№ 401
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20221100500266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3745, постановено на 12.11.2021г. от СРС, 156 – ти състав, по гр.д.
№ 29509 по описа за 2021г. са отхвърлени предявените от С. А.И., ЕГН: **********
срещу „ББР М.“ ЕАД, ЕИК: ******* искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Решението се оспорва от ищеца в първоинсатнционното производство. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост на обжалваното
решение и нарушение на материалния закон. Твърди се, че заповедта за уволнение не
съдържала необходимите реквизити – дата и входящ номер. Поддържа се, че
процесната заповед е връчена след изтичането на изпитателния срок. Изложени са
съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестност при
упражняването на трудови права и задължения. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство е
депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Предмет на проверка е законосъобразността на извършеното със заповед №
83/26.04.2021г. на „ББР М.“ ЕАД прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
С. А.И. на основание чл. 71 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ищецът –
работник/служител следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
ответника, прекратено с оспорваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразно упражняване
на правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, а
именно посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение и, че въпросната заповед е издадена от компетентно лице, притежава
изискуемите от закона реквизити и е връчена на ищеца.
При преценка на законосъобразността на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 предмет на съдебна проверка е
наличието на валидно трудово правоотношение, прекратяване в срока за изпитване.
Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да
провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока
за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от
качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката
на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако
резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може
да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване,
без да е необходимо да мотивира решението си. Срокът за изпитване започва да тече от
момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за
изпиване време трябва са бъде реално използвано за проверка. Това е смисълът на
разпоредбата на чл. 71, ал. 4 КТ, постановяваща в уговореното време за изпитване да
не се включва времето, през което работникът или служителят не е изпълнявал
работата. В този случай срокът за изпиване трябва да бъде продължен с толкова
работни дни, колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите
си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила
работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на
работника да изпълни възложеното.
В случая не се спори, а и от материалите по делото се установява, че страните са
се намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на трудов договор №
48/12.10.2020г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „експерт“ и който е
подписан от същата на 19.10.2020г.. Не се спори и, че трудовото правоотношение е
било прекратено от работодателя с процесната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Спорен е въпросът дали трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя в срока за изпитване.
С оглед уговореното в трудовия договор срокът за изпитване е изтичал на
19.04.2021г., към който, по аргумент на чл. 70, ал. 4 КТ, следва да се прибавят осемте
дни, в които ищцата е използвана платен годишен отпуск, поради което срокът за
изпитване е изтекъл на 27.04.2021г.
Този въззивен съдебен състав напълно се солидаризира с извода на съдията –
докладчик от СРС, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
26.04.2021г., в срока за изпитване.
2
На първо място това се установява от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение връчена на ищцата, при условията на „отказ“, удостоверен с
подписите на четирима свидетели. Върху заповедта е положен удостоверителен
надпис, т.нар нотариална заверка, с което нотариусът е удостоверил верността на
преписа снет от оригинала на частния документ, представен от трето по делото лице. В
заповедта фигурират подписите на четирима свидетели, които са удостоверили, че
заповедта за уволнение е връчена на 26.04.2021г. В същата заповед фигурира
неоспореният подпис на ищцата С.А..
На следващо място, както правилно е приел и съдията от първостепенния съд
със съставения приемо – предавателен протокол от 28.04.2021г. ищцата е признала, че
към тази дата трудовото й правоотношение с ответника вече е било прекратено.
За прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване са и показанията на
свидетеля Ц.. Същият, макар да не е пряк очевидец на връчването на процесната
уволнителна заповед, твърди, че ищцата му е съобщила, че още към 28.03.2021г. й е
връчена заповедта.
Възражението за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
процесуалните правила, свързани с показанията на свидетелката Ц., също е
неоснователно. Вярно е това, че съдията – докладчик от първоинстанционния съд не ги
е взел предвид при анализа на доказателствената съвкупност, но това е така, тъй като
правилно е преценил, че показанията на тази свидетелка са недопустими, като е
изложил подробни аргументи за това на стр. 4 от мотивите на решението, които
настоящият съд не намира за нужно да преповтаря.
С оглед отхвърлянето на главния иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, правилно са
отхвърлени и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, доколкото уважаването на главния иска за признаване а незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение е предпоставка за уважаването на
исковете за възстановяване то на трудовото правоотношение е предпоставка за
уважаването на исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Тъй като ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако е била защитавана от юрисконсулт. В случая, безспорно „ББР М.“ ЕАД е
защитаван от юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на въззивна жалба. По
делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което страната се е
представлявала.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от
ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на МС. Въз основа на тази разпоредба е приета и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите,
определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.25, ал. 1 от НПП, съобразявайки характера на иска и процесуалните действия на
пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора на въззивната жалба
3
и основателност на наведените възражения, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер към минимума, определен в чл.25 от НПП
размер, а именно - 100 лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3745/12.11.2021г., постановено по гр. д. №
29509/2021г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 156 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А.И., ЕГН: ********** да заплати
на „ББР М.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4