РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Търговище, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100434 по описа за 2025 година
Производството е по предявен главен иск с правно основание чл.
26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и в условията на евентуалност- иск с
пр. осн. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр. чл. 143 и с чл.146 от ЗЗП.
Ищецът Е. С. Х. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Д. М. САК твърди в исковата молба(
след уточнение в писмена молба), че между него и ответника ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София е сключен Договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние № 1349538 от 11.05.2024г. за
сумата от 800лв., при ГПР в размер на 49,93%.Излага, че съобразно чл.5 от
договора, кредита се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд
Банк“ в полза на ответника, но в договора за кредит никъде не е посочено
какъв е размерът на възнаграждението за предоставената гаранция, който се
оказал в размер на 367,04лв. при уговорен кредит от 800лв., като тази сума не
е посочена в договора за кредит, нито в него или ОУ е предвидена като
задължително условия за отпускането му, а в чл. 5.3 такова обезпечение е
предвидено възможност за повишаване на кредитоспособността и
вероятността потребителят да бъде одобрен за кредит, а не като задължително
условие, при което ищецът приема, че клаузата по чл.5 от договора е
1
нищожен. Сочи, че договорът, като сключен от разстояние, не е подписан от
ищеца нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, при което
ищецът приема, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, а освен
това договорът за поръчителство не е представян на ищеца, нито е подписван
от него.На следващо място поддържа ,че договорът за кредит е
недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК доколкото не е спазено изискването за изчисляване на ГПР,
като излага подробни съображения, считайки, че възнаграждението за
поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото представлява
допълнителен разход за ищеца;позовава се на съдебна практика, вкл. и на
решение по дело № С-714/22 на СЕС и Директива 2008/48/ЕО.С оглед на
изложеното, ищецът счита, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 вр.
чл.11,ал.1ьт.10 от ЗПК, а в условията на евентуалност счита, че клаузата на
чл.5 от договора е нищожна, като неравноправна по см. на чл. 143,т.9 от ЗЗП,
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10,ал.2,чл.10а, ал.4 и чл. 19,ал.1 и ал.4
от ЗПК, при което приема, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия главен иск за прогласяване нищожността на договора изцяло, а в
условията на евентуалност-за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 5
от същия; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от
процесуалния му представител адв.Д. М. -САК за разглеждане на делото в
отсъствието на ищеца и неговия представител, като моли съда да уважи
предявения главен иск, респ. да уважи предявения евентуален такъв;
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез юрисконсулт Г. Г., в който предявените искове се оспорват на
първо място като недопустими, доколкото се излага, че договорът за
поръчителство е самостоятелен договори ищецът неправилно е насочил
претенциите си към ответника вместо към третото лице- Мултитюд
Банк(Малта); по същество претенциите се оспорват като неоснователни и
недоказани, като се излагат подробни съображения като се сочи, че
кредитополучателят е можел сам да избере свой поръчител или такъв,
предложен от кредитора и ищецът сам е избрал този вид поръчителство,
получил е преддоговорна информация на ел. поща, в която изрично се
посочва, че за сключването на кредит, кредиторът изисква поръчител, след
2
което ищецът с SMS е потвърдил желанието си да сключи договора.Поддържа
още, че договорът за гаранция е сключен с трето лице, поради което
уговореното в него възнаграждение не следва да се включва в ГПР по
договора за кредит, доколкото договорът за гаранция като възмездна услуга не
е задължителен, а е резултат от оценката на кредитоспособността по закон.
Като излага подробни съображения относно валидността на договора,
ответникът приема ,че предявените искове-главен и евентуален, са изцяло
неоснователни и моли за отхвърлянето им, претендира разноски.В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.В
писмения отговор е въведено искане за разглеждане на спора в отсъствие на
представител на ответника и се иска отхвърлянето на исковете изцяло;
претендират се разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че между ищеца-като
кредитополучател и ответника-като кредитор, е сключен Договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние № 1349538 от 11.05.2024г., по
силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер на 800 лева, при договорен
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,93 %. Заемателят се
задължава да върне заема в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане
на сумата на заема, съобразно чл.3.2. от ОУ. Лихвата е изчислена по реда на
чл. 8.3 от ОУ, които препращат към преддоговорната информация в СЕФ, от
част 3 на който си установява, че ГЛП е 41,53%, а ГПР е в размер на 49,93%.
Според чл.6 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „Мултитюд Банк“ в полза на заемодателя. Договорът за поръчителство се
сключва не по късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С
одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от
заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. Според чл.7 от
договора извън тези индивидуални условия, за уреждане на
взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от
заемодателя на заемателя финансови услуги от разстояние, се прилагат
Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
3
на „Фератум България“ ЕООД.В чл.8 от договора ищецът е посочил, че дава
изрично съгласие кодът за потвърждение, предоставен й от кредитора, който е
електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във
взаимоотношенията му с кредитора да има силата на негов саморъчен подпис.
