Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
08.05.2018 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАНАДЕСЕТИ АПРИЛ, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Т. БЕТОВА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря………ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..Т.
БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 105 по описа на съда за 2018година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2043 от 07.12.2017година.,
постановено по гр.д. № 5955/2016г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявения
от Т.М.И. ***, А.Т.Г.
***, Б.П.П. ***, М.Т.К. от с.гр., П.Д.П.
от с.гр., Д.П.Я. ***, Областен управител Плевен, П.Д.С. ***, В.Г.П. от
с.гр., Ц.Д.П.,
от с.гр., Д.Д.А., от с.гр., И.Д.П. от с.гр. и Т. А. Ю. от
с.гр., ИСК с правно основание §4к ал.8 т.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ вр. чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ищецът е придобил собствеността
върху 600 квадратни метра, представляващи
част от поземлен имот с идентификатор *** и за които е отреден
новобразуван имот №***, както и че е налице грешка в плана на новообразуваните
имоти, одобрен със заповед №РД-13-53/03.05.2007 година на Областен управител на
област Плевен, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и обективно съединения
с него иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на заповеди
№РД-12-1417/ 10.06.2008 г., №РД-12-1087/23.04.2009 г. и
№РД-12-1857/08.07.2008 г., всички на Кмета на Община Плевен, с които на
ответниците е признато правото на собственост в качеството им на наследници на А.П.Н.
по отношение на имоти №*** и №*** и за задължаване на Кмета на Община Плевен да
издаде нови заповеди, като неоснователен.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Т.М.И., чрез
пълномощникът му адв.В.И.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е необосновано и незаконосъобразно.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли да бъде отменено
решението на Плевенски РС и да се постанови друго по съществото на спора, с
което да бъдат уважени предявените от
него искове.
От ответниците отговор на въззивната жалба са
подали Б.П.П., Д.П.Я. и Т. А. Ю., чрез пълномощникът им адв. Р.В.М.-В. ***, в
който са взели становище, че считат жалбата за неоснователна.
В открито заседание особеният представител на И.Д.П.
адв.И.Д., е взела становище, че жалбата е неоснователна. Такова е и становището
на Община Плевен, изразено в писмени бележки, подадени от юрисконсулт Д.С..
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е
бил сезиран с положителен установителен иск по §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ищецът е придобил собствеността върху 600квадратни
метра, представляващи част от поземлен имот с идентификатор ***, за които е
отреден новобразуван имот №***, както и че е налице грешка в плана на
новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-13-53/03.05.2007г. на
Областния управител на Плевенска област и съединени с него искове по чл.537 ал.2
от ГПК за отмяна на заповеди № РД-12-1417/ 10.06.2008
г., № РД-12-1087/23.04.2009 г. и № РД-12-1857/08.07.2008 г.- всички на
Кмета на Община Плевен, с които на ответниците е признато правото на
собственост в качеството им на наследници на А.П.Н. по отношение на имоти №***
и №***.
В исковата молба се твърди, че със заповед
№РД-13-53/03.05.2007 година на Областен управител на област Плевен е одобрен
План на новообразуваните имоти, предоставени за ползване на граждани въз основа
на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността „***“, в землището на
град Плевен, като помощният план, въз основа на който е одобрен плана на
новообразуваните имоти, съдържа съществени грешки, изразяващи се в следното: В
изпълнение на Постановление №11 на Министерския съвет от 2.II.1982 година и
Решение №17 от 1987 година на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет -
Плевен, на ищеца е предоставено право на
ползване на лозе с овощна градина с площ от 600квадратни метра, находящо се в
землището на град Плевен, местността “*** 2”, парцел 85-А, като със строително
разрешение №264/06.12.1988 година му е разрешено да построи в същия имот
сезонна постройка върху 34.97 квадратни метра, местоположението на която е
обозначено на скица изходящ № 61/XI.1987 година. Твърди се, че със заповед № РД-15-7200/27.ХI.1998
година на Кмета на Община Плевен, на основание чл.44, ал.1, т.8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация във връзка с параграф 61, ал.3
от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление на Министерски съвет
№456/1997 година, е признато на ищеца право на ползвател за придобиване на
собственост върху предоставения за ползване земеделски имот - парцел №85А в
Местността “*** 2”, по реда на §4а от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи, като в т.2 на същата заповед е уточнено, че съгласно §4-з
от ПЗР на ЗСПЗЗ същият има право да придобие собственост върху ползваната земя
при условията на §4а в размер до 600 квадратни метра, като разликата до
фактически ползваната земя се възстановява на собствениците на земята.
Ищецът
твърди, че в тази заповед погрешно е отбелязано, че става въпрос за имот 255,
парцел 234, вместо действително ползвания от ищеца парцел с номер по
тогавашната номерация 224, тъй като видно от приложените скици №2/19.11.1998
година и №10/19.11.1998 година, парцел 234 е незастроен, а парцел 224 е
застроен със сезонната постройка, за която в полза на ищеца има издадено
строително разрешение №264/06.12.1998 година.Счита че се касае за грешно
отразяване на местоположението на ползвания от него недвижим имот по време на
изработване на плана на новообразуваните имоти в М1:1000 и регистъра към него
на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността “***”, землище град Плевен,
одобрен със заповед № РД-13-53/03.05.2007 година на Областен управител на
област Плевен, поради което е поискал тази грешка да бъде отстранена от
администрацията. Изготвен е бил проект за промяна на кадастъра на имот ПИ *** и
ПИ 56722.701.2829. Със заповед №КД-14-15-36/31.05.2010 година на Началника на
СГКК-Плевен е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Плевен, подробно
описани в Акт за непълноти и грешки №5/15.03.2010година, тъй като освен
заявителят Т.И.М., всички останали заинтересовани лица, не са
се явили за да подпишат съставения Акт за непълноти и грешки по чл.53, ал.3 от ЗКИР. Същевременно ищецът бил уведомен от Община Плевен, че собствеността върху
ПИ *** е възстановена на наследниците на А.П.Н..Ищецът твърди, че заповед
№РД-12-1417/10.06.2008 година на Кмета на Община Плевен не е съобразена с
разпоредбата на §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предходната заповед
№РД-15-7200/27.XI.1998 година на Кмета на Община Плевен, като в заповед №
РД-12-1417/10.06.2008 година на Кмета на Община Плевен, вследствие на погрешно
възприетия идентификатор на имота като ***, вместо ***, погрешно е записана
квадратурата в размер на 407 квадратни метра, а не 600 квадратни метра.
Ответниците не са подали писмени отговори в срока
по чл.131 от ГПК на коригираната искова молба.
Пред
първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че в изпълнение на Постановление №11 на Министерския
съвет от 2.II.1982 година и Решение №17 от 1987 година на Изпълнителния комитет
на Общински народен съвет - Плевен, на
ищеца Т.М.И., съгл. удост. на л.7 от гр.д.№ 7271/2012г. на Плевенски РС,
е предоставено право на ползване на лозе и овощна градина с площ от
600квадратни метра, находящо се в землището на град Плевен, местността “*** 2”,
парцел 85-А. Със строително разрешение №264/06.12.1988 година му е разрешено да
построи в същия имот сезонна постройка върху 34.97 квадратни метра,
местоположението на която е обозначено на скица изходящ № 61/XI.1987 година/на
л.8 и 9 от делото на РС/.
Безспорно е, че със заповед №
РД-15-7200/27.ХI.1998 година на Кмета на Община Плевен/ на л.119/, на основание
чл.44, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
във връзка с параграф 61, ал.3 от Преходните и заключителните разпоредби на
Постановление на Министерски съвет №456/1997 година, е признато на ищеца право
на ползвател за придобиване на собственост върху предоставения за ползване
земеделски имот - парцел №85А в Местността “*** 2”, по реда на §4а от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, като
в т.2 на същата заповед е уточнено, че съгласно §4-з от ПЗР на ЗСПЗЗ същият има
право да придобие собственост върху ползваната земя при условията на §4а в
размер до 600 квадратни метра, като разликата до фактически ползваната земя се
възстановява на собствениците на земята. В т. 3 от заповедта е посочено, че се
касае за имот 255, пар.234, за който не е подадено заявление от бивши
собственици. Безспорно е също така, че със заповед №РД-13-53/03.05.2007
година на Областен управител на област Плевен/на л.220/ е одобрен План на
новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени
за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се
в местността „***“, в землището на град Плевен.
Безспорно е, че заповедта от 1998г. е обявена на
ползвателя, не е обжалвана и след влизането и в сила е била приложена в Плана
на новообразуваните имоти за м.“***“. За имота е направена оценка вх.№
557/04.09.2007г., която е одобрена със Заповед № РД 12-1417/10.06.2008год. на кмета на
община Плевен. Оценката на предоставената за ползване на Т.И. земеделска земя от 407 кв.м. в
местността „***“, в землището на гр.Плевен, за поземлен имот №*** е била в
размер 280лв., която сума ищецът е заплатил по сметката на общината, посочена в
заповедта. Безспорно е, че ищецът не е възразявал срещу заповедта на кмета нито
относно местоположението на имота, който му е бил предоставен за изкупуване, нито
относно площта му, нито относно оценката му.Впоследствие установил, че
предоставения му за ползване през 1987г. земеделски имот не е идентичен с имот
№ ***, а с част от имот с идентиф. ***, възстановен по реда на ЗСПЗЗ ответниците,
в качеството им на наследници на А.П.Н.. Безспорно е, че ищецът е поискал
установяване по административен ред на грешка и промяна в кадастъра, като е бил
изготвен и проект за исканата промяна.
Безспорно е, а се установявани от събраните писмени
доказателства, че по силата на Заповед
РД 12-1857/08.07.2008год. на кмета на община Плевен на ответниците - наследници
на А.П.Н. е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън
строителните граници, определен с ПУП, с номер 2820, кадастрален район 701,
местност „***“, землище гр.Плевен с площ 1497кв.м. Със Заповед № РД
-12-1087/23.04.2009год. на кмета на община Плевен е възстановено правото на
собственост на наследници на А.П.Н. и върху новообразуван имот извън
строителните граници, определен с ПУП, с номер 1645, кадастрален район
701,местност „***“, землище Плевен, с площ 407 кв.м.
Спорно е налице ли е грешно отразяване на площта и
местоположението на ползвания от ищеца недвижим имот в помощния план, въз
основа на който е изработен плана на новообразуваните имоти в М1:1000 и
регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани
въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността “***”,
землище град Плевен, одобрен със заповед № РД-13-53/03.05.2007 година на Областен
управител на област Плевен, при което на ищеца е издадена заповед по §4к, ал.7
ПЗР на ЗСПЗЗ за различен от ползвания/по площ и местоположение/ имот, който е
заплатил.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното: С решение № 134/17.07.2015г. на ВКС на РБ по гр.д. № 6104/2014г., с
което е обезсилено решението на въззивната инстанция при първото разглеждане на
делото –в.гр.д. № 429/14г. и то е върната за ново разглеждане от друг състав,
са дадени указания относно приложението на материалния закон при определянето
на вида на търсената защита и правната квалификация на предявения иск, които
следва да бъдат съобразени.
Ищецът твърди, че в заповедта от 1998г. на кмета
на Община Плевен погрешно е отбелязано, че имота, който му се предоставя за
изкупуване е с № 255, парцел 234, вместо действително ползвания от него парцел
с номер по тогавашната номерация 224, който е бил застроен със сезонна
постройка. Позовава се на две скици - №2/19.11.1998 година и №10/19.11.1998
година. Впоследствие с заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на ищеца е било
признато правото да придобие при условията на § 4а собственост върху имот,
който е различен от предоставения му за ползване и в който се намира
построената от него сграда, тъй като предоставения му за ползване имот
неправилно е бил идентифициран като имот № 255, парцел 234, докато в
действителност той е идентичен с имот 255, парцел 224.
Съгласно чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ помощният план
съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите,
съществували преди образуването на ТКЗ и ДЗС.В Заповед № РД-46-964 от
22.08.2003г. на МЗГ за определяне на техническите изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, сред източниците на данни,
въз основа на които се изготвя помощния план, изрично са посочени и протоколите
на комисията по § 62, ал.2 или влезлите в сила заповеди по § 62, ал.3 от ПЗР на
ПМС 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Помощният план се придружава
от списъци на имотите, предоставени за ползване, които съдържат данни за имота,
за ползвателя и за документите за предоставянето му за ползване.Тези данни имат
пряко отношение към плана на новообразуваните имоти, чиято основна функция е да индивидуализира подлежащите на
възстановяване, респ. на придобиване от ползватели имоти в терени по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ като самостоятелни обекти на правото на собственост, с конкретно
определени граници и площ.
Установяването на непълноти и грешки в помощния
план е предмет на настоящия установителен иск с правна квалификация § 4к, ал.8,
т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като при евентуалното му уважаване ще е налице основание
за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Поради това от
значение е установяването на признато право на придобиване по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ върху претендирания от ищеца имот към момента на приемане на помощния
план, с оглед установяване на грешка в плана, която е от значение за
предвижданията на плана на новообразуваните имоти и за приключване на административната
процедура по придобиване на правото на собственост.В тежест на ищеца е да
установи наличието на грешка или непълнота в помощния план, въз основа на който
е изработен планът на новообразуваните имоти, изразяваща се в грешно посочване
на местоположението и площта на имота, за който му е било признато право на
придобиване при условията на § 4а ПЗР на
ЗСПЗЗ със заповед на кмета на Община Плевен от 27.10.1998г., което е довело до
невъзможност за приключване на процедурата по придобиване на право на собственост
върху този имот.
