№38
Силистра, 26.02.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
А.
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели
Николова и в присъствието на прокурора
………….. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. №
327 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 56/08.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 47/2018г., ДРС е обявил за окончателен проекто-разделителния
протокол, предявен на съсобствениците Л.Р. ***, при квота 504/2016 ид.ч., Н.Х. ***, при квота 252/2016 ид.
ч., Ф.Х.Ю. ***, при квота 252/2016 ид.ч., В.Н.А. ***,
при квота 18/2016 ид. ч., В.Н. ***, при квота 18/2016
ид. ч., В.Н.Д. ***, при квота 18/2016 ид. ч., Т.Х.М. ***, при квота 9/2016 ид.
ч., С.Т.Х. ***, при квота 9/2016 ид. ч., Г.И.А. ***,
при квота 36/2016 ид. ч., Б.И.А. ***, при квота
36/2016 ид.ч., Е.Б. ***, при квота 36/2016 ид. ч., Е. ***, при квота 36/2016 ид.
ч., А.А.Ш. ***, при квота 72/2016 ид.
ч., М.А. ***, при квота 72/2016 ид. ч., И.К.П. от
гр.Русе, при квота 72/2016 ид. ч., А. ***, при квота
72/2016 ид. ч., Н.Р. ***, при квота 168/2016 ид. ч., С.Р. ***, при квота 168/2016 ид.
ч., Б.О.Е. ***, при квота 56/2016 ид. ч., Е.Б.О. ***,
при квота 56/2016 ид. ч. и Д.Д.Д. ***, при
квота 56/2016 ид. ч., с протоколно определение от
съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година по
настоящото дело, както следва:
Възлага в дял на
Л.Р. *** с ЕГН********** имота от
ДЯЛ ПЪРВИ, представляващ:
Поземлен имот с
идентификатор №63286.16.48 /шестдесет и три хиляди двеста осемдесет и шест
точка шестнадесет точка четиридесет и осем/ по кадастралната карта на с.Руйно
от 18.04.2018 година, образуван от делбата на имот №63286.16.13, в местността
„Шейтан Кулак“, с площ на новообразувания имот от 9002 /девет хиляди и два /
кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно
ползване- Нива, при граници и съседи на имота: имоти с №№63286.16.12;
63286.16.49; 63286.16.50; 63286.53.50 и 63286.16.14., при пазарната стойност на
този дял 13 954.00 лв.
Възлага в дял на
Н.Х. Оман имота от ДЯЛ ВТОРИ, представляващ:
Поземлен имот с
идентификатор №63286.16.49 по кадастралната карта на с.Руйно от 18.04.2018 г., образуван
от делбата на имот № 63286.16.13, в местността „Шейтан Кулак“ с площ на
новообразувания имот от 4505 кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване- Нива, при пазарната стойност на този дял
6 976 лв.
Възлага в дял на Ф.Х.Ю. имота от ДЯЛ ТРЕТИ, представляващ:
Поземлен имот с
идентификатор № 63286.16.150 в местността „Шейтан Кулак“, с площ на
новообразувания имот от 4497 кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване- Нива, при пазарната стойност на този дял
6 976 лв.
Възлага в съсобствен дял на Н.Р.Р.
при квота 336/504 идеални части и С.Р.Х.,
при квота 168/504 идеални части, имота
от ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ, представляващ:
Поземлен имот с
идентификатор № 63286.20.150, в местността по кадастралната карта на с.Руйно от
18.04.2018 година, образуван от делбата на имот №63286.20.85, в местността „Да Алтъ“ с площ на новообразувания имот от 10 004 кв.м., с
трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-
Нива, при пазарна стойност на този дял 17 004 лв.
Възлага в съсобствен дял на В.Н.А., В.Н.О., В.Н.Д., Т.Х.М.,
С.Т.Х., Г.И.А., Б.И.А., Е.Б.А., Е.Б.А., А.А.Ш., М.А.Ч.,
И.К.П. и А.М. имота от ДЯЛ ПЕТИ, представляващ:
Поземлен имот с
идентификатор № 63286.20.151по кадастралната карта на с.Руйно от 18.04.2018 г.,
образуван от делбата на имот № 63286.20.85, в местността „Да Алтъ“ с площ на новообразувания имот от 10001кв.м., с
трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-
Нива, при пазарна стойност на този дял 17 004 лева .
За парично уравнение
на дяловете са осъдени съделителите да заплатят съответните суми, както и да
заплатят съответния размер ДТ върху стойността на дела на всеки от тях.
По сметките е осъден И.К.П.
да заплати, както следва: на Л.Ч. сумата от 760 лв., представляваща пропуснати
ползи през селскостопанската 2017/2018 година, на Н.О. и Ф.Ю. сумата от по 380 лв.,
представляваща пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г., на В.А., В.О.
и В.Д. сумата от по 27 лева, представляваща пропуснати ползи през
селскостопанската 2017/2018 г., на Т.Х.М. и С.Т.Х. сумата от по 14 лева,
представляваща пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г., на Г.И.А.,
Б.И.А., Е.Б.А. и Е.Б.А. сумата от по 54 лева, представляваща пропуснати ползи
през селскостопанската 2017/2018 г., на А.А.Ш., М.Ч. и
А.А.М. сумата от по 109 лева, представляваща
пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г., на Н.Р.Р. сумата от 505 лева, представляваща пропуснати ползи през
селскостопанската 2017/2018 г., на С.Р.Х. сумата от 253 лв., представляваща
пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г..
По разноските са
осъдени съделителите да заплатят такива съразмерно на дела им, както следва: Н.О.
и Ф.Ю. на Л.Ч. - сумата от по 390.00 лв., В.А. и В.Д. на Л.Ч. - сумата от по 27,84
лв.,Т.Х.М. и С.Т.Х. на Л.Ч. - сумата от по 13,93 лв., Б.И.А., Е.Б.А. и Е.Б.А. на Л.Ч. - сумата от по 55,71 лв., С.Р.Х. на Л.Ч. сумата от 100 лв., А.А.Ш.
и М.Ч. на Г.А. -сумата от по 111.43 лв., В.Н.О. на Г.А. - сумата от 27.85 лв., И.П.
и А.М. на Н.Р. - сумата от по 111.43 лв.
Недоволен от
постановеното решение в частта, в която е осъден да заплати на съделителите „по
сметките” суми за пропуснати ползи от ползване на имотите през стопанската
2017/2018 г., както и да заплати 111,43 лв. на А. А.М. за разноски, е останал И.П.,
който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в
обжалваната част и моли да бъде отменено в тази част, като се отхвърлят
исканията по сметките. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответните страни Л.Ч.,
Ф.Ю. и Н.О., чрез своя
процесуален представител адв. Н., изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответните страни
В.А., В.О., В.Д., Т.Х., М.А., А.Ш., Н.Ч. и А.А. се явяват в
съдебно заседание и се присъединяват към изразеното становището от адв. Н..
Заявяват, че не желаят по делото да бъдат присъждани разноски в тяхна тежест.
Ответните страни С.Т.Х.,
Г.И.А., Б.И.А., Е.Б.А. и Е.Б.А., А.А.Ш., А.А.М., А.А.М., Н.Р.Р.,
С.Р.Х., Б.О.Е., Е.Б.О. и Д.Д.Д. не се явяват в съдебно заседание и не депозират
становище по жалбата.
СОС, като съобрази
жалбата и данните по делото, прие за установено следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
На основание чл. 346 ГПК, в първото
заседание след допускане на делбата,
сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду
си, които произтичат от съсобствеността.
С ППВС 7/1973 г. е прието, че съделителите могат да предявяват искания
само за такива
сметки, които имат връзка с общността,
предмет на делбата. По своята правна същност тези
искания са самостоятелни имуществени претенции и представляват последващо обективно
съединяване на искове, които могат да бъдат заявени и в делбеното производство,
когато се касае до искания по сметки между съделителите във връзка със
запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената
вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и
облигационните отношения, свързани с нея.
Безпротиворечиво ВКС приема, че претенциите по
сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след
допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и
устно в съдебно заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се
определи спорното право - фактическите твърдения, от които може да се извлече
основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. За
разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по
реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред - няма изискване за писмена
форма и препращане към нормата на чл. 127 и чл. 128 ГПК, но като самостоятелен
имуществен иск и претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, въпреки предвидения от
законодателя облекчен ред по предявяването в производството по делбата, следва
да отговаря на изискванията за редовност, касаещи индивидуализацията на
спорното право. Задължение на съда е да определи правната квалификация на
предявения иск и надлежните страни по
него, като присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна
квалификация сума.
В настоящият случай част
от съделителите своевременно са предявили по реда на чл. 346 от ГПК претенциите
си по сметките, касаещи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
двете ниви, предмет на делбата. Твърди се, че съделителят
И.П. се е обогатил неоснователно по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗЗД за сметка на останалите
съделители, като въз основа на сключения
договор за аренда от 21.09.16г. с А.Т. на двата съсобствени
имота в с. Руйно /стр. 189 от делото/ и сключения от наследницата на последната
– С.П. /стр.192/ с ЕТ Билгин Басри А., с фирма „СИБЕЛ - БЕЛГИН А.“, договор за наем на същите
земеделски земи /стр. 190/, е получавал
за стопанската 2017/18г. арендните плащания, следващи
се и на другите съсобственици /съделители/, които по същество противоправно е
присвоил. ДРС не е посочил приложимата материалноправна норма, но изложените от
него мотиви явно сочат на приложението на чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Видно от протокола от
първото съдебно заседание по втората фаза на делбата, проведено на 17.01.19г.,
адв Н., като представляващ Л.Ч., Ф.Ю. и Н.О., прави искане съделителят П.
да им заплати за стопанската 2017/18г.
полагащата им се рента по 80 лв. на декар за отдадените от него под аренда
наследствени земи, находящи се в с. Руйно и представляващи имоти с
идентификатор № 63286.20.85 и идентификатор № 63286.16.13.016013 по
кадастралната карта на селото.
Адв. А., като представляваща Н.Р., С.Х.,
Б.Е., Е.О. и Д.Д., прави
същото искане към П. по отношение на сметките.
В първото съдебно
заседание по втората фаза на делбата такова искане правят и ответниците В.О., В.А.
и Б.А., заявявайки че П. им е изпратил с пощенски запис рента в размер на 20
лв., но те не са ги взели, защото не са съгласни с този размер.
По отношение на искането
по сметките срещу И.П., който е ползвал през стопанската 2017/2018 г. облаги от наследствените имоти,
отдавайки ги под наем, видно от представените на стр. 189 договор за аренда и на стр. 191 договор за наем на
земеделска земя, ДРС е назначил експертиза, която да изчисли полагащата се на
всеки от съделителите, съобразно квотата му в съсобствеността, рента за отдадените
под наем имоти през стопанската 2017/18г.
Вещото лице /ВЛ/ по назначената експертиза е изчислило полагащата
се на съделителите рентата за стопанската 2017/18г. за процесните земеделски
имоти, съобразявайки размера рента, който са изплащали арендаторите на
земеделски земи в с. Руйно за стопанската 2017/18г., а именно по 80 лв. на
декар, без значение на категорията на
земята, и съобразявайки квотите на съделителите /стр. 203/.
В случая обаче следва
да се има предвид, че съгласно чл.1, ал.2 от договора за наем на земеделска
земя /стр. 191/ наемната
цена за стопанската 2017/18г. на двата процесни делбени
имота - имот № 20085 от 20 дка и имот № 01013 от 18 дка, които са предмет на
част от договора /имот № 005015 с площ от 15.001 дка не е част от делбената
маса/, е 76,34 лв. на декар /4 046,06 лв. : 53.001 дка = 76, 34 лв./.
Следователно дължимото от П. заплащане по претенциите по сметките следва да е с 3,66 лв. по - малко
на декар или по 76,34 лв. на декар, а не по 80 лв. на декар, както е изчислило
ВЛ. Макар договорът да е сключен от един от съсобствениците, съгл. чл. 3, ал. 4
от ЗАЗ останалите съсобственици се ползват от него и съгласно чл. 30 от ЗС
следва да получат от сключилия договора собственик пропорционални на
собствеността си суми от договорената и получена от арендодателя рента.
Що се касае до
твърдението на П., че той, в качеството на арендодател, е изпратил на
съсобствениците/съделители дължимите суми съобразно обема на тяхната
собственост и не следва да отговаря спрямо тях по сметките, то по делото
липсват доказателства, установяващи получаването на тези суми от страните,
заявили претенции по сметките.
Както бе посочено
по-горе, претенции по сметките са предявили Л.Ч., Ф.Ю., Н.О., Н.Р., С.Х., Б.Е.,
Е.О., Д.Д., В.О., В.А. и Б.А..
Съделителите Вилджан Д.,
Т.Х.М., С.Х., Г.А., Е.А., Е.А., А.Ш., М.Ч. и А.М. не
са искали изравняване на сметки.
Претенциите по сметките
представляват отделни парични искове и същите подлежат на уважаване само при предявяването
им от страните /като могат да бъдат предявявани и извън делбата/, но не и
служебно без да бъдат заявени пред съда. В този смисъл ДРС недопустимо е присъдил на
съделителите Вилджан Д., Т.Х.М., С.Х., Г.А., Е.А., Е.А.,
А.Ш., М.Ч. и А.М. непредявените от тях суми и
решението в тази част следва да се обезсили, като постановено по непредявени
искове.
Що се касае до предявената претенция от С. Р.Х.,
то следва да се има предвид, че й е присъдена сума без оглед на служебната
бележка, находяща се на стр. 103, от която е видно, че за ползване на 10 дка от
имот № 20085 за стопанската 2017/2018 г.
е получила от ЕТ „Сибил - Билгин Ахмет” сумата от
800лв. Следователно за този имот не й се дължи от П. обезщетение, а такова й се
дължи само за имот № 016013 с площ от 18
дка и то съобразно наследствената й квота.
Размерът на рентата за
стопанската 2017/18г. за двата имота /№ 20085 от 20 дка и имот № 01013 от 18
дка/ съгласно договора за наем на стр. 191/ е 2 900 лв. /38 дка х 76,34
лв. на декар = 2 900 лв./, а за всеки един от предявилите претенция
съделители съобразно квотата му е, както следва:
За Л.Ч. /с квота
505/2016 ид.ч./ - 725,23 лв. /2 900 лв.: 2016 х 505/.
За Н.О. /с квота
252/2016 ид.ч./ -
362,50 лева /2900 :2016 х 252/.
За Ф.Ю. /с квота
252/2016 ид.ч./ -
362,50 лева /2900 :2016 х 252/.
За Н.Р./ с квота 168/2016 ид.ч./-
241, 67 лв. /2900 :2016 х 168/.
За С.Р. /с квота 168/2016 ид.ч./-
114, 51 лева. /1374,12 лв.: 2016 х 168/
За Б.Е., Е.О. и Д.Д. /с квота 56/2016 ид.ч./ - по 80,55 лв. /2900 :2016 х 56/.
На В.О. и В.А. /с
квота 18/2016 ид.ч./ - по 25,89 лв. /2900 :2016 х 18/.
На Б.А. /с квота 36/2016
ид.ч./ - 51,78 лв. /2900 :2016
х 36/.
Предвид
обстоятелството, че съделителите Б.Е., Е.О. и Д.Д. са предостъпили своите дялове
при делбата на Н.Р., то тя следва да получи 483,32 лв. /нейната квота от 80,55
лв. и по 80,55 лв. от квотата на Б.Е., Е.О. и Д.Д./.
Предвид изложеното до
тук, се налага извода, че решението на ДРС в частта по сметките следва да бъде
частично отменено съобразно изчисленията в частта, в която на ответниците по
тези претенции е присъдено обезщетение, базирано на горницата над 76,34 лв.
рента на декар до присъденото обезщетение на база 80 лв. рента на декар, като
бъде потвърдено до размера присъдено обезщетение на база 76,34 лв. рента на
декар.
Жалбоподателят обжалва
решението и в частта, в която е осъден
да заплати, съобразно квотата му в собствеността, на Н.Р. сумата от 111,43 лв. –
направени от нея разноски по делото.
Видно от
доказателствата по делото, Н.Р. е направила разноски по делото само за
процесуално представителство /стр.104 от делото/.
Според практиката на
ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им, като разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства, за вписване на
исковата молба и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността, а правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които
включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки и възлагане. В
този см. Определение № 41 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2017 г., I
г. о., определение № 167/14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г., Първо ГО на
ВКС; определение № 335/1.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I ГО на ВКС;
определение № 685/23.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4028/2015 г. на Четвърто ГО на
ВКС.
В настоящия случай
следва да се има предвид на първо място, че
съделителката Н.Р. нито лично, нито чрез
процесуалния си представител е правила искане за присъждане на разноски, а за
да се присъдят разноски по делото, следва да бъдат поискани. След като не са
поискани, то и не следва да се присъждат.
Ето защо, решението на
ДРС в частта, в която е осъдил П. да заплати, съобразно квотата му в собствеността, на Н.Р. сумата от 111,43 лв. –
направени от нея разноски по делото, е неправилно и като такова следва да бъде
отменено.
Съобразно изхода на
делото пред настоящата инстанция, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят половината от направените от него разноски пред СОС, възлизащи общо на
484,25 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /400 лв. – заплатен
адвокатски хонорар за въззивно обжалване и 44,25 лв. – заплатена ДТ за въззивно обжалване/, а именно 242,12 лв.,
като всяка от страните следва да му заплати по 12, 11 лв. /242,12 лв. : 20 = 12,11 лв./.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № № 56/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 47/2018г. по описа
на ДРС, в частта в която е осъден И.К.П. да заплати на В.Д. сумата от 27 /двадесет и седем
лева/ лв., представляваща пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г.,
на Т.Х.М. и С.Т.Х. сумата от по 14 /четиринадесет лева/ лева,
представляваща пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г., на Г.И.А.,
Е.Б.А. и Е.Б.А. сумата от по 54
/петдесет и четири лева/ лв., представляваща пропуснати ползи през
селскостопанската 2017/2018 г., на А.А.Ш., М.Ч. и А.А.М. сумата от по 109 /сто и девет лева/ лв.,
представляваща пропуснати ползи през селскостопанската 2017/2018 г., като
недопустимо поради произнасяне по непредявени искове.
ОТМЕНЯ решение № № 56/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 47/2018г. по описа
на ДРС, в частта в която е осъден И.К.П., с ЕГН **********, да заплати на Л.Ч. сумата над 725,23 /седемстотин
двадесет и пет и 23 лв./лв. , на Н.О. сумата над 362,50
/триста шейсет и два лева и 50 лв./лева, на Ф.Ю. сумата над 362,50 /триста
шейсет и два лева и 50 ст./лева, на Н.Р.Р. сумата над
483,32 /четиристотин осемдесет и три лева и 32 ст./лв., на С.Р.Х. сумата над 114,
51 /сто и четиринадесет лева и 51 ст./ лв., на В.О. сумата над 25,89 /двадесет и пет лева и
89 ст./лв., на В.А. сумата над 25,89 /двадесет и пет лева и 89 ст./лв., на Б.А.
сумата над 51,78 /петдесет и един лева и 78 ст./лв., представляващи обезщетение
за пропуснати ползи от отдаването под наем през стопанската 2017/18г. на земеделски
имоти № 20085 от 20 дка и имот № 01013 от 18 дка, находящи се в с. Руйно, както
и в частта, в която е осъден И.К.П. да заплати на Н.Р.Р.,
с ЕГН **********, сумата от 111,43 /сто и единадесет лева и 43 ст./лв. –
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по сметките против И.К.П., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от отдаването
под наем през стопанската 2017/18г. на земеделски имоти № 20085 от 20 дка и
имот № 01013 от 18 дка, находящи се в с. Руйно, както следва:
от Л.Р. *** за
горницата над 725,23 лв. до присъдения размер от 760 лв.,
от Н.Х. *** за
горницата над 362,50 лева до присъдения размер от 380 лв.,
от Ф.Ю. за горницата
над 362,50 лева до присъдения размер от 380 лв.,
от Н.Р.Р. за горницата над 483,32 лв. до присъдените 505 лв.,
от С.Р.Х. за горницата
над 114, 51 лева до присъдените 253 лв.,
от В.Н.О. от с. Правда
за горницата над 25,89 лв. до присъдените 27 лв.,
от В.Н.А. *** за
горницата над 25,89 лв. до присъдените 27 лв.,
от Б.А. за горницата над
51,78 лв. до присъдените 54 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/08.04.2019г., постановено по гр.д. №
47/2018г. по описа на ДРС, в частта в която е осъден И.К.П., с ЕГН **********, да заплати на Л.Ч. сумата до 725,23
/седемстотин двадесет и пет и 23 лв./лв., на Н.О.
сумата до 362,50 /триста шейсет и два лева и 50 лв./лева, на Ф.Ю. сумата до
362,50 /триста шейсет и два лева и 50 ст./лева, на Н.Р.Р.
сумата до 483,32 /четиристотин осемдесет и три лева и 32 ст./лв., на С.Р.Х.
сумата до 114, 51 /сто и четиринадесет лева и 51 ст./ лв., на В.О. сумата до 25,89 /двадесет и пет лева и
89 ст./лв., на В.А. сумата до 25,89 /двадесет и пет лева и 89 ст./лв., на Б.А.
сумата до 51,78 /петдесет и един лева и 78 ст./лв., които суми представляват
обезщетение за пропуснати ползи от отдаването под наем през стопанската
2017/18г. на земеделски имоти № 20085 от 20 дка и № 01013 от 18 дка, находящи
се в с. Руйно.
ОСЪЖДА Л.Р.Ч. ***, с
ЕГН**********,***, с ЕГН **********, Ф.Х.Ю. ***, с ЕГН **********, В.Н.А. ***, с ЕГН **********, В.Н. ***, с ЕГН **********,
В.Н.Д. ***, с ЕГН**********, Т.Х.М. ***, с ЕГН **********,***, с ЕГН **********,***,
с ЕГН **********, Б.И.А. ***, с ЕГН **********, Е.Б. ***, с ЕГН**********, Е. ***,
с ЕГН **********, А.А.Ш. ***, с ЕГН **********, М.А. ***,
с ЕГН **********, А. ***, с ЕГН **********, Н.Р. ***, с ЕГН**********,***, с
ЕГН **********, Б.О.Е. ***, с ЕГН **********, Е.Б.О. ***, с ЕГН **********, и Д.Д.Д. ***, с ЕГН **********, да заплатят на И.К.П. от гр.
Русе, с ЕГН **********, по 12, 11 лв.
/дванадесет лева и 11 ст./ лв. – заплатени от последния разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: