№ 243
гр. Горна Оряховица, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101926 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр с чл. 55 ,ал. 1 ЗЗД
Депозирана е искова молба от ИВ. Т. ЯЛ. с ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. ***
чрез пълномощник адв. М.А. П. от ВТАК против КР. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ №86, вх. А, ет. 3, ап. 8.
В исковата молба се твърди, че с Решение №630/03.10.2005 г. по гр.д. № 583/2005 г. е
прекратен бракът между ИВ. Т. ЯЛ. и КР. Ц. П., като Я. е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за детето Д.И.Я.. Ищецът твърди, че такава е заплащана от 01.02.2019 г. до
15.08.2021 г.
С Решение № 73/31.05.2021 г., влязло в законна сила на 23.06.2021 г. по гр.д. №
277/2020 г. на Окръжен съд – гр. Велико Търново е установено, че ищецът не е биологичен
баща на детето Д., родено по време на брака между страните. Констатирало се е, че
биологичен баща на същото е лицето М.Ю.М., с когото ответницата е живяла на семейни
начала от август 2003 г. Последвала е промяна в имената и съответно в акта за раждане на
детето, тъй като след раждането му същото е било записано с имената на ИВ. Т. ЯЛ. поради
презумпция за бащинство, а именно Д.И.Я.. След влизане в сила на горецитираното решение
е определено детето да носи имената на г-н М., което е последвано от промяна по служебен
път в съставения акт за раждане, както и на основание чл. 62, ал. 1 от СК отпада
основанието, въз основа на което е заплащана издръжка за Д. от страна на ИВ. Т. ЯЛ. поради
оборената презумпция за бащинство. В същото производство ответницата е направила
признание, че е била убедена и е знаела, че г-н Я. не е биологичен баща на детето, тъй като
между страните е липсвала социална и интимна връзка много преди зачеването на Д., като
съзнателно и целенасочено не му го е казвала.
Ищецът твърди, че се касае за неоснователно обогатяване от страна на ответницата,
поради отпадане с обратна сила на основанието за плащане на сумите за издръжка на
роденото по време на брака им дете. Счита, че отговорност за издръжката има само тя, както
и че законът не допуска неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на обедняване на
друго. Плащането на издръжката е постановено от съда да става чрез майката и законен
1
представител на детето, но поради установяване на истинския произход на детето с
неоспорено съдебно решение, ищецът счита, че следва да се приеме, че между него и
ответницата не е било налице валидно правоотношение, по силата на което да следва да
плаща сумите, а тя да ги получи.
Счита, че издръжката, която е заплащал, основаваща се на бракоразводното решение,
както и във връзка със заведеното от ответницата изпълнително дело № 364/2020 г. за
принудително събиране на въпросната издръжка предвид категорично установеният
произход на момчето от друго лице се явява заплатена на отпаднало правно основание и е
недължима, поради което подлежи на възстановяване, което важи и за таксите и разноските
по изпълнителното производство, като с настоящия иск се цели преодоляване на
неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца.
Твърди се, че превеждането на паричните средства за въпросната издръжка по сметка
на ЧСИ е било чрез удръжка от пенсията на ИВ. Т. ЯЛ.. В това са били включени и
обезщетение за забавено плащане под формата на законна лихва, както и таксите и
разноските, направени в производството по принудително изпълнение, които се възлагат в
тежест на длъжника, породени от съществувалата презумпция за бащинство, която към
момента на плащанията все още не е бил оборена. Също така било осъществено двойно
заплащане на издръжка в ползва на ответницата П., като по банков път за периода от м.
февруари 2019 г. до м. октомври 2020 г. са превеждани дължимите тогава парични средства
в определения от съда размер. Ищецът счита, че тази издръжка е внесена на отпаднало
основание и като такава следва да бъде върната, тъй като е била последица от окончателен
съдебен акт за установяване на биологичния баща и оспорване на неговото предполагаемо
бащинство.
С оглед гореизложеното ищецът отправя искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД да бъде осъдена ответницата КР. Ц. П. да върне получените от него суми, както следва:
Сумата от 1 817.99 лв. – изплатени издръжки в полза на взискателя Д.И.Я. чрез К.П. в
качеството на майка и законен представител по ИД, образувано за периода от
04.06.2020 г. до 15.08.2021 г.
Сумата от 2 940 лв. – заплатена издръжка по банков път в ползва на К.П. като майка
и законен представител на детето Д.И.Я. за периода от 01.02.2019 г. до31.10.2020 г.
Сумата от 475.27 лв. – заплатени държавни такси и разноски по ИД № 364/2020 г. на
ЧСИ С.К., като дадени на отпаднало с обратна сила правно основание за извършените
плащания, считано от датата на раждане на детето поради установено с влязло в сила
Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС, ведно със законната лихва върху
претендираните вземания от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2021 г.
до окончателното издължаване.Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответната страна:
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на исковата молба от
пълномощника на ответницата - адв. М.С. - ВТАК, в който взема становище за
основателност на исковата претенция.
Ответникът счита, че предявеният иск за сумите от 1 817.99 лв., 2 940.00 лв. и
сумата от 475.27 лв. е неоснователен, като искът за сумата от 1 817.99 лв. оспорва и по
размер.
Твърди се, че вписаните в исковата молба твърдения, че К.П. съзнателно и
целенасочено не казвала на ищеца, че не е биологичен баща на детето, както и че тя му
натрапвала убеждението, че той е биологичен баща на същото, са неверни. В съдебното
2
решение по ГД № 277/2020 г. на ВТОС изрично е прието, че: „през времето, когато е
заченато детето е съществувала пълна социална и интимна раздяла между майката и
бившия й съпруг /макар и все още бракът им да е съществувал формално-юридически и да е
прекратен през 2005г./, започнала далеч преди това". В решението по бракоразводното дело
дори е прието въз основа на представените доказателства, че фактическата раздяла между
страните е настъпила през лятото на 2004 г. Фактът, че ищецът не е биологичен баща на
детето му е бил известен през 2005 г., тъй като е доведен до знанието на бракоразводния съд
по установения доказателствен ред и дори е отразен в бракоразводното решение. Ищецът е
имал възможност да предприеме действия за оспорване на произхода на детето Д., но той не
е упражнил това свое право в установения от закона срок.
Твърди се, че искът е предявен срещу ненадлежна пасивно процесуално
легитимирана страна. Оспорва се твърдението, че неоснователно обогатяване има от
страна на ответницата. Твърди, че такова има по отношение на биологичния баща М.М.,
който след 2018 г. и фактическата раздяла с майката К.П., не е изпълнявал задължението си
за издръжка на детето Д. Я., а това негово задължение е изпълнявал за част от периода
ищецът И.Я.. Ответната страна твърди, че М.М. е надлежния ответник по този иск.
Твърди се, че в случая не е налице лишено от правно основание имуществено
разместване. Оспорва се твърдението на ищеца, че е извършено имуществено разместване
без правно основание за това. Ответната страна твърди, че такова е осъществено на
основание двете влезли в законна сила съдебни решения, които съществуват и не са
отменени по реда на чл. 307, ал. 4 ГПК и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и срокът да се иска
тяхната отмяна е изтекъл на 23.09.2021 г. - три месеца след влизане в законна сила на
решението на ВТОС по ГД № 277/2020г., съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. И след като
решението на PC - Горна Оряховица по ГД № 255/2019 г. е влязло в законна сила и не е
отменено от ВКС, то представлява законово основание за осъщественото имуществено
разместване, по силата на което ищецът е заплащал на ответницата като майка и законен
представител на детето Д. присъдената от съда месечна издръжка.
По отношение на иска за сумата от 1 817.99 лв. ответната страна твърди, че е
получила от ЧСИ по ИД № 364/2020г. на ЧСИ С.К. 12 вноски по 140 лв., общо 1680.00 лв., а
не 1 817.99 лв, както е вписано в исковата молба и в удостоверението на ЧСИ. При
направена справка се е установило, че разликата между двете суми в размер на 137.99 лв. е
върната по сметка на длъжника /ищеца Я./, а не е преведена по сметка на взискателя
/ответника П./.
По отношение на иска за сумата от 475.27 лв., представляваща изплатени такси и
разноски по ИД № 364/2020 г. на ЧСИ С.К.. Ответната страна твърди, че г-жа П. не се е
обогатила с тази сума, тъй като не й е преведена на нея, както и че посочената сума
представлява законово регламентирани разходи по изпълнително дело, образувано въз
основа на ИЛ, който не е обезсилен и е издаден след влязло в сила съдебно решение.
