Решение по дело №15615/2020 на Районен съд - Пловдив

     

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 262267

гр. Пловдив, 21.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.09.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15615 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Гаранционен фонд срещу И.С.М., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1405.22 лева, платено от ищеца обезщетение по щета № ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане.

Излагат се твърдения, че на 09.01.2015 г. ответникът, управлявайки лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № *** при движение  в гр. П., на кръстовището на *** при наличие на пътен знак „Б2“ не пропуска движещия се по път с предимство л.а. „Мерцедес 250 Д“, с рег. № *** и допуска ПТП с имуществени вреди на последния лек автомобил, собственост на В.Т.. Цената на иска е формирана от стойността на новите части и труд за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил, описани подробно в молба от 08.12.2020 г. При настъпването на ПТП ответникът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от него лек автомобил, поради което ищецът заплатил сумата за отстраняване на щетите по увредения автомобил в размер на 1405.22 лева. на неговия собственик В.Т. по образуваната от него щета с № ***. С оглед изложеното и на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм/ предявяват регресен иск за платеното на пострадалия обезщетение. Претендират се разноски

В срока по чл.131   е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. На първо място оспорва редовното връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника, доколкото не била направена справка за работодател и осигурите. Оспорва представителната власт на адв. М.. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № *** да е бил собственост на ответника. Оспорва противоправността на поведението на ответника, оспорва наличието на вина, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и вредите. Оспорва автомобилът на ответника да е МПС, което трайно да се намира на територията на РБ. Оспорва ответникът да е управлявал лекия автомобил без ГО. Оспорва към ГФ да е отправяна претенция от В.Т., както и да му е заплатено обезщетение. Оспорва размера на обезщетението. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Моли за отхвърляне на иска.

По възраженията на ответника за нередовна процедура по връчване на книжа на ответника:

Възражението е неоснователно. Преди да пристъпи към назначаване на особен представител на ответника, съдът е издирил всички известни адреси на ответника, на които същият е търсен, съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, събрани са сведения, че ответникът не живее на известните адреси. Изготвена е и служебна справка за работодател и осигурител на ответника, като не е открит такъв за връчване на книжа.

Ответникът няма правен интерес да оспорва представителната власт на пълномощник на ищеца. Отделно от това всички процесуални действия, извършени от страна на адвокат М. по делото са в срока на пълномощното му.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.288, ал.12 ЗК /отм 2016 г./

В тежест на ищeца е да установи, че в резултат на виновно поведение на ответника с  лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № *** е причинено ПТП на 09.01.2015 г в гр. П., на кръстовището на ***, в резултат на което са настъпили вреди  по  л.а. „Мерцедес 250 Д“, с рег. № ***, собственост на В.Т., вредите, стойността на вредите, че реално е заплатил тази сума на увреденото лице. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил претендираната сума, че е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП за процесния автомобил.

От представената от ищеца справка от Информационния център на Гаранционен фонд /л.6/ се установява, че към дата 09.01.2015 г. лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ***, с рама: ***, а именно автомобилът на ответника, с който е причинено процесното ПТП, се установява, че за последният няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл.574, ал.12 КЗ Данните от Информационния център, воден от Гаранционния фонд- до доказване на противното, се ползват с материална доказателствена стойност за това кой застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство.

Горното обстоятелство се установява и от представения по делото Протокол за ПТП от 09.01.2015 г. /л.4/, в който е отразен този факт – за липса на застраховка „ГО“ на автомобила на ответника и в тази част протокола се ползва с обвързваща материална доказателствена стойност за съда. Същият се ползва с такава стойност и по отношение на мястото на ПТП,  механизма и на вредите и по отношение на обстоятелството, че виновен за ПТП е ответникът, доколкото последният е подписал протокола и с подписа си е удостоверил неизгодни за себе си обстоятелства, а именно, че ответника, при наличие на законово задължение, обективирано с пътен знак Б2, не е пропуснал, движещия се по път с предимство л.а. „Мерцедес 250 Д“, с рег. № *** и по този начин допуска ПТП с материални щети по последния лек автомобил по предната и предна дясна част.

Наред с това, видно от Наказателно постановление от 04.02.2015 г. /л.104/ на ответника е наложено административно наказание за процесното ПТП. Не се оспорва, че Наказателното постановление е влязло в сила и не е обжалвано от ответника.

Същото се установява и от разпитания по делото свидетел В.А.Т. /протокол от о.с.з. от 15.09.2021 г. л.110/ - водач и собственик на увредения лек автомобил „Мерцедес 250 Д“, с рег. № ***, чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен материал.

Неоснователно е възражението на ответника, направено в писмените бележки, че не било доказано, че процесния лек автомобил обичайно се намира на територията на република България. На първо място това възражение не е напарвено своевременно в отговора на исковата молба, на следващо място, предвид обстоятелство, че ПТП е настъпило на територията на РБ, това дали участващите в него МПС са имали обичайно местопребиваване в РБ е без правно значение.

Вредите по л.а. „Мерцедес 250 Д“, с рег. № *** се установяват, както от опис заключение по щета, образувана пред Гаранционен фонд /л.10/, така и от Протокола за ПТП и от разпитания по делото свидетел.

От приетите по делото САТЕ /л.95/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по л.а. „Мерцедес 250 Д“, с рег. № *** да са в резултат от установения по делото механизъм. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между установения механизъм и процесните щети по лекия автомобил, описани в опис по щетата и по заключението по щета.

От уведомление за имуществени вреди /л.7/ се установява, че при ищеца е заведена щета с № *** от собственика на лек автомобил „Мерцедес 250 Д“, с рег. № *** – В.А.Т., като щетите са оценени на сумата от 1405.22 лева, видно от заключителна техническа експертиза /л.8/.

С платежно нареждане от 09.01.2017 г. /л.13/ сумата от 1405.22 лева е платена на правоимащото лице – В.А.Т., с основание процесната щета. Посоченото обстоятелство се признава и от самия В.Т., разпитан като свидетел по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.6, вр. с чл.273, ал.2 КЗ /отм./ фондът изплаща обезщетение, съобразно действителна стойност на вредата към деня на настъпване на събитието.

В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 1647.19 лева с ДДС, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер, като сумата включва материали и труд.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото се установи пълния фактически състав на разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./, за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника и искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи до пълния предявен размер от 1405.22 лева.

Предвид обстоятелството, че съдът приема, че искът е доказан по основание и размер следва да се разгледа предявеното своевременно в срока за отговор възражение на ответника за изтекла погасителна давност.

Съгласно Постановление № 7/78 г. на ВС в т.14 изискуемостта на вземането на платилия застраховател, в това число Гаранционен фонд, срещу виновния деликвент, настъпва от датата на плащане на обезщетението на увреденото лице. Видно от платежно нареждане за извършено плащане на сумата в размер на 1405.22 лева по процесната щета, плащането е извършено на 09.01.2017 г. От тази дата вземането срещу деликвента става изискуемо. Доколкото в случая не е налице някое от изключенията по чл.111 ЗЗД е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Давността изтича на 09.01.2022 г. вкл. Исковата молба е подадена в съда на 26.11.2020 г. с което е прекъсната давността и вземането не е погасено.

Възражението на ответника, направено за първи път в писмената защита за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил, не е заявено своевременно в срока за отговор и не следва да се разглежда. Освен това е и неоснователно, доколкото по делото се установи че водачът на л.а. Мерцедес е нямало как да реагира при създалата се ситуация и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, което изцяло се дължи на виновно, противоправно поведение на ответника.

Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане на вземането, каквато претенция е заявена още с исковата молба.

По отговорността за разноските:  

С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца.  Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 56.21 лева – платена държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител, 30 лева – депозит за свидетел и 180 лева – депозит за САТЕ. Общо разноски, която ще се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца са в размер на 566.21 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано от М. М. и С. С. – И. д., сумата в размер на 1405.22 лева, платено от ищеца обезщетение по щета № ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 26.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 566.21 лева – разноски в производството.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