РЕШЕНИЕ
Номер....... Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХ състав
В публично заседание в следния състав:
На осемнадесети юни Година две хиляди и двадесета
Съдия Мария
Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №851 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Р.Й.
против НП
№442а-230/27.11.2019г. на Началника на сектор ОП в
4 РУ
ОД МВР Варна, с което на Д.Р.Й. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева на основание
чл.17б ал.1 от ЗУЧК.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно
заседание редовно призован, жалбоподателят се явява и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно
призована не се представлява и но изразява писмено
становище
по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от
текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според
административнонаказващия орган, на 01.08.2019г. въззивника паркирал л.а. „Ситроен“ с рег. №В1039РС в
обл. Варна, кк. „Шкорпиловци“ в границите на сиви дюни на морския плаж
Шкорпиловци Юг пред оградата на комплекс Панорама.
Тъй
като паркирането било в нарушение на чл.17б ал.1 от ЗУЧК, служител на ІV РУ ОДМВР
Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на съставения акт били описани установените факти и била посочена
правна квалификация по чл.17б ал.1 от ЗУЧК.
В
графата за възражения въззивникът не вписал такива, като възражения
не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.
На
27.11.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била
дадена правна квалификация по ЗУЧК и на основание санкционната норма на чл.30
ал.3 от ЗУЧК, на въззивника било определено административно наказание
в минимално предвидения размер.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
е безспорна между страните и се установява посредством събраните
писмени доказателства – надлежно съставен АУАН.
За
да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
Съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и
правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение на
ЗЧУК, като след изследване на обстоятелствата по преписката е дал правна
квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на
квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на
чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
Съдът
намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети
предвид установените смекчаващи отговорността обстоятелства
- за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е било определено при
наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство- в минимален
размер.
Що
се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намери същите за
неоснователни, предвид на следното:
Въззивника сочи,
че е паркирал автомобила, но мястото не е било обозначено като забранено за
паркиране. По така наведените възражения съдът намира за нужно да отбележи, че
като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява
с всички закони, действащи в РБългария , касаещи управлението и
паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях
и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на
отговорността му за извършеното нарушение.
Правилно административнонаказващия
орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по
чл.17б ал.1 от ЗУЧК, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл. 30 ал.3 от ЗУЧК е
наложил наказание. Видно от разпоредбата на закона -Забранява се преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж.
Предвид гореизложеното
съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение и е бил правилно наказан. В тази насока е и приложения по преписката
констативен протокол.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен
случай е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може
да се квалифицират като
маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на закона.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не
следва да се приемат като
маловажни.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №442а-230/27.11.2019г. на Началника на сектор
ОП в 4 РУ
ОД МВР Варна, с което на Д.Р.Й. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева на основание
чл.17б ал.1 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА
Д.Р.Й. да заплати на
ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: