№ 497
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502976 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 263833 от
01.09.2020 г. подадена от А.В. А., в качеството му на представляващ „Тата I“ ООД с ЕИК
********* с адрес на управление гр.Варна, ж.к. „Чайка“ № 189 срещу решение № 3457 от
27.07.2020 г. постановено по гр.д. № 4482 по опис на ВРС за 2019 г. , с което е отхвърлен
иска на „Тата I“ ООД срещу П. Х. П. за прогласяване недействителността на трудов договор
№ 547 от 31.05.2018 г. по силата на който е заемал длъжността „спасител плаж“, с код по
НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг „Градината“ ,
гр. Черноморец“, м.ст „Алкади чеири“, поради противоречие със закона – негодност на
служителя да изпълнява длъжността, поради несъответното на нормативните изисквания
здравословно състояние при сключване на договора и поради недобросъвестност на
служителя, на основание чл. 74, ал.1 и ал. 2 изр. 1 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на
материални и процесуалния закон, и несъответствие със събраните доказателства.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което,
съдът да уважи предявения иск.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата. Изложени са
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за
валидно и допустимо.
Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Ищецът „Тата 1“ ООД, ЕИК200729935, е предявил срещу П. Х. П., ЕГН**********
иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ, за прогласяване на недействителност на трудов
договор №547/31.05.2018г., по силата на който ответникът е заемал длъжност „спасител
1
плаж“, с код по НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг
„Градина“, гр.Черноморец, м.„Аклади чеири“, поради противоречие със закона – негодност
на служителя да изпълнява длъжността.
В обстоятелствената част на молбата, ищецът твърди, че здравословното състояние
на ищеца е било несъответно на нормативните изисквания, при сключване на договора.
Трудовият договор е сключен 31.05.2018г., за длъжността „спасител плаж“, с код по НКПД
5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг „Градина“,
гр.Черноморец, м. „Аклади чеири“, за срок от 01.06.2018г. до 01.10.2018г., със задължения
по утвърдена и връчена длъжностна характеристика, при условията на петдневна работна
седмица, осемчасов работен ден и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на
510 лева. Преди сключване на трудовото правоотношение, ответникът представил
необходими за назначаване документи, удостоверяващи здравословното му състояние –
декларация за информирано съгласие, карта за предварителен медицински преглед и
заключение на служба по трудова медицина. С оглед на тях той посочил, не му е известно да
страда от заболявания по Наредба № 5/1987г. на МЗ, нямал издадено решение на ТЕЛК за
общо или специализирано заболяване, не съобщвал да има заболявания и можел да
изпълнява длъжността „спасител плаж“. Ищецът твърди, че ответникът е знаел, че не
отговарял на изискванията и не бил годен да полага труд на длъжност „спасител плаж“ по
правилата Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и
Правилника за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи. Ответникът бил
освидетелсван за първи път през 2002г., претърпял операция през 2014г., до 25.02.2015г. е
бил с установена трудова неработоспособност 52%, а след освидетелстване чрез ЕР №0748
от 25.02.2015г. от ТЕЛК за общи заболявания град Варна – 1 състав е било констатирано
увеличение на степента на увреждане и е била определена трудова неработоспособност 87%
с водеща диагноза неревматични болести на митралната клапа. Изложеното ищецът счита,
че води до недействителността на целия трудов договор изначално, поради противоречието
му с нормативите, а и с оглед недобросъвестността на служителя при сключване на
договора, с оглед на фактическото му здравословно състояние.
За неработоспособността и липсата на изискуема годност на ответника за изпълнение
на работата ищецът узнал за първи път в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. по гр.д.
№ 15977 от 2018г., по описа на ВРС, 46 състав, между същите страни, когато П. Х. П., като
ищец по това дело по чл.200 от КТ, предоставил на съда решение на ТЕЛК за общи
заболявания град Варна –№0748/25.02.2015г. Отделно признал, че не е уведомявал
работодателя за това, че е трудоустроен, защото не е бил попитан. Ищецът обосновава
интереса си от иска за недействителността на трудовия договор с твърдението, че спорът е
преюдициален спрямо образувано от ответника висящо исково производство по чл.200 КТ,
чрез което той се ползва от права по трудовото правоотношение.
В срока по чл.131 ГПК ответниктът е оспорил иска като неоснователен и
твръденията, че при извършване на преглед и издаване на карта за предварителен
медицински преглед от 19.04.2018г. не е съобщавал на медицинскте специалисти да има
заболявания и че е спестил истината за здравословното си състояние. Твърди, че към датата
на сключване на трудовия договор е бил клинично здрав и в състояние да изпълнява
длъжността „спасител плаж“. Оспорва позоваването на медицински документи от 2002г. от
ищеца, оспорва обвързващата сила на ЕР №0748 от 25.02.2015г. от ТЕЛК за общи
заболявания град Варна – 1 състав, като твърди, че същото е с изтекъл срок към датата на
подписване на трудовия договор, поради което е заявил в декларация за информирано
съгласие, че няма издадено решение на ТЕЛК и не е действал в заблуда на ищеца. Счита
себе си за здрав и годен да изпълнява длъжността и претендира за отхвърляне на иска и за
разноски.
Първинстанционният съд е отхвърлил иска на ищеца „Тата 1“ ООД, ЕИК200729935,
срещу П. Х. П., ЕГН**********, за прогласяване на недействителността на трудов
2
договор №547/31.05.2018г., по силата на който ответникът е заемал длъжност „спасител
плаж“, с код по НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг
„Градина“, гр.Черноморец, м.„Аклади чеири“, поради противоречие със закона – негодност
на служителя да изпълнява длъжността, поради несъответното на нормативните изисквания
здравословно състояние на ответника, при сключване на договора,и поради
недобросъвестност на служителя, на осн. чл.74, ал.1 и ал.2, изр.1 КТ. Мотивирал е това
решение със становището, че въпреки многобройните медицински документи, те не водят да
извода за непригодност, а и съществува заключение на служба по трудова медицина
„Евромедик Бг“ ЕООД, с което е удостоверено, че П. Х. П. може да изпълнява длъжността
„спасител плаж“. Заключението от 01.06.2018 г. е базирано и на картата за предварителен
медицински преглед от 19.04.2018г.
В първоинстанционото производство съдът е събрал множество медицински
документи. Тези писмени доказателства са подробно обсъдени в обжалвания съдебен акт и
са били обект на изследване при изготвяне на заключението на СМЕ, чиито извод е, че към
датата на освидетелстването ответникът е в добро общо състояние, със съхранени по обем и
сила движения , а най-близкият по време документ, към момента на освидетелстването е
решението на службата по трудова медицина, който обективира годност в здравословно
отношение спрямо естеството на длъжността по трудовия договор.
Във въззивното производство, съдът е допуснал СМЕ от заключението на която се
установява, че към 19.04.2018 г. е налице карта за предварителен медицински преглед, която
обективира преценка за годност да работи като спасител. Такова е заключението и на
службата по трудова медицина, а от личния талон на воден спасител е видно, че са покрити
изискванията по норматив и протоколът е заверен на 10.04.2018 г. Същевременно, вещото
лице е констатирало заболявания установени с четири решения на ТЕЛК, първото от които
през 2012 г. и последното през 2019 г. и ги изброява – хипертонична болест трети стадий,
сърдечна недостатъчност, състояние след счупване на лява бедрена кост с метална синтеза
/20012 г./, състояние след митрално клапънно протезиране, хипертонична болест,
гонартроза, артроза на лява глезена става/2015 г./, състояние след митрално клапънно
протезиране, хипертония аритмия, левостранна коксартроза /2015 г./. В заключение вещото
лице е посочило несъвместимост между изискванията по длъжностна характеристика и
състоянието на ответника, който е с трайно намалена работоспособност – 87 % през 2018 г.
Вещото лице е констатирало, че неразделна част от свидетелството за правоспособност е
заверен талон за медицински преглед, какъвто не е отразен през 2018 г.
Проведените оперативни лечения /сърдечна операция и счупена бедрена кост/, са
оставили видими следи по тялото на ответника, поради което съдът приема, че работодателя
е могъл да ги възприеме визуало.
Съдът възприема заключението на вещото в частта, която се отнася до изследване на
здравословното състояние на ответника и приема, че и документално, са съществували
пречки за заемане на длъжността, тъй като заболяванията, ограничената работоспособност
поставят в риск както здравето на и ответника, така и хората, чието живот е поверен на
грижата на водния спасител. В останалата част, първоинстанционинят съдът при правно
разпределение на доказателствената тежест, възоснова на събраните писмени доказателства,
правилно е установил релевантните факти.
Спорът пред първоинстанционния и въззивния съд е правен и се свежда до това, дали
при наличие на заболявания установени с решения на ТЕЛК сключения договор
противоречи на закона. Съгласно чл.74, ал.1 – ал.4 от КТ трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен трудов договор или който ги заобикаля, е
недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава
осемнадесета от КТ. Страните не могат да се позовават на недействителност на
трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за
3
обявяването и не бъде връчено на страните. Не се обявява недействителността ако
недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. А работодателят не
може да се позовава на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.
Недействителността на трудовия договор е специална и общите правила на чл.26-34 ЗЗД
намират субсидиарно приложение, но не пряко, защото следва да се отчитат, че едната
страна по трудов договор е икономически по-слаба и при добросъвестност на дори
недействителен трудов договор урежда отношенията между страните като при
действителен договор.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че пред съда следва се установи
съществен и тежък порок при сключване на договора, който да прави законово и морално
недопустимо, и в ярка колизия с добросъвестността.
В потвърждение и допълнение на същото, съдебната практика поддържа, че в чл.8,
ал.1 КТ е установена законова презумпция за добросъвестност и на двете страни в
трудовото правоотношение, която може да се обори само при цялостно и несъмнено
насрещно доказване от оспорващата я страна. Видно от исковата молба, както и от
въззивната жалба, ищецът не е посочил в противоречие на кои норми е сключен трудовия
договор. Възражението е мотивирано само с недобросъвестност на ищеца, който в
качеството на страна по договора е спестил информация за здравословното си
състояние. Информацията за здравословното състояние е установима и проверима от
работодателя, затова пасивността му относно установяване на здравословното
състояние на ответника, при видими белези от хирургически интервенции води до
извода, че ако е налице недобросъвестност, тя е осъществена и от двете страни.
Мотивите изложени от първоинстанционния съд са подробни и съответни на
поставения за разглеждане спор. Същите са и изчерпателни, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни или допълвани. От установените със заключението, прието като
доказателство във въззивното производство факти, относно здравословното състояние
към момента на сключване на договора и към момента на неговото прекратяване, не
променят съвпадащите правни изводи.
Предвид изхода по спора и представените доказателства на ответника, в негова полза
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар от 720 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3457 от 27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 4482
по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА „Тата 1“ ООД, ЕИК200729935, да плати на П. Х. П., ЕГН**********,
сумата 720 лв. , представляващи разноски направени във въвзиното производство, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5