П Р
И С Ъ
Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд II-ри наказателен състав
На двадесети октомври две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II-ри
наказателен състав
Съдебни заседатели: 1. II-ри наказателен състав
2.
II-ри наказателен състав
Секретар: II-ри наказателен състав
Прокурор: И.К.
като разгледа докладваното от съдията И.,
наказателно от общ характер дело №
182 по описа за 2009 година
П
Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Е.М., ЕГН **********, роден на ***г.,
в гр. Бургас, с постоянен адрес гр. Бургас, к-с „******, българин, български
гражданин, неженен, неработи, с основно образование, ученик, осъждан
ЗА ВИНОВЕН, в това че:
На
17.05.2008г. в гр.Бургас, кв.”Крайморие” от заведение „С.К.”, непълнолетен, но
като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон „Самсунг”, модел Е 250, на стойност 103 лева,
мобилен телефон „Самсунг” Е 730 на стойност 112 лева, СИМ карта на „М-тел” на стойност
10.00 лева и СИМ карта на „Вивател” на стойност 5.00 лв., 1 бр. мъжка чантичка
от текстил /промазка/ на стойност 5.00 лева, 2 бр.секретни ключа за входна
врата, всеки на стойност по 2 лева, 1 бр. секретен ключ за т.а. „Мерцедес 814”,
на стойност 5 лева и сумата от 400 лева, всичко на обща стойност 644.00 от
владението на Р.М.М., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.28, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода”
за срок от ТРИ месеца.
ОТЛАГА
на основание чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ
години.
ОСЪЖДА И.Е.М.,
ЕГН **********, да заплати на Р.М.М. ЕГН **********, сумата от 400 лева, за
представляваща обезщетение за причинените на М. имуществени вреди от
непозволено увреждане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, от ГПК, подсъдимия
И.Е.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на БРС,
сумата от 50 лева, представляваща следващата се върху уважената част на
гражданския иск държавна такса.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 189, ал.3 вр.ал.1 НПК, подсъдимия И.Е.М., ЕГН **********, да
заплати в полза на Държавата по сметка на БРС, направените в досъдебното
производство деловодни разноски в размер на 50 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Бургаски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II-ри наказателен състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. II-ри
наказателен състав
2. II-ри наказателен състав
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1420 от 20.10.2009 г., постановена по
НОХД № 182/ 2009 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия И.Е.М., ЕГН **********, роден на ***г., в гр.
Бургас, с постоянен адрес гр. Бургас, к-с „******, българин, български
гражданин, неженен, неработи, с основно образование, ученик, осъждан, е
повдигнато обвинение по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК - за това, че на 17.05.2008 г. в
гр.Бургас, кв.”Крайморие” от заведение „С.К.”, непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в
условията на повторност в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон „Самсунг”, модел Е 250, на стойност 103 лева, мобилен телефон
„Самсунг” Е 730 на стойност 112 лева, СИМ карта на „М-тел” на стойност 10.00
лева и СИМ карта на „Вивател” на стойност 5.00 лв., 1 бр. мъжка чантичка от
текстил /промазка/ на стойност 5.00 лева, 2 бр.секретни ключа за входна врата,
всеки на стойност по 2 лева, 1 бр. секретен ключ за т.а. „Мерцедес 814”, на
стойност 5 лева и сумата от 400 лева, всичко на обща стойност 644.00 от
владението на Р.М.М., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, счита го
за безспорно и категорично доказано, пледира за налагане на подс. М. на
наказание към минимума за съответното престъпление, а именно – наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за
изпитателен срок от три години на основание чл. 69 ал. 1 от НК, а по отношение
на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, пледира същия да
бъде изцяло уважен като основател и доказан.
В съдебното производство пострадалият
Р.М. е предявил устно срещу подсъдимия граждански иск за сума в размер на 400
лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат от непозволено
увреждане имуществени вреди, като изрично се е отказал да заявява и търси
обезщетение за забава върху приетата главница. Гражданският ищец намира
обвинението за доказано, а предявения граждански иск да доказан по основание и
размер, поради което моли иска да бъде уважен за сума в размер на 429 лева, представляваща
разликата между общата стойност на отнетите вещи, и стойността на тези от тях,
които са му били върнати в досъдебното производство – 215 лева.
Служебно назначеният в
досъдебното призводство защитник на подсъдимия намира обвинението срещу него за
доказано, а с оглед индивидуализацията на наказанието излага доводи за наличие
на смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-леко по вид и размер такова,
намира гражданския иск за основателен и доказан.
Подсъдимият е направил в
досъдебното прозводство частични самопризнания, пред съда потвърждава и по
същество не оспорва, че е отнел вещите, дава подробни показания, съдейства за
изясняване на всички обстоятелства по слечая, в последната си дума се признава
за виновен, изразява самокритичност и съжаление за извършеното, моли да не му
се налага ефективно наказание „Лишаване от свобода”.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Е.М. ЕГН **********
е роден на ***г., в гр. Бургас, с постоянен адрес в същия град, ж.к.„******, и
е българин, български гражданин, неженен, не работи, с основно образование,
ученик.
На 17.05.2008 г. вечерта подс. М.
***, в дома на свидетелите Р.Х. и К.Х., с които тогава поддържал приятелски
отношения, с намерение да им гостува и пренощува там. Вечерта заедно пили вино,
а малко преди полунощ посетили заведнието „С.К.”, собственост и стопанисвано от
свид. Д.К.. Там се настанили на маса в близост до дансинга, и си поръчали. С
тях бил и свид. С.С., който слабо познавал подсъдимия. Имало много посетители,
сред които същата вечер били гражданския ищец – свид. Р.М., и брат му-свид. Г.М.,
които седели на масата на свид. К.. Свид. Р.М. носел преметната през рамо
чантичка от черна промазка, с две отделения и цип, в която съхранявал мобилен
телефон „Самсунг”, модел Е 250 и мобилен телефон „Самсунг” Е 730,
окомплектовани със СИМ карта на „М-тел” и съответно СИМ карта на „Вивател”, 2
бр.секретни ключа за входна врата, 1 бр. секретен ключ за т.а. „Мерцедес 814” и
сумата от 400 лева. След полунощ, докато свид. Р.М. танцувал на дансинга,
чантичката с посочените вещи неусетно изпаднала на пода и след като била
подритната от танцуващите, неочаквано се озовала в краката на подс. М., който
седял на масата на неговата компания. М. я взел, разкачил презрамката й и я
оставил до себе си на пейката, а чантичката взел у себе си. Съобщил на свид. К.Х.,
който също седял на масата, че иска да си тръгва, тъй като му се спи.
Подсъдимият и споменатия свидетел напуснали заведението. Междувременно, на път
от дансинга към масата си, свид. Р.М. установил липсата на чантичката и съобщил
за това на всички от своята компания. Заели се да я търсят из заведението.
Свид. К. излязъл извън заведението и в района на тоалетните срещнал подс. М. и
свид. К.Х., които си тръгвали. Свид. К. ги попитал дали не са намирали чантичка
като тази на свид. М.. Двамата отрекли, след което пешком се отправили към
адреса на свидетелите Христови. В това време на масата на подсъдимия била открита
дръжката на чантичката. Свидетелите К., Р.М. и Г.М. с автомобил настигнали
подсъдимия и свид. К.Х. по пътя, спрели ги и отново настоятелно ги попитали
дали не са намирали и вземали чантичката на свид. Р.М.. И двамата отрекли,
свид. К. Христо по телефона се обадил на брат си – свид. Р.Х., който заедно със
свидетеля С. все още се намирали в заведението, и ги помолил да дойдат на
място. Свидетелите С.С. и Р.Х. отишли на мястото, където се намирали подсъдимия
и останалите свидетели, и отново били попитани дали не са намирали вещите на
свид. М.. Никой не признал да е намирал или взел чантичката, след което
свидетелите К., Р.М. и Г.М. се върнали обратно в заведението и продължили
търсенето. Подсъдимият и свид. К.Х. се прибрали в дома на последния и си
легнали, а свид. р. Христо и Станимзир С. също се върнали в заведението.
На следната сутрин подс. М. и
свид. К.Х. ***. Там се разделили, като по-късно свид. Х. се срещнал със
свидетелите Р.Х. и С.С., а подсъдимия се прибрал в дома си в ж.к.”Славейков”.
Следобеда на същия ден, всички посочени свидетели посетили подсъдимия в дома
му, за да пият кафе. Там дошли и свидетелите Г.К. и Я.Т.. При това посещение,
подс. М. предложил на свид. Т. един от крадените телефонни апарати - „Самсунг”,
модел Е 730, и същата го закупила за сумата от 50 лева, а другия апарат -
„Самсунг”, модел Е 250, запазил за себе си и започнал лично да ползва. В хода
на започнала по жалба на свид. М. полицейска проверка, подс. М. и свид. Т.
предали на полицейски служители при ІV РПУ-гр. Бургас апаратите с протоколи за
доброволно предаване от 10.06.2008 г. и от 12.06.2008 г. (л. 15, 16 от
досъдебното производство).
В хода на досъдебното
прозводсткво била назначена и извършена оценъчна експертиза, съгласно чието
заключение (л.60-62 от досъдебното производство), към инкриминираната дата,
стойността на отнетите вещи е била, както следва: мобилен телефон „Самсунг” Е
250 - 103 лева, мобилен телефон „Самсунг” Е 730 - 112 лева, СИМ карта на
„М-тел” - 10.00 лева, СИМ карта на „Вивател” - 5.00 лв., мъжка чантичка от
текстил (промазка) - 5.00 лева, 2 бр.секретни ключа за входна врата – общо 4
лева, 1 бр. секретен ключ за т.а. „Мерцедес 814” - 5 лева.
Към момента на извършване на
деянието – 17.05.2008 г., подс. М. е бил осъждан със Споразумение по НОХД № 523/
2006 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в сила от 02.03.2006 г., за
престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3,5 вр.чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63
ал.1 т. 3 НК на „Обществено порицание”.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
наказателното производство гласни и писмени доказателства – обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Р.М., Г.М., Д.К., К.Х., Р.Х., С.С., Г.К.,
М.М., Я.Т. – след надлежното им прочитане по реда на чл. 281 ал. 3 вр. ал. 1 т.
5 НПК, заключението на оценъчната експертиза, протоколи за доброволно
предаване, и от справката за съдимост на подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намери, че подс. И.М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК – кражба на чужди движими вещи, извършена в условията на „повторност” в немаловажен
случай по смисъла на чл. 28 ал.1 НК – след като е бил осъден със споразумението
по НОХД № 523/ 2006 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в сила от
02.03.2006 г. за друго такова престъпление - кражба. Същевременно, настоящото
деяние е извършено преди изтичане на предвидения в чл. 30 ал.1 НК пет годишен
срок от изпълнението на наказанието по цитираното осъждане.
Престъплението е извършено виновно,
при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 предл.1 НК – подсъдимият
несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършеното че процесните
вещи не му принадлежат, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните
му последици – да се обогати противоправно, като отнеме и свои чужди вещи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъпление по чл. 195 ал.1
т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 ал.
1 НК, наказуемо в общия случай с
„Лишаване от свобода” от една до десет години, след задължителната редукция по
реда на чл. 63 ал.1 т. 3 НК, Законът предвижда наказание „Лишаване от свобода”
до 3 години. При определяне размера на наказанието на подсъдимия за това
престъпление, съдът, с оглед стойността на отнетото и начина на извършване на
деянието, съобрази степента на обществена опасност на деянието, която прецени
като по-ниска от обичайната обществена опасност на престъпления от същия вид, с
огледз липсата на каквито и да е други квалифициращи деянието признаци, извън
потворното му извършване. От друга страна, в контекста на настоящата проява,
сочеща склонност към извършване на еднородни по вид посегателства против
собствеността, съдът съобрази относително невисоката степен на обществена
опасност на дееца, предвид оказаното от него съдействие в хода на досъдебното
производство за установяване на действителната фактическа обстановка, направеното
признание и изразеното съжаление за стореното, младата му възраст и нелеко
социално и имуществено положение, както и частичното възстановяване на отнети
вещи.
Наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца, обуславя мнението на съда, че с оглед
целите по чл. 36 НК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, в минималния предвиден за престъплението размер на
наказанието, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. За
извършеното престъпление, на подс.И.М. следва да бъде наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ месеца, изпълнението на което на основание
чл. 69 ал.1 вр. чл. 66 ал.1 НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед решението по въпросите за
вината и отговорността, предявеният от пострадалия Р.М. срещу подс. И.М.
граждански иск за обезщетение на причинените от последния с извършеното
престъпление имуществени вреди в приетия от съда размер от 400 лева, се явява
доказан както по основание, така и по размер. Несъмнено, налице е непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, осъществено посредством извършването на
престъпление против собствеността-кражба. Автор на увреждането е именно подс. М.,
който го е извършил умишлено, т.е. виновно, и е налице пряка причинна връзка
между извършеното престъпление и настъпилите на гражданския ищец имуществени
вреди, представляващи равностойността в пари на отнетите вещи и суми. При тези
обстоятелства, бидейки доказан и основателен, предявеният от ищеца Р.М.
граждански иск бе изцяло уважен в приетия за разглеждане размер от 400 лева, а
подс. М.-съответно осъден да заплати на ищеца исковата сума в указанияу размер.
РАЗНОСКИ
Накрая съдът се произнесе относно
направените в производството разноски и следващите се държавни такси, като на
основание чл. 189 ал. 3 вр. ал.1 НПК осъди подсъдимия да заплати направените в досъдебното
производство деловодни разноски общо в размер на 50 лева, а на основание чл. 78
ал. 6 ГПК го осъди да заплати в полза на Държавата, по сметка на БРС, сумата от
50 лева, представляваща следващата се върху уважената част на гражданския иск
държавна такса.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: II-ри наказателен състав
Вярно с оригинала:ж/м