С оглед гореизложеното и в случай, че съда не приеме основанията за недопустимост
на процеса, като образуван по повод иск, предявен срещу ненадлежна пасивно-процесуално
легитимирана страна, да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им, е прекратен със съдебно
решение № 630/03.10.2005г. по гр.дело № 583/2005г. на ГОРС с развод по взаимно
съгласие, с което е одобрено споразумение за прекратяване на брака. В споразумението
страните са посочили, че ИВ. Т. ЯЛ. се задължава да заплати на малолетното дете Д.И.Я.
чрез майка и законен представител издръжка в размер на 30.00 лева. С решение №
129/19.03.2019г. по гр. дело № 255/2019г. по описа на ГОРС е изменен размера на
3
издръжката, която ищецът да заплаща на детето Д. Я..С решение № 73/31.05.2021г,
постановено от ВТОС и влязло в законна сила на 23.06.2021г./Видно от постановление от
15.08.2021г. на ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд Велико Търново/ е признато за
установено , че ИВ. Т. ЯЛ. не е биологичен баща на Д.И.Я..
По делото е прието удостоверение, издадено от ЧСИ С.К., за изплатените от ИВ.
Т. ЯЛ. в полза на взискателя Д.И.Я. по изпълнително дело № 20208090400364 на ЧСИ С.К.
за изплатени суми за издръжка в полза на взискателя в размер на 1817.99 лева и заплатени
такси и разноски по изпълнителното дело , в размер на 475.27 лева.
Представени са вносни бележки за преведена издръжка.
Изготвено по делото е заключение на съдебно-икономическа експертиза от вещо
лице Л.Б. . В полза на взискателя по изпълнителното делоса внесени суми в размер на 1680
лева.Размера на таксите и платените суми е 475, 27 лева. Размера на заплатената издръжка
от И.Я. чрез банкови преводи по сметка на ответника К.П. за периода 01.02.209г. до
31.10.2020г. е 2940.00 лева.
В съдебно заседание се допуска изменение размера на исковата претенция за
изплатени издръжки в полза на взискателя по изпълнителното дело, същата да се счита
предявена за размера от 1680, 00 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. И.Я., относно
нуждите на детето Д. Я..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
В случая ищецът е посочил като основание за заплащане на голяма част от
претендираните суми за издръжка, като в тежест на ответницата е да докаже, че основанието
за превеждане на сумите е различно от посоченото в платежните документи.
Искът по чл. 62,ал.4 СК, воден от ищеца против ответницата, за оспорване на
предположението за бащинство, по своя характер е отрицателен установителен иск.
Издаденото по него съдебно решение има за цел да отрече бащинството на съпруга от
момента на раждането на детето. Същото влече отпадане с обратна сила на всички правни
последици, основани върху съображения неистински произход, една от които е и
възстановяване на недължимо платена издръжка. Касае се за неоснователно обогатяване на
ответницата за сметка на ищеца, поради отпадане с обратна сила на основанието за плащане
на сумите за издръжка на роденото по време на брака с ищеца дете, за чиято издръжка
отговорност е имала и ищцата. Основанието за плащане на сумите е отпаднало, като
обогатяването е в размера на преведените за детето суми за издръжка, чието законово
задължение за заплащане е отпаднало с обратна сила.
Съдът намира, че искът за връщане на сумата, изплатена в претендирания период
за издръжка, правилно е предявен срещу майката на малолетното дете, тъй като задължено
лице да дава издръжка за периода от раждането на детето до влизане в сила на решението за
оспорване на бащинство е само ответницата, спрямо която произходът на момчето е
безспорно установен. Касае се за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на
ищеца, поради отпадане с обратна сила на основанието за плащане на сумите за издръжка на
роденото по време на брака с ищеца дете, за чиято издръжка отговорност е имала само
ищцата. Основанието за плащане на сумите е отпаднало, като обогатяването е в размера на
преведените за детето суми за издръжка, чието законово задължение за заплащане е
отпаднало с обратна сила.
С оглед установените факти, събраните гласни доказателства и в представените
съдебно решения се констатира, че Д. не познава И.Я., в който смисъл не може да се
изследва налице ли е бил нравствен дълг. Нравствени са задълженията за полагане грижи от
близките по отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други
роднини, като нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването и се
извежда от общия принцип в СК за уважение, грижа и взаимопомощ между членовете на
4
семейството и другите роднини. Следва лицето, което предоставя средствата да го
изпълнява със съзнанието, че изпълнява свой дълг към детето на съпругата си. В случая се
сочи, че ищецът е изпълнявал своето законово задължение за издръжка на роденото по
време на брака дете, за което съществува презумпция за бащинство. Не се установява
ищецът да е живял с ответницата през процесния период и да е изградил връзка родител –
дете и съответно да е полагал грижи за него, като за свое дете, поради изградената близост.
Поради изложените конкретни факти по делото съдът намира, че разпоредбата на чл. 55,ал.
2 ЗЗД е неприложима. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая
основание. Тези положения не намират място, когато за едно лице съществува законно
задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от друго незадължено или само
съзадължено лице. Така, когато установеното със закон задължение за даване на издръжка
бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава напълно или частично, то има
основание да иска от другите законно задължени лица заплащането на даденото.
С оглед изложеното по-горе и заключението на вещото лице основателна се явява
претенцията за сумата от 1680 лева, дължима по изпълнителното дело, чийто размер бе
изменен в съдебно заседание.Върху уважената сума следва да се уважи и претенцията за
закона лихва от датата на подаване на исковата молба -14.10.2021г. до окончателното
издължаване.
Видно от изложеното по повод събраните по делото доказателства при превеждане
на претендираните суми се сочи, като основание за превеждането им за издръжка. Вещото
лице посочва като дължима сума 2940 лева , колкото е и размера на претенцията за
заплатена издръжка по банков път в полза на КР. Ц. П., като майка и законен представител
на Д. Я. за периода 01.02.2019г. -31.10.2020г. Върху уважената сума следва да се уважи и
претенцията за закона лихва от датата на подаване на исковата молба -14.10.2021г. до
окончателното издължаване
Неоснователна се явява претенцията за сумата от 475.27 лева – заплатени такси и
разноски по ИД № 202080-90400364 на ЧСИ С.К., като дадени на отпаднало с обратна сила
основание, доколкото за тази претенция липсва законна връзка за обогатяване на К.П. с
нея.В тази част исковата претенция следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
Ищецът прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
на ответницата , което е неоснователно с оглед размер на исковата претенция и
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
Според изхода на спора следва да се поемат и разноски за изготвена СИЕ с оглед
заявеното в писмения отговор за разпределените суми по изпълнителното дело и изрично
изявление, че се оспорва дължимостта на сумата от 1817.99 лева.
С оглед размера на уважените искови претенции ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 600, 62 лева, разноски по делото.
С оглед размера на отхвърлените искове ищецът следва да заплати на ответницата
в размер на 54.10 лева.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД КР. Ц. П. ЕГН **********, гр.
Г.О., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. Т. ЯЛ. ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. *** сумата
от 1680 / хиляда шестстотин и осемдесет лева/– изплатени издръжки в полза на
взискателя Д.И.Я. чрез К.П. в качеството на майка и законен представител по ИД № 202080-
90400364 на ЧСИ С.К., образувано за периода от 04.06.2020 г. до 15.08.2021г., сумата от
2 940/ две хиляди деветстотин и четеридесет/ лв. – заплатена издръжка по банков път в
5
ползва на К.П. като майка и законен представител на детето Д.И.Я. за периода от 01.02.2019
г. до31.10.2020 г. като дадени на отпаднало с обратна сила правно основание за
извършените плащания, считано от датата на раждане на детето поради установено с влязло
в сила Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС ведно със законната лихва върху
претендираните вземания от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2021 г. до
окончателното издължаване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искова молба с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД на ИВ. Т. ЯЛ. ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. *** против КР. Ц. П. ЕГН
**********, гр. Г.О., ул. *** за сумата от 475.27 лв. – заплатени държавни такси и разноски
по ИД № 364/2020 г. на ЧСИ С.К., като дадени на отпаднало с обратна сила правно
основание за извършените плащания, считано от датата на раждане на детето поради
установено с влязло в сила Решение № 73/31.05.2021 г. по описа на ВТОС, като
неоснователна.
ОСЪЖДА КР. Ц. П. ЕГН **********, гр. Г.О., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. Т.
ЯЛ. ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. *** сумата от 600, 62 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА ИВ. Т. ЯЛ. ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ НА
КР. Ц. П. ЕГН **********, гр. Г.О., ул. *** сумата от 54.10 лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6