№ 133
гр. Разград, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С Решение № 20 от 09.03.2021г. по гр.д. № 594/2020г. по описа на
Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Р. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. Разград, ж.к. Орел, бл. 20, вх. Б, ап. 13 за даване на разрешение,
заместващо съгласието на ответника А.. СТ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к Слатина, ул. Хемус № 61, вх. Б, ап. 79 на малолетните им
деца Дарена А.еева И.а, ЕГН ********** и Б. А.еев И., ЕГН ********** да
бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване, както и да напускат
пределите на Република България и да пътуват до страните от ЕС, Сърбия,
Македония, Република Турция и Русия, придружени от майка си или
упълномощени от нея лица за срок от пет години, без тези пътувания да
засягат учебните ангажименти на децата и без да се променя
местоживеенето им в Република България и които пътувания да не
съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между
бащата и децата за срок от пет години.
1
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ж.к. Орел,
бл. 20, вх. Б, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на А.. СТ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к Слатина, ул. Хемус № 61, вх. Б, ап. 79 направените разноски по
делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
С определение № 129 от 23.04.2021г. по гр.д. № 594/2020г. по описа
на Районен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, по молба на Д.
Р. Д., е изменено решението в частта за разноските, като е оставено без
уважение искането на А.. СТ. ИЛ. за осъждане на Д. Р. Д. да му заплати
направените от него разноски по делото в размер на 500 лв.
Настоящото производство по реда на чл. 267 ГПК е образувано по
подадени от ищцата Д.Р. Д. следните две въззивни жалби:
- въззивна жалба с вх. № 260825 от 31.03.2021г. по описа на РС –
Разград, подадена чрез пълномощника адвокат Н.О. от САК,
- въззивна жалба с вх. № 260820 от 31.03.2021г. по описа на РС –
Разград, подадена чрез пълномощника адвокат Васил Лазов от АК – Хасково.
В жалбите се сочи, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго, с което молбата по чл.
127а СК да бъде уважена изцяло. Излагат се подробни съображения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна А.ей С.
И., чрез пълномощника си адвокат В.А. П. от АК - Пловдив, депозира
отговор на жалбите. Намира жалбите за неоснователни и моли решението да
бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Производството е и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.
Депозирана е и частна жалба от А.ей С. И., чрез пълномощника
адвокат В.А. П. от АК - Пловдив, срещу Определение № 129 от 23.04.2021г.
по гр.д. № 594/2020г. по описа на Районен съд – Разград, постановено по реда
на чл. 248 ГПК, по молба на Д. Р. Д., с което е изменено решението в частта за
разноските, като е оставено без уважение искането на А.. СТ. ИЛ. за
осъждане на Д. Р. Д. да му заплати направените от него разноски по делото в
размер на 500 лв.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е
неправилно и незоконосъобразно, поради което се моли за отмяната му
оставяне без уважение на молбата по чл. 248 ГПК на насрещната страна
изменение на решението в частта му за разноските, като неоснователна.
Излагат се подробни съображения.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по частната жалбата страна
2
- Д.Р. Д., не депозира отговор.
Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу
определението по чл. 248 ГПК - частна жалба, двете жалби следва или да се
разглеждат в общо производство, или производството по частната жалба да
изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед
обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК.
Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.
248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна
сила. По аргумент от чл. 81 ГПК, изискването за приключване на спора, във
връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК относно разноските. Така и
Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о.,
ТК.
Настоящият съдебен състав намира, че двете жалби – въззивна и
частна следва да се разгледат в общо производство.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателката Д. Р. Д., при редовност в призоваването, не се явява и не
изпраща представител. Пълномощникът й адвокат Н.О. от САК депозира
писмена молба, с която моли да се даде ход на делото. Сочи, че поддържа
въззивната жалба и излага подробни съображения. Относно разноските пред
първоинстанционния съд, предмет на обжалването на определението по чл.
248 ГПК, намира, че същите следва да останат за всяка една от страните както
са направени. В случай, че съдът присъди разноски на насрещната страна,
прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция,
въззвиаемият А.. СТ. ИЛ., при редовност в призоваването, се явява лично и с
пълномощника си адвокат В.А. П. от АК – Пловдив. Поддържат отговора на
въззивните жалби и подадената от тях частна жалба. Излагат подробни
съображения и претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, при
редовност в призоваването, за контролиращата страна ДСП- Разград, не се
явява представител.
По подадените от жалбоподателката Д. Р. Д. въззивна жалба с вх.
