№ 1494
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 20112386/11.05.2021 г., постановено по гр. д. №
6699/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, е признато за установено по
предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „С.Е.“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р.Б.“
ЕАД, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, че „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД дължи на „С.Е.“
ЕООД сума в размер на 1 143, 86 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разноски по гр. д. № 767/2017 г.
по описа на РС – Левски, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГП – 24.07.2019 г. до окончателното
заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.09.2019 г. по
ч. гр. д. № 42820/2019 г. на СРС, 150 състав. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 337, 77 лв. – разноски в
исковото производство в СРС и сумата от 325 лв. – разноски в заповедното
производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображение,
че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Счита, че съдът се е
произнесъл по въпрос, по който е налице влязъл в сила съдебен акт. По този
начин е пререшен спор, по който е формирана сила на пресъдено нещо.
Твърди, че страните са участвали в предходно производство по гр. д. №
767/2017 г. на РС-Левски, по което спорът, предмет на делото, е бил решен. В
случай, че съдът приеме, че обжалваното решение е допустимо, то същото е
неправилно. Твърди, че не са причинили вреда на ищеца поради виновни
противоправни действия на техни служители. По силата на закона в случаите,
1
когато следва да се издаде фактура по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) за
клиент на свободния пазар, тя се издава от дружеството на търговеца на
електроенергията, а той издава такава на клиента. Това разбиране на
законодателя е възпроизведено и в сключения между страните рамков
договор. в изпълнение на законовото си задължение е съставил фактура за
проверката по ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Претендираните суми са присъдени
съгласно нормите на ГПК, уреждащи разпределянето на разноските между
страните, участващи в съдебното производство. С оглед на това не е налице
хипотеза, при която сумата да е възложена в тежест на ищеца поради някакво
виновно и противоправно действие от страна на служители на дружеството. В
чл.78, ал.10 ГПК е предвидено, че на третото лице – помагач, каквото
качество дружеството е имало в производството пред РС – Левски, не се
присъждат разноски, но дължи разноските, които е причинило със своите
процесуални действия. Ищецът не твърди, че ответникът е има процесуално
поведение в производството пред РС – гр. Левски, което да е причинило
разноски на ищеца. Фактурата, която е преценявана от РС – гр. Левски, е
издадена от дружеството на насрещната страна в съответствие с изискването
на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) и на сключения между страните рамков договор.
Тъй като не е налице виновно и противоправно действие, не е налице
основание за ангажиране на отговорността му. Моли съда да обезсили
обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да го отмени.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „С.Е.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е допустимо, правилно и
законосъобразно. Не е налице произнасяне по решен спор, тъй като
настоящият спор е по иск с правно основание чл.49 ЗЗД – за установяване на
имуществени вреди, изразяващи се в сторени по гр. д. № 767/2019 г. на РС –
гр. Левски. С оглед на това счита, че производството по делото е допустимо.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че служители на
ответника са издали фактура на стойност 4 699, 20 лв., представляваща
начислена сума след извършена проверка по реда на ПИКЕЕ на обект на
клиент на ищеца „А. В.“ АД, като посочената сума е била префактурирана и
от ищцовото дружество, като същото е издало фактура със същата стойност и
за същата ел. енергия с посочен платец „А. В.“ АД. По съдебен ред е
установено, че тази сума е недължима от посоченото дружество, тъй като
„Чез Р.Б.“ АД не е спазил процедурата в ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). С оглед на
това счита, че с поведението си ответното дружество е причинило
имуществена вреда на ищеца, който от своя страна е изпълнил всички свои
договорени между страните задължения и не носи отговорност за начислените
от ответника суми по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). След като с влязло в
сила решение е установено, че сумата е начислена и претендирана
незаконосъобразно, счита, че предявеният иск е основателен. Противопавното
поведение на ответника се изразява в начисляването на суми в нарушение на
ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). По делото е установено, че претърпените от ищеца
вреди възлизат на 1 143, 86 лв. – заплатени разноски в производството пред
РС – гр. Левски. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
2
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз
основа на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, по гр. д. № 42820/2019 г. по описа на СРС, 150 състав, е
постановена заповед за изпълнение срещу ответника, който е депозирал
възражение срещу нея. На 31.08.2017 г. ответното дружество е начислило
сумата в размер на 4 699, 20 лв. като задължение за плащане, като я включва
при издаването на част от фактура № *********/31.08.2017 г. Тази сума е
начислена от ответника на основание на констативен протокол №
3019945/26.07.2017 г. от отдела му “Нетехнически загуби“и ПИКЕЕ. С влязло
в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 767/2017 г. на РС - гр.
