Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.08.2020 г .
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Андрей Георгиев
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
4920 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
20.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 52619/ 2013 г.
на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, М.С.К. /ЕГН **********/ е осъдена на
основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователно бездействие, като отстрани
неизправности на канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в
апартамент № 18 в гр. София, кв.“*********ет.*, с което пречи и ограничава
правото на собственост на А.К.С. /ЕГН
**********/ върху апартамент № 10, етаж 3, със застроена площ от 60.46 кв.м,
находящ се в гр. София, кв.“*********, и на Х.С.П. /ЕГН **********/ върху апартамент
№ *******, със застроена площ от 60.46 кв.м, находящ се в гр. София, кв.“*********.
Със същото решение М.С.К. е осъдена да заплати на основание чл.45 ЗЗД на А.К.С.
сумата 1 607.71 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на вложени труд и материали за отремонтиране на баня
в ап.10, ет.3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2013
г. до окончателното й погасяване, и на Х.С.П. сумата 1 787.31 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
вложени труд и материали за отремонтиране на баня в ап.14, ет.4, ведно със
законната лихва от 16.12.2013 г. до окончателното й погасяване. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата М.К. е осъдена да заплати на ищеца А.С. сумата 575
лева- разноски по делото, на ищеца Х.П. сумата
371.49 лева- разноски по делото, и общо на ищците А.С.
и Х.П. сумите 757 лева- разноски за възнаграждение на особен представител, и
480 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от М.С.К.
/ответница по делото/- чрез назначения от съда особен представител адв. Б. Н.,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС осъдително
решение. Поддържа се в жалбата, че неправилно е прието
от първо-
Реш. по гр.д.№ 4920/ 2017 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
инстанционния съд, че лицето, което пречи на
ищците- собственици на апартаменти в сграда- етажна собственост, да упражняват
правото си на собственост, е ответницата М.К.. Твърдението на ищците, че правото
им на собственост било нарушено от ответницата не било установено нито с
гласни, нито с писмени доказателства. Ищците, носещи доказателствената тежест,
не установили при условията на пълно и главно доказване, че именно ответницата
е причинила вреди в техните имоти, че описаните в исковата молба действия са
извършени лично от нея или че е допуснала настъпването им. Не било установено
от ищците кое е лицето, извършило противоправно деяние, както и каква е
причината за теча- дали същият е следствие от повреда на общата вертикална ВиК-
инсталация, която е обща част на етажната собственост, дали е теч след
отклонение от общите части и неизправност на инсталацията на апартамент № 18,
или е налице теч и от апартамент № 14, вследствие на който се вреди и на
апартамент № 10. Не бил съобразен от първоинстанционния съд и размерът на определените
обезщетения с реално необходимите суми за ремонт на процесните помещения. При така
наведените доводи ответницата моли да бъде постановена отмяна на обжалваното
решение и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Въззиваемите страни А.К.С.
и Х.С.П. /ищци по делото/ оспорват въззивната жалба на ответницата и молят да
бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендират
разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС, 36 състав решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от А.С. и Х.П. срещу М.К. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД като основателни и
доказани- чл.272 ГПК.
Фактическият състав
на регламентираната в чл.45, ал.1 ЗЗД деликтна отговорност включва наличието на следните елементи: деяние
Реш. по гр.д.№ 4920/ 2017 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
/действие или бездействие/, вреда /имуществена
или неимуществена/, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина. В случаите на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/,
като останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване от
претендиращия обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест.
Ищците А.С. и Х.П.
извеждат легитимацията си на кредитори по вземания с източник непозволено
увреждане при твърдения за противоправно бездействие от страна на ответницата М.К.
по отстраняване на теч в нейния апартамент, в резултат на което са нанесени
имуществени вреди в апартаментите на ищците, разположени под него. Ответницата К.-
чрез назначения от съда особен представител по чл.47 ГПК оспорва така
предявените искове с възражение, че причината за възникналия теч не е в нейния
апартамент, а се дължи на повреда в общите части на сградата.
Това възражение
въззивният съд намира за неоснователно и недоказано. Обосновано и правилно, при
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приетото
като неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- техническа
експертиза, първоинстанционният съд е приел за доказан факта на повреждане на
собствените на ищците имоти, вследствие на теч, причинен от неизправности на
канализационни тръби в баня в имота на ответницата, находящ се над тях. От
показанията на разпитания по делото свидетел Б. С. /съсед на двамата ищци и
приятел на ищеца С., който извършвал ремонтни дейности в имота му/, които съдът
възприема като последователни, вътрешно непротиворечиви и основани на преки и
непосредствени впечатления, се установява, че както в апартамента на ищеца С.
на трети етаж, така и в този на ищеца П. на четвърти етаж, имало теч на вода по
тавана и по стените на банята, влагата си стояла постоянно и стените били
непрекъснато мокри, като течът продължавал повече от пет години, въпреки
извършени от ищците ремонтни работи за отстраняване на последиците от него.
