ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Пазарджик, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900137 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Образувано е по депозирана чрез Държавна агенция „Електронно
управление“, Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) искова молба
вх. № 5371/10.08.2022 г. от „Варварски минерални бани“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. „Г. Д.“ № *, вх. * чрез
управителя Н. П., действащ чрез адв. Н. Б. от **, срещу „Компост -
Септември“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
обл. П., бул. „А. С.“ № **, с която е предявен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Ищецът основава иска на следните фактически твърдения:
Образувано е изпълнително дело № 348/2022 г. по описа на ЧСИ Г. С.,
рег. № ** от КЧСИ. Наложен е запор върху всичките дружествени дялове на
длъжника Община С. в ответното дружество, като с постановление от
04.08.2022 г. ЧСИ е овластил ищеца да предяви иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Моли за прекратяване на ответното дружество. Сочи се, че част от капитала
принадлежи на длъжника (в действителност длъжникът е едноличен
собственик). Претендира разноски 80 лева държавна такса и 600 лева адв.
възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в
който се оспорва основателността на иска. Признава се обстоятелството, че
вземането на ищеца спрямо Община С. е в размер на 800 лева,
представляващо съдебно-деловодни разноски по АХД № 938/2022 г. на АдмС
1
- П.. Твърди се, че Община С. е получила покана за доброволно изпълнение
(ПДИ) с приложен изпълнителен лист и веднага е изплатила дълга по
банковата сметка на ищеца, като едновременно е уведомила и ЧСИ.
Впоследствие взискателят върнал сумата обратно, поради което общината
отново заплатила сумата от 800 лева и поискала от ЧСИ информация какви са
дължимите разноски, за да се прекрати изпълнителното дело. На 12.09.2022 г.
се представя по изпълнителното дело удостоверение от НАП за липса на
задължения. На 13.09.2022 г. общината изплаща дълга за трети път. Твърди
се, че нежеланието да се получи сумата от взискателя е злоупотреба с права.
Отделно от това се сочи, че искът бил недопустим, тъй като е налице
невлязло в сила решение по т. д. № 6/2021 г. на ОС - Пазарджик за
прекратяване на дружеството - ответник.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, в която се поддържа изложеното в исковата молба.
Няма постъпил допълнителен отговор на ДИМ.
По допустимостта на производството:
Сезиран е родовокомпетентният съд - чл. 104, т. 7 вр. чл. 517 от ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена
отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението
върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на
изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Тези
предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4
от ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството,
доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието по чл. 517,
ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за
предявяване на иска. Предвид представените писмени доказателства, се
установява, че е образувано изпълнително дело № 348/2022 г. въз основа на
изпълнителен лист от 08.07.2022 г., издаден по адм. дело № 938/2022 г. на
АдмС – Пловдив, с взискател ищецът, длъжник Община С., и наложен запор
върху всичките дружествени дялове на длъжника в „Компост - Септември“
2
ЕООД, при изрично овластяване на ищеца-взискател от ЧСИ за предявяване
на иска, искът с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК се явява принципно
допустим.
От друга страна обаче, с оглед твърденията в отговора на исковата
молба, съдът служебно установи, че с решение от 23.07.2021 г. по т. д. №
6/2021 г. на ОС - Пазарджик ответното дружество е вече прекратено на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК по иск на друг ищец „х. к.“ АД.
Първоинстанционното решение е потвърдено с решение от 23.02.2022 г. на
Апелативен съд - Пловдив по т. д. № 887/2021 г., като производството е
висящо пред ВКС по т. д. № 1586/2022 г., І ТО, насрочено за закрито
заседание за 03.04.2023 г.
Съдебната практика приема, че взискателят упражнява по чл. 517, ал. 4
от ГПК свое самостоятелно потестативно право. Правните последици от
упражняване на това право са свързани с удовлетворяване на кредиторите от
ликвидационния дял на длъжника в търговското дружество. Тази цел се
постига в изпълнителното дело чрез предаване от ликвидатора на съдебния
изпълнител на стойността на ликвидационния дял. Съответно предмет на този
иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-
ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското
дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за
събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ. Съдът може да
отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на
разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателите
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по
правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено
- независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице /така Решение
№ 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение №
60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./.
Или, спорът по образуваното т. д. № 6/2021 г. е висящо и това налага
настоящото производство да бъде спряно до приключване на т. д. №
1586/2022 г. на ВКС, І ТО, като в зависимост от изхода на последното ще
зависи и правният интерес на ищеца по настоящото дело, респ. правилното му
решаване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като, ако искът по чл.
517, ал. 4 ГПК, предявен от „х. к.“ АД бъде уважен с влязъл в сила съдебен
3
акт, ищецът „Варварски минерални бани“ ЕООД няма да има правен интерес
от водене на настоящото дело, предвид че предмет на иска по чл. 517, ал. 3
или ал. 4 ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на
кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на
търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като
способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ, а ако
искът бъде отхвърлен, ищецът би имал правен интерес от воденето му.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по настоящото т. д. № 137/2022 г. по описа на
ОС - Пазарджик до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. №
1586/2022 г. на ВКС, І т. о., образувано по касационна жалба срещу решение
от 23.02.2022 г. на Апелативен съд - Пловдив по т. д. № 887/2021 г., на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване от страните по делото пред ПАС
в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4