№ 260825 от 31.03.2021г. по описа на РС – Разград, подадена чрез
пълномощника адвокат Н.О. от САК и по въззивна жалба с вх. № 260820 от
31.03.2021г. по описа на РС – Разград, подадена чрез пълномощника адвокат
Васил Лазов от АК – Хасково.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими, а
разгледани по същество са неоснователни.
3
Разградският окръжен съд, при проверка по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този
начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По
отношение на релевираните с въззивната жалба оплаквания относно
правилността на решението съдът намира следното:
В производството пред въззивната инстанция бе изслушан родителят
А.. СТ. ИЛ. на осн. чл. 127, ал.3, изр.2 СК. Приобщени са и писмени
доказателства, които обаче не водят до промяна във фактическата обстановка
възприета от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е обсъдил и преценил релевантните за
случая факти и обстоятелства. Съобразил е отношенията между родителите,
възрастта на децата и техните нужди. Настоящия състав намира, че
обжалваното решение е обосновано, правилно, постановено в съответствие
със закона и със задължителните указания по тълкуване и прилагане на
нормата на чл. 127а от СК, дадени Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, и при съобразяване с висшият интерес
на децата.
Съдът отчита правото на свободно придвижване на детето,
включително пътуване в чужбина, но това свое право детето не може да
упражнява само, както и със съгласието само на единия от двамата си
родители. При нужда и установен интерес на детето да пътува в чужбина и
разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни
пътувания за определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, също до
определени държави, като интереса на детето следва да бъде преценяван във
всеки конкретен случай. Съдът не може да разреши на ненавършилото
пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина,
доколкото не е допустимо по този ред да бъдат разширявани правомощията
на родителя, упражняващ родителските права. Този родител може да взема по
отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона
не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Извън това остават
решения за местоживеенето на детето, промяната му, снабдяване на детето с
документи за пътуване извън страната, и осъществяването на такива
пътувания, които съобразно разпоредбите на чл. 127 и чл. 127а от СК следва
да бъдат взети съвместно от двамата родители. Едновременно с това,
4
недопустимо е, правата на детето за осъществяване на пълноценни контакти с
другия родител, да бъдат ограничавани от родителя, упражняващ
родителските права, за сметка на осъществяване на правото му на свободно
придвижване. Следва да се отбележи, че правото на детето за контакти с
родителите, касае висш негов интерес, като глобалното му ограничаване с
даденото разрешение за неограничено извеждане на детето от страната, не е в
интерес на детето. Освен това интересът на детето следва да бъде преценяван
внимателно във всеки конкретен случай. Интересът на детето обаче не е
свързан по принцип с необходимостта на то да пътува, да опознава други
страни и култури, да разширява своя кръгозор и мироглед. Тези обстоятелства
са ноторно известни и са свързани с неотменното право на всяко човешко
същество. Те не подлежат на доказване и преценка. Предмет на установяване
в конкретния случай, освен липсващото съгласие, е дали така предявения иск,
ще бъде в интерес на детето. Интересът на детето не е имагинерно понятие, а
се обуславя от съвкупността на обстоятелства по конкретния случай. Следва
да се отчетат всички обстоятелства, относими за определяне на всестранния
интерес на детето. Следователно, такъв интерес за детето ще е налице, ако
посоченото пътуване не само ще допринесе за задоволяването на определени
потребности на детето, но и не накърнява висшите му интереси на
пълноценни контакти с другия родител и пълноправно участие в неговия
семеен живот. В процесната хипотеза, наличието на такъв интерес за децата
не е установен.
По искането на жалбоподателя във въззивното производство да се
извърши ново изслушване на навършилото 10 –годишна възраст дете Дарена
А.еева И.а, на осн. чл. 15, ал.1 ЗЗДет, както и да се изслуша неизслушаното
от първоинстанционния съд ненавършило 10-годишна възраст дете Б. А.еев
И., на осн. чл. 15, ал.2 ЗЗДет.
Съдът намира, че не е необходимо изслушване във въззивното
производство на навършилото 10г. възраст дете. Същото надлежно е било
изслушано пред първоинстанционния съд.
Съобразно изричната възможност, предвидена в разпоредба на чл. 12,
т. 2 от Конвенцията за правата на детето, децата могат да бъда изслушани
както пряко, така и чрез съответния социален орган по обичайното им
местопребиваване. Така и Определение № 345 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1327/2010 г., IV г. о., ГК. В случая видно от доклада от ДСП - Разград, е че
и двете деца са били изслушани от служители на ДСП- Разград. Ето защо, не е
необходимо във въззивното производство да бъде изслушвано и
ненавършилото 10-годишна възраст дете.
