Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.11.2018 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №468 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ц.Р.Я. срещу решение №245103 от 20.10.2017г., постановено по гр.д.№23035/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че жалбоподателката дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 700.12 лв., стойност на консумирана топлоенергия за топлоснабден имот с абонатен №172907, за периода м.05.2014г. - м.04.2015г., както и сумата от 16.20 лв., цена на предоставена услуга дялово разпределение за същия период, заедно със законната лихва, считано от 18.08.2016г. до окончателното им изплащане, както и е осъдена жалбоподателката да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 180.69 лв., разноски, направени в първоинстанционното и заповедното производство.
В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа
се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта на възникналите
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. На следващо
място се оспорват констатациите на съда досежно
установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ
относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално
потребление, както и представени по делото документи, от които не се установява
количествените и качествените параметри на доставената в имота топлинна енергия
за процесния период. Допълнителни аргумени излага в писмена защита. Предвид на
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на
СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира сторени разноски в първоинстанционното и
настоящото производство. Представя списък по чл.80 от ГПК
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, в представена молба от 28.09.2018г. се взема
становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт с който да потвърди решението на СРС
в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.Р.Я. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени исковете
за главница и мораторна лихва. В останалата част като необжалваемо решението на
СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №46518/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление
за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.08.2016г.
и е постановена на 29.12.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу Ц.Р.Я. за заплащане на сумите, посочени
в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
длъжника - Ц.Р.Я. е подала възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени
в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящата производство
установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която
са уважени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на установителните искове, са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия. Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид
доводите изложени в жалбата досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение следва
да се добави и следното:
Във връзка с твърденията
на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува
и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Неоснователен
е доводът на въззивника, че по делото е останал недоказан факта на възникналите
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия доколкото не
се установява да е сключен договор между страните. Предвид нормата на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата
на §1, т.42 от ДР на ЗЕ,
съобразно която в редакцията й към процесния период потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на
доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова
уредба определя, че потребител по
силата на закона на доставяната топлинна
енергия за битови нужди е собственикът
на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото не е спорно
обстоятелството, което се доказва от събраните доказателства, че ответницата е собственик на процесния топлоснабдения недвижим имот
през исковия период - м.05.2014г. - м.04.2015г., предвид
на което и по горните мотиви на съда същата се явява ползвател на доставяната в
имота топлинна енергия през процесния период. В случая единствен
правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между
страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно
право на ползване върху имота за исковия период от време. Както се посочи
по-горе по делото е доказано, че собственик на имота през исковия период е
ответницата, поради което се явява потребител
съгласно §1, т.42 от ДР на ЗЕ и е налице основание в закона за ангажиране на нейната
договорна отговорност.
На следващо място неоснователни
са възраженията на ответницата за необоснованост на решението предвид недоказан
обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при
спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата
е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула,
съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се
налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са
начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване
и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта
топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата доставена на същия топлинна енергия, както и съответно
дължимата сума за извършената услуга дялово разпределение, която съгласно
действащи за исковия период ОУ се заплаща от потребителите на топлинна енергия
на дружеството-доставчик, което от своя страна заплаща цената на извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №245103 от 20.10.2017г., постановено по
гр.д.№23035/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, в
обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./