Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 27.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 08.02.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секратря Г.Н.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9518 по описа на съда за 2017 г. въз основа на закона и данните по делото, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от Д.П.И.,
против „ТЕДИ ГАРД 94” ЕООД, гр. Плевен, с която се твърди, че страните са
се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор №
26/31.07.2014г., по силата на който ищецът е заемал длъжността “охранител”.
Ищецът твърди, че съгласно Заповед № 59/28.11.2016г. на управителя на
дружеството, трудовите правоотношения са прекратени на осн. чл. 325 ал. 1, т. 1
от КТ – по взаимно съгласие на страните. Твърди, че въпреки че ответникът е
уведомен, че към датата на прекратяването на ТПО на ищеца, той е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07.12.2015г., в заповедта
не му е начислено и съответно не е изплатено обезщетение на основание чл.222
ал.3 от КТ. Твърди, че съгласно договореното в трудовия договор, трудовото му
възнаграждение за съответния месец се формира като към основното месечно
възнаграждение, което последно е било в размер на 420 лв. се прибави стойността
на допълнително възнаграждение в размер на 0,6%
за една година трудов стаж и професионален опит в ,,ТЕДИ ГАРД 94” ЕООД.
Ищецът твърди, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е
имал отработени 2 год. и 3 мес. при същия работодател и на основание чл. 228,
ал.1 от КТ, във връзка с договорената с работодателя формула за изчисление на
трудовото му възнаграждение, обезщетението, което работодателят му дължи,
възлиза на 425.04 лв. Твърди, че на основание чл.222, ал.3 във вр. с чл. 228,
ал.1 от КТ, ответникът му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, което възлиза на 950.08 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
Ответникът
„Теди гард 94” ЕООД признава иска до размер от 850.08лв., за разликата до
950.08 лв. го оспорва като неоснователен.
Не оспорва, че ищецът е работил при него длъжност „охранител”, но твърди,
че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не му е било
известно, че той е придобил право на пенсия. Заявява, че ищецът не го е
уведомил за пенсионирането, нито му представил някакви доказателства, навеждащи
за настъпването на този факт, а е разбрал за това от приложените към исковата
молба доказателства. Твърди, че ако е бил уведомен за обстоятелството, че
ищецът е придобил право на пенсия, то претендираното обезщетение е щяло да му
бъде изплатено. Сочи, че след узнаване за пенсионирането на ищеца, му е
заплатил сумата в размер от 850.08 лв. и искът следва да се отхвърли изцяло. Претендира
разноски.
Съдът,
като разгледа доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното:
Не е
спорно между страните, а и видно от трудов договор № 26/31.07.2014г., ищецът Д.П.И.
е работил на длъжност „охранител” в ответното дружество – „Теди гард 94” ЕООД,
и със заповед № 59/28.11.2016г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
трудовото правоотношение между страните е прекратено, т.е ищецът е работил при ответника 2год., 3 мес. и 27 дни.
От приложеното разпореждане № ********** от 05.01.2016г. на ТП на НОИ гр.
Плевен е видно, че на ищеца Д.И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 133.82 лв., считано от 07.12.2015г. От изготвената по
делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът приема като вярно,
обективно и компетентно дадено, се установява, при БТВ на ищеца е в размер на
425.04лв., и търсеното обезщетение е в размер на 850.08 лв. Не се спори между
страните и че претендираното обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ не е
изплатено на ищеца до датата на предявяване на иска – 19.12.2016г., но е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
първото по делото заседание – 08.02.2017г., ответникът е заплатил, а ищецът е
получил сума в размер на 850.08 лв. с основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Това се установява
от приложеното платежно нареждане от 06.02.2017г. към „Банка ДСК” ЕАД.
Спорен
по делото е въпросът – знаел ли е работодателят, че ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст?
В
тази връзка по делото беше представено копие от трудовото досие на ищеца, в
което единствен документ, във връзка с трудовата книжка на ищеца е подписана от
него декларация , че е съгласен трудовата му книжка /без индивидуализация/, да
се съхранява в деловодството на предприятието. От разпита на св. П.Л. Б. –
счетоводител към счетоводната къща Декси консулт ЕООД, обслужваща ответното
дружество, се установява обаче, че трудовата книжка на ищеца не е била при тях
в досието му, а ѝ е била донесена от управителя на ответното дружество
едва когато било установено, че я няма за да се оформи и да се приключи
счетоводно стажа на ищеца. Свидетелката посочи, че ищецът първоначално твърдял,
че книжката му е при тях, но всъщност е била представена 1 седмица след
прекратяване на трудовия договор. Свидетелката посочи, че ищецът не е
уведомявал нито работодателя, нито тях, че се е пенсионирал, че не им е
представял разпореждане на НОИ, което е задължително, за да се начисли
търсеното обезщетение, твърди и че те не са издавали на ищеца УПИ 2 или 3 –
документи, които вече не са задължителни, за да може работника да се пенсионира.
Свидетелката заяви, че не е имало начин да получи информация за трудовия стаж
на работника/служителя. Като свидетел е разпитан и Я.М. И. – охранител в „Теди
гард 94” ЕООД. Той посочи, че изпълнява и допълнителни задачи, като изготвяне
на графици, контрол на охранителните автомобили, като по този повод контактува
с всички охранители, вкл. и с ищеца Д.И.. Твърди, че ищецът не му е давал
трудовата си книжка, не е обсъждал нито с него, нито с другите колеги
пенсиониране. Сочи, че доста време след напускането си, той му е донесъл
трудовата си книжка. Свидетеля твърди, че въпреки, че ищецът при постъпването
си е подписал декларация, че оставя книжката си при работодателя, всъщност тя
не е била при него, и едва след напускане на работа, той му е донесъл книжката
и е бил гузен, защото тя се оказала в него.Твърди, че именно той е предал на
управителя книжката на ищеца, за да бъде оформена. Свидетелят твърди, че едва
след завеждане на исковата молба е разбрал от управителя, че ищецът се бил
пенсионирал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск по
чл. 222, ал.3 от КТ е бил частично основателен към датата на неговото
предявяване. Установи се от приложените доказателства, че са налице
предпоставките на чл. 222 ал.3 от КТ – прекратено е ТПО с ищеца, към този
момент той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и не е получавал
такова обезщетение до този момент. Фактът на заплащане обезщетение по чл. 222,
ал.3 от КТ в хода на делото представлява признание от работодателя за правото
на ищеца да получи това обезщетение. От заключението на вещото лице се
установява, че обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ е в размер на 850.08 лева, и
именно в този размер сумата е заплатена преди приключване на съдебното дирене.
Поради горното, в този размер искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане, а за остатъка до размера на първоначално предявената претенция - 950.08лв.
– искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Спорен
по делото остава въпросът - в тежест на коя страна да се присъдят разноските. Свидетелските
показания единодушно сочат, че ищецът не е уведомил нито счетоводителите, нито работодателя
за предстоящо пенсиониране, като тази информация не би могла да бъде установена
по друг начин. Съдът кредитира показанията на свидетелите, т.к. те са логични и
последователни, независимо, че са дадени от свидетели, които евентуално биха
били заинтересовани по делото, т.к. са свързани с ответника. Свидетелите сочат
непротиворечиво, че ищецът е представил трудовата си книжка след прекратяване
на трудовото правоотношение, поради което работодателят не е бил в състояние след
изследване на трудовия стаж да направи преценка за факта на пенсиониране на
ищеца. Но дори и да би могъл да прецени, че ищецът има право да се пенсионира,
то КСО дава различни възможности това да стане – при различна възраст и
различен трудов стаж, и работодателят не би могъл да предполага, без изричното
изявление на работника, кое от изискванията на закона ще избере той и по кой
ред ще се пенсионира. Явно е, че изявление от работника за факта на
пенсионирането не е имало, основанието, на което са прекратени ТПО – чл.
325 ал. 1 т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие на страните - също не носи на работодателя информация, че това право е
придобито от ищеца. Представените доказателства сочат, че ищецът се пенсионирал
на основание чл. 68 ал. 3 от КСО - при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
с една от най-ниските предвидени пенсии, една година преди прекратяването на
трудовите правоотношения, и това обстоятелство не би могло да стане известно на
ответника по друг начин, освен чрез изрично уведомяване за това от ищеца, т.к.
в случая работодателя не участва и не е страна в производството пред НОИ по
този ред. Не се представиха доказателства, че ищецът е направил каквито и да е
постъпки пред работодателя за изплащане на обезщетението преди завеждане на
иска. С оглед изложеното, съдът следва да приеме, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на настоящето дело. В същото време, ответникът е
признал иска до размера, до който същият е основателен и е заплатил дължимото
обезщетение в хода на делото. При наличието на тези две предпоставки – недаване
на повод за завеждане на делото и признание на иска, на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК, съдът следва присъди разноските на ответника в размер на 300 лв. в
тежест на ищеца.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.П.И.
с ЕГН ********** ***, срещу „ТЕДИ ГАРД 94” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище ***, представлявано от Т.И П. - за сумата от 850.08 лв. - обезщетение с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, а за остатъка
до размера на първоначално предявената претенция - 950.08лв., отхвърля като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК, Д.П.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕДИ ГАРД
94” ЕООД с ЕИК ********* със седалище ***, разноски по делото в размер на 300.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: