Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
София, 29.12.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 15529 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищцата Д.М.К.,
чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 15.04.2011 год. в
с.Градец, на ул. „*******“, водачът Р.М.М., при управление на лек автомобил „БМВ”
с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата като се движел с
несъобразена скорост и реализирал пътно-транспортно произшествие, при което я
блъснал докато пресичала пътното платно. Поддържа, че вследствие на
произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на
здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал
гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна
към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което
да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези
суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът
З. „Б.В.И.Г.”, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди
невиновно поведение на застрахования при тях водач, а при условията на
евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Моли съда да отхвърли иска, като претендира разноските по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приет е по делото констативен
протокол с пострадали лица №171/19.06.2015 год. изготвен от дежурен ПТП
при ОД на МВР-гр.Сливен, от който се установява, че на 15.04.2011 год. е
настъпила ПТП, при което е пострадала Д.К.. От постановление за прекратяване на
наказателно производство от 17.12.2012 год. на РП-Котел се установява, че на
15.04.2011 год. е настъпило ПТП като
водачът Р.М.М., при управление на лек автомобил „БМВ” с ДК № ******* в
с.Градец, на ул. „*******“, при достигане на моста, изкочило детето К., която
се насочила да пресича улицата, се ударило в З.ната част на автомобила и била
отхвърлена, вследствие на което паднала на земята. В хода на проведеното
разследване е установено, че водача на автомобила не е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда
на К.. Установено е също така, че настъпилото произшествие е в резултат на
внезапното изкачане и навлизане от второстепенен на главен път от страна на Д.К..
Наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, ал.1, вр.чл.24,
ал.1, т.1 от НПК.
От доказателства изискани по реда
на чл.192 от ГПК и представени от АПИ-Областно пътно управление – Сливен се
установява, че пътно кръстовище на улица „Стефан Савов” и лица „*******” в
урбанизираните граница на с. Градец, община Котел са част от републикански път
Ш-488 /път II- 48 - Градец - Ичера - Сливен - път 11-53/ от км. 0+900 до км.
0+930 и в този участък има промени в пътната сигнализация както следва: - на
17.11.2008 г. е констатирано съвместно с органите на КАТ гр. Котел кражба
на следните пътни знаци: А19 и В26 / 30 км/ на км. 0+900 в дясно А19 и В26/30
км/ на км. 0+930 ляво, отразено е в протокол за кражба № 16; - на 18.11.2008
г. са възстановени пътен знак А19 и В26 / 30 км/ на км. 0+900 дясно и А19 и
В26/30 км/ и е съставен протокол № 58 за приемане на пътна сигнализация от
комисия с представители на Областно пътно управление Сливен и представители на
КАТ при гр. Котел; - на 29.12.2008 г. отново е констатирано съвместно с
органите на КАТ гр. Котел кражба на следните пътни знаци: В26 / 30 км/ на км.
0+900 дясно и В26/30 км/ на км. 0+930 ляво, отразено в протокол за кражба № 64.
В участъка от км. 0+900 до км. 0+930 в район на училището, комисията
констатира, че има изграден от Община гр. Котел изкуствени неравности по
пътното платно /гумени/. На мястото на пътен знак В26 /30 км/ на км. 0+900 в
дясно и на км. 0+930 в ляво се монтира пътен знак А13 /изкуствени неравности по
платното за движение/ на км. 0+900 дясно и на км. 0+930 ляво. Пътната
сигнализация е приета с протокол № 65 / 29.12.2008 г.; - на 09.04.2015 г. е констатирано съвместно с органите на
КАТ гр. Котел кражба на пътен знак А13 на км. 0+900 дясно и на км. 0+930 ляво и
е съставен протокол за кражба № 1. Гумените изкуствени неравности по платното
за движение са деформирани и част от тях са отстранени; на 29.04.2015 г.
се монтира отново пътен знак В26 /30 км./ на км. 0+900 в дясно и В26 / 30 км./
на км. 0+930 в ляво. Пътната сигнализация е приета с протокол № 4 от съвместна
комисия с представители на ОПУ Сливен и на КАТ район гр. Котел.
По делото е приета съдебно
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. въз основа на приетите
по делото доказателства, от която се установява, че причината за настъпване на
произшествието е навлизането на пешеходката внезапно на пътното платно тичешком
отдясно на ляво при наличие на автомобил отляво, отстоящ на 12 м., без да се
увери, че водача я е възприел като опасност на пътното платно и намалява скоростта.
Автомобила се е движел със скорост от около 38 кв.м. и удара е непредотвратим,
но би бил предотвратим ако автомобила се е движел с 24 км/ч. Дава заключение,
че в района няма ограничение на скоростта и разрешената за населено място е 50
км/ч. Пешеходката е излязла отдясно на автомобила и се е ударила в З.ната му
част.
Експертизата е оспорена и съдът е
допуснал повторна такава, изготвена от вещото лице инж.Е. и от която се
установява, че на 15.04.2011 г. с. Градец, по ул. „*******“ се е движил лек
автомобил „БМВ“ със скорост от порядъка на 37 км/ч. и с посоката на движение от
с. Катунище през с. Градец - е. Ичера за гр. Сливен. В същото време пешеходката
Д.К. на 9 г. се движила по моста от училището към ул. „*******“ със скорост от
порядъка 9 км/ч от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Предвид обстоятелството, че на моста има изградени каменни парапети е височина
от 1,40 м., водача на автомобила не е имал техническа възможност да възприеме
пешеходката. Такава възможност е имал, когато пешеходката се е намирала на
разстояние 3,20 м от мястото на удара, а автомобила се е намирал на отстояние
до мястото на удара от 13,38 м. За това разстояние след изтичане на времето му
за реакция от 0,8 сек. водача на автомобила е отклонил на ляво предната част на
автомобила на около 1 м и по този начин е избягнал челния сблъсък с пешеходката,
но не е успял да избегне приплъзващия удар между детето и задната дясна част на
автомобила. Със скоростта си на движение от 37.60 км/ч и парапета на моста
водача не е имал техническата възможност да непредотврати удара.
Останалите приети по делото
медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те
нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без
помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата,
свързани с увреждането и начина на лечение.
По делото
е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която
съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се
установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила открито счупване на
костите на лявата подбедрица; охлузване на лявата хълбочна област; гонит на
дясната коленна става и остеомиелит на лявата голямопищялна кост. Вследствие на
получените травми пострадалата е търпяла болки и страдания за период от повече
от една година, като през първите три месеца след злополукатаболките са били с
по-интензивен характер.
Не се оспорва от ответната страна
обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна
застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил „БМВ”
с ДК № *******.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен
иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
ищецът следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се
предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно
правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.
Не се спори между
страните, а това се подкрепя и от събраните доказателства по делото, че между
водача, респ. собственика на лекия автомобил „БМВ” с ДК № ******* и ответното
застрахователно дружество е бил сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, валиден към датата на произшествието.
От приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза по делото се установи, че вследствие на претърпяното
ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, подробно описани в заключението на
вещото лице.
От приетите по делото доказателства
и изготвените две съдебно-автотехнически експертизи се установи, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на детето, което е предприело
внезапно пресичане тичешком на пътното платно, на път без предимство, от място
с намалена видимост и без да се увери, че водача я е възприел като опасност. Установи
се по делото, че удара е непредотвратим за водача на лекия автомобил. Съдът
намира за неоснователни наведените от ищеца доводи, че водача е шофирал над
разрешената от закона скорост или с несъобразено скорост. Това е така, тъй като
от експертизите се установи, че водача на лекия автомобил е шофирал със скорост
от около 38 километра, докато разрешената скорост в населено място е 50 км/ч. Друг
пътен знак, ограничаващ скоростта не се установи към момента на произшествието.
От представеното и прието по делото писмо изх. № 94 - 00 - 102/10.07.2017 г. от
Областно пътно управление Сливен се установява, че на процесното пътно
кръстовище към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие не е
бил наличен пътен знак В 26, който да ограничава скоростта на движение на
превозните средства на 30 км/ч. В същото се посочва, че на 29.12.2008 г., т.е.
много преди настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, е
констатирана кражба на пътен знак В 26, като на негово място е монтиран пътен
знак А 13 /изкуствени неравности по платното за движение/. Допълнителен
аргумент в подкрепа на виновното поведение от страна на пресичащото дете е и
обстоятелството, че именно тя, тичешком не е ударила в задната част на
автомобила. Настоящият състав приема тезата, че пресичащия пешеходец следва при
приближаване на кръстовище, било то и на пешеходно пътека /няма данни за
наличие на такава към момента на произшествието/ да се увери, че наближаващ
автомобил го е възприел като опасност и е предприел поне намаляване на
скоростта си на движение. Като не е направил това, а е предприел внезапно
пресичане тичешком и при наличие на висок парапет, то пресичащия пешеходец носи
вината за настъпване на произшествието. Всичко изложено мотивира настоящият
състав да приеме, че не е налице виновно поведение от страна на водача на лекия
автомобил „БМВ” – Румен Михнев.
С оглед на
гореизложеното съдът констатира, че презумпцията за вина, установена в чл.45,
ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсва елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и в тази връзка искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид това
настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда останалите
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, а от там и
на застрахователя.
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 450 лева, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.М.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***0, чрез адв. К. против
ЗАД „Б.В.И.Г.” с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„*******иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляващи неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало
на 15.04.2011 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2011
год. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.К. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” с ЕИК *******, на
правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: