РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 02.03.2021
година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на двадесет и пети
февруари , през две хиляди ,двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря Петър Петров и в присъствието на
прокурора…………………като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 1001 по описа на съда за 2020 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение № 260022/ 23.10.2020г., постановено по гр.д.№
149/ 2020г. Никополският районен съд
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1
от ГПК, че М.А.Т. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с
ЕИК ****, гр. София, сумите за
които е издаден ИЛ от 02.08.2010г. по
ч.гр.д. № 350/2010г. по описа на НРС и е образувано изп.д. №
20208150400616 по описа на ЧСИ T.K. с
рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС –Плевен, както следва: сумата от
510.08 лв. главница по Договор за потребителски кредит с номер
PLUS-01015700/20.09.2006г., мораторна
лихва за периода от 28.12.2007г. до 01.07.2010г., в размер на 132.75лв., ведно
със законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 01.07.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, поради
погасяване на вземанията по давност, а
сумите за съдебни разноски в размер на
25лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., са НЕ ДЪЛЖИМИ като погасени чрез плащане.
Горното решение е съобщено на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД на
02.11.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване. На 16.11.2020г. , по пощата , е подадена въззивна жалба от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД ,чрез пълномощника юрисконсулт Н.В.
срещу решението на РС-Никопол.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.Същата е редовна. Внесена е дължимата
д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна М.А.Т.,който по същество счита ,че жалбата е неоснователна.
С въззивната жалба и с писмения отговор срещу
нея не са направени нови доказателствени искания.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269
от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо ,но по съществото на спора неправилно
решение в частта с която РС-Никопол ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.А.Т.
с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ****,
гр. София, сумите за които е
издаден ИЛ от 02.08.2010г. по ч.гр.д. №
350/2010г. по описа на НРС и е образувано изп.д. № 20208150400616 по описа на ЧСИ T.K. с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие ОС –Плевен, както следва: сумата от 510.08 лв. главница по
Договор за потребителски кредит с номер PLUS-01015700/20.09.2006г., мораторна лихва за периода от 28.12.2007г. до
01.07.2010г., в размер на 132.75лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
01.07.2010г./ в решението на РС-Никопол погрешно е посочено 01.07.2020г./ до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на вземанията по
давност, в която част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго по същество на спора с което предявеният иск за недължимост
на тези суми да бъде отхвърлен като неоснователен.
В другата част – с
която е признато ,че не се дължат сумите
за съдебни разноски в размер на 25лв., и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., посочени в същия изпълнителен
лист , като погасени чрез плащане,решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
РС-Никопол правилно
е установил фактическата обстановка по делото в съответствие със събраните пред
него писмени доказателства.Тя е следната:
На 02.08.2010г. въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение № 346/ 01.07.2010г. по ч. гр.д.№ 350/ 2010г.е бил издаден
изпълнителен лист в полза на кредитора „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ ЕАД срещу длъжника М.А.Т. за сумите:
- сумата от 510.08 лв. главница по Договор за потребителски
кредит с номер PLUS-01015700/20.09.2006г.,
- мораторна лихва за периода от 28.12.2007г. до 01.07.2010г.,
в размер на 132.75лв., ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда- 01.07.2010г. до
окончателното изплащане на вземането
- сумите за съдебни
разноски в размер на 25лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Въз основа на този
изпълнителен лист по молба на кредитора е било образувано на 15.02.2013г. изпълнително дело № 20138150400339 по описа на
ЧСИ Т.К. ,като на 28.02.2013г. длъжникът получил покана за доброволно
изпълнение на посочените по –горе суми.
Няма спор, че в хода
на това изпълнително дело длъжникът е извършил три плащания съответно от 200
лв. на 29.03.2013г. , ; на 05.06.2013г. – 50лв. и на 26.07.2013г. в размер на
100лв.
След това последно
доброволно плащане от страна на длъжника извършено в хода на изпълнителното
дело ,не са били извършени спрямо него други конкретни изпълнителни
действия с оглед на което Никополски
районен съд е приел, че това изпълнително дело е прекратено на осн. чл.
433,ал.1 т. 8 от ГПК / поради перемпция / ,което е станало по право на
26.07.2015г.
На 22.04.2016г.
процесното вземане е било цедирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД на „Кредит инкасо инвестмънт БГ „АД ,като за
тази цесия длъжникът е бил уведомен на 09.06.2016г.
Въз основа на
процесния договор за цесия новият кредитор „Кредит инкасо инвестмънт БГ „АД,на
01.07.2016г. е подал молба за
конституиране на нов взискател по изпълнително
дело № 20138150400339 по описа на ЧСИ Т.К. ,като по отношение на това действие
РС-Никопол е приел, че то не поражда действие, тъй като е извършено след
посоченото по-горе прекратяване на изпълнителното дело по перемпция ,което е
станало още на 26.07.2015г. ,независимо от това ,че Постановлението на самия
ЧСИ с което се констатира прекратяването на изпълнително дело е издаден едва на
23.03.2020г.
След прекратяването
на изпълнителното дело от ЧСИ, въз основа на подадена молба от 23.03.2020г. от „ Кредит инкасо инвестмънт БГ „АД и същият
изпълнителен лист от 02.08.2010г., на
24.03.2020г. е било образувано ново изпълнително дело № 20208150400616 по описа
на ЧСИ Т.К. ,като с тази молба е направено и искане за насрочване на дата за
опис , оценка и публична продан на движимите вещи в дома на длъжника.
От тези правилно
установени факти ,обаче , РС-Никопол е
направил неверни правни изводи по отношение на
това дали е изтекла погасителна давност по отношение на посочените в
изпълнителния лист вземания .
Неправилността се
проявява в следните две посоки :
На първо място
РС-Никопол е приел, че в случая не се касае за вземания,установени със съдебно
решение ,поради което не е приложим давностния срок по чл. 117 ал.2 от ЗЗД. Вярно е ,че изпълнителния лист за процесните
вземания е издаден въз основа на заповед за изпълнение въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК , а не въз основа на съдебно решение. Заедно с това, обаче
следва да се има предвид, че заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание ,като при нейното оспорване от длъжника чрез възражение по реда на
чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува или не се извършва в рамките на общия исков
процес. По силата на чл. 416 от ГПК ,когато възражение не е подадено в срока
,заповедта за изпълнение влиза в сила. , като по този начин се получава правен
ефект ,аналогичен със силата на присъдено нещо на едно съдебно решение ,тъй
като след влизане в сила на заповедта за изпълнение единствената правна възможност
на длъжника за оспорване на вземането ,за което е издадена тази заповед за
изпълнение е чрез иска по чл. 424 от ГПК или иска по чл.439 от ГПК . Стабилитета
на заповедта за изпълнение ,който е идентичен с този на влязлото в сила съдебно
решение , я различава от несъдебните изпълнителни основания предвидени в чл.
237 от ГПК / отм./. Според действащия ГПК , с изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта за изпълнение ,се получава крайният ефект на един окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Поради тези
съображения , въззивната инстанция намира ,че като е приела ,че по отношение на
вземанията , посочени в заповедта за изпълнение , респ. в изпълнителния лист ,издаден
въз основа на нея, не намира приложение
нормата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, РС-Никопол неправилно е приложил закона.
Поради това и по отношение на всички вземания , посочени в процесния изпълнителен
лист ,срокът на новата погасителна давност,която започва да тече, е петгодишен
.
На второ място Изпълнително
дело № 20138150400339 по описа на ЧСИ Т.К. е било образувано на 15.02.2013г. В т.см. по отношение на това
изпълнително дело ,което е образувано преди постановяването на ТР № 2/
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС ,въпросното тълкувателно
решение ,което няма обратно действие ,не може да бъде приложено и следва да се
приеме ,че прекъснатата с образуване на това
изпълнително дело давност не е текла до 26.06.2015г.,когато влиза в сила новото
ТР , тъй като съгласно предходното ППВС № 3/ 1980 г. давността не тече във
висящия изпълнителен процес. Поради това
би могло да се приеме ,че прекъснатата с образуването на горното изпълнително
дело погасителна давност започва да тече
най-рано от 26.06.2015г., когато е постановено въпросното ТР № 2 / 2013г. с
което се изоставя разбирането ,че давността не тече при висящ изпълнителен
процес . От 26.06.2015г. ,обаче , до 24.03.2020г. ,когато е било образувано новото
изпълнително дело № 2020815 0400616 по описа на ЧСИ Т.К. /като с молбата за неговото образуване е било направено
и искане за насрочване на дата за опис , оценка и публична продан на движимите
вещи в дома на длъжника-т.е.поискано е конкретно
изпълнително действие от взискателя ,което съобразно новото ТР 2/2013г. прекъсва
давността / , не е изтекъл посоченият по
–горе петгодишен давностен срок , който в случай е трябвало да изтече на
26.06.2020г.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира,че обжалваното решение на РС-Никопол
следва да бъде отменено в посочената в началото на мотивите част ,като следва
да бъде потвърдено само в частта с която е прието ,че длъжникът не дължи сумите за
съдебни разноски в размер на 25лв., и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., поради извършено плащане. Недължимостта на тези две суми
всъщност се признава извънсъдебно и от ответника по иска ,като се съобрази
молбата му за конституиране като нов
взискател от 01.07.2016г. / на л. 83 от
делото /, където се сочи ,че към датата на прехвърляне на вземането то е било в
размер на 742,10лв. от които главница 510,08лв. и законна лихва върху
главницата в размер на 232,02 лв. , а съдебните разноски са 0,00лв. , а така
също и в молбата за образуване на новото изпълнително дело от 24.03.2020г./ на
л. 109 от делото на РС-Никопол / където също така е посочено ,че според самия взискател не се претендират
суми за разноски ,т.е. признава се ,че сумите по изпълнителния лист за съдебни разноски в размер на 25лв., и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. са погасени от длъжника чрез
тяхното плащане.
С оглед този
изход на делото следва да бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр.
с чл. 78,ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска ,като тези разноски според ПлОС са в
размер на 83,72лв. ,определени на базата на минималното възнаграждение от
100лв.,което се дължи за осъществена защита на ответника от юрисконсулт
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът не
намира основание да се съобразява в този сл. максималния размер на предвиденото
в чл. 25, ал.1 от Наредбата, възнаграждение от 300 лв. ,което е претендирал
ответника , тъй като случая не разкрива особена фактическа и правна сложност.
Също така и за
въззивната инстанция следва да бъдат присъдени в полза на въззивника деловодни
разноски ,които съдът определя в размер
на 104,65 лв., определени съразмерно с уважената част на въззивната жалба и на
база също така на минималното юрисконуслтско възнаграждение от 100лв. към което
се прибавят и разноските за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25
лв. Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ обжалваното
решение № 260022/ 23.10.2020г.,
постановено по гр.д.№ 149/ 2020г. на Никополският районен съд В ЧАСТТА с която РС-Никопол ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.А.Т. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с
ЕИК ****, гр. София, сумите за
които е издаден ИЛ от 02.08.2010г. по
ч.гр.д. № 350/2010г. по описа на НРС и е образувано изп.д. №
20208150400616 по описа на ЧСИ T.K. с
рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС –Плевен, както следва: сумата от 510.08 лв. главница по
Договор за потребителски кредит с номер PLUS-01015700/20.09.2006г., мораторна
лихва за периода от 28.12.2007г. до 01.07.2010г., в размер на 132.75лв.,
ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -01.07.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, поради
погасяване на вземанията по давност,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.А.Т. с ЕГН ********** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД с ЕИК ****, гр. София, иск на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено , че не дължи на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумите за които е издаден ИЛ от 02.08.2010г. по ч.гр.д. № 350/2010г. по
описа на НРС и е образувано изп.д. № 20208150400616 по описа на ЧСИ T.K. с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие ОС –Плевен, както следва: сумата от 510.08 лв. главница по
Договор за потребителски кредит с номер PLUS-01015700/20.09.2006г., мораторна лихва за периода от 28.12.2007г. до
01.07.2010г., в размер на 132.75лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
-01.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на
вземанията по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение само в ЧАСТТА с която РС-Никопол ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1
от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.А.Т. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ****, гр. София, сумите за които е издаден ИЛ от 02.08.2010г. по ч.гр.д. № 350/2010г. по
описа на НРС и е образувано изп.д. № 20208150400616 по описа на ЧСИ T.K. с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие ОС –Плевен, както следва: сумите за съдебни разноски в
размер на 25лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА М.А.Т. с
ЕГН ********** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ****,
гр. София,деловодни разноски за първата инстанция в размер на 83,72лв. , както
и деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 104,65 лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :