РЕШЕНИЕ

№1158

гр. Перник, 28.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Лили Дабрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №07840 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

 

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на В.И.Г., ЕГН **********,***, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми:

5000,00 лв.  представляващи главница за периода от 06.02.2017 г. до 06.01.2020г.по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 08.03.2017 г., сумата от 3655,72 лв., за периода от - 06.02.2017 г. до 06.01.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), представляващи договорна лихва по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 08.03.2017 г., сумата от 1878,12 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 2106,77 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 08.03.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост), сумата от 245,95 лв.,  представляващи обезщетение за забава за периода от 09.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор,  с който се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Навеждат се твърдения, че договора за заем е нищожен, не е произвел действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия.

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  на 31.10.2017 г. е било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу В.И.Г., произтичащи от Договор за паричен заем № ****** от дата 06.01.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.  

               С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх № УПЦ-П-СТК/ ****** от 10.11.2017г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/ ****** от 23.10.2018 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Писмото отново се върна в цялост.

               Видно от представеното заверено фотокопие на договор за паричен заем с № ******, сключен на 06.01.2017 г. между „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и В.И.Г. като Заемател. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

                С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 3655,72 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 8655,72 лв., която е платима на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 240,44 лв. при първа погасителна вноска 06.02.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 06.01.2020 г.

                Позовавайки се на твърдението, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.  Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 08.03.2017 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 2106,77 лв., представляваща 20 % от сумата от 10533,84 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

               Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

               С подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1878,12 лева, която е разсрочена на 36 равни вноски, всяка в размер на 52,17 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 292,61 лева.

               Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е било начислено обезщетение за забава в размер на 245,95 лв. за периода от 09.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.

             Няма доказателства Заемателят да е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

             Размера на претендираните суми се потвърждава и от заключението на вещото лице Я.П., по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза. 

  Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.

При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор.

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума от 5000.00 лева, поради което исковете за главница и договорна лихва се явяват основателни и доказани но не за целия претендиран период.   

            Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г, на ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява, правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. - кредитополучател”. Това разрешение е принципно и следва да намери приложение не само към банките, но и към небанковите кредитни институции, каквато институция е и ищцовото дружество. Предвид липсата на доказателства ответника да е бил уведомен от заемодателя, че обявява, целия кредит за предсрочно изискуем, което и волеизявление да е достигнало до ответника, съдът счита , че цитираната клауза не е породила своето действие, и вземанията на кредитора не са станали предсрочно изискуеми. Предвид горното в полза на ищеца следва да се присъдят само сумите с настъпили падеж към момента на постановяване на решението, които са в размер на 3888.88 лева, главница и 2843.33 лева договорна лихва, до които и размер иска се явява основателен и доказан, като за разликата до пълните предявени размери иска следва да се отхвърли като неоснователен.

               Начислената възнаградителна лихва не надвишава пределните нива съгласно ЗПК, поради което и нейния размер не противоречи на добрите нрави, на следващо място по договора е сключена и застраховка, което е в значителен размер, но ответника е претърпял инфаркт, което говори за влошено здравословно състояние, поради което и за съда и тази сума не противоречи на добрите нрави. Същата не противоречи на разпоредбата на чл.19 ЗПК и не следва да се приеме, че е нищожна клауза от договора за кредит.

              Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди  законната лихва за забавено плащане в размер на  186,80  лева за периода от  09.03.2017г. до 01.06.2018г., върху неплатената главница от  3888.88  лева,  преизчислена с програмен продукт АПИС, като за разликата до пълния предявен размер от 245.95 лева, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На същото основание следва да се присъди и законна  лихва върху непогасената главница, от  датата на подаване на заявлението - 01.06.2018 г., до окончателно и изплащане.    

   Назначеният особен представител е направил възражения, сред които и възражението за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Съдът приема това възражение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от текста на чл. 6 от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка.  Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.

В допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл. 6 от договора се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на множество изисквания – доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции и т. н.) или банкова гаранция (ноторен факт е, че предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг период и е свързано с такси) на потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата за неустойка  се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.

               Съответно неоснователен се явява иска за заплащане на неустойка поради предсрочна изискуемост на всички вземания, предвид изложените по-горе мотиви, че съдът не приема, че в случая е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.         

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 929.95 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Г., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по договор за паричен заем с № ******, сключен на 06.01.2017 г. между ответника и „Сити кеш“ ООД, сумата  3888.88 лв.  представляващи падежирала главница за периода от 06.02.2017 г. до 06.07.2019г.,   сумата от 2843.33  лв., договорна лихва за периода от - 06.02.2017 г. до 06.07.2019 г.   сумата от 186.80 лв.,  представляващи обезщетение за забава за периода от 09.03.2017 г.  до датата на подаване на ЗИЗИ - 01.06.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на  ЗИЗИ - 01.06.2018г.,  до окончателното изплащане на главницата, като до пълния размер на иска  за сумата 5000,00 лв.  представляващи главница за периода от 06.02.2017 г. до 06.01.2020г.по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 08.03.2017 г., и сумата от 3655,72 лв., за периода от - 06.02.2017 г. до 06.01.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), представляващи договорна лихва по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 08.03.2017 г., сумата от 245,95 лв.,  представляващи обезщетение за забава за периода от 09.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и исковете за сумата от 1878,12 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 2106,77 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 08.03.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост), , ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани и неоснователни.

            ОСЪЖДА   В.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на  929.95 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                  

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ 03738/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: