О П Р
E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 189 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №2716/15.01.2019г. от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу разпореждане №14861/18.12.2018г., постановено по
ч.гр. дело №18920/2018г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление
вх. №82945/14.12.2018г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Н.Б.Д.,
ЕГН **********,***, за следните суми: сумата от 1350.27 лева, представляваща
главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA VC64388 от 09.11.2007г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2018
г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 320.34 лева –
договорна лихва, начислена за периода 02.09.2016 г. до 19.11.2018г.; сумата от
186.74 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 02.09.2016г. до
04.12.2018г.; сумата от 206.20 лева – такса, начислена за периода от 02.09.2016г.
до 04.12.2018г.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат
се доводи, че волеизявлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено на
длъжника, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Сочи се, че в
действителност съобразно новата редакция на чл.47, ал.3 от ГПК следва да бъде
извършено връчване по местоработата на ответника, но това задължение не може да
бъде вменено на нотариуса, тъй като той няма достъп до осигурителна информация.
Следователно с оглед спазване на процедурата по връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №2716/15.01.2019г. е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с
надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Юробанк
България“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника
Н.Б.Д. за следните суми: сумата от 1350.27 лева, представляваща главница по
Договор за издаване на кредитна карта VISA VC64388 от 09.11.2007г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 320.34 лева – договорна
лихва, начислена за периода 02.09.2016г. до 19.11.2018г.; сумата от 186.74 лева
– обезщетение за забава, начислено за периода от 02.09.2016 г. до 04.12.2018г.;
сумата от 206.20 лева – такса, начислена за периода от 02.09.2016г. до
04.12.2018г.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно
оригинал на извлечение от счетоводни книги от 04.12.2018г. по Договор за
издаване на кредитна карта VISA VC64388 от 09.11.2007г.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът
намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна
страна. В същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са
издължени /28 бр. за главница и договорна лихва/, общият размер на просрочената
сума от 1973.55лв., посочен е и общият размер на непогасената част, в това
число главници, договорни лихви, неустойки и такси.
Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък
от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото
волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Волеизявлението за предсрочна изискуемост е оформено в нотариална покана. Видно
от приложения по делото протокол за извършени действия относно връчването от
нотариуса, е осъществено посещение на постоянния и настоящия адрес на длъжника
/гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ №8, ет.1, ап.1 / на 11.10.2018г. в 9.00ч, на 23.10.2018г.
в 16.00ч., на 04.11.2018г. /неприсъствен ден/ в 12.00ч. На посочения адрес, адресатът
не е бил намерен. Залепено е уведомление на входната врата на апартамента и е
пуснат екземпляр в пощенската кутия.
На 19.11.2018г. нотариусът е направил удостоверяване върху нотариалната
покана, че адресатът не се е явил за получаване на книжата, като поканата е
връчена при условията на чл.47, ал.5, вр. ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Съдът констатира, че двуседмичният срок по чл.47, ал.2 от ГПК за получаване
на нотариалната покана, начиная от 04.11.2018г. изтича на 19.11.2018г. Липсва
обаче удостоверяване на факта, че адресатът не се е явил до края на работното
време в кантората нотариуса, когато би изтекъл срокът по смисъла на чл.62, ал.1
от ГПК, като отбелязването върху нотарилната покана е извършено във времево
отношение след това.
Предвид изложеното съдът намира, че не са надлежно удостоверени фактите, в
това число и изтекъл срок, които водят до приложението на фикцията чл.47, ал.7,
вр.ал.5 от ГПК за връчване на нотариалната покана чрез залепяне на уведомление.
Или от изложените мотиви дотук, не може да се направи извод, че изявлението
на банката е достигнало до длъжника, за да направи предсрочно изискуемо цялото
задължение.
На следващо място нотариалната покана не е редовно връчена и поради това,
че нотариусът не е предприел връчването й по месторабота, съответно по
местослужене или мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника.
При преценка обстоятелството дали нотариусът може да връчва изявлението на
кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът
съобразява и разпоредбите на законите уреждащи неговите правомощия. Нотариусът
е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите
нотариални действия, включително и връчване на нотариални покани, като в чл.50
от ЗННД е предвидено, че нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
- 58 от
Гражданския процесуален кодекс. В чл.19 от същия е предвидено, че
нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби
и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и
документи и да получава сведения и удостоверения с предимство, както и има
право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до
Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи -
"Национален регистър на българските лични документи", при условия и
по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Налице е и постоянна съдебна практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД, в която изрично е прието, че при
връчване на нотариални покани по реда на чл.47 от ГПК следва да са налице както
предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена разписаната в
закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата
нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези,
като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на
адресата или по месторабота на същия.
В действителност при изменение на
разпоредбата на чл.47 от ГПК, с ДВ, бр.86/2017г., и въвеждане изискването за
връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска
дейност, не са въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД,
както и на чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите
за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна информация.
Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на
чл.47, ал.3 от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и
липсата на предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация
по реда на чл.74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни
актове от един и същи ранг.
Съдът намира, че така констатираното противоречие не може
да бъде отстранено по тълкувателен път, доколкото разпоредбата на чл.74 от ДОПК
е императивна и кръга на лицата, които имат достъп до осигурителната информация
не може да бъде разширяван. От друга страна, не би могло да извърши и
корективно тълкуване на разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК като се изключи от
приложимия за нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване по
месторабота, доколкото предвиденият в чл.47 от ГПК ред за връчване на книжата
представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при
наличие на точно определени предпоставки.
Допускането на различен ред за връчване на
книжата според субекта /нотариус, съдебен изпълнител, съд/, осъществяващ тази
дейност и вида на връчваните книжа, означава страните по делото – както
кредитора, така и длъжника да бъдат поставени в неизвестност за това дали са
упражнили надлежно правата си, както и да се стигне до противоречиво прилагане
на разпоредбите на закона по отношение на едни и същи страни в различни
производства и да се наруши принципа на правната сигурност. Прилагането и
неприлагането на изречение последно на чл.47, ал.3 от ГПК в зависимост от
субекта е в разрез с целта на изменението на нормата, тъй като то цели, правата
на ответника, респективно длъжника в заповедното производство да бъдат
достатъчно охранени и същия да може да реализира своята защита.
С оглед констатираното
противоречие и липсата на разписани правила за достъп до осигурителна
информация, нотариусите не могат да прилагат разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК,
когато не е извършено връчване до длъжника по месторабота, стига такава да е
съществувала към същия момент.
По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен
фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, като
първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се
следват.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №14861/18.12.2018г., постановено по ч.гр. дело №18920/2018г.
по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.