№ 160
гр. Пловдив, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда № 16/23.04.2024г., постановена по НОХД № 610/2023г. по
описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият К. С. В. е признат за
виновен в това, че през периода от 01.04.2012г. до 14.06.2012г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството на упълномощен
представител на „Д.***“ ЕООД, с ЕИК *******, по силата на нотариално
заверено пълномощно № 3794/08.10.2010г. от нотариус П. М., с район на
действие PC гр.Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък
добавена стойност по ЗДДС в размер на 65 710, 80 лв., като е използвал
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, а именно 35
броя данъчни фактури с издател „С.Ф.“ ЕООД гр.С., с ЕИК *******,
приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е потвърдил неистина в
подадени справки - декларации на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП
Пловдив - офис П., като деянието е извършено в условията на опосредено
извършителство чрез счетоводителите С.М.Л. от гр.П. и Н.Н.М. от гр.С., както
1
следва:
През периода от 01.04.2012г. до 14.05.2012г. в гр.П., в качеството на
упълномощен представител на „Д.***“ ЕООД, с ЕИК *******, по силата на
нотариално заверено пълномощно № 3794/08.10.2010г. от нотариус П. М., с
район на действие PC гр.Пазарджик, е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък
добавена стойност по ЗДДС в размер на 29 243,00 лв., като е използвал
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, а именно
данъчни фактури: № 127/22.04.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904
лв.; № 128/25.04.2012г. с данъчна основа 10 900 лв. и ДДС - 2180 лв.; №
129/25.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; №
193/08.04.2012г. с данъчна основа 11 800 лв. и ДДС - 2360 лв.; №
194/09.04.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
195/22.04.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; №
196/25.04.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв., №
197/25.04.2012г. с данъчна основа 8660 лв. и ДДС - 1732 лв.; №
198/27.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; №
199/27.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; №
201/28.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; №
202/28.04.2012г. с данъчна основа 7735 лв. и ДДС - 1547 лв.; №
207/29.04.2012г. с данъчна основа 11 730 лв. и ДДС - 2346 лв.; №
209/29.04.2012г. с данъчна основа 10 900 лв. и ДДС - 2180 лв.; №
216/29.04.2012г. с данъчна основа 8330 лв. и ДДС - 1666 лв. и №
219/29.04.2012г. с данъчна основа 4760 лв. и ДДС - 952 лв., всички с издател
„С.Ф.” ЕООД С., ЕИК *******, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е
потвърдил неистина в подадена справка-декларация №
13001152544/14.05.2012г., на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП
Пловдив - офис П., като е декларирал данъчна основа на доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 146 215,20 лв., вместо 00,00 лв., и е
декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 243 лв.,
вместо 00,00 лв., като деянието е извършено в условията на опосредено
извършителство чрез счетоводителите С.М.Л. и Н.Н.М.;
През периода от 01.05.2012г. - до 14.06.2012г. в гр.П., в качеството на
упълномощен представител на „Д.***“ ЕООД, с ЕИК *******, по силата на
2
нотариално заверено пълномощно № 3794/08.10.2010г. от нотариус П. М., с
район на действие PC гр.Пазарджик, е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък
добавена стойност по ЗДДС в размер на 36 467,80 лв., като е използвал
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, а именно
данъчни фактури: № 262/02.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС -
2380 лв.; № 264/03.05.2012г. с данъчна основа 4760 лв. и ДДС - 952 лв.; №
265/04.05.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; №
266/05.05.2012г. с данъчна основа 11 730 лв. и ДДС - 2346 лв.; №
267/06.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС- 2380 лв.; №
268/07.05.2012г. с данъчна основа 10 620 лв. и ДДС - 2124 лв.; №
269/08.05.2012г. с данъчна основа 2643 лв. и ДДС - 528,60 лв.; №
270/09.05.2012г. с данъчна основа 11 730 лв. и ДДС - 2346 лв.; №
271/10.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
272/11.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
273/12.05.2012г. с данъчна основа 10 330 лв. и ДДС - 2066 лв.; №
274/13.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
275/14.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
276/14.05.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; №
277/15.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
279/16.05.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; №
280/16.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; №
281/17.05.2012г. с данъчна основа 4760 лв. и ДДС - 952 лв. и №
284/17.05.2012г. с данъчна основа 2006 лв. и ДДС - 401,20 лв., всички с
издател „С.Ф.” ЕООД С., ЕИК *******, приспаднал е неследващ се данъчен
кредит и е потвърдил неистина в подадена справка-декларация
№13001152544/14.05.2012г., на основание чл.125 от ЗДДС пред
ТД на НАП Пловдив - офис П., като е декларирал данъчна основа на доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер на 182 501,50 лв., вместо 162,50 лв.,
и е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 36 500 лв.,
вместо 32,50 лв., като деянието е извършено в условията на опосредено
извършителство чрез счетоводителите С.М.Л. и Н.Н.М., поради което и на
основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,
т.1 и ал.3 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.
3
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Съгласно чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
направените разноски по делото в размер на 1127,70 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Б.Д., защитник на
подсъдимия В., с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимият се признае за невинен и оправдае по вмененото му
обвинение. Алтернативно се предлага да се измени, като се намали размерът
на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като се явява прекомерно
строго.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, а жалбата,
като неоснователна, да се остави без уважение.
Подсъдимият В. и неговият защитник подържат жалбата с изложението
в нея съображения.
Подсъдимият, в последната си дума, иска да бъде признат за невинен.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Обжалваният съдебен акт следва да се отмени.
Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правата на подсъдимия В., които не могат да се
санират от настоящия състав.
Подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,
т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК. Обвинителният акт, с което това е сторено,
не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част
не са описани в изискуемата от законодателя степен обстоятелствата, при
които е извършено вмененото престъпление по чл.255 от НК. Наблюдаващият
4
прокурор не е изпълнил задължението си да посочи всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Налице са неясноти и непълноти, противоречия относно
времето и начина на извършване на престъплението.
Според диспозитива на прокурорския акт двете деяния, включени в
продължаваното престъпление, са осъществени в период, съответно
01.04.2012г.-14.05.2012г. и 01.05.2012г.-14.06.2012г. В обстоятелствената част
са изложени факти, че „Д.***“ ЕООД е осчетоводило визираните данъчни
фактури, с издател „С.Ф.“ ЕООД гр.С., в периодите, съответно 01.04.2012г.-
30.04.2012г. и 01.05.2012г.-31.05.2012г., както и, че е подало справки-
декларации на 14.05.2012г. и на 14.06.2014г. Следователно налице са
разминавания между различните части на обвинителния акт относно времето
на извършване на двете деяния. В обстоятелствената му част не са изложени
фактически данни за времевия период след приключване на данъчния период
до подаване на справките-декларации за него. Ако наблюдаващият прокурор
намира, че в този период от следващия календарен месец е осъществено
престъпление, трябва да изложи факти в подкрепа на тезата си.
В прокурорския акт двете справки-декларации са описани с едни и същи
номер и дата - № 13001152544/14.05.2012г. Това е справката-декларация за
данъчен период месец април 2012г. За данъчен период месец май 2012г.
справката-декларация е № 13001157271/14.06.2012г. На л.3 от обвинителния
акт /абзац 2/ прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Пазарджик си
противоречи, приемайки че справката-декларация за месец май 2012г. е
подадена на 14.06.2014г. и визирайки за нейна дата и 14.05.2012г. Подобни
разминавания относно месеца и годината са недопустими и следва да се
отстранят.
При проследяване на визираните стойности за двата данъчни периода е
видно, че наблюдаващият прокурор борави с цифри без да излагат факти как е
стигнал до тях.
За данъчен период месец април 2012г. декларираната данъчна основа на
доставки с право на пълен данъчен кредит на л.2 от ОА е приета за 146 215,00
лв., а на л.9 и л.12 като 146 215,20 лв.
За данъчен период месец май 2012г. в клетка 40 от справката-декларация
декларираната сума е 36 500,30 лв., а не както е посочено в обвинителния акт
5
36 500,00 лв.
Съгласно постоянната практика на ВКС без пълното фактическо и
юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното
производство правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е
гарантирано, така както изисква НПК.
Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. №
2/2002г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като
по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай обвинителният акт не е годен да сложи началото на
съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна
възможност на подсъдимия В. да организира защитата си, както по фактите,
така и по правната квалификация. Липсата на пълнота и яснота при
формулиране на обвинението го лишава от възможността да разбере в какво
престъпление е обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу
него. Недостатъчно точната и ясна формулировка на прокурорския акт
поражда съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за
фактическата и правната рамка на повдигнатото обвинение по чл.255 от НК.