За да отхвърли предявения
положителен установителен иск пъроинстанционният съд е приел, че писмените и
гласните доказателства не са в състояние да установят твърдяната грешка в
помощния план. Не е установил твърдяното от ищеца, че местоположението на
ползваните от него 600кв.м. е в част от поземлен имот с идентиф.№ ***, за който
е отреден имот с проектен идентификатор *** по изготвения по негово възлагане
проект. Мотивирал е изводите си преди всичко със заключението на вещото лице
инж. Ч./на л.218 и сл. от гр.д. 5955/2016г./, поради притежаваните от експерта специални
знания, които са от съществено значение за изследване на спорния въпрос относно
местоположението на имота, предоставен за ползване на ищеца като „лозе с овощна
градина“ с площ от 600кв.м. в местност „*** 2“, землището на Плевен, парцел
85А. Изследвайки отразяването на имота по всички предходни планове, инж.Ч. посочва,
че няма достатъчно елементи, по които да се идентифицира еднозначно имот с
начин на трайно ползване „лозе с овощна градина“ с площ от 600кв.м., в местността
„*** 2“, в землището на Плевен, парцел 85А, с имот по плана на новообразуваните
имоти. Графичното изразяване на имот, представляващ „лозе с овощна градина“ с
площ 600кв.м. в м.“*** 2“, съставляващ парцел 85А е по работен план, който не е
открит, а по приложените от ищеца скици не е възможно идентифициране. Не е
могъл да установи и дали парцел 85А, отразен в скица с виза за проектиране към
разрешение за строеж №264/06.02.1998год. съвпада като параметри с имот 224 по помощния план
и имот 1613 по плана на новообразуваните
имоти, тъй като няма достатъчно съвпадащи параметри, по които да се установи
сходството между имот 224 по помощния план и 1613 по плана на новообразуваните
имоти с имот, съставляващ парцел 85А в местността „***2“, дори като се вземе
предвид съществуващата постройка в ползвания от ищеца имот, която по
застроена площ е различна от тази за
която му е издадено строително разрешение.
Видно от заключението на
ВЛ инж. Ч., за да отговори на поставените му въпроси, ВЛ освен с
доказателствата по делото, е имал предвид и документите в техническата служба
при Община Плевен, в Служба по кадастър Плевен, а също и огледа на имотите.В
Община Плевен не е открил плана по който ищецът е получил ползвания по ПМС имот
представляващ лозе и овощна градина, нито картотеката съдържаща данни за
парцелите и имената на ползвателите.През годините имота е бил индивидуализиран
като : парцел 85 А -при придобиването му по реда на ПМС през 1987г.; парцел 234
– по плана на местността „***“, одобрен със заповед РД – 15-406/24.03.1998г. на
Кмета на Община Плевен; парцел 1645 – по плана на местността“***“, одобрен със
заповед РД - 13-53/03.05.2007г на Областен управител-Плевен; имот с идентиф. ***
– според кадастралната карта и кадастралните регистри към нея, одобрени със
заповед РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК-София.От огледа на място, ВЛ е
установило, че ползвания от ищеца имот е ограден, в него е построена двуетажна
сграда със застроена площ 42кв.м.Вещото лице е установило, че има видими следи
от местене на северната ограда на имота.Вещото лице не е могло да установи
идентичност между предоставения за ползване по ПМС имот и претендирания за изкупуване
имот, възстановен на наследниците на А.Н. имот с идентиф.№ ***, тъй като
работния план, върху който са издавани удостоверенията на ползвателите не е бил
изработен в някоя от възприетите координатни системи, а в локална координатна
система, неориентирана в пространството.От приложената скица не е могъл да
идентифицира имота, тъй като тя обхваща само два съседни имота, без постройки в
тях, а пътищата са посочени само схематично. Експертното заключение не е
оспорено и не е искана тройна експертиза.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че ищецът не е установил твърдяната грешка в
помощния план, а именно че му е признато право да придобие при условията на §
4а собственост върху имот, който е различен от предоставения му за ползване имот,
в който е построена двуетажна сграда.Свидетелите Х.Н. и Д. И. установяват, че
ищеца е ползвател на имот в м.“***“, в съседство с техните, в който е изградил
постройка. Нямат спомен за номерата на имотите и парцелите и разказват повече
за своите имоти.Нямат актуална информация за състоянието на ползвания от ищеца
имот. При липса на графични данни и заключение на техническа експертиза,
установяваща грешното местоположение, свидетелските показания на разпитаните пред
РС свидетели не са в състояние обективно да индивидуализират имота и да
послужат за по-убедителен извод относно твърдяното от ищеца разминаване в площ
и местополжение на имота.Ето защо иска правилно е отхвърлен от Плевенски РС.
Неоснователна е и претенцията за отмяна на заповедите, легитимиращи
наследниците на А.Н. като собственици, тъй като не се касае за констативните
нотариални актове и не подлежат на отмяна по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено решението на Плевенски РС.При този изход на
делото въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на Община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 2043 от
07.12.2017година., постановено по гр.д. № 5955/2016г. Плевенският районен съд.
ОСЪЖДА Т.М.И., с ЕГН **********,*** да
заплати на Община Плевен, представлявана от кмета на общината, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, пл.*** № 2, разноски за въззивната инстанция в
размер на 200лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: