№ 132
гр. С.З., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100108 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Зора 2000“ ЕООД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Васил Априлов“ №7, ет.1, ап.6, представлявано от законния си представител
Т.П.Х. - управител срещу Н. Ж. ИВ. от гр.С.З., с която е предявен частичен
иск за присъждане на сумата от 30 000,00 лв., представляваща част от цялата
сума от 336 500,00 лв, представляваща дадена в заем.
Ищецът твърди, че с Н. Ж. ИВ. са сключили договор за заем за сумата от
336 500,00 лв., която е превел на 29.10.2018 г. по банковата сметка на
ответницата.
Твърди, че заетата сума не му е била върната, поради което с исковата
молба кани ответницата да стори това.
В срока за отговор Н. Ж. ИВ. е подала такъв, с който оспорва иска.
Признава, че на 25.10.2018 г. страните са се съгласили чрез подписване
на писмен документ за предоставяне на заем от „Зора 2000“ ЕООД на Н. Ж.
ИВ. в размер на 336 500,00 лв., каквато сума е била преведена по банковата й
сметка на 29.10.2018 г.
Твърди обаче, че на 23.07.2019 г. между страните по договора за заем и
Т.П.Х. е постигнато съгласие за заместване на Н. Ж. ИВ. в дълг, по силата на
1
което Т.П.Х. е заместил Н. Ж. ИВ. като длъжник по договора за заем.
Претендира за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за
уважаването му и присъждането на разноски и прави възражение за
прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В проведеното първо открито съдебно заседание ищецът допълва
исковата си молба, като заявява, че през м.октомври 2019 г. между „ЗОРА
2000“ ЕООД, Т.П.Х. и Н. Ж. ИВ. е постигнато ново съгласие за заместване в
дълг, по силата на което Н. Ж. ИВ. е заместила Т.П.Х. като длъжник по
договора за заем.
В проведеното второ открито съдебно заседание възразява, че
сключеният на 23.07.2019 г. договор за заместване в дълг, по силата на който
Т.П.Х. е заместил Н. Ж. ИВ. като длъжник по договора за заем, е нищожен
поради противоречието му с добрите нрави и поради липсата на основание.
В откритото съдебно заседание ответницата се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявения иск, пледират за
отхвърлянето му и за присъждането на разноски. Оспорва твърдяното от
ищеца в първото по делото открито съдебно заседание обстоятелство, че през
месец октомври 2019 г. между страните и Т.П.Х. е сключен нов договор за
заместване в дълг, по силата на който Н. Ж. ИВ. е заместила Т.П.Х. като
длъжник по договора за заем.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
Безспорни между страните са обстоятелствата, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 25.10.2018 г. „Зора 2000“ ЕООД и
Н. Ж. ИВ. са се съгласили да сключат договор за заем, по силата на който
дружеството предоставя на ответницата в заем сумата от 336 500, 00 лв., а на
29.10.2018 г. дружеството е превело по банковата сметка на Н.И. сумата от
336 500,00 лв.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 23.07.2019 г. между страните по договора
2
за заем и Т.П.Х. е било постигнато съгласие за заместване на Н.И. в дълг, по
силата на което Тодор Хаджижеков я заместил като длъжник по договора за
заем. Съгласието е било обективирано в писмен договор за заместване в дълг.
По делото ищецът не е ангажирал годни доказателства, които да
установяват твърдението му, че през месец октомври 2019 г. между „Зора
2000“ ЕООД, Н. Ж. ИВ. и Т.П.Х. е бил сключен договор за заместване в дълг,
по силата на който Н. Ж. ИВ. да е заместила Т.П.Х. като длъжник по договора
за заем.
Представеното от ищеца удостоверение удостоверение от 17.03.2022 г.
на VI – то на СДВР не установява съществуването на писмен документ,
обективиращ такъв договор и неговото загубване, поради което съдът не е
допуснал събирането на гласни доказателства – свидетелски показания, за
установяването на това обстоятелство.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е по чл.240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, като съдът го намира за допустим, т.к. е предявен
от лице с право на иск, срещу надлежен ответник и при наличието на правен
интерес за ищеца.
Разгледан по същество съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Безспорно е установено по делото, че между страните е бил сключен
действителен договор за заем, по силата на който „Зора 2000“ ЕООД е
предоставило в заем на Н. Ж. ИВ. сумата от 336 500, 00 лв., поради което за
заемателката е възникнало задължението да я върне.
Задължението на Н. Ж. ИВ. за връщане на заетата й сума обаче е било
валидно прехвърлено на трето лице – Т.П.Х. чрез заместването й в дълг, т.к.
между заемодателят „Зора 2000“ ЕООД, Н. Ж. ИВ. и Т.П.Х. е бил сключен
договор за заместване в дълг, по силата на който Т.П.Х. е заместил Н. Ж. ИВ.
като длъжник по сключения между нея и ищцовото дружество договор за
3
заем.
Разпоредбата на чл.102, ал.1 изр.2-ро от ЗЗД предвижда, че при
изричното съгласие на кредитора за заместване на длъжника в дълг,
последният се освобождава от отговорност към кредитора.
Именно такова съгласие за заместването на Н. Ж. ИВ. в дълг е налице от
страна на заемодателят й, с оглед на което следва да се приеме, че
ответницата не дължи изпълнение, т.е. връщане на заетата й сума, а такова се
дължи от заместилото я в дълг трето лице Т.П.Х..
Съдът не обсъжда направените от ищеца в проведеното второ открито
съдебно заседание възражения за нищожност на договора за заместване в
дълг, т.к. същите са били заявени в нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.3
от ГПК и към момента на заявяването им са преклудирани.
Освен това съдът няма задължението служебно да се произнесе по
действителността на тази правна сделка, предвид че нищожността не
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР №
1/27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата
има право на разноски, като такива тя е сторила за заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 8 500 лв., съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение, като с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока,
счита че следва да намали подлежащото на присъждане като разноски
адвокатско възнаграждение до размера от 2 000 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен
съд - С.З.
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Зора 2000“ ЕООД, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Васил
Априлов“ №7, ет.1, ап.6, представлявано от законния си представител Т.П.Х. -
управител срещу Н. Ж. ИВ., ЕГН - **********, с адрес: *** частичен иск по
чл.240, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира присъждането на сумата от 30
000,00 лв., представляваща част от цялата сума от 336 500,00 лв,
представляваща дадена в заем, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно на
действителната фактическа и правна сложност на делото подлежащото на
присъждане като разноски и заплатено от Н. Ж. ИВ. адвокатско
възнаграждение от 8 500,00 лв. /осем хиляди и петстотин лева/ на 2 000,00 лв.
/ две хиляди лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „Зора 2000“ ЕООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Васил
Априлов“ №7, ет.1, ап.6, представлявано от законния си представител Т.П.Х. -
управител да заплати на Н. Ж. ИВ., ЕГН - **********, с адрес: *** сумата
от 2 000,00 лв. /две хиляди лева/ - съдебно-деловодни разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
5