Тези свидетелски показания кореспондират на заключението на вещото лице по
допуснатата в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза,
изготвено след извършен оглед на място в апартаментите на ищците С. и П.. Според
направените от експерта констатации в апартамента на четвърти етаж е направен
скорошен ремонт, в банята е направен окачен таван от пластмасова ламели, като
във фугите между тях се наблюдава мухъл, в санитарния възел мирише на влага, а
в коридорчето пред банята на места боята се е подкожушила. В апартамента на
третия етаж таванът на банята е мухлясал, стените между тавана и плочите са
влажни, цялата мазилка е подкожушена, граничната стена към коридора пред банята
е мухлясала, наблюдава се теч и към
стълбищния коридор на стената към
Реш. по гр.д.№ 4920/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
банята. В проведеното на 5.10.2016 г. о.с.з. са
дадени и обяснения от вещото лице, че източникът на теча е в апартамента на
ответницата, разположен на пети етаж, тъй като при извършения оглед на място не
са установени течове нито в апартамента, който се намира над него- на шести
етаж, нито в ревизионната шахта по вертикалните щрангове. Тъй като общите тръби
са в кутия, при наличието на теч в тях ще има теч на всички етажи по самата
вертикална тръба, какъвто в настоящия случай не е установен от експерта. Според
даденото от вещото лице заключение източник на теча на трети и четвърти етажи е
канал на вана, душ или сифон в апартамента на пети етаж, тъй като течът е
разпространен по стените и тавана на баните на трети и четвърти етажи, докато
вертикалните тръби са разположени в единия им край.
При така установените
факти въззивният съд намира за доказано по делото, че повредите в апартаментите
на ищците се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на
ответницата, изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за
отстраняването на теч в нейното жилище, за което същата отговаря по реда на
чл.45, ал.1 ЗЗД. Защитната теза на ответницата К., заявена в хода на
първоинстанционното производство чрез особения й представител по чл.47 ГПК, е
че конкретната причина за теча не е в нейния апартамент, а има друг източник,
като нито в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, нито в проведените
открити съдебни заседания е заявено оспорване на обстоятелството, че е
собственик на апартамента, находящ се над апартамента на ищците. Ненаведени в
срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за
преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че М.К.
е била собственик на имота през процесния период не е бил /пред СРС/
и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на
извод, че уврежданията по процесните апартамент № 10 и апартамент № 14 са
настъпили вследствие бездействието й да отстрани неизправности на
канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в апартамент № 18 в бл.*******в жк
„М.- 1“- гр. София. Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото е представено
писмо на Столична община- Район „Студентски“, адресирано до ответницата М.К.- в
качеството й на собственик на апартамент № 18 на пети етаж в жилищната сграда,
находяща се в гр. София, жк „*******, с което й е предоставен 14- дневен срок
за предприемането на действия по установяване и отстраняване на причината за
теча, във връзка с подадена от ищците жалба и доклад относно термографско
обследване, на база на което е направен извод за наличието на проблем в
апартамент № 18, ет.5, рефлектиращ върху долните апартаменти, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на извода за авторството на описаното
бездействие.
Неоснователен, при
липсата на своевременно заявено оспорване в горния смисъл, се явява поддържаният
във въззивната жалба довод, че по делото не е установено, че именно ответницата
със свое противо-
Реш. по гр.д.№ 4920/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
правно поведение е причинила вредите в
имотите на ищците. Право-пораждащият вземанията
на ищците фактически състав на чл.45 ЗЗД е изпълнен във всичките си
елементи, поради което и исковете за ангажиране деликтната отговорност на
ответницата са доказани в своето основание, а от заключението на приетата по
делото съдебно- техническа експертиза се установява основателността на
претенциите и по размер.
Основателни са и
исковете с правно основание чл.109 ЗС.
Искът по чл.109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право, което не може да бъде преодоляно чрез иска за възстановяване на отнето владение по чл.108 ЗС. Правен интерес от исковата защита по чл.109 ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /носителя на ограниченото вещно право/.
Ищецът
по иска с правно основание чл.109 ЗС дължи да докаже, че е собственик на вещта /носител на
ограниченото вещно право/, спрямо която е насочено неоснователното въздействие
на ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата
му. Ответникът
носи тежестта за установяване на възраженията си, които противопоставя в защита
срещу иска. Защитата му може да се съсредоточи върху оспорване легитимацията на
ищеца, оспорване извършването на твърдяните от ищеца въздействия, доказване, че
ищецът е длъжен да търпи действията му по силата на закона и т.н.
С
оглед изложените по- горе съображения доказано се явява по делото, че поведението на
ответницата, изразяващо се в бездействие- непредприемане на необходимите мерки
за отстраняване на неизправности на канализационни тръби и теч в нейното жилище,
противоправно накърнява правата на ищците, поради което и правилно е прието от първоинстанционния
съд, че законоустановените предпоставки, обуславящи основателност на негаторните
претенции по чл.109 ЗС, в случая са налице.
При горните аргументи,
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и
поради неоснователност на наведените в жалбата на М.К. доводи постановеното от
СРС решение като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
Реш. по гр.д.№
4920/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При
този изход на спора право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК имат
въззиваемите страни, на които въззивницата дължи да заплати сумата 897.64 лв.- разноски за възнаграждение на
особения й представител по чл.47 ГПК.
Освен
това на основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата дължи да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 383.25 лв.- държавна такса по въззивната жалба.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 20.02.2017 г., постановено по гр. дело № 52619/ 2013 г. на Софийски районен съд,
ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА М.С.К. /ЕГН **********/ да заплати на А.К.С. /ЕГН **********/ и
Х.С.П. /ЕГН **********/ общо сумата
897.64 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и 64 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.К. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 383.25 лв.
/триста осемдесет и три лева и 25 ст./- държавна
такса за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.