Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., …...2016 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на тридесети юни, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..............Х.К.……...............................................като
разгледа докладваното от
съдията....................................................гр.д.№249 по описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното
основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът твърди,
че сключили с ответницата с ответницата граждански брак на 05.02.1984 г. в гр.К., първи за двамата, от
който имат две деца: К.Г. А., роден на *** г. и Б.Г. А., роден на *** г. След
сключването на брака заживели в жилище-апартамент №39, в гр.К., ж.к.“И.“ бл.3,
вх.Б. Семейният им живот протичал в разбирателство без сериозни проблеми и
противоречия. През 1990 г. поради затруднено финансово състояние в резултат на
икономическите и политически промени в страната, с ответницата решили да потърсят по-добър начин на живот и
заедно с двете си деца се установили да живеят и работят в Република Ч..
Изкарвали добри доходи и с ответницата решили да започнат самостоятелен бизнес.
Открили собствена фирма, която добре се наложила на Ч.я пазар. Постепенно
разбрал, че ответницата нецелесъобразно влагала средства, което довело до
финансови загуби за семейството. Системно тя извършвала действия, с които
застрашавала финансовото им състояние. От там се появили и първите сериозни
противоречия помежду им и семейните проблеми се задълбочили. Загубил доверие в нея, а тя от своя страна
забелязала и променила отношението си към него - държала се хладно и не
разговаряла с него. Отношенията им се изострили още повече през 2008 - 2009 г.,
когато ответницата още повече се
отчуждила от него. Това го принудило в края на 2009 г. началото на 2010г. да
напусне семейното жилище в гр.Л., Република Ч.. Твърди, че от 2010г. с
ответницата живеят разделени като почти не поддържали контакти един с друг,
като общуването между тях било свързано единствено във връзка с децата. Всеки
от тях устроил живота си самостоятелно. Раздялата им била трайна, поради което
стигнал до убеждението, че трябва да се разделят, тъй като брачните им
отношения били изчерпани от съдържание. Желае бракът с ответницата да бъде
прекратен без да се произнася по въпроса за вината, тъй като не е в интерес
нито на тях, нито на обществото. При завръщането си в Република България,
ответницата отсядала при майка си в с.Б. обл.В.. Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата не е подала отговор на исковата молба. В откритото заседание,
редовно призована на адрес в Р.Ч., ответницата
не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявеният
иск.
В с.з. пълномощника на ищеца
представя писмено становище от В.А., с твърдение, че е подписано от
ответницата, в което становище се сочи, че е призована за откритото заседание,
но не е съгласна с предявения срещу нея иск по чл.49 от СК.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Страните сключили граждански брак на 05.02.1984 г. в гр.К., първи за
двамата, от който имат две деца, по настоящем
пълнолетни: К.Г. А., роден на *** г. и Б.Г. А., роден на *** г. /удостоверение
за граждански брак, изд.въз основа на акт за гр.брак №0029/05.02.1984 г.,
декларация за семейно положение и имотно състояние от 11.02.2016 г./. От
показанията на св.М.З.Н. и св.В.П.А. се установява, че през 1992 г. ищецът
и ответницата се установили да живеят и работят в Р.Ч.. През годините развили
собствен бизнес и семейството разполагало с добри доходи. Съпрузите се
разбирали, грижели се за семейството, прибирали се по няколко пъти в годината в
България като отсядали в жилище в гр.К., ж.к.“И.“ бл.3, вх.Б, ап.39, организирали
заедно почивките си и се срещали с приятели. Проблемите им започнали в
последствие, когато ответницата започнала да инвестира финансови средства в
дейности, които довели до загуби на семейни средства. Съпрузите често се
карали, тъй като ответницата продължила да инвестира суми, въпреки
противопоставянето на ищеца, което довело влошаване на отношенията/“…Преди 7-8
години ми направи впечатление, различно поведение на В.. Например като се връща
в България, купи сладолед-машини и след това ги изостави по хората и не ги
търси, но Г. ги търсеше. В резултат на тези машини, аз бях свидетел, стана
конфликт между тях. Г. каза на В., че „влагам пари да започнеш нещо, а след два
месеца зарязваш всичко“. На следващите години, прави сделка за по-големи суми.
Беше внесла козметика от Ч.. Раздала я по магазини с витрини, със стелажи,
накрая Г. плати пак всичко. От Г. разбрах, че ги е вземала на консигнация.
Направили запор на заплатата му и трябваше да ги заплати. Имаше конфликт за
това… . Като се връщаха в България преди да се разделят, отношенията им се бяха
променили. Забелязах, че има промяна в отношенията…“св. М.З.Н.; „….В началото
като заминаха в Ч., добиха средства и В. започна да прави сделки. Правеше
сделки за малки суми. Най-напред започна със сладоледени
машини. Сделките правеше в България, макар че живееха в Ч.. Впоследствие
разбрах, че такива сделки е правила и в Ч., което го знам от децата им. Знам,
че сделките са били непечеливши. Семейството е загубило финанси. Това го знам
от децата им…. Г. ми сподели, че след тези неуспешни сделки, повече не може да
живее с тази жена, тя прави всичко това против семейството… Когато заминаха за Ч.
знам, че Г. си направи собствен бизнес. В. работеше при него. След това тя започна
собствени неща, не съм запознат подробно…“ св. В.П.А./. Съпрузите не могли да
намерят общо решение на проблемите и ищецът напуснал семейното им жилище в гр.Л.,
Република Ч.. Той се установил да живее и работи в гр.Ч. б. като преустановил
съпружеските си контакти с ответницата /“…
От 5-6 години знам от Г., че не живеят заедно. Знам, че живеят в различни
градове. Знам, че Г. живее в Ч. б., а В. в Л.. От Г. знам, че не поддържат
контакти помежду си и от синовете му също - Борис и Камен, които са пълнолетни.
От 5 години В. не съм я виждал. Г. се прибира сам. Знам от Г., че В. се връща в
България, но при майка си в с. Б., В.. Знам, че Г. иска да се развежда, че
сметките и вещите му са под запор, заради сделки на В.…“св.М.З.Н.; „….Г. ми
сподели, че след тези неуспешни сделки, повече не може да живее с тази жена, тя
прави всичко това против семейството. Г. напусна жилището и отиде на друго
място да живее, в друго жилище. Доколкото знам, В. и Г. не поддържат връзка
…Доколкото знам, Г. е правил опити да разговаря с нея, да я вразуми, и децата
са правили опит, но тя не желае и той не е успял да подобрят отношенията си.
Знам, че В. в последните години се връща, но при майка си в с.Б.…“св.В.П.А./. Съгласно
показанията на св.М.З.Н. и св.В.П.А. от 5-6 години съпрузите живеят разделени. Ищецът
е категоричен в решението си за развод.
С оглед събраните доказателства съдът намира бракът между страните за
дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства и
неоспорените обстоятелства се установи, че през последните пет години от брака
съпрузите са разделени. Трайното им местоживеене в различни населени места, преустановяването
на дължимите се физически и духовни съпружески контакти, липсата на взаимни
компромиси, различията в характерите, липсата на грижа един към друг,
неудовлетвореността от поведението и отношението на партньора, както и
непълноценното съпружеско общуване довели до загубата на доверие и
неразбирателство, до охладняване на отношенията, до отчужденост и разпадане на
брачната връзка. Те нямат общо домакинство, семеен бюджет, нямат дължимото се
личностно и съпружеско общуване и всеки устроил собствен живот, различен от
този на другия. Между страните няма доверие, взаимност, съпричастност и обща
грижа за семейството и това състояние не може да бъде преодоляно. Продължилата пет години
фактическа раздяла е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство
на брака (т.3 от ППВС №10/1971 г.). Предвид това бракът е
формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да
съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.
Тъй като съдът не е сезиран с искане за произнасяне по въпроса за вината
и не са събирани доказателства в тази насока, то не дължи произнасяне. Това е така, защото
съгласно чл.49,
ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това.
Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в
бъдеще. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът
може да възстанови фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи
произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, приел
фамилното име на другия съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното
си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име./ решение №245/17.05.2012
г. по гр.д.№1058/2011 г. на ВКС, IV г. о./. В настоящият случай при сключването
на брака ответницата е приела да носи фамилното име А.. Тъй като от страна на
жената няма направено искане за възстановяване на фамилното й име преди брака,
то след прекратяване на брака тя ще следва да носи брачното фамилно име А..
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.
Ищецът и ответницата следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на
05.02.1984 г. в гр.К. граждански брак между Г.Т.А., с ЕГН-********** *** и В.Б.А.,
с ЕГН-********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата В.Б.А., с ЕГН-**********
да носи брачното фамилно име А..
ОСЪЖДА Г.Т.А., с ЕГН-**********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен
съд ** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА В.Б.А., с ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен съд ** лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: