№ 121
гр. , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Я В А
като разгледа докладваното от Я В А Гражданско дело № 20202310100452 по
описа за 2020 година
Производство е образувано по искова молба на „Б“ АД, *** със
седалище и адрес на управление гр. С З, кв. „Железник“, адм. сграда „Б
център“, представлявано от изп. директор Х Б, чрез С И – юрисконсулт,
против „А Т“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление с. К, общ.
Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №*, представлявано от управителя Г. С. М., с
която по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е предявен иск за
установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №
298/2020 година по описа на РС – Елхово.
Ищецът желае да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 4 332.00 лева с ДДС, представляваща главница, в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 05.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се разноски, направени от ищеца в заповедното и в
исковото производство.
Твърди се, че сумата от 4 332.00 лева е дължима на основание
извършена продажба и доставка на препарати за растителна защита от
ищцовото на ответното дружество, за което е била издадена данъчна фактура
за дължимите суми № ********** от 30.10.2019г. на стойност 4 332.00 лева с
падеж на плащане 29.11.2019г. Ищецът твърди, че стоките са били доставени
на купувача – ответникът по делото, за което са били подписани два приемо –
предавателни протокола – от 26.10.2019г и от 28.10.2019г. Твърди се, че до
датата на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията
1
си по договора, като не е заплатил продажната цена на доставените му
препарати за растителна защита.
Ищецът сочи, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от
ГПК, по ч.гр.д. № 298/2020г. по описа на РС – Елхово е била издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.06.2020г. срещу длъжника /ответник в
настоящото производство/ за сумата от 4332.00 лева - главница,
представляваща стойността на продажба и доставка на препарати за
растителна защита - Листего - 35 л., Орфей - 5 л., Клиофар 600 СЛ - 10 л., въз
основа на което е издадена данъчна фактура за дължимите суми - фактура №
**********/30.10.2019 г. на стойност 4 332 лв., с падеж за плащане 29.11.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от 4332.00лв., считано от
05.06.2020 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното й
изплащане, както и за сумата 136.64 лева - разноски по делото
Поради подадено от длъжника възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си по реда на чл.422 от ГПК.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът изразява становище за допустимост на предявения
иск и неоснователност на същия. Ответникът не оспорва, че между него и
ищеца са съществували договорни отношения, изразяващи се в сключен
договор за продажба на препарати за растителна защита. Не оспорва по
същество и твърдението на ищеца, че като купувач не е заплатил стойността
на стоката, предмет на договора за покупко – продажба. Възраженията на
ответникът се свеждат до това, че за продавача е съществувала възможността
при неизпълнение на договора да развали същия, като предостави на
длъжника подходящ срок за изпълнение, предупреждавайки го, че ако не
изпълни в този срок след изтичането му ще счита договора за развален. По
отношение на представената от ищеца фактура, твърди, че от същата не става
ясно, а с исковата молба не са представени доказателства връчена ли е тя на
ответното дружество и кога е настъпил падежа. Желае се отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален
представител на ищеца.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител.
От приложеното ч. гр д. № 298/2020 г. по описа на ЕРС се
установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните
вземания, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
904 от 08.06.2020 година, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 4332.00 лева - главница, представляваща стойността на
2
продажба и доставка на препарати за растителна защита - Листего - 35 л.,
Орфей - 5 л., Клиофар 600 СЛ - 10 л., за което е издадена данъчна фактура №
**********/30.10.2019 г. на стойност 4 332.00 лв., с падеж за плащане
29.11.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 4332.00
лв., считано от 05.06.2020г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до
пълното й изплащане, както и за сумата 136.64 лева - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 16.06.2020г.
На 16.07.2020 г., т.е. в 1 – месечния срок по чл. 414, ал.2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение,
с което е заявил, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта суми.
Във връзка с депозираното в процесуалните срокове от длъжника
възражение, на заявителят е даден 1 – месечен срок, в който да предяви иск по
чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си против длъжника.
Съобщението за това е връчено на заявителя на 21.07.2020г. Исковата молба,
с която заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК е
депозирана в съда на 28.07.2020г., т.е. в преклузивния 1 – месечен срок.
От доказателствата по делото, представени от ищеца, се установява,
че между страните са били установени търговски взаимоотношения в период,
предхождащ издаването на процесната фактура през 2019 г.
Между страните е бил сключен договор за търговска покупко –
продажба на препарати за растителна защита „Листего“ - 35 л., „Орфей“ - 5 л.
и „Клиофар 600 СЛ“ - 10 л., на обща стойност 4332.00 лева с ДДС.
Стоките били доставени на купувача на два пъти – на 26.10.2019г. и
на 28.10.2019г., за което по делото не е налице спор и се установява от
представените 2 бр. приемо- предавателни протоколи, подписани от
представител на ответното дружество.
На 30.10.2019г. продавачът издал на купувача фактура №
********** за сумата от 4 332.00 лв. с ДДС, представляваща стойността на
доставените препарати за растителна защита, описани във фактурата по вид,
количество и стойност. Във фактурата е посочен падеж на плащане 29.11.2019
година.
От заключението на вещото лице С Да по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните по делото и се
възприема от съда като обективно и компетентно, се установява, че фактура
№ **********/30.10.2019 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца,
въведена е в законоустановените срокове в „Дневник на продажбите“ и
Справка – декларация за данъчен период м. октомври 2019г. и дължимият
ДДС е внесен. Вещото лице е установило, че фактурата не е получена в
счетоводството на ответника, не е осчетоводена и правото на данъчен кредит
3
по отношение на тази фактура не е упражнено. В хода на извършената
проверка за нуждите на експертизата вещото лице не е установило по
процесната фактура да са извършвани плащания от страна на ответното
дружество. Установен е размер на законната лихва за забава върху главницата
от 4332.00 лева, считано от датата на изпадане в забава – 30.11.2019г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.06.2020г. – 227.45
лева, както и размерът на законната лихва за забава върху главницата в
посочения по – горе размер, считано от датата на изпадане в забава –
30.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 28.07.2020г. – 291.23
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с прано основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 327, вр. чл. 318, ал.1 от ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4332.00 лева,
представляваща стойността на продажба и доставка на препарати за
растителна защита, за която от ищеца е издадена фактура №
**********/30.10.2019 г., с падеж за плащане 29.11.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 4332.00лв., считано от 05.06.2020 г. -
датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното й изплащане, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
ответника.
Предявеният установителен иск е допустим. Съгласно чл.422, ал.1
от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В конкретния случай възражението от
длъжника е депозирано в сроковете по ГПК, а исковата молба на ищеца е
входирана в съда в едномесечен срок от уведомяването на ищеца за
постъпилото възражение от длъжника. При изложените по – горе факти
следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по на ГПК, предвид на
което съдът намери предявеният установителен иск за допустим.
Въз основа на събраните по дело доказателства, съдът приема, че
предявеният иск е основателен и доказан в предявения му с исковата молба
размер по следните съображения:
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.
318, ал.1 от ТЗ е консенсуален и неформален. Сключването му предпоставя
постигане на съгласие между страните – продавач и купувач относно
съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта
4
/стоката/, обект на продажба и цената. Поради консенсуалния характер на
сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към
изпълнението на произтичащите от договора задължения.
За да бъде уважен този иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника по договор за търговска продажба на стоки, уговорената цена на
стоките, че е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задълженията
си като продавач, а именно престирал е качествено /точно и в срок/, че
стоките, предмет на договора са приети от купувача, при което за ответника е
възникнало задължение да заплати уговорените цени, но последният не е
изпълнил това задължение, т.е. да докаже претенциите си по основание и
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да
установи възраженията си в отговора на исковата молба, а при установяване
наличието на главни дългове – да докаже, че е погасил търсените суми.
Въз основа на представените от страните писмени доказателства и
заключението на вещото лице, съдът приема, че между страните по делото са
съществували облигационни отношения, породени от договор за покупко –
продажба на стоки, който носи характеристиките на търговска продажба,
съгласно разпоредбата на чл. 318, ал.1, вр. чл. чл.286 от Търговския закон.
Възникването и съществуването на такива отношения не се оспорват и от
ответника с отговора на исковата молба.
Ищецът основава твърденията си за наличие на сключен договор за
покупко – продажба на представените като доказателства по делото фактура и
2 бр. приемо – предавателни протоколи, носещи подпис на представител на
ответника, неоспорени от него, от които се установява, че стоките, предмет на
покупко – продажбата са били предадени на купувача.
Според възприеманото в съдебната практика със задължителен
характер- решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г., І т. о.; решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 166/26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010
г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. , решение №
96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. , І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т.
д. № 137/2012г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на
ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. №
454/2008 г. на ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т.
о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на І т. о. и др. първичните
счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се
преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите
доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е
5
отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен
свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е
подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван
данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети
лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на
чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва
неговото съществуване.
