№ 2123
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110169223
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ЗАД „............“ АД да заплати на ЗАД „..................“ АД сумата от 14 389.46 лева,
представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № Р ..... КМ вследствие на ПТП от 17.11.2020г. с
участието на товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ ............... КС, гражданската
отговорност на собственика и ползвателите на който била застрахована по силата на
сключен със „ЗАД „............“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 27.11.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 515.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатената част от претендираното застрахователно обезщетение за периода от
22.07.2021г. до 26.11.2021г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 17.11.2020г., на пътя гр. Бяла- гр. Ботевград, на 68.483 км,
общ. Плевен настъпил пътен инцидент с участието на товарен автомобил „МАН“ с рег. №
РВ ............... КС, чието предно ляво колело се откъснало, ударило насрещно движещ се
автомобил, а впоследствие и движещия се зад товарен автомобил „МАН“ и застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“ товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № Р ..... КМ, в
резултат на което на последния били причинени увреждания на стойност 42 669.70 лева,
която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице, като сторил и разноски за
определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева. Ищецът изяснява, че при ремонта на
увредения автомобил било констатирано увреждане на сензора на дистроника, който не
можел да бъде отремонтиран, а следвало да бъде подменен с нов, чиято стойност възлизала
на сумата от 12 547.00 лева. Наред с това застрахователят по застраховка „Каско“
възстановил в полза на правоимащия по застраховката и стойноста на сторения от
последния разход в размер на 860.00 лева за репатриране на увредения товарен автомобил от
мястото на произшествието. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ
............... КС бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на
изплатеното от него застрахователно обезщетение, разноските по определянето му, както и
разходите за репатриране на МПС в общ размер на 43 554.70 лева, от които заплатил само
част, възлизаща на сумата от 29 165.24 лева, поради което в настоящия процес ищецът
претендира разликата до пълния размер на вземането си, законна лихва, обезщетение за
забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че изплатената от него
преди процеса сума за възстановяване на регресното вземане на ищеца в размер на 29 165.24
лева е достатъчна за обезщетяване на действително претърпените увреждания, намиращи се
в причинна връзка с ПТП, съобразно действителната стойност на същите. Поддържа, че в
случая е налице хипотеза на надзастраховане, като определеното от него обезщетение за
процесните вреди е съответно на действителната стойност на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ към датата на ПТП. Изрично оспорва наличието на причинна връзка между
увредата по сенозра на дистроника на автомобила и процесния пътен инцидент, като
твърди, че същото датира отпреди ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ
във вр. с чл. 50 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно
доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на
валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно
събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, причина за което са
обективните свойства на автомобила, деликтната отговорност на собственика и/или водача
на който е застрахована при ответното дружество; 3/ настъпване на вреда вследствие на
осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата;
5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства: че към датата на ПТП увреденият товарен
автомобил е бил предмет на имуществена застраховка „Каско“ по силата на сключен с
ищеца договор за имуществено застраховане, че към същия момент гражданската
отговорност на собственика на товарен автомобил „МАН“ във връзка с притежанието и
управлението на този автомобил е била обезпечена от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ПТП е
настъпило по описания в исковата молба механизъм, че за обезщетяване на вредите във
връзка с процесния пътен инцидент, вкл. за репатриране на автомобила, ищецът е изплатил
обезщетение в общ размер на 43 529.70 лева в полза на правоимащите лица, като е
извършил и разходи за определяне на това обезщетение в размер на 25.00 лева, както и че за
удовлетворяване на регресното си вземане е получил плащане от ищеца на сума в размер на
29 165.24 лева. Въпреки това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства- протокол за ПТП, заявление за образуване на застрахователна
преписка от собственика на увредената вещ, както и всички документи, приложени по нея,
фактури, издадени от дружествата, извършили превозване на увредения автомобил от
2
местопроизшествието, респ. ремонта на същия, платежни нареждания за извършени
плащания от застрахователя по застраховка „Каско“.
Спорният по делото въпрос се свежда до наличието на причинна връзка между
констатираното при ремонта на процесния товарен автомобил увреждане на сензора на
дистроника му и настъпилия на 17.11.2020г. пътен инцидент, а с това до действителната
стойност на вредите, причинени при ПТП.
Съгласно заключението на съдебно- автитехническата експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, всички обезщетени от ищеца
вреди по товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото на 17.11.2020г. произшествие, като изрично експертът е уточнил, че това е така
и по отношение на увреждането на сензора на дистроника, като е пояснил, че в случай че
същото е съществуало преди процесния пътен инцидент, дистроникът е следвало да отчете
грешка в електронния блок на влекача или да индикира на таблото на МПС, а данни за
такива грешки по делото няма. Същевременно, в проведеното на 16.11.2022г. открито
съдебно заседание вещото лице е допълнило, че е възможно при удара да бъде увредена
електрониката на дистроника, без да има видими увреждания по външната му част, като е
разяснило, че обикновено дистроникът се уврежда именно по този начин, когато се касае за
индиректен удар. Съдът намира съжденията на експерта по коментирания въпрос за логични
и обосновани, поради което и доколкото същите намират опора и в приобщеното като
писмено доказателство становище на специалист, работещ в автосервиза, в който е
извършен ремонтът на процесния товарен автомобил- л. 30 от делото, следва да се приеме,
че процесното увреждане по дистроника на МПС е настъпило в резултат от описания в
исковата молба пътен инцидент. Поради това и доколкото не е спорно, че именно
ответникът носи гаранционно- обезпечителната отговорност за обезщетяване на вредите,
настъпили от притежанието и/или използването на товарен автомобил „МАН“, същият се
явява задължен да възстанови стойността и на коментираната увреда.
Съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил в
състоянието му отпреди инцидента- т. нар. възстановителна стойност на имуществото по
смисъла на нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда,
каквато е настоящата, възлиза на сумата от общо 42 931.16 лева, в т.ч. стойността на нов
оригинален дистроник, отговарящ точно за конкретния влекач „Мерцедес Актрос“, като от
писмените доказателства, както и от изводите на вещото лице се установява обосноваността
на извършения разход за оригинална авточаст, доколкото преди да бъде закупена такава е
направен опит в сервиза увреденият дистроник да бъде заменен с друг- втора употреба, но
същият не е сработил.
По изложените съображения неоснователни се явяват възраженията на ответника,
касаещи изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с отремонтиране на
дистроника на процесния влекач.
За пълнота и прецизност и във връзка с наведения в отговора на исковата молба довод
в тази насока следва да се изясни, че ирелевантно за определяне стойността на процесното
застрахователно обезщетение, респ. на регресното вземане на ищеца, е обстоятелството дали
се касае за хипотеза на надзастраховане, доколкото в случая е налице частична увреда, която
подлежи на възстановяване при съобразяване на средните пазарни цени към датата на ПТП,
които обективно не зависят от уговрената между страните по договора за застраховка
„Каско“ застрахователна сума.
Ответникът не е оспорил обосноваността и стойността на сторените във връзка с
процесната щета разходи за репатриране на автомобила и такива по определяне на
застрахователното обезщетение, поради което същите- така, както са претендирани от
3
ищеца и се установяват въз основа на събраните писмени доказателства, следва да бъдат
включени в размера на процесното регресно вземане, възлизащо на сумата от общо
43 816.16 лева.
С оглед на това, при съобразяване на извършеното преди процеса плащане и на
действащото в българския граждански процес диспозитивно начало, искът с правно
основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо, получено от
ответника на 04.06.2021г., последният е поканен да заплати процесната сума. След изтичане
на 04.07.2021г. на срока за плащане, без в него да е извършено цялостно плащане на
извънсъдебно предявената сума, считано от 05.07.2021г. ответникът е изпаднал в забава,
продължила до края на исковия период- 26.11.2021г. Определен от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху
претендирания от ищеца остатък от регресното му вземане за сочения от него период, чийто
начален момент- 22.07.2021г., следва настъпването на забавата, възлиза именно на
претендираната от ищеца сума, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
подлежи на цялостно уважаване.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 2439.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство, в т. ч. за държавна такса за
разглеждане на иска, за депозит за възнаграждение на вещото лице, както и за адвокатско
възнаграждение, за които по делото са представени доказателства, че са реално заплатени.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „............“
АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „..................“ АД, ЕИК ............, сумата от 14 389.46
лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № Р ..... КМ вследствие на ПТП от 17.11.2020г. с
участието на товарен автомобил „МАН“ с рег. № РВ ............... КС, гражданската
отговорност на собственика и водачите на който била застрахована по силата на сключен
със „ЗАД „............“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 27.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 515.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатената част от
претендираното застрахователно обезщетение за периода от 22.07.2021г. до 26.11.2021г., а
4
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 2439.00 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5