Р Е Ш Е Н И Е
№ 260845 / 9.7.2021г.
гр. Перник, 09.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на
десети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
като
разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 00430 по описа на
съда за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ал. 9 вр. чл. 51 ал. 4 СК и чл. 127а
ал. 2 от СК от С.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на
родител и на законен представител на С.С.С., родена на ***г. срещу Г.В.С., с
ЕГН: **********, с адрес ***, с който се иска да бъдат изменени определените с
Протоколно определение от 25.06.2018г. по гр. дело № 02501/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник мерки относно упражняването и издръжката на
малолетното дете С.С.С., родена на ***г., както и да бъде разрешено издаването
на паспорт за задгранично пътуване, което да замени съгласието на майката по
отношение на малолетното дете и да бъде разрешено последното да напуска
пределите на РБ и да пътува в чужбина до държави-членки на ЕС, съседните ни Р.
С. и Р. С. М.. В условията на евентуалност се иска изменение на постановения
режим на лични контакти, като същия бъде разширен.
В исковата молба се сочи, че
от съвместното живеене на страните имат едно родено дете - С.С.С., родена на ***г.
Уточнява се, че фактическо съжителство на страните е продължило 5 години – от
2012г. до 12.10.2017г., когато ответницата, заедно с малолетното дете,
напуснала жилището, в което живеела с бащата на детето в гр. Перник, без дори
да го уведоми за това свое намерение и без да има конкретна причина, довела до
това крайно решение. През 2018г. ответницата завела иск срещу ищеца, като в
хода на производството страните постигнали споразумение, обективирано в
Протоколно определение от 25.06.2018г., постановено по гр. д. № 02501/2018г. по
описа на РС – Перник. Упражняването на родителските права било предоставено на
ответницата, местоживеенето на детето било определено на адреса на майката (гр.
., ул. „” №), а на бащата било възложено задължение за плащане на ежемесечна
издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 17.04.2018г. На ищецът е бил
определен и режим на лични контакти.
Ищецът сочи, че към настоящия
момент, обстоятелствата, при които са постановени посочените по-горе мерки, са
изменени, като в изключителен интерес на детето се явява необходимостта да
бъдат определени нови мерки, а именно: упражняването на родителските права да
бъде предоставено на бащата, местоживеенето на малолетното дете С.С.С. се
определи по постоянния адрес на бащата, а на майката се възложи задължение за
заплащане не ежемесечна издръжка, както и да бъде определен режим на лични
контакти между майката и детето. Като аргумент в тази насока се сочи, че през
есента на 2020г., детето С.С.С. ще бъде ученик в първи клас, което ще изисква
много грижи и финансови средства за задоволяване на потребностите му, които
ответницата на този етап не може да му осигури, тъй като същата е по
майчинство, считано от м. Юни 2019г., респ. е безработна. Сочи се, че освен
детето С.С., ответницата е биологична майка на още две деца, които са от
различни мъже – малолетната В. Л. С., родена на ***г. и малолетното дете Н. И.
Д., роден на ***г. Изяснява се, че ответницата, заедно с трите си деца,
настоящия си приятел – И.Р.Д.и родителите на последния живеят в еднофамилна
къща, която се състои от две стаи – едната обитавана от родителите на И.Д., а
другата – от ответницата, трите й деца и приятелят й И.Р.Д.. Жилището не
разполага с необходимите материално-битови условия за отглеждане и възпитание
на детето С.С., като същото няма самостоятелна стая, а е принудено да живее в
една стая с брат си, сестра си, майка си и настоящия приятел на майката.
Същевременно се сочи, че ищецът живее в голяма двуетажна къща, собственост на
баща му, като за детето е отделена самостоятелна детска стая, чиито условия са
много добри. Ищецът сочи, че има възможност да осигури на детето си всичко
необходимо за неговото добро възпитание и обучение, разполага със стабилни материални
средства, така че на детето да не му липсва нищо, което му е необходимо с оглед
нормалното физическо, емоционално и интелектуално развитие на дете в тази
възраст. Налице е и възможност за помощ от трети лица, тъй като в същата къща
(на първия етаж) живеят майката и бащата на ищеца, които са силно емоционално
свързани с детето.
В исковата молба ищецът
изразява силно притеснение относно родителските и възпитателските качества на
майката. Сочи, че ответницата не осигурява нужното внимание и грижи за възпитанието на малолетната С., както и за
здравословното, хигиенното и психическото състояние на същата. Ищецът сочи, че
госпожите от детската градина, посещавана от детето, са му споделили, че детето
не посещава редовно детска градина, поради което изостанало драстично с
материала. Често причина за отсъствията било наличието на въшки при детето,
което ищецът намира за индикация за неполагане на нужните хигиенни и
здравословния условия от страна на майката спрямо детето. Според ищеца, детето
изпитва страх както от майка си, така и от мъжа, с когото тя живее. Твърди, че
детето е било настройвано срещу него, както и срещу баба си и дядо си по бащина
линия. Ищецът намира, че подобно поведение е недопустимо и може да доведе до
сериозни негативни последствия върху психиката на детето, дори да развие у него
„синдром на родителското отчуждение”.