В настоящия случай представената от ищеца данъчни фактури не е
подписана от представител на ответника, поради което и не установява
сключването на договор за търговска покупко – продажба между страните,
както и не установява получаването и приемането на стоките, посочени във
фактурата от купувача. Претендираното от ищеца вземане по фактурата не е
осчетоводено в счетоводството на ответника.
Предвид на горното и поради неформалния характер на продажбата,
преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички
доказателства по делото, в т. ч. и на тези, относно предприети от страните
действия по изпълнение на договора, които при определени предпоставки
могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната
връзка.
В случая е безспорно, че представената по делото фактура, на
основание на която ищецът претендира вземането си против ответника, не е
подписани от представител на купувача, но горното не води до извод, че
стоките, посочени във фактурата, не са получени от купувача. При
търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни
документи, които да удостоверяват получаването на стоките. Единственото
задължение е това по чл.321 от ТЗ, съгласно която разпоредбата, по искане на
купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните -
и други документи. Няма данни по делото освен издаването на фактура,
страните да са постигнали съгласие за издаване на други документи,
установяващи предаването на стоките от продавача на купувача. Независимо
от това, за предаването на стоките, посочени в процесната фактура на
купувача, са съставени 2 бр. приемо – предавателни протоколи – от
26.10.2019г. и от 28.10.2019г., от съдържанието на които се установява, че
стоките, предмет на продажбата, посочени във фактура №
6
**********/30.10.2019 г., са получени от купувача на посочените в двата
протокола дати, факт, който не се оспорва и от ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 324 от Търговския закон, купувачът
трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми
незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята
одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.
По делото не са налице данни купувачът да е уведомил продавача за
недостатъци на стоките при тяхното получаване, поради което следва извод,
че е приел стоките по вид, количество и качество. Не са налице данни, а и не
се твърди от ответника последният да е уведомил ищеца за доставени стоки,
по отношение на които между тях не е било налице постигнато съгласие за
покупко – продажба.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго.
От представената по делото фактура се установява, че страните са
уговорили плащането на цената на стоките е следвало да бъде извършено на
дата, различна от датата на получаване на стоките, а именно 29.11.2019г.
Ответникът не твърди и по делото не се установява да е извършено
плащане на продажната цена на стоките до датата на падежа.
Предвид изложеното предявеният се явява основателен и доказан в
предявения му от ищеца размер и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид паричния характер на задължението и забавата, в която е
изпаднал ответника, претендираната от ищеца сума като главница в размер на
4332.00 лева, се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.06.2020г. до окончателното изплащане.
За неоснователни съдът намира доводите на ответника, изложени в
отговора на исковата молба във връзка с разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Т.е. в разпоредбата на чл.87,
ал.1 от ЗЗД е уредена една правна възможност за кредитора при
неизпълнение от страна на длъжника, от която той не е длъжен да се
възползва.
По отношение на разноските:
7
Искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят направените по
делото разноски в размер на 486.64 лева, от които: 86.64 лева заплатена
държавна такса, 250.00 лева внесено възнаграждение за вещо лице и 150.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство. В заповедното производство са
дължими разноски в размер на 136.64 лева, от които 86.64 лева заплатена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „А Т“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление с. К, общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №*,
представлявано от управителя Г. С. М., ДЪЛЖИ на „Б“ АД, *** със
седалище и адрес на управление гр. С З, кв. „Железник“, адм. сграда „Б
център“, представлявано от изп. директор Х Б, сумата от 4 332.00 лева с ДДС,
представляваща стойността на продажба и доставка на препарати за
растителна защита – „Листего“ - 35 л., „Орфей“ - 5 л., „Клиофар“ 600 СЛ - 10
л., за което е издадена данъчна фактура № **********/30.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2020 г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 904 от 08.06.2020г. по ч.гр.д. № 298/2020г.
по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА ответникът „А Т“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление с. К, общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №*, представлявано от
управителя Г. С. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Б“ АД, *** със седалище и
адрес на управление гр. С З, кв. „Железник“, адм. сграда „Б център“,
представлявано от изп. директор Х Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 486.64 лева, от които: 86.64 лева заплатена държавна такса, 250.00
лева внесено възнаграждение за вещо лице и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ответникът „А Т“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление с. К, общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №*, представлявано от
управителя Г. С. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Б“ АД, *** със седалище и
адрес на управление гр. С З, кв. „Железник“, адм. сграда „Б център“,
представлявано от изп. директор Х Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
8
направените в заповедното производство разноски в размер на 136.64 лева, от
които 86.64 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол
чрез РС – Елхово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 298/2020г. по описа на РС – Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
9