Правото на подсъдимия да узнае всички факти на обвинението, правната
квалификация на престъплението и доказателствата, на които то се основава, е
накърнено. Това нарушава правото му на защита, което е отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на
абсолютните.
Окръжен съд гр.Пазарджик не е констатирал горните пороци в
обвинителния акт и не е изпълнил задължението си да прекрати съдебното
производство и да го върне на прокурора за отстраняването им.
Допуснатите в първата фаза на наказателното производство съществени
процесуални нарушения са намерили място и в съдебния акт на
първоинстанционния съд.
Постановената присъда не е съобразена с изискванията на чл.305, ал.3
от НПК. Контролираният съд не е изпълнил задължението си да посочи какви
обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени
6
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Нарушил е
процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното
му убеждение.
Прави впечатление, че приетото за установено от Окръжен съд
гр.Пазарджик е механично възпроизвеждане на обвинителния акт на
прокурора. Така всички нарушения, свързани с фактическата му обстановка,
противоречия, непълноти, технически пропуски са станали такива и на
съдебния акт. Нито една разпоредба на НПК не толерира дословното
преписване на прокурорския акт.
Съгласно константната практика на ВКС по своето естество вътрешното
убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение на
определени факти и обстоятелства по делото, почиваща на доказателствата по
делото, която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния
акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на
страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяване
на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.
Въззивната проверка върху вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд е възможна само, когато последният е изложил
подробни мотиви по всички съществени въпроси, визирани в чл.301, ал.1 от
НПК. Липсата на мотиви по тези въпроси /формалното присъствие на
мотивировка, механичното възпроизвеждане на обвинителния акт,
противоречия е равносилно на липса на такава/ е пречка за извършване на
проверка от втората инстанция според правилата по НПК и съществено
нарушение на процесуалните права на страните.
ВКС обръща внимание в своите решения, че практиката на Европейския
съд по правата на човека е константна и последователна, че вътрешните
съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотиви в
решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на
обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса
/Решение № 652/19.12.2011г. на ВКС по н. д. № 2775/2011г., III н. о., НК/.
Липсата на мотиви всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и е безусловно основание за отмяна на присъдата
/Решение № 770/07.11.1991г. на ВКС по н. д. № 653/1991г., I н. о., НК/.
7
За прецизност настоящият съдебен състав намира за необходимо да
обърне внимание и на следното:
В хода на разпоредителното заседание представителят на пострадалия -
Министъра на финансите не е взел отношение по въпросите, визирани в
чл.248, ал.1 от НПК. Отказът на първоинстанционния съд да го конституира
като граждански ищец по делото не лишава неговия представител от
възможността да участва в разпоредителното заседание. Протоколът от
същото следва да бъде подписан от целия съдебен състав. Един от въпросите,
които се обсъждат по чл.248, ал.1 от НПК, е взетите мерки за процесуална
принуда, в случая мярка за неотклонение „подписка“. Определението, с което
съдът се произнася в такива случаи, се подписва от целия съдебен състав.
При прилагане на разпоредбата на чл.281 от НПК стриктно следва да се
спазват изискванията на законодателя. В случаите на ал.5 трябва да се прилага
и ал.7 от горната разпоредба с оглед гарантиране правото на защита на
подсъдимия.
В хипотезата на чл.282, ал.3 от НПК съдът е длъжен да се произнесе
дали приема заключението на вещото лице или не, а не само да го прочете,
както е процедирал контролираният съд по отношение на съдебнопочерковата
експертиза.
Окръжен съд гр.Пазарджик не е разпитал, нито е заличил един от
свидетелите - Ц.Б.Г., включени в списъка на лицата за призоваване в
обвинителния акт. В същото време се е позовал на нейните показания.
Подобен подход е също съществено процесуално нарушение.
Допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила са основание за отмяна на присъдата на Окръжен съд гр.Пазарджик и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
първоинстанционния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание. В хода на разпоредителното заседание следва да
се изпълнят дадените по-горе указания.
Поради наличието на процесуални нарушения не следва да се обсъждат
доводите в жалбата на защитника на подсъдимия за необоснованост и явна
несправедливост на наказанието.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и
8
т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 16/23.04.2024г., постановена по НОХД №
610/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Пазарджик от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9