Ищецът посочва, че при формиране на волята си,
съдът следва да съобрази обстоятелството, че ищецът има постоянна работа,
осигуряваща му стабилни и сигурни ежемесечни доходи, както и че притежава добър
социален и професионален статус в обществото. Същевременно, детето има много
силна емоционална привързаност както към баща си, така и към баба си и дядо си
по бащина линия. Това обстоятелство се дължи не само на грижите, обичта,
топлината и заинтересоваността от тяхна страна към детето, но и на това, че
същите винаги са се грижили за неговото културно и интелектуално израстване.
Сочи се, че винаги, когато детето е при баща си, същото прекарва по
най-рационален начин времето си с него – посещават различни културни
мероприятия (театър, кино, музеи). Наред с това, бабата на детето винаги е
държала то да се научи още преди да тръгне на училище да може да познава
буквите, както и да може да смята, като наред с тези обучителни занимания двете
много обичат да прекарват времето си готвейки и правейки различни сладкиши.
Освен това, винаги, когато е имал възможност, ищецът е водел детето в различни
градове и села в страната, а през м. Август 2019г. са били на лятна почивка в
гр. .. Противно на изложеното, ответницата никога не била водила детето на
почивка или където и да било, дори за ден-два. Ищецът твърди, че детето му е
споделяло, че когато е при майка си се чувства самотно, изолирано и тъжно,
поради и което самото то не желаело да живее при ответницата.
Тъй като детето много обича
да пътува, ищецът имал желанието да го заведе до Р. С. М., както и на почивка в
Р. Г., но срещнал категоричния отказ на майката да разпише съответната
декларация за пътуване в чужбина за определен период от време. Ищецът счита, че
детето има нужда от посещение на други държави, като това е свързано както с
неговото културно обогатяване, така и с неговото духовно и емоционално
израстване. С оглед тези обстоятелства, ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
В предоставения едномесечен
срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си адв. М. Е. – ПАК, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата молба така, както е
предявена. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца имат родено
дете – С.С.С., както и че освен нея има още две деца. Оспорва и твърденията, изложени от ищеца,
относно нейния родителски капацитет, привързаността на детето към нея и
грижите, които полага и продължава да полага към детето си С.С.. Ответницата
сочи, че по време на бременността й с детето си С., ищецът започнал да си
позволява да пие. След раждането на С., нищо не се променило. Ищецът останал
без работа, което наложило ответницата да остави тримесечната си дъщеря на
грижите на баща й, за да може тя да работи и да изкарва допълнителни доходи.
Страните спорели по отношение пиенето на ищеца и гледането на С., при което
ищецът започнал да си позволява да посяга на ответницата, като многократно я е
удрял, дори и пред децата. Ответницата твърди, че обичайно, когато ищецът й
нанасял побой, майката на последния – Таня, идвала да взема децата, за да не
гледат как пияния й син нанася поредни удари на ответницата. Това поведение на
ищеца принудило ответницата да го напусне, вземайки със себе си децата.
Посочва, че именно системното упражняване на психическо, емоционално и
физическо насилие е причината, поради която взела решение да напусне ищеца.
Ответницата сочи, че дори след раздялата, по време на бременността й с третото
си дете, ищецът продължил да я нагрубява и обижда, като се обаждал, уж за да чу
дъщеря си, а всъщност й отправял обиди. Сочи, че ищецът многократно обиждал
всички, които й помагат, но лошото било, че започнал да използва детето С., за
да предава информацията. Така, за Илия бил казал да му казва „Ушатко”, а
неговата майка – Таня, говорила на детето, че новороденото дете не й е брат.
При последното, детето, плачейки отишло
при майка си, за да пита дали това е вярно. Освен това, веднъж С. казала, че
докато се хранели, баща й бил пиян и се скарал с дядо й Г., при което баща й
„забил” вилица в главата на баща си. В заключение ответницата сочи, че и до
настоящия момент ищецът продължава да я тормози, като е свикнал да я тъпче, да
я злепоставя като майка и като жена. Заявява, че счита, че на този етап интересите
на детето ще са по-добре защитени като тя продължи да упражнява родителските
права, а бащата има подходящ режим на лични контакти.
По отношение на предявения
иск с правно основание чл. 127 а ал. 2 от СК, ответницата сочи, че ищецът
никога не е поставял пред нея въпроса относно излизането на детето в чужбина.
Сочи, че ако беше сторил това, тя вероятно би се съгласила, тъй като също
смята, че на детето не трябва да се ограничава правото му на предвижване, на
личен и семеен живот. Ответницата сочи, че също има роднини в Р. Г. и има
възможност да води детето на гости при тях, на екскурзия или на почивка.
Ведно с писмения отговор,
ответницата предявява насрещен иск спрямо ищеца, с който иска да бъде изменен
размера на присъдената със спогодителен протокол по гр. дело № 2501/2018г. по
описа на ПРС издръжка в размер на 150,00 лева, като същата бъде увеличена на
200,00 лева месечно.