По възражението на жалбоподателя, че решението е неправилно и в
частта за разноските в която ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски, тъй като делото е с характер на спорна администрация, поради
което страните не си дължат разноски, а ги понасят, така както са
5
направени в хода на делото.
По молба на ищцата, сега жалбоподател, с правно основание чл. 248
ГПК, първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските,
като е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на
разноски. По дължимостта на тези разноски, настоящия състав ще се
произнесе в производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК
по–долу.
Предвид гореизложените съображения въззивните жалби подадени от
Д. Р. Д., чрез двамата й пълномощника, се явяват неоснователни, а решението
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение № 129 от 23.04.2021г. по
гр.д. № 594/2020г. по описа на Районен съд – Разград, с което е изменено на
осн. чл. 248 ГПК, Решение № 20 от 09.03.2021г. по гр.д. № 594/2020г. по
описа на Районен съд – Разград в частта му за разноските и е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски в
размер на 500 лв.
Жалбата е допустима - подадена в указания от съда срок, от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд е
приел, че независимо от това че иска е отхвърлен, не са налице основания за
присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника, тъй като
производството е такова по спорна съдебна администрация, то всяка страна
поема за своя сметка разноските, свързани с участието в производството. В
случая съдебното решение ползвало и двамата родители и за това в
първоинстанционното производство всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство е
следния: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора
може ли да намери приложение в производство на спорна съдебна
администрация пред първата инстанция?
По този въпрос е налице противоречива практика на ВКС.
Според едното становище: Правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по спорна
съдебна администрация пред първата инстанция. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
6
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. В този смисъл са: Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4351/2014 г., II г. о., ГК и Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 444/2012 г., II г. о., ГК.
Според другото становище: Доколкото става въпрос за спорна
съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се
отнасят за решаване от съда /тоест макар и да не е исково това производство е
двустранно и спорно/, въпросът за присъждане на разноските следва да се
подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото
производство като това важи за всички инстанции. Няма причина и не може
да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в
това производство следва да е различен за различните инстанции. В този
смисъл са: Определение № 306 от 4.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2722/2017
г., III г. о., ГК, Определение № 18 от 7.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3859/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 59 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 6903/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 43 от 19.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7263/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК. Това становище е намерило израз и в
Определение № 810 от 23.11.2015 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 599/2015 г.
Тази противоречива практика не е преодоляна с тълкувателно
решение по чл. 130 ЗСВ.
Настоящия съдебен състав споделя второто становище, по
изложените в същото съображения.
Ето защо, съдът намира за неправилно и незаконосъобразно
обжалваното определение, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено
решението, в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на
ответника за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая доколкото
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани ответникът има
право на разноски и такива следва да му бъдат присъдени. По горните
аргументи обжалваното определение се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Подадената от
ищеца молба в която се прави искане за изменение на постановеното решение
в частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да се
7
остави без уважение.
По разноските във въззивното производство.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК. Същите са в размер на
515 лв., от които 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция и 15 лв. за платена държавна
такса за частната жалба.
Направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност по чл.
78, ал.5 ГПК, настоящият съдебен състав счита за неоснователно, тъй като
предвид характера на производството, и факта, че на преценка подлежат
множество факти и обстоятелства, не може да се счете, че делото не е с
действителна правна и фактическа сложност. Така и Решение № 295 от
4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК и Определение № 810
от 23.11.2015 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 599/2015 г.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20 от 09.03.2021г. по гр.д. № 594/2020г.
по описа на Районен съд – Разград.
ОТМЕНЯ определение № 129 от 23.04.2021г. по гр.д. № 594/2020г. по
описа на Районен съд – Разград, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ищеца - Д. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Разград, ж.к. Орел № 20, вх. Б, ет.5, ап. 13, молба с вх.
№ 260821 от 31.03.2021г. по описа на РС - Разград, в която се прави искане за
изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение № 20 от 09.03.2021г. по гр.д. №
594/2020г. по описа на Районен съд – Разград, в частта за разноските, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ж.к. Орел №
20, вх. Б, ет.5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на А.. СТ. ИЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж.к Слатина, ул. Хемус, бл. 61, вх. Б, ет.2, ап. 79 и
настоящ адрес гр. Пазарджик, ул. Преспа № 2, ет. 11, ап. 54 сумата от 515.00
/петстотин и петнадесет/ лева представляваща разноски в производството
по в.гр.д. № 203/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.
280, ал.3, т.2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9