Левски е установено, че не съществува валидно вземане за заплащане на
сумата от 4 699, 20 лв. Ищецът е лицензиран търговец на ел. енергия и като
такъв няма право и задължение да отчита електромери и да установява
верните и точни размери на потребяваната от абонатите количества на ел.
енергия, да извършва и да участва в проверки на средства за измерване,
електромери и съоръжения, които не са негова собственост, както и да
съставя протоколи за такива проверки. Ищцовото дружество не е участвало в
тази проверка, нито е било уведомено, че същата не се състои, нито е поканен
да участва в нея. Сумата е недължима поради незаконосъобразни действия на
ответното дружество. В производството по горепосоченото дело в тежест на
„С.Е.“ ЕООД са възложени разноски в размер на 1 143, 86 лв., които са
заплатени. Тази сума съставлява имуществена вреда, която се намира в
причинно – следствена връзка с незаконосъобразното издаване на фактура №
*********/31.08.2017 г. за сумата от 4 699, 20 лв. Тези вреди са причинени от
ответното дружество в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа, регламентирани в ПИКЕЕ. В ПИКЕЕ не е
регламентирана уредба на обществените отношения, които биха се породили
в случай на незаконно издаване на фактура от мрежовия оператор. С оглед на
това счита, че приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
му дължи сумата от 1 143, 86 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК – 24.07.2019 г., до окончателното изплащане. Претендира сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че „С.Е.“ ЕООД е
отправил искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
като същите се възложат в тежест на „ЧЕЗ Р.Б.“. Искането е оставено без
разглеждане, като „С.Е.“ ЕООД не е обжалвал това определение. Също така
не е обжалвал и постановеното съдебно решение. Поддържа, че
производството по делото е недопустимо. В условията на евентуалност счита,
че предявеният иск е неоснователен. Между страните в производството е
сключен рамков договор. По силата на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.),
когато клиентът е на свободния пазар на енергия и между търговеца на ел.
енергия и разпределителното дружество има сключен рамков договор,
3
уреждащ отношенията им, фактурата по ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) се издава от
оператора на разпределителната мрежа на търговеца, а последният от своя
страна урежда отношенията си с клиента. На основание чл.6, ал.4 от рамковия
договор между страните търговецът – ищец, заплаща на мрежовия оператор –
ответник, дължимите от клиента суми вследствие на неизмерване, непълно
или неточно измерване, определени по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). В
тези случаи мрежовият оператор представя на търговеца необходимата
допълнителна информация и документи (съставени констативни протоколи).
Фактурата, чиято дължимост е преценявана от РС – гр. Левски, е издадена в
съответствие с изискванията на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Счита, че не са
налице предпоставките на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Налице е нормативно
задължение при издадена фактура по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) за
клиент на свободния пазар, тя се издава от ответното дружество на търговеца
на електроенергия, а от своя страна той издава такава на клиента. Това е
заложено и в рамковия договор между страните. В съответствие с това
изискване е издадена фактура за извършена проверка по реда на ПИКЕЕ от
2013 г. (отм.). Поддържа, че липсва противоправно действие от негов
служител. Ищецът не твърди процесуално поведение от страна на ответното
дружество, чрез което да са причинили разноски на ищеца. Разноските са
разпредели в производството пред РС – Левски съобразно нормата на чл.78
ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендират сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 24.07.2019 г., подадено от „С.Е.“ ЕООД, е постановена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.09.2019 г. по гр. д.
№ 42820/2019 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, за
сумата от 1 143, 86 лв. - главница за вреди, причинени на заявителя от
неправомерното поведение на ответника – издаване на фактура №
**********/31.08.2017 г. и недължима сума в размер на 4 699, 20 лв., във
връзка с което заявителят е сторил разноски по гр. д. № 767/2017 г. по описа
на РС-Левски, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на
вземането и 325 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и
300 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника
срещу постановената заповед.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
С решение № 9 от 18.01.2019 г., постановено по гр. д. № 767/2017 г.
по описа на РС – гр. Левски, „С.Е.“ ЕООД е осъден да заплати на „А. В.“ АД,
сумата от 4 699, 20 лв., представляваща платена от ищеца цена за
консумирана ел. енергия, начислена въз основа на констативен протокол, като
побучена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва,
считано от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане сумата. „Чез Р.Б.“ АД е
осъден да заплати на „С.Е.“ ЕООД сумата от 4 699, 20 лв., начислена без
основание като част от фактура № *********/31.08.2017 г. и получена от
ответника по обратния иск без основание, ведно със законната лихва, считано
от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. „С.Е.“ ЕООД е
осъден да заплати на „А. Е.“ АД, деловодни разноски в размер на 1 143, 86 лв.
4
„Чез Р.Б.“ АД е осъден да заплати на „С.Е.“ ЕООД, направените деловодни
разноски в размер на 560 лв.
На 22.12.2015 г. между страните в производството е сключен рамков
договор за уреждане на финансова взаимоотношения, касаещи мрежови
услуги за крайни абонати, сключили комбиниран договор по чл.11, т.10 от
ПТЕЕ с търговец на електрическа енергия. По силата на договора са уредени
отношенията във връзка със заплащане от страна на търговеца „С.Е.“ ЕООД
на мрежови услуги за крайни клиенти, с които търговецът е сключил
комбиниран договор по чл.11, т.10 от ПТЕЕ. Търговецът се е задължил да
заплаща на „Чез Р.Б.“ АД – мрежов оператор, ежемесечно дължимите суми за
мрежови услуги за клиентите, описани в Приложение № 1 към договора. В
чл.6 страните са уговорили, че търговецът заплаща на мрежовия оператор
дължимите суми за всички мрежови услуги, включително за балансиране на
електроенергийната система за разпределение, за съответния отчетен период,
дължими от крайните клиенти на търговеца по утвърдените от КЕВР цена.
Дължимите от търговеца суми за мрежови услуги се определят на база на
потребените от клиентите на търговеца, съгласно Приложение № 1,
количества електрическа енергия за съответния отчетен период и на база
предоставена мощност на обектите на клиентите. Потребените от клиентите
на търговеца количества електрическа енергия се определят въз основа на
данни за измерените количества от показанията на средствата за търговско
измерване, собственост на мрежовия оператор. В ал.3 е предвидено, че
търговецът заплаща на мрежовия оператор и дължимите от клиент по
Приложение № 1 суми вследствие на неизмерване, непълно или неточно
измерване, определени по реда на ПИКЕЕ. В тези случаи мрежовият оператор
предоставя на търговеца необходимата допълнителна информация и
документи (съставени констативни протоколи). В чл.7, ал.3 страните са
уговорили, че мрежовият оператор издава на търговеца фактура с дата на
данъчното събитие последния ден на месеца, за който се отнася, за начислени
суми вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване,
определени по реда на ПИКЕЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение е
процесуално недопустимо, тъй като спорът е решен с влязло в сила съдебно
решение.
На основание чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от
съда.
В случая въпросът за деликтната отговорност на ответника във
5
връзка с издаването на фактура за вземане срещу „А. В.“ АД, което е съдебно
отречено с влязло в сила съдебно решение, не е било предмет на постановено
между страните влязло в сила съдебно решение. В производството по гр. д. №
767/2017 г. по описа на РС – гр. Левски, е формирана сила на пресъдено нещо,
че „А. В.“ АД е платил при липса на правно основание за това на „С.Е.“
ЕООД сумата от 4 699, 20 лв., начислена като част от фактура
*********/31.08.2017 г., като сумата подлежи на връщане, а по предявения
обратен иск – че „С.Е.“ ЕООД е платил на „Чез Р.Б.“ АД същата сума без
основание, която подлежи на връщане. В същото производство е разпределена
отговорността за разноските на страните по първоначално предявения иск,
както и по предявения обратен иск срещу третото лице – помагач „Чез Р.Б.“
ЕАД. Отговорността за разноските на третото лице – помагач е за разноските,
които е причинило със своите процесуални действия, на основание чл.78,
ал.10 ГПК. Отговорността за разноските е ограничена до тези, които са
сторени по делото във връзка с висящия правен спор от насрещната страна по
иска. В разглеждания случай ищецът не претендира разноските, които е
направил по предявения срещу третото лице – помагач обратен иск, които са
разпределени с влязъл в сила съдебен акт, а предендира като имуществена
вреда възложените в негова тежест разноски по първоначалния иск, насочен
срещу него от „А. В.“ АД. Този въпрос не подлежи на разрешаване по реда на
чл.78 ГПК и съответно не е част от спорния предмет в производството пред
РС – гр. Левски.
Действително процесуално недопустимо е вземанията за разноски да
се търсят производство, различно от това, в което са направени. Нормата на
чл.81 ГПК постановява, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С оглед
на това следва да се приеме, че искането за разноски може да се разгледа
само в производството, в което са сторени. В разглеждания случай обаче
претендираните от ищеца разноски съставляват имуществена вреда за ищеца
и не са сторени по иск, насочен срещу“Чез Р.Б.“ АД.
По изложените съображения въззивният съд счита, че спорът,
предмет на делото, не е решен с влязло в сила съдебно решение, а
предявеният иск е процесуално допустим. Ето защо като го е разгледал по
същество, решаващият съд е постановил допустим съдебен акт. С оглед на
това следва да се разгледат релевираните оплаквания относно неговата
правилност.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника,
в качеството му на възложител на работата, по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД, за претърпени имуществени вреди, причинени във връзка с възложени в
негова тежест съдебни разноски по повод неправилно начислена сума по
фактура от ответника, при липса на валидно задължение, която ищецът от
своя страна е събрал от трето за процеса лице. Отговорността на възложителя
6
на работата е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие
на други лица, на които са възложили определена работа за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл
отговорността ответника има обезпечително – гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не
произтича от вината на възложителя на работата.
В нормата на чл.51 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.), действал към момента
на възникване на облигационната връзка между страните, регламентира, че
операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и
доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от
съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване, определена на база коригираните количества
електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови
цени. За клиенти, закупуващи електрическа енергия по свободно договорени
цени от доставчик, различен от крайния снабдител, или доставчик от
последна инстанция, операторът на разпределителната мрежа предоставя на
доставчика информация за дължимата сума от съответния клиент вследствие
на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване.
В случая между страните в производството е сключен на 22.12.2015
г. рамков договор за уреждане на финансовите взаимоотношения, касаещи
мрежови услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор по чл.11,
т.10 от ПТЕЕ с търговец на електрическа енергия.
В чл.20 ПТЕЕ в приложимата към момента на сключване на
рамковия договор редакция, е регламентирано, че предмет на договорите по
чл.11, т.10 са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички
използвани от крайния клиент услуги: „достъп до електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа“, „пренос на електрическа енергия през
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа“ и „отговорност за
балансиране“. В договорите се уреждат отношенията във връзка с плащането
на дължимите суми за мрежови услуги за съответния ценови период.
В клаузите на чл.6, ал.4 от рамковия договор страните са се
съгласили, че търговецът заплаща на мрежовия оператор и дължимите от
клиентите по Приложение № 1 суми вследствие на неизмерване, непълно или
неточно измерване, определени по реда на ПИКЕЕ, в който случай мрежовият
оператор предоставя на търговеца необходимата допълнителна информация и
документи (съставени констативни протоколи). Не е предвидена обаче
възможност търговецът да извършва последващ контрол върху редовността
на съставените констативни протоколи във връзка с неизмерената, непълно
или неточно измерена електрическа енергия и съответно да влияе върху
съставените от мрежовия оператор фактури за начислени по реда на чл.48
ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) суми.
Мрежовият оператор е търговец и като такъв следва да изпълнява
задълженията си по рамковия договор с грижата на добрия търговец. Тази
грижа поставя по – високи изисквания от грижата на добрия стопанин, тъй
като изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на
дейност по занятие. Ето защо мрежовият оператор следва да съставя
фактурите за вземания за неизмерена, непълно или неточно измерена
7
електрическа енергия след стриктно спазване на установените изисквания в
ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.), при наличие на реално съществуващо задължение в
тежест на крайния клиент.
В случая се установи, че мрежовият оператор не е изпълнил точно
това свое задължение, като във фактура № *********/31.08.2017 г. е включил
сумата от 4 699, 20 лв., която не е начислена законосъобразно, съобразно
изискванията на чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.), действал към
момента на доставка на електрическата енергия и съставяне на фактурата.
Това може да послужи като основание за ангажиране на договорната му
отговорност за претърпените от насрещната страна вреди, на основание
чл.288 ТЗ вр. с чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, но не съставлява основание за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Когато задължението за
обезвреда произтича от валидно сключен договор между страните, това се
явява пречка същите вреди да се претендират на извъндоговорно – делктно,
основание. Ето защо въззивният съд счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за
причинените на ищеца имуществени вреди, на основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 25 лв. – сторени разноски във
въззивното производство. Тъй като жалбоподателят е представляван по
делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му
се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
Ответникът е представляван в производството пред СРС от
юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва
да му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20112386 от 11.05.2021 г., постановено по гр.
д. № 6699/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 150 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ******* с адрес гр.
София, ул. „******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* Търговски дом,
кантора 313 – адв. Р.А., срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ******* с адрес гр.
София, бул. „*******, Бенч Марк Бизнес Център, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за признаване за установено, че
„ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* дължи на „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ******* сума в
8
размер на 1 143, 86 (хиляда сто четиридесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – направени разноски по гр. д. № 767/2017 г. по описа на РС – гр.
Левски, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.09.2019 г. по ч.
гр. д. № 42820/2019 г. на СРС, 150 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ******* с адрес гр. София, ул.
„******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* Търговски дом, кантора
313 – адв. Р.А., да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ******* с адрес гр. София,
бул. „*******, Бенч Марк Бизнес Център, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство, да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.1ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство, както и сумата от 100 (сто)
лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в производството пред
СРС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9