Според част 3, т.4 от СЕФ, сключването на договор за гаранция от ищеца не е
задължително условие за сключването на договор за кредит. Договорът за
гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитора. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с
гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще
бъдат в размер на 367,04 лева. Тези разходи не се включват в ГПР по кредита,
тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно §1, т.1 от ЗПК,
доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за
предоставянето на кредита. Процесният договор, СЕФ и ОУ са представени по
делото от ответника по реда на чл. 190 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното: Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за
нищожност на договор за кредит, както и евентуален иск за нищожност на
договор за кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 от
ЗЗП за обявяване на нищожност на клауза от договор за заем, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника. Видно от събраните
доказателства, договорът е сключен за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Според чл.18, ал.2 от Закон за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) за електронните изявления се прилага Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕУУ , в редакцията му към 2015 г., електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ (в редакцията му към 2015 г.) електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбите на чл.13, ал.2
и ал.3 от ЗЕДЕУУ дават определение на усъвършенстван електронен подпис и
квалифициран електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ
изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
4
подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска
по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен такъв. Ищецът е дал такова съгласие и договорът е
подписан с предоставен му код за потвърждение, поради което доводите му за
нищожност на договора поради липса на съгласие са
неоснователни.Основателни са, обаче доводите му за противоречие на
договора с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следното: Ищецът
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК от ДР на ЗЗП и
§ 13, т. 1 от ЗЗП.Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. Договорът формално отговаря на това изискване, доколкото в него е
налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на
тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните
такива, съобразно поетите от потребителя задължения чрез договор за
поръчителство. По аргумент от чл.6 от договора, след като заемът е одобрен,
то е одобрено и обезпечението (поръчителството) и уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗПК в „общ разход по кредита за потребителя“ попадат всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по - висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Изрично в СЕФ е
отразено, а и това се потвърждава от ответника в отговора на исковата молба,
че разходите за възнаграждение на поръчителя не се включват в ГПР по
кредита. Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице, същите
са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
5
разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат
включени в договора при изчисляване на ГПР. Още повече, че следва да ес
отчете и факта, че от доказателствата по делото е видна свързаността между
кредитодателя „Фератум България“ и поръчителя Ferratum Bank (Малта),
доколкото едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е
„Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното
наименование „Мултитюд Банк“(преди Ferratum Bank). Това обстоятелство
създава съмнение относно намерението на кредитодателя, въвеждайки
задължително условие за отпускане на кредита –предоставянето на
обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно
допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна
печалба.На следващо място, според разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо, при
сключването на договора чрез предвиждане на гаранция под формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, представлява заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита, тъй като посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, договорът не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и
разбираем начин на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК същият следва да се приеме за
нищожен. Без съмнение, ако в ГПР се включи и разходът за възнаграждение за
поръчителя, то той ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения. Неточното посочване на тези компоненти от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването им. С оглед на изложеното, следва да се
приеме, че договорът е нищожен, поради противоречие със закона– неточно
посочване в договора на ГПР. На последно място, според т.55 и т.56 от
решение на 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС с оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
6
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48 , следва да
се приеме, че „посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“ – така Определение № 2582 от 10.10.2024 г. на
ВКС по т. д. № 653/2024 г., II т. о., което е постановено по спор между
потребител и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, при който също поръчител е
„Фератум Банк“, като върховните съдии споделят извода на въззивния съд, че
договорът за кредит е нищожен поради невключване в ГПР на разходите за
възнаграждение на поръчителя. И не на последно място-неоснователни са
възраженията на ответника за това, че ищецът се е съгласил с условията на
договора, доколкото това съгласие не санира нищожността му.С оглед на
изложеното съдът приема, че предявеният главен иск за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние № 1349538 от 11.05.2024г., е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 26,ал.1,предл. първо от ЗЗД вр.
чл. 22 от ЗПК. Доколкото съдът уважава главния иск, той не дължи
произнасяне по предявения в евентуалност иск.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца разноските по делото, които съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК са в размер на 50лв. внесена държавна такса и 2000лв. (с ДДС) адв.
възнаграждение, и 16,68лв. такси, или общо 2066,68лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние № 1349538 от 11.05.2024г., сключен между ищеца Е. С.
Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.************ и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, р.н Младост,
бул.“Ал.Малинов“, № 51, вх.А,ет.9, офис 20,представлявано от И. В. и Д. Н.,
7
на осн. 26,ал.1,предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
р.н Младост, бул.“Ал.Малинов“, № 51, вх.А,ет.9, офис 20,представлявано от
И. В. и Д. Н., “ да заплати на Е. С. Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.*********** разноските по делото в размер общо на 2066,68лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8