Ответникът по насрещния иск е
депозирал писмен отговор. В същия, ответникът по насрещния иск посочва, че
намира същия за основателен до размера от 152,50 лева и неоснователен в
останалата му част – до пълния предявен размер от 200,00 лева.
Съдът, съобразно представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните,
че по време на съвместното им съжителство, на ***г. е родено детето им С.С.С..
Не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че
със Споразумение, обективирано в Протоколно определение от 25.06.2018г.,
постановено по гр. д. № 02501/2018г. по описа на РС – Перник, упражняването на родителските права е
предоставено на ответницата, местоживеенето на детето е определено на адреса на
майката (гр., ул. „” № ), а на бащата е възложено задължение за плащане на ежемесечна
издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 17.04.2018г. На ищецът по главния
иск е определен и режим на лични контакти с детето С.С.С..
От приетото по делото
заверено копие на Трудов договор № 127/09.02.2017г. се установява, че на
09.02.2017г. ищецът по главния иск е приел да изпълнява длъжността “Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона” при „АКСЕМА Б” ООД, ЕИК: *********. От приетата по делото Служебна
бележка изх. № 01 от 06.01.2020г., издадена от „АКСЕМА – Б” ЕООД се установява,
че към настоящия момент сключения от ищеца по главния иск трудов договор не е
прекратен. Установява се от приетото по делото Удостовереине с изх. №
02/06.01.2020г., че за 2019г. ищецът е получил общ брутен доход в размер на
7312,00 лева.
Не е спорно между страните, а
и се установява от приетите по делото 2 броя удостоверение за раждане (в
заверено копие), че ответницата по главния иск има още две деца – малолетната В.Л.С.
и малолетния Н.И.Д., роден на ***г.
От приетото по делото
Удостоверение № 13-00114987/08.07.2020г., издадено от НОИ ТП – Перник се
установява, че ответницата по главния иск за периода от м. 07.2019г. до м.
06.2020г. е получавала парично обезщетение за бременност и раждане, в общ
размер на 6999,08 лева.
По делото е прието заверено
копие на Договор за предоставяне на социални услуги в общността от
23.04.2019г., от което се установява, че между ответницата по главния иск и ЦОП
– Перник е постигнато споразумение за работа в насока подобряване качеството на
живот и грижа за детето С.С.С. в семейството чрез доставка и ползване на
социалните услуги, предоставяни от ЦОП.
От приетата по делото справка
от Второ РУ на МВР – Перник се установява, че на 01.05.2016г. в ОДЧ на Второ РУ
е бил постъпил сигнал за семеен скандал на ул. „Лазар Робев” № 8, при което
адреса е бил посетен от служители на Второ РУ. След посещението, лицето С.Г.С.
е било задържано в Помещение за задържани лица във Второ РУ.
От приетите писмени
доказателства се установява, че от страна на ОЗД Перник са предприети действия
за издаване на направления за ползване на социални услуги за детето и двамата
му родители към ЦОП – Перник. По време на работата с двамата родители е
установено, че комуникацията между тях е влошена и всякакви опити за
подобряването й са били неуспешни. Установява се, че в резултат на негативното
си отношение един към друг, родителите на С. трудно съгласуват действията,
които са в най-добър интерес за дъщеря им.
От приетия по делото Социален
доклад изх. № ПР/Д-РК/287-001/04.12.2020г. се установява, че на този етап
майката Г.С. полага усилия да задоволява потребностите на детето, спрямо
възрастта му. Помощ в обгрижването на трите деца на майката оказват роднините
от страна на партньора, с когото живее майката. За С. са подсигурени храна,
подслон, облекло, образователни нужди. В дома на майката, малолетната С. не
разполага със собствена стая и лично пространство. С. дели една стая с майка си, съжителстващото
с нея лице, брат си и сестра си. По думи на детето, то спи на едно легло със
сестра си В.. В дома на бащата, на С. е осигурена детска стая, обзаведена
според нуждите й. За детето се закупуват често дрехи и консумативи, които С.
ползва, когато е при баща си. Бабата по бащина линия, която живее в къщата на
бащата, се грижи за детето и се ангажира с интелектуалното му развитие чрез
образователни занимания и четива. Сочи се, че е проведен разговор с детето С.С..
От същия става ясно, че детето не е замесено в скандалите между родителите си.
Детето обича да прекарва време и с двамата си родители, но предпочита да е при
майка си. С. споделя, че когато е при майка си, с баща си се чува по телефона.
По информация на детето, когато то е при майка си, никой в жилището не си е
позволявал да обижда баща й, а когато е при баща си не се чувала лоши коментари
за майка си. Майката на детето е забранила на малолетните В. и С. да се говори за бащите им в домът, в който
живеят.
В заключение се посочва, че детето
е привързано и към двамата си родители. С. иска да живее при майка си, но й
харесва да се среща и с баща си. Детето не знае как да угоди на родителите си,
като пред майката казва едно, а пред баща си – друго.
По делото, на страната на
ищеца са разпитани свидетелите Г.С.С. – баща на ищеца, Т.Г.С. – майка на ищеца,
М.Р.Т.и М.К.О.. От показанията на свидетеля Г.С.С. се установява, че семейният
скандал, по повод на който ищецът по главния иск е бил задържан от органите на
МВР, е бил възникнал между него и ищеца. Причината била поискан заем от
5 000 лева от страна на ищеца, при което свидетелят отговорил, че няма
възможност да му даде исканата сума.
Афектиран, ищецът отишъл при комшии, за да потърси необходимата му сума
пари, при което ответницата по главния иск сезирала органите на МВР. Свидетелят
посочва, че скандалът е протекъл навън, извън къщата, и детето С. не е станало
свидетел на същия. Отрича да е имало случай, при който да е бил набоден с
вилица от сина си.
От показанията на св. Таня С.
се установява, че в началото на съжителстването на страните, отношенията между
последните били спокойни и хармонични. Впоследствие, обаче, между страните
започнали да възникват скандали, като според свидетелката причина за тях било
поведението на ответницата – неизмити чинии с дни, разхвърляни дрехи, по
отношение възпитанието на детето. Същевременно, ответницата започнала да излиза
при нейна приятелка, уж на кафе, на бира, но се прибирала късно, като децата
оставали при свидетелката. Според свидетелката, тъй като ответницата се
прибирала „по нощите”, явно е започнала тогава връзката си с настоящия си
приятел. Свидетелката посочва, че ответницата се е изнесла от дома им без
никакво обяснение. След като преминало съдебното дело, на което родителските
права над С. й били предоставени, ответницата отишла да живее при родителите на
настоящия си приятел. Свидетелката сочи, че къщата, в която понастоящем живее
внучката й, е едноетажна, с две стаи. Посочва, че в една стая спят всички –
трите деца,ответницата и приятелят й. Свидетелката заявява, че синът й не
злоупотребява с алкохол, както и че никога не е упражнявал психически тормоз
върху детето или върху ответницата. Свидетелката уточнява, че къщата, в която
живеят с ищеца е на два етажа, с по четири стаи на етаж. Детето С. има
самостоятелна детска стая, в която има всичко необходимо – бюро, легло,
гардероб. Уточнява, че по времето, през което ищецът е заедно с дъщеря си, двамата,
заедно със свидетелката, ходят на екскурзии, на театър, на кино. Свидетелката
споделя, че детето често се оплаква от липсата на баща й.
Общото в показанията на
свидетелките М.Р.Т.и М.К.О. е, че и двете свидетелстват за това, че ищецът не е
агресивен и не злоупотребява с алкохол. Същият се грижи добре за детето си,
като му е осигурил всичко необходимо от битов характер. Същевременно често
ходят на разходки, на екскурзии, посещения на музеи. Свидетелката М.О.посочва,
че детето С. й е споделяло, че в къщата на майка й се пуши, като свидетелката
се уверявала в това и от миризмата на цигари по дрехите на детето. Свидетелката
посочва, че най – често С. е вземана от училище от сестра й В., а сутрин я кара
бащата на настоящия приятел на майка й. Свидетелката уточнява, че работи и
живее срещу училището, в което учи С., както и че нейното дете също учи там.
Разпитана като свидетел, В. Р.
Д. – сестра на приятеля на ответницата, заявява, че ответницата й брат й живеят
с майка й и баща й и трите им деца в къща, състояща се от три стаи.
Ответницата, приятелят й и трите деца спяли в една от стаите. Сочи, че майката
обръща внимание и на трите си деца, като им купува всичко необходимо. Заявава,
че ответницата никога не е възпрепятствала ищеца да взема детето извън
определения му режим на лични срещи. Свидетелката сочи, че ответницата й е
споделяла, че е била тормозена от ищеца – последният пиел и я биел. Сочи още,
че брат й, с когото ответницата живее, е на 22 години и се издържа като прави
мебели.
В показанията си, св. А. С. С.
заявява, че познава страните и е била свидетел на техни скандали в миналото.
Причина за последните са били парите, работата. Не са се карали заради други
мъже или жени. Сочи, че ищецът понякога злоупотребява с алкохола, като в такива
случаи става агресивен. Заявява, че не е виждала ищецът да насочва агресията си
спрямо детето. Свидетелката посочва, че е посещавала дома на ответницата и в
него има всичко необходимо за отглеждането на детето. Посочва, че връзката
между децата е много силна. Свидетелката твърди, че ответницата и приятелят й
спят в една стая, а трите деца – в отделна. Твърди, че всяко едно дете си има
отделен креват, както и че има две големи бюра. Тук, съдът намира за съществено
да отбележи, че не кредитира показанията на свидетелката в тази им част
(досежно мястото и обстановката, в която спи детето), доколкото същите
противоречат на останалия доказателствен материал по делото, в това число и
установеното с приетия по делото Социален доклад. Свидетелката посочва, че от пролетта на тази
година е възобновен ремонт на къщата, целящ изграждането на още три стаи и още
една баня и тоалетна. Посочва още, че наскоро детето е диагностицирано с астма,
което налага детето да ходи често на почивки, на чист въздух, както и да не спи
в помещение, където има влага. Посочва, че ответницата всяко лято води децата
на море, тъй като баща й живее във . и му гостуват.
Разпитани в качеството на
свидетели са учителките на малолетното дете от периода, в който е посещавало
детска градина – Р. В.К. и И. И. В.. И двете свидетелстват, че детето е
отсъствало често от детска градина, поради което е имало затруднения в
усвояването на учебния материал. Свидетелката Р. К. посочва, че отсъствията на
детето са се дължали на заболявания, като имало период в който детето е имало и
въшки. Свидетелките посочват, че бащата на детето често е звънял в детската
градина, като се е интересувал за състоянието на детето си. Посочват, че когато
е имало проблем с детето, винаги са срещали разбиране от страна на майката,
която е проявявала загриженост.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели (изключая посочената по – горе част), като по
отношение на свидетелите Г.С.С. и Т.Г.С.,
същите се ценят съобразно съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, с оглед
останалия доказателствен материал и възможната заинтересованост от изхода на
делото.
От изслушаната и приета по
делото съдебно-психологична експертиза се установява, че и двамата родители са
емоционално стабилни, като проведения анализ на резултатите от направеното
изследване определят майката като екстровертна личност, а бащата – амбиверт
(средно положение между екстроверт и интроверт). Установява се, че бащата не е
податлив на стрес и агресия. Установява се, че най-добре за детето ще бъде
отглеждането му и от двамата му родители. Посочва се, че С. се чувства много
добре когато е с баща си, баба си и дядо си по бащина линия. Почивните дни се
използват рационално, за посещение на природни и исторически забележителности,
географски и различни културни мероприятия – кино, театър, музеи и др. Детето
много обича да помага в домакинството на баба си по бащина линия – готвят
заедно, правят сладкиши и др. С баща си пък играят на всякакви игри – спортни,
образователни. От заключението на вещото лице се установява, че никой от
родителите не представлява опасност за живота, здравето и развитието на детето.
Установява се, че връзката на детето с бащата е силна, като детето го обича и
не се страхува от него. С голям ентусиазъм разказва за забавленията и
посещенията на интересни места с баща си .
В съдебно заседание, вещото
лице, изготвило допусната съдебно-психологична експертиза заявява, че с
изследването на теста се е установило, че детето припознава като по – близки
роднините на бащата. Уточнява, че в изследването са били включени родителите на
настоящия приятел на майката. Посочва, че емоционалната връзка с бащата е доста
силна и с бабата най-вече, тъй като то научава от нея различни неща – готвят
заедно, играят заедно, води го на театър, кино, музеи. Вещото лице посочва, че
при детето и майката връзката също е емоционална. Детето не споменава някъде да
са ходили, по – скоро то споделя много неща с нея и сестричката си. В този
аспект емоционалната връзка с майката е много по-силна. Установява се, че
детето се позиционира между майката и бащата и бащата, бабата и дядото. От
другата страна са майката, сестричката, братчето, Илия, бабата и дядото. На
зададен въпрос детето не можело да определи къде се чувства по-добре, кой е
неговия дом, но нарисувало къщата на баща си. Според вещото лице вероятно
детето се чувства по-добре в дома на бащата и затова я рисува нея. Още повече,
че в първите години след раждането си то е живяло именно там и тази къща е била
неговия дом. Вещото лице изяснява, че връзката с майката е емоционална – с нея
споделя всички емоции от училище, докато с бащата връзката освен емоционална е
и въз основа на придобити впечатления и изживявания. Детето се впечатлява от
новите неща, които вижда и с които се запознава по време на разходките и
посещенията, които прави с баща си, както и от нещата, които прави с баща си –
различни игри, каране на АТВ и други. Вещото лице посочва, че на детето му
тежи, че при майката няма самостоятелна стая, не се чувства комфортно. Детето
се чувства много по-добре, когато има самостоятелно място, където да се
оттегли, да си почине, да си поиграе самостоятелно. Посочва и, че детето е
споменало, че когато е при майка си, то си играе с други деца от квартала, от
улицата, от махалата. Вещото лице
посочва, че с оглед обстоятелството, че родителите живеят много близко един до
друг, през една улица, същите биха могли да осигурят на детето възможност да
контактува с всеки родител, с когото пожелае, като наличието на точна
регламентация на срещите - това, че трябва например в 18.00 часа да се прибере
от при единия родител, а то точно тогава се е заиграло, е във вреда на детето.
Изслушан по реда на чл. 176 ГПК ищецът по главния иск е заявил, че желае детето да бъде при него, като
смята, че ще може да полага необходимите грижи за него и ще има време и ресурс
да задоволява адекватно неговите потребности. Заявява, че много обича детето си
и може да му подсигури всичко: финанси, жилище, морални ценности, образователни
нужди.
