РЕШЕНИЕ
№
837
21.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на
прокурор Невена Владимирова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело №933 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от К.Д.К., с ЕГН **********,*** А, подадена
чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Регионална дирекция по
горите - Кърджали, с адрес: гр.К..
Ищецът претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сума в размер на 200 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по АНД №382/2019г. на Районен съд – Хасково,
по което е постановено Решение №216/27.06.2019г., с което е отменено Наказателно
постановление №598 от 20.03.2019г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите – Кърджали, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Иска се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, Регионална дирекция по горите - Кърджали, в писмен отговор излага
становище за основателност и допустимост на исковата претенция. Оспорва обаче
претенцията за присъждане на разноски по настоящото, като счита, че ищецът, а
не ответникът, е дал повод завеждане на иска пред съда. В случай, че оспорването
не се уважи, прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение. Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира иска за основателен. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложеното АНД №382/2019г. на Районен съд – Хасково, че с Наказателно
постановление №598 от 20.03.2019г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите - Кърджали, на К.Д.К. ***, на основание чл.266, ал.1 от
Закона за горите, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., и му е
определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на
нарушението: 2,58 пл. куб. м. фасонирана иглолистна дървесина греди, в размер
на 903 лева.
Наказателното постановление е
било оспорено от ищеца пред Районен съд –Хасково, където е било образувано АНД
№382/2019г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд – Хасково К.Д.К. е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Г.Р.Г.. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие от 02.04.2019г., от който е
видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита сума в размер на 200 лева за оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в „проц. предт-во и подаване на
жалба с/у НП №598/20.03.19 на РДГ – Кърджали и участие в съд. процес пред РС -
Хасково“. Делото е било разгледано и с Решение №216/27.06.2019г. съдът е отменил Наказателно
постановление №598 от 20.03.2019г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите - Кърджали.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл.
от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според
чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна, Регионална дирекция по горите - Кърджали,
чийто директор е издал незаконосъобразно Наказателно постановление №598 от
20.03.2019г., което е отменено с Решение №216/27.06.2019г., постановено по АНД
№382/2019г. на Районен съд - Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от
орган на ответника Регионална Дирекция по горите – Кърджали, която е юридическо
лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по
горите и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните
рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите
от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №598 от 20.03.2019г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали е процесуално допустима и
основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №216/27.06.2019г.,
постановено по АНД №382/2019г. на Районен съд - Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление №598 от 20.03.2019г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - Кърджали, следва да се приеме като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 200 лева,
съставляващи заплатената от ищеца сума за процесуално представителство по АНД №382/2019г.
на РС - Хасково по повод Наказателно постановление №598 от
20.03.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, от
представените по делото писмени доказателства – Договор за правна защита и
съдействие, действително се установява заплащането на тази сума от страна на К.Д.К.
на адв. Г.Р.Г.. По отношение на така заплатената сума
следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по
отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на
обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по
ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и
производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по
същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на
ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените
от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Относно
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по договора за правна защита и съдействие по настоящото дело, съдът счита, че не
са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на
чл.144 от АПК. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е: при интерес до 1000 лв. - 300 лв. Минималният размер на
адвокатските възнаграждения, както се посочи, е нормативно определен само като
долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за
оказаната от тях правна помощ. В конкретния случай, оказаната от адвокат Г. по
настоящото дело правна помощ се изразява, както в изготвяне и депозиране на
исковата молба и внасяне от името на ищеца на държавната такса за образуване на
делото, така и изготвяне на молба по хода му.
Ищецът
е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното ѝ
изплащане. Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като
съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането
за присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от дата на
предявяване на исковата молба – 30.07.2019г., предвид направеното искане от
страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 200 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление №598 от 20.03.2019г. на Директора на
Регионална дирекция по горите - Кърджали.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните
и направени по настоящото дело разноски в размер на 300 лева за заплатено
възнаграждение за един адвокат и 10 лева платена държавна такса за водене на
настоящия процес.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите - Кърджали, с адрес: гр.К., да заплати на К.Д.К., с ЕГН **********,***
А, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №598 от
20.03.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите - Кърджали, с адрес: гр.К., да заплати на К.Д.К., с ЕГН **********,***
А, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: