Р Е Ш Е Н И Е
№
260085
гр. Пловдив, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД/В/
№ 48/2021г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ
от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Образувано е по депозирано, саморъчно
изготвено от осъдения И.М.М. искане /наименувано молба/ за възобновяване на
НОХД № 4191/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив. В искането се твърди, че
спрямо осъдения М. са водени две отделни наказателни производства за деяния, извършени
в условията на чл.26 ал.1 от НК, като второто поред производство все още е
висящо и в резултат на това М. ще бъде незаконосъобразно осъден два пъти за
едно и също престъпление. М. прави искане да бъде призован в съдебната зала за
изясняване на наведените от него факти и обстоятелства с помощта на служебен
защитник, какъвто моли да му бъде назначен.
В
съдебно заседание осъденият и служебния
защитник поддържат искането по изложените в него съображения, които се доразвиват
в пледоариите по съществото на делото.
Твърди се
отново, че е налице друго висящо наказателно производство, по което М. е
обвиняем с още две лица, а предмет на това наказателно производство са шест деяния – измами, извършени от М. в
съучастие и то в инкриминирания период, който е предмет на постановените по настоящето
дело присъда и решение. И за да не се допусне М. да бъде осъден два пъти за
едно и също деяние, поради неприлагането на чл.26 ал.1 от НК, се иска да бъдат
възобновени делата на РС и ОС и да се извърши обединяване на двете наказателни производства
в едно. Отправя се от защитника и искане за намаляване размера на наложеното на
М. наказание, поради явната му несправедливост.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за неоснователно, а
изложените в него доводи намира за несъстоятелни като несъобразени с
процесуалния закон. Поради това пледира искането за възобновяване да се остави
без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в
законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана, по смисъла на
чл.420 ал.2 от НПК, страна до компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат, макар и
пестеливи, доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е.,
акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №246/09.10.2019г.,
постановена по НОХД №4191/2019г. по описа на ОС – Пловдив, И.М.М. е признат за
ВИНОВЕН за извършено, в периода от 25.07.2017г. до 18.12.2017г., в гр.П., при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, престъпление
по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК,
за което на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. 58А ал.1 вр. му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ПЕТ ГОДИНИ, търпимо при първоначален СТРОГ режим, с приспадане на периода на
задържане, като е уважен и предявения от
гражданския ищец „Т.“ ЕООД гр. П. граждански иск за сумата от 700.00
/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата –
09.08.2018г., до окончателното й изплащане. В тежест на М. са възложени
разноските по делото и разноските на гражданския ищец. Налице и разпореждане с
вещественото доказателство.
Присъдата
е била обект на въззивен контрол, като с Решение №111/06.07.2020г. по ВНОХД №93/2020г.
по описа на ОС – Пловдив, е изменена в санкционната й част и наказанието на М. е
намалено от 5 години на 4 години лишаване от свобода.
В това производството апелативният
съд е обвързан и ограничен в произнасянето си и то е в рамките, които осъденото
лице е поставило. И за да се очертае предмета на делото на първо място ще се
каже, че с искането за възобновяване от М. не се отправя претенция за явна
несправедливост на наказанието му, такова оплакване осъденият и пред този
състав не заяви. Позоваването едва в пледоариите от защитника на М. и на
касационното основание за възобновяване по смисъла на чл.348 ал.1 т.3 от НПК е
направено извън преклузивният шестмесечен срок и за това по него апелативният
съд не дължи произнасяне.
Що се касае за единственото заявено в
законният срок с искането за възобновяване оплакване от осъдения М. ще се каже първо, че по делото няма и следа,
да не говорим за доказателства, в подкрепа на твърденията на М. за наличието на
друго висящо наказателно производство с посочените от него обвиняеми лица –
негови съучастници, с предмет деяния, които евентуално биха могли да се вместят
в инкриминираното по настоящето дело продължавано престъпление. А както е
известно, в касационното производство събирането на нови доказателства, било по
инициатива на страните, било по служебен почин не е допустимо. Освен това,
очевидно неясна е съдбата на такова висящо производство, дори и да е налично,
като то може и да бъде прекратено например, да се редуцира обвинението по него
и т.н., и т.н. И да се възобновят наказателни дела с влезли в законна сила
съдебни актове, придобили своя стабилитет единствено поради вероятност и
евентуална възможност М. да бъде признат за виновен и за престъпления, извършени
в същият като инкриминирания по настоящето дело период, очевидно не е
законосъобразен, правилен и разумен процесуален подход. Такова е виждането и на
законодателят, който на оплакването на осъдения е дал отговор с нормата на чл.26
ал.6 от НК. Според разписаното в нея, продължаваното престъпление не се прилага
за деяния, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за деяния, извършени преди внасянето на
обвинителен акт за тях в съда, но невключени в него. И дори изцяло да се
отдаде доверие на казаното от осъдения М., то и според него висящото
наказателното производство, което още се намира в досъдебна фаза касае шест деяния,
извършени от М. в съучастие с още две лица, които са осъществени през месеците
септември, октомври и ноември 2017г., т.е., деяния, извършени преди внасянето на
обвинителния акт / на 09.07.2019г./, но невключени в обхвата на обвинението,
или налице е хипотезата на чл.26 ал.6 пр.3 от НК. И без значение е по какви
причини – фактическа и правна сложност, обективна/субективна невъзможност
другото производство да приключи срочно и т.н., двете производства са
образувани, водени и действия по тях са извършвани отделно и дори да се счете,
че основания за обединяването им в едно наказателно производство принципно са
били налице, НПК не предвижда процесуален
ред и способ за възобновяване на сега обсъжданото наказателно производство,
отмяна на постановените и влезли в законна сила актове на това основание с указание към прокурора да обедини в едно
наказателно производство цялата престъпна деятелност на М.. Поради казаното
искането за възобновяване с тази му претенция не може да се уважи и следва да
се остави без уважение.
Поради всичко изложено,
искането на осъдения следва да се остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И.М.М. за възобновяване на НОХД № 4191/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :