ВКС и определение
№ 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/18 г. на IV г.о. на ВКС/. С оглед предходното,
изложените в исковата молба доводи относно запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са преклудирани и
съдът не ги обсъжда.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая намира приложение
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна
давност. В конкретния случай и с оглед посочената правна норма, считано от
01.03.2012 г. – влизането в сила на процесната заповед за изпълнение, връчена
длъжника, чрез неговия баща на 15.02.2012 г. /видно от приложената по
изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение/, е започнала да тече
петгодишна давност.
В хода на изпълнителното дело са извършвани редовно изпълнителни действия –
с постъпване на молби от 10.12.2013 г. и от 28.07.2015 г. от взискателя-настоящ
ответник за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника,
на 27.08.2015 г., когато е наложен запор върху получавано от длъжника трудово
възнаграждение, с молба от 22.07.2016 г. от взискателя за налагане на запор върху
получавано от длъжника трудово възнаграждение, както и върху банкова сметка в
„[БАНКА] на 17.07.2018 г., когато ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на
5
длъжника и върху трудово възнаграждение. Всяко от горепосочените действия има
ефект на прекъсване на давността, като между отделните действия не е изминал период
от две години и не е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Предходното е
било констатирано и от състав на Софийски градски съд в производството по ч.гр.д.№
7528/2019 г. жалбата на Н.Б. срещу отказа на ПЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Давността е била прекъсната и на 18.10.2019 г., когато по разпореждане на
ПЧСИ е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника и притежавани от
него дружествени дялове в [ФИРМА], с молба от 10.09.2021 г. взискателят, с която
отново е поискал извършване на изпълнителни действия, с разпореждане от 16.09.2021
г., с което е наложен запор върху платежни сметки на длъжника открити в [ФИРМА],
както и върху получавано трудово възнаграждение.
Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК
на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело /като действие на съдебния изпълнител/,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по смисъла на чл.116,
б. „в“ ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от взискателя или е
предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не
спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не
иска нови изпълнителни способи). Когато молбата за изпълнение съдържа искане за
прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи, но те ще прекъснат давността с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане / в този смисъл
е решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.1747/2020 г., IV г.о. на ВКС/.
6
Предвид гореизложеното настоящият съд приема, че процесните вземания не са
погасени по давност, поради което предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за
направени разноски от ответното дружество, като на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
следва да определи юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид
обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само
в едно открито съдебно заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Б. Б., ЕГН ********** против [ФИРМА] , ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] отрицателни установителни
искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2240 лева –
главница, ведно със законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до 30.09.2021 г. и сумата от
324,80 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 13.07.2010 г. по ч.гр.д.
№ 31336/2010 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20128440400230
по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Н. Б. Б., ЕГН ********** да
заплати на [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7