Изслушана по реда на чл. 176 ГПК ответницата по главния иск заявява, че иска детето да остане да живее при
нея. Посочва, че прави дострояване от 40 кв. м. към къщата, за да може децата
да имат самостоятелна стая, за да могат да им е по-комфортно. Заявява, че обича
страшно много детето си.
И двамата родители заявяват,
че са склонни на компромиси в името на детето си.
Въз основа на така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на исканията с правна
квалификация чл. 54, ал. 4 вр. чл 59, ал. 9 СК..
Съгласно чл. 51, ал. 4 СК изменение на
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжка на децата може да поиска при изменение на обстоятелствата. Съгласно
чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите може да измени постановените по-рано мерки относно родителските
права и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките, в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана
правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита
на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за упражняване на родителските права в
най-добър интерес на децата. Определянето на мерките цели правилното развитие
на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за
ефикасността на приложимите мерки поставя въпроса за вземане на нови, които да
отчитат тези изменени обстоятелства. Под изменение на обстоятелствата, законът
визира проявление на юридически факти, които се отразяват върху ефекта на
приложимата мярка, преценен съобразно интереса на детето. По своето съдържание
тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат
да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен
да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и
на ефикасността на мерките, които определят същото – т. V от ППВС № 1 от
12.11.1974 г..
В конкретният случай съдът е поставен пред
трудната дилема да направи избор между двамата родители, неживеещи заедно и
неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, но достойни
и отговарящи на изискванията на закона и морала като родители. В такъв случай
основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор,
авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, са
единствено и само интересите на самото дете.
Съобразно горното, съдът счита, че в случая е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, тъй като от
2018г., когато е било утвърдено споразумението между страните, са изминали три
години, през което време детето С.С.С. е пораснало, вече ходи на училище, има редица
нови ангажименти, свързани с личностното им развитие, което налага изменение на
утвърдените с Протоколното определение от 25.06.2018г. мерки.
Изменение на обстоятелствата се установи и по
отношение на жилищните и битови условия, при които живее понастоящем детето,
както и до социалната среда, в която живее. От събрания по делото
доказателствен материал се установи, че след постигнатото през 2018г.
споразумение, майката е променила местоживеенето си, с което е променила и жилищните и битови условия, в които живее
детето. За промяна в обстоятелствата, съдът отчита и факта, че ответницата
съжителства с нов партньор, от когото има друго дете. Доколкото се установи, че
детето няма самостоятелна стая и спи с още четирима човека в една стая, сред
които и настоящия партньор на майката, то съдът намира промяната за съществена
и негативна. Съдът намира, че обитаването
от детето на една стая заедно с двама възрастни – майката и настоящия й
приятел, несъмнено е в ущърб на детето, доколкото емоционалното му и психическо развитие са под заплаха, предвид
невъзможността на същото за уединение и липсата на лично пространство. Съдът
намира, че не е в интерес на детето след приключване на учебния ден, същото да
няма осигурено лично пространство, в което да може да си почине и да се
подготви за следващия учебен ден. Липсата на самостоятелна стая, или поне на
такава, в която да спят само децата, съдът намира за вредно по отношение на
установеното на детето заболяване, а именно: диагностицираната астма.
Последното е заболяване, което предполага наличието на чист и свеж въздух,
което няма как да бъде осигурено при наличието на петима души в една стая.
Освен това, настоящия партньор на майката не
е декларирал в съдебно заседание или по друг начин, че има желание да полага
грижи и да издържа детето С.С.. Показанията на свидетелите в тази насока,
сочещи, че настоящия партньор на майката има желание да се грижи за децата, не
могат да се приемат като фактор, установяващ действителното му желание да се
грижи за това дете – както за физическото му развитие, така и за правилното му
емоционалното и психическо израстване, след като самия той не е взел отношение
по този въпрос.
Същевременно, при бащата детето намира
необходимото спокойствие и лично пространство, необходими му с оглед възрастта
му. Бащата е осигурил добри жилищни и битови условия, в т. ч. самостоятелна
детска стая на детето, обзаведена с всичко необходимо с оглед възрастта на
детето, няма други деца, за които да се грижи, има подкрепата на живеещите с
него родители при отглеждането и възпитанието на детето, както и има
финансовите условия,с които може да
задоволява нуждите на детето (работи на постоянен трудов договор и получава
добро трудово възнаграждение).
Установи се, че бащата, заедно със своите
родители, полага необходимите грижи, свързани с образованието на детето.
Полагат грижи и за културното му развитие, водейки го и показвайки му различни
културни и исторически забележителности. Водят го и на театър, кино и музеи. От
събраните по делото доказателства се установи, че с оглед ангажираността на
майката по отношение на трите й деца, същата е лишена от възможността да
предоставя всичко това на детето си, което съдът съобразява при решението си.
Съдът не подценява родителския капацитет на майката, но намира, че с оглед
създалата се обстановка – в това число и появата на трето дете, което е във
възраст, изискваща повече внимание, то за майката е бъде трудно да осигури
необходимата грижа и внимание, от които се нуждае малолетната С.. Съдът
съобрази и обстоятелството, че ответницата по главния иск не доказа сигурен и
достатъчен доход, който би могъл да осигури от финансова гледна точка
издръжката на многолюдното семейство.
Същевременно се установи, че емоционалната
връзка между детето и родителите му е много силна, като тази към бащата почива
и на обстятелството, че бащата разширява познанията му, създава му нови емоции,
стреми се да разшири мирогледа и знанията му. Установи се и че детето
припознава за свой дом именно дома на бащата, където се чувства сигурно,
спокойно и обичано.
С оглед събраните по делото доказателства и установените с тях факти, съдът намира, че упражняването на родителските права над детето С.С.С. следва да бъде предоставено на бащата С.Г.С., като на майката – Г.В.С. следва да бъде определен режим за осъществяване на лични отношения с детето. Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. В тази връзка, съдът намира за удачен и изцяло в интерес не детето режима на лични контактен, посочен от ищеца в исковата молба. Съдът намира същия за съобразен с възрастта и потребностите на детето, като намира за правилно прибирането на детето в дома му да става до 17,00 часа в неделя, а не както претендира ищеца – 15.00 часа, което е достатъчно, за да може детето да се подготви за предстоящите учебни дни. Съдът намира, че майката следва да има право да вижда и взема детето си и при личните празници на останалите й две деца – рожден ден или имен ден, с оглед съвместното празнуване на тези празници от трите деца. Съдът намира и че предложения от ищеца режим на лични контакти следва да бъде разширен, като на майката бъде дадена възможност да вижда и взема детето при себе си и по време на официалните празници, в това число Коледа, Нова година и Великден, както и по време на пролетната ваканция, като това следва да се случва през всяка четна година.
В заключение следва да се посочи, че при всяка положителна за майката
промяна, същата би могла да се възползва от правото си да поиска изменение на
мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето и издръжката на последното.
Относно
издръжката на детето:
Като последица от предоставяне родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Понастоящем, минималната работна заплата за страната е в размер на 650 лева, като ¼ се равнява на 162,5 лева. Доколкото предявената от ищеца по главния иск претенция е именно в предвидения минимален размер, то същата се явява основателна.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Относно
иска по чл. 127а ал. 2 СК:
Съгласно нормата на чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато те не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на единия от родителите. От анализа посочената правна норма се налага извод, че активно процесуално легитимирани страни по иска по чл.127а, ал.2 от СК са единствено и само родителите. Така именно е депозирана и молбата в случая, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да прецени основателността на искането, съдът има задължение по чл. 15 от Закона за закрила на детето да изслуша детето ако е навършило десетгодишна възраст и да вземе становище от Дирекция „Социално подпомагане“. Към тези правила и задължителните предписания в нормата на чл. 127а от СК, по които следва да се уредят отношенията между страните, е необходимо да се добави и необходимостта да се прецени най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и само за съблюдаването и осигуряването му. Той е легално определен в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, а за надлежното му установяване следва да се вземат предвид желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други негови характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; както и други обстоятелства, имащи отношение към самото дете. При това следва да се съобразят и конкретните особености на случая, както и това, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. В т.см. чл. 35 от Конституцията на РБ, както и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Р.България е страна. Следва да се вземе предвид и задължителната съдебна практика на ВКС, прогласена с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., според която съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
В конкретния случай не е спорно, че страните са родители на детето С.С.С., упражняването на родителските права спрямо което е предоставено на майката – ответник по иска.
В хода на производството, ищецът не ангажира доказателства, с които да установи, че майката не е давала необходимото съгласие за пътуване на детето извън пределите на страната.
Същевременно, съдът намира, че не е налице доказан най-добър интерес от пътуване. Последният не може да бъде разглеждан като абстрактно понятие и съществуването му не може да се предполага с оглед единствено на въведените твърдения, а трябва да бъде конкретно установен. Декларативното посочване на нуждите на детето, които налагат такива пътувания не обуславя извод за наличието на такъв интерес. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбина, както и фактите относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето. В настоящия случай, че не установи конкретна причина за пътуване на детето, както и конкретни дестинации и периоди от време. Същевременно, съгласно константната съдебна практика при нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Съдът обаче не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, при спор на родителите, тъй като такова пътуване не изключва възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия, епидемии и др. или поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. В настоящия казус, ищецът не доказа необходимостта от пътуване на детето до конкретни дестинации, за конкретен период от време, както и че тези пътувания са в негов най-добър интерес, поради което молбата подлежи на отхвърляне. Доколкото обаче, настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, няма пречка при необходимост и доказана нужда от пътуване в посочените страни, искането да бъде заявено отново, ако, разбира се, бащата заяви отказ в този смисъл.
По искането за даване на заместващо съгласие на майката за издаване на задграничен паспорт:
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. Според разпоредбата на чл. 76, т. 9 от същия закон, може да не се разреши напускане на Р.България на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а, ал.2 от Семейния кодекс.
От тълкуването на посочените разпоредби се налага извод, че за издаването на паспорт е необходимо писменото съгласие и от двамата родители, като според чл. 45 от ЗБЛД заявлението се подава от двамата родители. Когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единият родител не е дал съгласието си, се изисква препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 127а СК. Така единствено съдът е този, който може да замести с решението си липсващото съгласие на родителя за издаването на задграничен паспорт на детето (в този смисъл е и Решение № 7385/30.12.1999 г. на ВАС по адм. д. № 3197/99 г., 5-членен състав). В случая обаче, не се доказа липсващо съгласие от страна на майката за издаване на международен паспорт на малолетното дете. При тези обстоятелства липсва защитим правен интерес за ищеца като баща на детето С.С., който да бъде отстояван в производството по чл. 127а СК за произнасяне на съда с решение заместващо липсващото съгласие на майката за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете С.С.С..
При споделените мотиви, искането с правно основание чл. 127а от Семейния кодекс вр. чл. 76, т.9 от Закона за българските лични документи, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него прекратено като недопустимо.
По отношение на искането на ищеца по главния иск, направено в условията на евентуалност, с оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че следва да остави същия без разглеждане.
По отношение на предявения насрещен иск с
правно основание чл. 143 СК:
Уважаването на главния иск предпоставя отхврлянето
на насрещния иск като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на
разноски има ищецът, който е направил своевременно искане за тяхното
присъждане. Следва да се посочи, че производството по чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59,
ал. 9 СК е исково, а не за спорна съдебна администрация, каквото например е
производството по чл. 127 СК, поради което по отношение на
отговорността за съдебни разноски са приложими нормите на чл. 78 ГПК. /в
този смисъл и определение № 362 от 11.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3227 / 2017 г.
на ВКС, III г.о. /. Ищецът доказва и претендира такива в размер на 600.00
лева за адвокатско възнаграждение по отношение на предявените от него искове и
в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение – по отношение на
предявения насрещен иск. Същия претендира и разноски за внесена държавна такса
в размер на 60,00 лева и възнаграждение на вещо лице – в размер на 200,00 лева.
С оглед уважаване на главния иск и предвид отхвърлянето на насрещния иск, на
същия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1260,00 лева.
На основание чл. 7 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на по 2% върху тригодишните
платежи на определения размер на издръжката на детето, която държавна такса е в
размер на 117,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59 ал. 9 вр. чл. 51 ал.
4 СК определените с Протоколно
определение от 25.06.2018г., постановено по гр. дело № 02501/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник мерки относно упражняването на родителските права,
режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на малолетното дете С.С.С.,
с ЕГН: **********, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето С.С.С., с ЕГН: ********** на бащата С.Г.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и определя местоживеенето на
детето в дома на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето С.С.С., с ЕГН: ********** и майката Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, както следва: майката Г.В.С., с ЕГН: ********** ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от текущия месеч от 18,30 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и за един месец през лятото, което време да не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на бащата, като този месец се определя по общо съгласие между двамата родители. Майката ще има право да бъде с детето си на личните си празници (рожден ден, имен ден), както и на личните празници (рожден ден, имен ден) на останалите две деца – В.Л.С. и Н.И.Д.. По отношение на рождения ден на детето С.С.С., режимът на лични контакти на майката следва да бъде по следния начин: всяка нечетна година рождения си ден детето ще прекарва с майката, която има право да го взема при себе си и като този ден е присъствен за бащата, а всяка честна година – с баща си, като този ден е присъствен за майката, дори когато денят попада в ден от общия режим на майката. Всяка четна година, майката има право да вижда и да взема детето при себе си и по време на официалните празници, в това число Коледа, Деня на детето, Нова година и Великден, както и по време на пролетната ваканция.
Майката ще има право да вижда и взема детето при себе си и по всяко друго време, след предварителна уговорка с бащата и съгласие от негова страна.
ОСЪЖДА Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете С.С.С., с ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител С.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева, 50ст.), считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2020г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от С.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** в качеството му на баща и законен представител на детето С.С.С., с ЕГН: ********** против Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да пътува заедно с неговия баща, така и от друго трето лице, определено и упълномощено от бащата до навършване на пълнолетие, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** за даване разрешение, заместващо липсващото съгласие на майката Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете детето С.С.С., с ЕГН: **********, като недопустимо, поради липса на правен интерес от разглеждането му И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 0430 от описа на Районен съд – Перник за 2020г. в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявения от ищеца по главния иск в условията на евентуалност иск по чл. 59 ал. 9 СК.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 143 СК, с който се иска изменение на присъдената с Протоколно определение от 25.06.2018г. по гр. дело № 02501/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник издръжка на детето С.С.С., с ЕГН: **********, чрез увеличаването й на 200,00 лева месечно.
ОСЪЖДА
Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1260, 00 лева, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
- Перник сумата от 117,00 лева, представляваща
държавна такса върху стойността на тригодишните платежи за издръжката.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдените суми за издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: