Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 05.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 1357 по описа за 2013г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от И.П.С. и И.Л.С.
срещу „И.” ЕООД частични осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ
за суми от по 300 000 лв. (при заявени общи размери на вземанията от по 1 250
000 лв.) – стойност на частта от дружествения дял на П.С.С. от капитала на
ответното дружество, придобита по наследствено правоприемство от всяка от
ищците след смъртта на П.С.С., настъпила на 28.02.2013г.
Ответникът оспорва исковете по размер с
възражения, че равностойността на дружествения дял на П.С.С. е в по-нисък от
твърдяния от ищците размер.
Фактите, поставени в основанието на
предявените искове (собственост на П.С.С. върху половината от дяловете от
капитала на ответното дружество; прекратяване на участието на П.С.С. като
съдружник в дружеството като последица от смъртта му, настъпила на
28.02.2013г.; наследствено правоприемство между П.С.С. и ищците при квота на
всяка от ищците от по ½ идеална част от оставеното от починалия
наследство), не се оспорват от ответника, поради което и по аргумент от
обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване в производството, но следва
да се отбележи, че се и установяват от писмените доказателства, представени с
исковата молба.
Прекратяването на членственото правоотношение
на съдружника като последица от смъртта му поражда вземане на наследниците му
срещу дружеството в размер на стойността на дружествения дял на съдружника,
определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Преки доказателства, от които да се
установява балансовата стойност на активите и пасивите на ответното дружество
към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение на наследодателя на ищците, тоест към 28.02.2013г., не са
събрани в производството, като причината за това е, че ответникът не оказал
необходимото съдействие и не е предоставил достъп до счетоводните си документи
на вещите лица по допуснатата съдебно икономическа експертиза.
Доколко това поведение на ответника
предпоставя изграждане на доказателствени изводи за балансовата стойност на
активите и пасивите по реда на чл. 161 ГПК в случая обаче е безпредметно да се
обсъжда, тъй като по делото като писмени доказателства са приети счетоводни
баланси на дружеството към 31.12.2012г. (л. 267-270 от делото) и към
31.12.2013г. (л. 282-285 от делото), а според данните в тези баланси общата
стойност на чистия актив на дружеството и към двете посочени дати предпоставя
размер на вземанията на всяка от ищците по чл. 125, ал. 3 ТЗ над частичния
размер от 300 000 лв., за който са предявени исковете – предмет на
настоящото производство.
Паричната равностойност на дружествения дял
се определя съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа на данните в баланса,
съобразно т. нар. чист актив на дружеството, който се изчислява като разлика
между активите и пасивите по баланса без отчитане на собствения капитал,
резервите и финансовия резултат (изрично в този смисъл виж решение №100 от
07.02.2013г. по т.д. №665/2011г. на ВКС, І ТО и цитираната в него съдебна
практика).
Изчислен по посочения начин, чистият актив на
ответното дружество към 31.12.2012г. възлиза на сумата 4 449 000 лв.,
а към 31.12.2013г. възлиза на сумата 3 933 000 лв., като по делото
няма доказателства, които да обусловят извод, че в периода между двете дати съотношението
между активите и пасивите е драстично променено.
Всяка от ищците като наследник с квота от
½ идеална част от наследството на П.С.С. придобива и същата квота от
стойността на дружествения му дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ към 28.02.2013г. (която
пък представлява половината от чистия актив на дружеството към 28.02.2013г.) и
дори стойността на този дял да бъде изчислена на база по-ниската от посочените
по-горе стойности на чистия актив на дружеството (а именно тази към 31.12.2013г.), тя надхвърля размера от
300 000 лв., за която са предявени частичните искове в настоящото
производство.
Исковете се явяват основателни и следва да
бъдат уважени за предявените им размери, което предпоставя основателност и на
претенциите на ищците за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК на разноските,
които са направили за съдебното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.” ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.П.С. с ЕГН ********** и
адрес *** на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата 300 000,00 лв. – част от стойността
на дружествения дял на П.С.С. от капитала на „И.” ООД с ЕИК ****, придобита по
наследствено правоприемство след смъртта на П.С.С., настъпила на 28.02.2013г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2013г. до изплащането на сумата, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33 924,50 лв. – разноски за съдебното
производство.
ОСЪЖДА „И.” ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Л.С. с ЕГН ********** и
адрес *** на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата 300 000,00 лв. – част от
стойността на дружествения дял на П.С.С. от капитала на „И.” ООД с ЕИК ****,
придобита по наследствено правоприемство след смъртта на П.С.С., настъпила на
28.02.2013г., ведно със законната лихва от 08.03.2013г. до изплащането на
сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33 924,50 лв. – разноски
за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: