Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
Гр. Перник, 12.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с
участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа, докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 157/2022 година по описа
на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „***“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, ***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С. срещу Решение №
260016/31.05.2022 година, постановено по АНД № 01015/2020 година по описа на
Районен съд Перник, с което е изменено Наказателно постановление №
20-А-40/09.06.2020 година, издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ Перник, като размерът на наложената на
основание чл. 162а, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/
имуществена санкция за извършено административно нарушение на същата разпоредба
е намален от 25 000 лева на 11 000 лева.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отмени
изцяло издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година касаторът редовно призован, се представлява се от юрисконсулт
С.С., който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и постанови
друго, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, а
алтернативно да наложи имуществена санкция в минимален размер.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година Окръжна прокуратура Перник, редовно призована, се
представлява от прокурор Бисер Ковачки, който счита касационната жалба за неоснователна.
Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение със закона, намери следното: Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1
от АПК, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
За да постанови
обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 30.09.2019
година, в обект – трасе на шламов тръбопровод на 2-ра багерна група,
транспортиращ сгуропепелна маса /шлам/ от *** към сгуроотвал „7-ми септември“,
на място с географски координати: N 42.596544 и E 23.071567, настоящият касатор „***“ АД,
гр. Перник, при извършване на дейността производство на топлинна и електрическа
енергия е извършил неразрешено изпускане на отпадъци /шлам/ в река Струма.
Отпадъците се транспортирали за депониране до сгуроотвал „7-ми септември“ чрез
довеждащ шламов тръбопровод, който не попадал в обхвата на издадените на
дружеството комплексни разрешителни /КР/ по ЗООС: *** – горивна инсталация за
производство на топлинна и електрическа енергия – КР № 53-Н1/2014 година,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда
/ИАОС/; за Сгуроотвал „7-ми септември“ – КР № 296-НО/2008 година, издадени от
министъра на околната среда и водите, актуализирано с Решение №
296-Н0-И0-А1/2013 година на изпълнителния директор на ИАОС; за Сгуроотвал
„Кудин дол“ – КР № 297-Н0/2008 година, издадено от министъра на околната среда
и водите.
Изпускането на
отпадъците се дължало на авария на шламопровода, собственост на „***“ АД,
гр. Перник, за която последният уведомил РИОСВ Перник
с Писмо вх. № 26-00-1308/30.09.2019 година. Едновременно с това
топлофикационното дружество предприело дейности по отстраняване на теча от
шламови води. На място е изпратена ремонтна група, която все още се е намирала
там по време на проверката, извършена от служители на РИОСВ Перник и Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/.
Срещу „***“ АД, гр. Перник било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 40/2019 година.
Актосъставителят приел, че търговското дружество е извършил нарушение по чл.
162а, ал. 1 от ЗООС, защото при извършване на
дейността производство на топлинна и електрическа енергия е допуснало неразрешено
изпускане на отпадъци /шлам/ в река Струма. Въз основа на АУАН директорът
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Перник издал
Наказателно постановление № 20-А-40/09.06.2020 година, с което за извършено
нарушение по чл. 162а, ал.1 от ЗООС, на основание същата разпоредба наложил на
„***“ АД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева.
Съдът достигнал до извода, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, както и че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения
акт на процесуално основание.
След анализ на събраните по делото
доказателства и при извършена проверка относно правилното приложение на
материалния закон, съдът приел, че описаното деяние е извършено от лицето,
сочено за нарушител, че установените по делото факти покриват всички обективни
и субективни елементи от състава на административното нарушение по чл. 162а, ал. 1 от ЗООС, за
които правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Относно законосъобразността и справедливостта
на наложеното наказание решаващият първоинстанционен състав е приел, че
наказанието по чл. 162а, ал. 1 от ЗООС е в предвидения по вид такова, но че
размерът му следва да се намали от 25 000 лева на 11 000 лева, тъй
като жалбоподателят е проявил активност за отстраняване на допуснатата авария и
ограничаване на вредното въздействие на замърсяването върху околната среда.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при
надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото обаче е неправилно и следва да бъде отменено, както и да бъде отменено
потвърденото с него наказателно постановление.
Съображенията за това са следните:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер, поради
което следва да се установи налице ли е
деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване е върху административнонаказващия
орган.
Абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно,
прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува
и правно единство между текстовото и цифровото описание на нарушението в акта и
в наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление следва да отговарят на всички законоустановени
правила относно формата и съдържанието им и да бъдат издадени от компетентен
орган.
В случая, първоинстанционният съд е
приел, че фактическата обстановка по делото е
установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, както и че са
събрани всички писмени и гласни доказателства, относими към факти, включени в
предмета на доказване. Действително същият е обсъдил приобщения доказателствен
материал, а в решението е обективирана извършената от него дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата
за това.
Според настоящата съдебна
инстанция обаче описаното деяние не изпълва състава на нарушението по чл. 162а,
ал. 1 от ЗООС. Посочената разпоредба гласи, че „На юридическо лице или едноличен
търговец, който при или по повод извършване на дейността си със своето действие
или бездействие допусне неразрешено изпускане на опасни химични вещества и
смеси и/или отпадъци от производствено, складово или транспортно съоръжение или
инсталация, в т.ч. тръбопровод, които не попадат в обхвата на издадено
разрешително по чл. 117, се налага
имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лева,
а на физическите лица се налага глоба от 300 до 3 000 лева“. В случая не се спори, че на 30.09.2019 година, в коритото на
р. Струма са изтичали шламови води. Установено е по безспорен начин, че то се
дължи на авария на шламов тръбопровод, чрез който са се транспортирали за
депониране отпадъци от производствената дейност на дружеството. От направеното
в АУАН, а впоследствие и в НП изложение на обстоятелствата не става ясно в
какво точно се изразява противоправното му поведение доколкото не е описано от
кое точно негово действие или бездействие е настъпил вредоносния резултат. Най
– малкото може да се направи извод последният да се дължи на виновно поведение
на настоящия касатор, тъй като „аварията“, като вид опасно произшествие
/злополука/, се отличава с това, че представлява непреднамерен акт, нежелано и
непланирано събитие. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, едно от условията да бъде едно
деяние административно нарушение е то да е извършено виновно. Неприемливо е и
твърдението в АУАН и НП, че вредоносния резултат се дължи на извършването на
основната дейност на „***“ АД – производство на топлинна и електрическа
енергия, тъй като това е дейността, за която то е създадено и регистрирано по
надлежния ред.
Непосочването
на данни относно конкретното деяние, чрез което е допуснато неразрешено
изпускане на отпадъци от транспортното съоръжение, собственост на настоящия
касатор, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на
нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отсъствието на
този задължителен законоустановен реквизит е довело до нарушение на чл. 42, ал.
1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От
обстоятелствената част на двата акта /АУАН и НП/ за съда е абсолютно
невъзможно, а вероятно още по – малко е възможно за нарушителя да разбере в
какво точно се е проявило противоправното му поведение, тъй като обвинението се
свежда до лаконичната констатация, че „при извършване на дейността –
производство на топлинна и електрическа енергия, е извършило неразрешено
изпускане на отпадъци /шлам/ в река Струма“, а както се отбеляза и по – горе
именно в това се състои основната дейност, за което то е регистрирано. Това
безспорно е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е
поставило в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява и при
какви обстоятелства се твърди, че го е извършил.
От друга страна, след като с описаното в АУАН и НП деяние не е осъществен състав
на конкретно административно нарушение, следва извод, че отговорността на
наказаното лице е неправилно ангажирана на основание чл. 162а, ал. 1 от ЗООС.
По изложените съображения се налага извод, че процесното наказателно постановление е
незаконосъобразно, а като е приел обратното районният съд е постановил
неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2
от АПК следва да се отмени.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции от
касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящия
касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 260016/31.05.2022 година,
постановено по АНД № 01015/2020 година по описа на Районен съд Перник, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-А-40/09.06.2020 година, издадено от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Перник, с което на
„***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Ч.К.С. е наложената имуществена санкция в размер на
25 000 лева на основание чл. 162а, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/ за извършено административно нарушение на посочената разпоредба,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/