Р Е Ш
Е Н И Е № 1163
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение, на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно
заседание на осми октомври 2019 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2048 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Д.Я.Я., чрез адв. Б.З., против
решение № 2884 от 9.07.2019 г. на Районен съд
Пловдив, постановено по гр. дело № 20220/ 2018 г., ІІІ бр.с., В ЧАСТТА, с която по предявен иск, с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс, се изменя размерът на
определената с протокол от съдебно
заседание, по гр. д. № 23340/2011
г. на ПРС, 17 гр. с. месечна
издръжка, която бащата Д.Я.Я. следва да
заплаща на сина си Д.Д.Я. чрез
неговата майка и законен представител - Д.И.Г., от 90 лв. на 200 лева месечно, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда –20.12.2018 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане, платима от 1-во до 5-то число на месеца. В тази част, частично се обжалва
постановеното решение, за цялото увеличение на сумата от 90 лв. на 200 лв.,
като ,съответно, е осъден ответникът да
заплати и разноски по делото.
Излагат се обстоятелства, във въззивната жалба, че съдът не бил отчел обстоятелството, че от последващо съвместно съжителство с друга жена има и друго дете, а това е детето С. Д. Я., родена на *** г., което се сочи, че също се нуждае от издръжка, която издръжка е поета изцяло от него, тъй като жената с която живее е безработна. Правят се доводи, че след раждане на второто му дете С. Я. тя често боледува и се нуждае от продължителен престой в лечебни заведения, свързани с болнични разноски, пътни разходи и санитарни консумативи, което допълнително утежнявало семейния бюджет. Заявява се, че определеният размер на месечна издръжка е завишен и непосилен за бащата Д.Я. предвид материалните му възможности за заплащането й и ранната възраст на детето Д., което счита, че обуславя по-малки потребности на същото към настоящия момент. Заявява се, че към настоящия момент бащата работи по трудово правоотношение, но получава скромни, неголеми доходи, които покриват базови житейски потребности.
Предвид изложеното се моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се определи издръжка, в по- нисък размер, съобразена с финансовите възможности на жалбоподателя Д.Я. и потребностите на детето. Доказателствени искания не се сочат в депозираната въззивна жалба.
Писмен отговор на въззивна жалба не е налице от въззиваемата страна. В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. Н., представител на въззиваемата страна, се оспорва депозираната въззивна жалба; счита се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима- подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, по предявен иск по чл. 150 от СК за изменение на издръжка на непълнолетно лице, в случая, на малолетно дете Д.,родено на ***г., от сумата 90 лева на сумата от 200 лева, месечно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-20.12.2018г., районният съд приема, че детето има нужда да поучава, а двамата родители имат възможност да я осигуряват, обща месечна издръжка в размер на около 350 лева;като бащата, ответник следва да осигурява от тях 200 лева,месечна издръжка на детето, а останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която полага изцяло грижите и за фактическото отглеждане на детето.
Въззивният състав на ПдОС приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Малолетният Д.Д.Я., на 11 години, е син на ответника Д.Я.Я., ЕГН **********, от майка Д.И.Г.. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 90лв ,считано от 01. 03. 2012г., видно от протокол от с.з. по гр. д 23340/2011г. на РС-Пловдив.
От разпита на доведените от страните свидетели се установява, че както майката Д., така и бащата Д.Я., живеят, съответно, на семейни начала с други лица, от които имат, също, малолетни деца, майката – четиригодишно момиче, както и бащата – шестгодишно момиче С.. От свидетелските показания, както и от писмените доказателства, е видно, че за детето Д. се грижи майка му, подпомагана от лицето, с което живее на семейни начала, като бащата Д. не полага за него грижи, както и дори не е плащал редовно издръжката за детето Д. за последната една година, за което е било и съответно образувано изп. дело за изплащане на издръжка за минал период. Представени са медицински документи за боледуване на детето С., в т.ч. и за неалергична астма. Представени са данни за доходите на страните от ТД НАП – Пловдив, като за майката стигат до около 522 лева месечно за периода на 2018г.-месеци първи и втори,като след това няма дадени доходи за лицето; като същото твърди да е, още, в майчинство. Същевременно, доходите на бащата Д. за същия период достигат и до 1400 лева, месечно, съгласно справка от ТД НАП Пловдив.
Предвид изложените обстоятелства и въззивният съд намира, че са налице предпоставки за изменение на издръжката на малолетното дете Д., навършило 11 години. От последно присъдената издръжка от 90 лева, месечно, са изминали повече от седем години, детето, вече, е ученик и то в прогимназиален клас- пети, за когото нуждите за издръжка и обучение, вече, не са като за малко дете или за ученик в начално училище. От двамата родители, бащата има значително по-големи възможности; неговите декларирани доходи са над средната работна заплата за страната, докато тези на майката са около минималната работна заплата. И двете страни, имат други малолетни деца и са в подобно положение откъм задължението си за издръжка към малолетни деца. Заболяването на детето С. е такова, което е свързано с много деца на нейната възраст, като същото е в процес на намаляване, видно и от приложените в тази насока медицински документи. Останалите родители на децата, също,са в трудоспособна възраст и следва, също, да осигуряват издръжка за децата си.
Предвид изложеното въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, като решението на районния съд в обжалваната част следва, изцяло, да бъде потвърдено от въззивния съд.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на деловодни разноски от 350 лева, платено адвокатско възнаграждение по въззивното дело, платимо от жалбоподателя. В тази насока, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5от ГПК, тъй като възнаграждението е съобразено с минималните размери съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, в обжалваната част,постановеното на 09.07.2019г. Решение № 2884 на Пловдивския районен съд,трети брачен състав, по гражданско дело №20220/2018г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Д.Я.Я., ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на сина си Д.Д.Я., ЕГН **********, чрез НЕГОВАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ - Д.И.Г., ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/