Решение по дело №452/2020 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 43
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20205400500452
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. С. , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500452 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК,във вр. с
чл.124,ал.1 ГПК,във вр. с чл.54,ал.2 ЗКИР.
С решение №154 от 30.07.2020година, постановено по гр.д.
№216/2018година по описа на Д.ки районен съд е признато за установено по
отношение на В.Д. П., ЕГН**********, че М.Д. П., ЕГН **********, към
момента на одобряване на ЗРП на с.З.,Община Д.,със заповед
№220/04.07.1990 година е собственик на поземлен имот с площ 75 кв.м(част
от имот пл.№504 по плана от 1990 година, повдигната в жълт цвят на
комбинираната скица на вещото лице инж. Т., сравнена с регулационния план
1960година, попада в парцел VІ-462,кв.25 –частта върху речното корито-
т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12 с площ 34 кв.м),улична регулация между
о.т.159 и т.159а-частта върху речното корито-т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 –
площ 41 кв.м) при граници: от запад – река, от север- имот пл.№504(УПИ
VІІ-503 и улична регулация, от изток – имот пл.№502 и от юг – улица,ведно с
построената в имота двуетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ
1
52 кв.м, като при одобряване на плана е допусната кадастрална грешка и този
имот неправилно е заснет спорният участък, като част от поземлен имот с пл.
№504,кв.44, както и погрешно е заснета границата между имоти пл.№502 и
пл.№504,като в плана от 1990 година не е нанесена като самостоятелен обект
- двуетажна полумасивна сграда №1( комбинирана скица на вещото лице),със
застроена площ 52 км., като скицата на вещото лице инж.Т. е приета за
неразделна част от решението.
На основание чл.115,ал.2 ЗС е определен шест месечен срок от влизане
в сила на решението, в който ищецът М.Д. П. да извърши отбелязването му в
Агенция по вписванията-Д. с представен препис от решението при указване
последиците от невписването на решението в този срок - исковата молба
губи действието си.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск в останалата част за
разликата над уважената част до претендираните 76 кв.м и за двуетажна
масивна стопанска сграда със застроена площ 55.50кв.м,като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение е отхвърлен предявеният насрещен иск от В.Д.
П.,против М.Д. П. за признаване за установено по отношение ответника, че
ищецът е собственик на основание давностно владение на имот с площ 76
кв.м., представляващи част от парцела му от югозапад, пл.№504,кв.44,
образуващ УПИ-V-504,кв.44, целият с площ 695 кв.м при граници от изток –
улица и имот пл.№502, участващ в УПИ VІІ-502, запад-река, север имот пл.
№505,образуващ УПИ ІV-505, юг-имот пл.№503, образуващ УПИ VІІІ-503,
като неоснователен и недоказан и са присъдени направените разноски по
делото.
Недоволен от така постановения съдебен акт в частта, с която е уважен
предявеният от ищеца установителен иск и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя-ответник в първоинстанционното
производство насрещен иск е останал В.Д. П..
С въззивна жалба В.Д. П., депозирана чрез пълномощника му адв.
Е.М. излага пространни оплаквания за процесуална недопустимост на
атакувания съдебен акт, постановен по нередовна искова молба, разгледана
2
без участието на съпрузите на страните по делото по предявеният
установителен иск и насрещната искова молба.
На следващо място се развива оплакване,че съдът е признал ищеца на
непосочено от него придобивно основание - давностно владение. Поддържа и
оплакване,че е налице втори отделен петитум за погрешно заснемане
границата между два имота,обоснован с решение №162/22.02.2019година на
ВКС, по гр.д.№4699/2018година Іг.о. Твърди,че предявеният от
жалбоподателя кумулативно отрицателен иск е недопустим,поради липса на
интерес.
Направено е и оплакване, че иска с правно основание чл.54,ал.2във вр. с
ал.1 ЗКИР се предхожда от задължително провеждане административна
процедура и районен съд не е съобразил,че правото на собственост се
установява към настоящия момент, а не към минал момент.
На следващо място се твърди,че спорните 76 кв.м не са част от имот
№462,тъй като се касае за придаваеми части от улична регулация общинска
собственост, с което се обосновава оплакването,че не е налице завладяване
при условията на чл.33,ал.2 ЗТСУ(отм). и изграждане посочената сграда през
1986-1987година.
Поддържа също така, че неправилно е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя насрещен иск, тъй като от 1990 година до образуване
настоящето дело никой от собствениците,участващи в образуване имот пл.
№504 (негова собственост) не е оспорвал собствеността, тъй като със
знанието на М. П., без противопоставянето му ищецът по насрещната искова
молба владее и продължава да владее за себе си имота, необезпокоявано от
1990 година, съгласно волята на техния баща.Претендират се направените
разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия М.Д. П., депозиран чрез пълномощника
му адв.Д.К. Поддържа се становище за неоснователност на жалбата, с доводи,
че решението е процесуално допустимо, постановено по редовна искова
молба, основателен и доказан иск, излагайки пространни съображения.
Предлага окръжният съд да потвърди решението в атакуваните части, като
3
законосъобразно постановено.
В съдебно заседание жалбоподателят В. П. лично и чрез пълномощника
си адв.Лилян С. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и излага
пространни оплаквания за неоснователност на предявеният иск. В дадения от
съда срок представя подробна писмена защита в подкрепа на изложеното в
хода на разглеждане делото.
Въззиваемият М. П. се явява лично и чрез пълномощника си
адв.Д.К.който поддържа становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. В дадения от съда срок представя писмена защита, в която
поддържа неоснователност на жалбата и излага съображения в подкрепа на
поддържаната позиция в хода на делото.
Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбата
оплаквания, писмения отговор, становището на страните и
пълномощниците им в съдебно заседание,извърши проверка на
обжалвания съдебен акт, след съвкупна преценка на доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице –
ответник и ищец по предявения насрещен иск в първоинстанционното
производство, в законово установения срок по чл.259ал.І от ГПК, при
наличие на правен интерес от обжалване, отговаряща на изискванията по
260,т.1,2,4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е редовна, допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
По реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира,че обжалваното
решение е валидно,а в обжалваната му част и допустимо.
Неоснователно е направеното с въззивната жалба оплакване за
процесуална недопустимост на атакувания съдебен акт, обоснован с
твърдението,че съдът е разгледал делото евентуално без участието съпрузите
на страните по делото.
С ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС е
обобщена съдебната практика по въпроса за другарството на съпрузите по
дела за собственост относно имоти - съпружеска имуществена общност.
4
Прието е, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи
или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
съпрузите са необходими (по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като
естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде
еднакво по отношение на двамата), но не и задължителни другари. Законът не
предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва
процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по
тези искове, естеството на спора също не налага задължителното участие на
съпрузите, независимо дали участват като активна или като пасивна страна,
като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост.
Предявяването на искове за собственост, респективно отговарянето по тях,
когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска
имуществена общност не е действие на разпореждане, а само на управление в
какъвто смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените
последващи решения по чл. 290 ГПК - № 123/18.12.2017 г. по гр. д. №
594/2017 г., ІІ г. о., № 149/22.12.2017 г. по гр. д. № 1539/2015 г., ІІ г. о., №
131/10.01.2018 г. по гр. д.№ 3538/2016 г., ІІ г. о.
Всеки от съпрузите има право сам да извършва процесуални действия
относно общото право, насочени към неговата защита. Защитата срещу
неблагоприятното му засягане в резултат на процесуалните действия на
единия съпруг по дело за собственост и силата на пресъдено нещо, от която
ще бъде обвързан неучаствалият по делото съпруг е обезпечена чрез
възможността последният да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК.
Следователно предвид константната практика оплакването на
жалбоподателя относно наличието на задължително необходимо другарство
по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от и срещу единия съпруг относно
права върху имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, с
оглед наведеното придобивно основание и оплакването за недопустимостта
на първоинстанционния съдебен акт са в противоречие с разрешенията на
посоченото ТР № 3/2016 г., ОСГК, ВКС. В случая не е налице необходимост
от изследване обстоятелството дали страните са били в брак, съответно
конституирането и участието като ответник по иска на съпругата на
ответника и ищеца по делото, тъй като съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари по установителния иск за собственост, съвместното им
5
участие не е условие за допустимост на процеса, както и на постановения
съдебен акт. Противното би довело до недопустимо ограничаване на правото
на иск на основание, което законът не предвижда.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба, която районен съд е следвало да остави без
движение. Настоящият състав не споделя поддържаното от жалбоподателя,
че в исковата молба не е конкретизирано придобивното основание,въз основа
на което ищецът владее имота,тъй като са изложени фактически твърдения,че
М. П. е собственик на поземлен имот с пл.№462,кв.25 по плана на с.З.,
одобрен със заповед №472 от 16.05.1960 година, който владее от 1971 година
и за който има издаден констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот,придобит по давност №60,т.1,н.д.№87/1982година по описа
на Районен съд Д.
Не е посочен и грешен петитум на исковата молба, но е основателно
оплакването в жалбата, че е предявен едновременно положителен и
отрицателен установителен иск. Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. №
8/2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения,
които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск
подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила
само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не
включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по
силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам
да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се
ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника,
т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването,
че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а
на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия
6
имот (Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г.
о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от
19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.). Производството по делото
ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на
ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се
обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право,
различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на
възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
В случая отрицателния установителен иск е предявен като обективно
съединен с предявеният положителен установителен иск, поради което е
следвало да бъде прекратен. В случая съдът се е произнесъл по положителния
установителен иск за собственост и не няма произнасяне по отрицателния
такъв.
От фактическа страна при разглеждане на делото от районен съд е
установено следното:
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на
поземлен имот №462 в кв.25 по ЗРП на с.З. от 1960 г., който владее от 1971 г.
(към исковата молба е приложено удостоверение №39 от 12.05.1982
година,съгласно което имот пл.№462,кв.25 по плана на селото е записан в
разписния лист на името на М. П.- л.5).Обосновава своята активна
материално-правна легитимация на собственик с издадения в негова полза
констативен нотариален акт за собственост на имот, придобит на основание
давностно владение - №*,том * нотариално деол87/1982 година на РС Д. за
частта от имот, която участва в парцел VІ-462,кв.25, одобрен със заповед
№472 от 16.05.1960 година с площ 500 кв.м и граници-магазин, улица,река и
С.Х..Твърди още,че със заповед№109/28.07.1982година на председателя на
ОНС С. са образувани два парцела VІ-462 и V-за магазин,кв.25, като част от
парцела от южната страна се придава към уличната регулация и счита,че
границите на парцел VІ-472 са същите, посочени по-горе.
Излага твърдения,че съгласно предвиждането на плана в имота през
1982 година е построена жилищна сграда, а през 1986 година в дъното на
имота към подпорната стена и реката е изградена масивна сграда на две нива,
със застроена площ 55.50кв.м и размери 11.80/4.70м. Твърди още,че по сега
7
действащия план на с.З., Община Д., одобрен със заповед №220/04.07.1990
година, имотът е с планоснимачен номер№502,участващ в УПИ-VІІ 502, с
който план без правно основание и отчуждаване,заплащане 76 кв.м от имота
са включени към имот пл.№504,кв.44, като от тази част 54 кв.м са
придаваеми към УПИ VІІ-502 и 42 кв.м към улична регулация(пешеходен
подход).Твърди също, че в плана не е нанесена и стопанската
сграда,попадаща в тази част от имота, съществувала към момента на
одобряване на плана.Твърди още,че ищецът владее и стопанисва частта от
имот пл.№462 в кв.25 по плана на с.З. с площ 500 кв.м. от 1960 година,която
част по действащия регулационен план от 1990 година включва имот с пл.
№502 с площ 420 кв.м и 76 кв.м от имот пл.№504 и построената в него
двуетажна масивна сграда необезпокоявано повече от тридесет години, които
земи е декларирал, и плаща данъци за тях.Твърди още,че по адм.д.№89/2016
година по описа на Административен съд С., ищецът е установил,че в
нотариалния акт за признаване право на собственост върху недвижими
имоти, придобити по давностно владение №*,т.*,рег.№* ,издаден в полза на
В. П. и С. П.а процесната площ от 76 кв.м е включена в имот пл.№504
записана погрешно на ответника В. П.,а не към имот пл.№502,собственост на
М. П..Твърди също,че е налице грешка в плана, тъй като не е нанесена и
стопанската сграда, която попада в тази част от процесния имот.
Ищецът е поискал съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че към момента на одобряване ЗРП на с.З., община Д. със заповед
№220/04.7.1990година М. П. е собственик на поземлен имот с площ 76
кв.м.,участващ в УПИ VІІ-502 и улична регулация при граници (част от ПИ
№462,в кв.25 по плана на с.З., одобрен със заповед 472/16.05.1960година,
участващ в УПИ VІ-462,кв.25),при граници - от запад река, от север-имот пл.
№504(УПИ VІІ-503 и улична регулация),от изток-имот пл.№502 и от юг –
улица, ведно с изградената в него двуетажна масивна стопанска сграда, като
този имот неправилно е заснет като част от имот пл.№504,кв.44, погрешно е
заснета границата между имоти пл.№502 и №504, както и че в плана не е
нанесена двуетажната масивна стопанска сграда.
Предявен е в обективно и субективно съединение отрицателен
установителен иск, че ответникът към момента на предявяване исковата
молба не е собственик на част от имот пл.№504,кв.44 по плана на с.З.,община
8
Д.,одобрен със заповед №220/04.7.1990година с площ 76 кв.м.,участващ в
УПИ VІІ -502 и улична регулация, при граници - от запад река, от север-имот
пл.№504(УПИ VІІ-503 и улична регулация),от изток-имот пл.№502 и от юг –
улица, ведно с изградената в него двуетажна масивна стопанска сграда със
застроена площ 55.50кв.м.
Ответникът В. П. е предявил насрещна искова молба(л.62),в която
излага твърдения, че никога М. П. не е бил собственик на площта,отразена
като част от парцела му от югозапад с площ около 120 кв.м.,отразен като част
от неговия имот пл.№504 и е поискал съдът да го признае за собственик на
претендираните 76 кв.м на основание давностно владение, осъществено в
продължение на 40 години. Твърди също, че за имот с пл.№504,кв.44
образуващ УПИ V-504, утвърден със заповед №220/04.7.1990година, с площ
695 кв.м.,ведно с построените в него сгради се е снабдил с нотариален
акт№190,том VІ,дело №246 от 20.09.2013година на Службата по вписванията
Д.за които недвижимости е плащал и плаща данъци.
С атакуваното решение е уважен от районен съд предявеният
установителен положителен иск за собственост с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК, във вр.с чл.54,ал.2 ГПК относно улична регулация между
о.т159 и о.т.159а, с площ от 41 кв.м.,заключена между линиите обозначени с
точки - т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 в комбинираната скица на вещото лице
инж.Т.,неразделна част от постановеното решение и 34 кв.м(частта върху
речното корито)-т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12,ведно с построената в
него двуетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ 52 кв.м,като е
прието, че при одобряване на плана е допусната грешка и този имот
неправилно е заснет като част от поземлени имот с пл.№504 кв.44,както и
погрешно е заснета границата между имоти пл.№502 и пл.№504, в плана от
1990 година не е нанесена като самостоятелен обект и построената в него
двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 52 кв.м. Районен съд е
отхвърлил иска до претендираните 76 кв.м за имота и до 55.50кв.м за
стопанската сграда.
Със същото решение е отхвърлен и предявеният от ответника насрещен
иск, за признаване установено по отношение М. П., че ищецът В. П. е
собственик на 76 кв.м,представляващи част от парцела му на югозапад,пл.
9
№504,кв.44,образуващ УПИ V-504,кв.44,целият с площ 695 кв.м, като
неоснователен и недоказан.
Решението е частично незаконосъобразно постановено в обжалваните
части, в които изложените от районен съд мотиви не се споделят от
настоящия въззивен състав.
В настоящия случай от събраните в хода на делото пред районен и
окръжен съд доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, включително и
от неоспорената от страните съдебно –техническа експертиза не се
установяват изложените с исковата молба фактически твърдения, че ищецът е
собственик на поземлен имот пл.№462,кв.25. Видно от съдържанието на
представеното към исковата удостоверение изх.№39 от 15.01.1982година на
Община Д. по разписния лист към плана от 1960 година имотът е записан на
името на М. П.. Посоченото удостоверение обаче не рефлектира върху
действително притежаваните вещни права и е опровергано в хода на
разглеждане на делото с представеното копие от разписен лист(л.97 от
настоящето дело), констатациите на вещото лице инж.М.Т. в неоспорената
съдебно-техническа експертиза, включително и от представената от
ответника пред окръжен съд преписка по изменение на регулацията на
процесните имоти със заповед №109 от 28.07.1982година на председателя на
ОНС С..
От коментираните доказателства се установява, че имот пл.№462,кв.25
по плана от 1960 година е записан на името на М.Д. и А.Д., обстоятелство
констатирано и от вещото лице по неоспорената от страните съдебно-
техническа експертиза, както и в представената от ответника преписка по
изменение на регулацията на процесните имоти със заповед №109 от
28.07.1982година на председателя на ОНС С.. Нещо повече и в представената
към исковата молба скица №316/13.07.2010година е видно, че имотът се води
на тези физически лица.
Не са изложени фактически твърдения и по делото не се сочи по какъв
начин процесният имот е преминал от патримониума на записаните
собственици във владение на ищеца, но в приетата като доказателство по
делото от окръжният съд преписка се съдържат данни за неформална
покупка, осъществена през 1981година от собствениците М.Д. и А.Д. на
10
парцел V-462,кв.25 , по плана одобрен със заповед №472/16.05.1960 година на
председателя на ОНС С., индивидуализиран със скица №316 от
13.07.2010година, описан и в приложения по делото нотариален акт от 1982
година, за който ищецът твърди, че се легитимира като собственик.
От представената скица е видно, че западната парцелна граница на
парцел V-462,кв.25 минава по имотната граница, отделяща имот пл.№462 от
държавното речно корито, западно от имота, като самият парцел граничи на
запад в регулационно отношение с уличната регулация, а не с река, която е
граница на парцела само по кадастралната карта. При положение, че ищецът
- въззиваем придобива с нотариален акт №*,том *, дело 87/1982година
урегулиран парцел, неговата действителна граница на запад не е река, а
улична регулация.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че скица №316 от
13.07.2010година не е извлечение от одобрен по надлежен ред регулационен
план на селото, тъй като видно от приложеното към експертизата изготвена
от вещото лице инж.М. Т., съхранявано в Георкартфонд копие – извадка от
регулационния и кадастралния план на с.З. от 1960 година, описаният в
нотариалния акт парцел V-462,кв.25 с площ от 500 кв.м не е съществувал в
описаните граници. На същото място се намира улична регулация между
осови точки – о.т162,о.т.163, о.т.159 и о.т160, а образуваните със заповед
№109/28.07.1982година два нови парцела-съответно V за магазин и VІ-
462,кв.25 видно от заповедта и преписката са за сметка на площта,предвидена
с действалия към момента план от 1960 година за улична регулация за –
о.т162,о.т.163, о.т.159 и о.т. 160.
Следователно в периода твърдян в исковата молба от 1971 година до
1982 година самостоятелен имот или парцел V-462 не е съществувал, поради
което не владян като такъв и не е могъл да бъде придобит на оригинерно
основание.
В преписката, свързана с изменението на плана във връзка с издаване на
заповед №109 от 28.07.1992година на председателя на ОНС С. се съдържа
решение №33 от 18.11.1981 година, взето от ИК на ОбНС Д., с което се
одобрява изменение на уличната и дворищната регулацияq и образуване на
парцел V кв.25 за обществени нужди. Не е посочено за кой имот се отрежда
11
парцела, поради което се налага извода, че се отрежда парцел V,кв.25 за
обществени нужди, а не дворищно-регулационен парцел за имот пл.№462.
Следва да бъде отбелязано също така, че съгласно ЗТСУ и Правилника
за неговото приложение – ППЗТСУ, действали към правно-релевантния
момент, правомощия да одобрява изменението в регулационните планове за
община Д. е имал единствено председателят на ОНС С. (ЗТСУ-отм. и
ППЗТСУ – отм.). При това положение решението на ИК на ОбНС Д. е
недействително и правилно не е съобразено с издадената впоследствие със
заповед №109 от 28.07.1982година на председателя на ОНС С., с която е
одобрено образуване на парцели V за магазин и VІ-462,кв.25 изцяло върху
действалата до този момент улична регулация о.т162,о.т.163, о.т.159 и о.т.
160.
Предвид изложеното ищецът не може да придобие по давност
несъществуващ имот, тъй като парцел с плана от 1960 година не е очертаван
върху имот пл.№462, образуван с недействителното решение №33 от
18.11.1981година на ИК на ОбНС Д..
Независимо обаче, че годен обект за придобиване право на собственост
възниква със влязлата в сила заповед №109/28.07.1982година на председателя
на ИК на ОНС С., с която за частта от имот пл.№462 от плана 1960 година с
площ 399кв.м.(съгласно приетата експертиза), с който се отрежда жилищно-
строителен парцел VІ-462 кв.25, то от този момент следва да се приеме, че е
започнало твърдяното в исковата молба упражнявано от ищеца владение
върху частта от имот пл.№462, което обстоятелство не се оспорва и от
ответника В. П..
В периода между двете решения от 18.11.1981година до
13.07.1982година ако съдът приеме, че ищецът е упражнявал фактическа
власт с намерение за своене, както и в периода от 1982 година до 1990
година, когато е влязъл в сила новия план на селото, изтеклите осем години
не са достатъчни по смисъла на чл.79,ал.1 ГПК за да се легитимира ищеца
като собственик на твърдяното придобивно основание.
На следващо място не се доказва и твърдяното от ищеца придаване на
част от парцела му към уличната регулация южно от имота с изменението на
12
плана от 1982година. Както вече съдът отбеляза по-горе преди издаването на
заповед №109 от 28.07.1982година на председателя на ОНС С. парцел V-
462,кв.25, описан в издадения нотариален акт не е съществувал.
Следователно този очертан върху терен предвиден с плана за улична
регулация парцел не може да бъде отнет и придаден към същата улична
регулация.
Предвид гореизложеното атакуваното решение касателно уважените
от съда части, съответно за площта от 41 кв.м.,заключена между линиите
обозначени с точки - т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 и площта от 34 кв.м.
върху речното корито т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12, обозначени на
комбинираната скица на вещото лице, ведно с построените в тези части
двуетажна полумасивна сграда със застроена площ 52 кв.м не попадат в
границите на имот пл.№462,кв.25 по плана на с.З.,община Д., одобрен със
заповед №472 от 16.05.1960 година е незаконосъобразно постановено. Видно
от западната граница на имот пл.№462 по плана от 1960 година,(очертана в
зелен цвят на комбинираната скица на вещото лице, неразделна част от
първоинстанционното решение), признатите от съда с атакуваното решение
части попадат извън очертаната от експертизата зелена линия.
Признатата от районен съд част с площ 41 кв.м.,заключена между
линиите обозначени с точки - т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 върху
комбинираната скица на вещото лице е попадала съгласно регулационния
план на селото от 1960 година, включително и след изменението му от 1982
година в уличната регулация между о.т.159 и 159а, а според кадастралната
основа на плана от 1960 година - в речното корито. При това положение се
налага извода, че тази част от претендирания имот с площ 41 кв.м попада
извън очертанията на имот пл.№462, чиито граници са повдигнати в зелен
цвят на комбинираната скица, както и извън очертанията на образувания през
1982 година парцел VІ-462,кв.25,чиито граници са повдигнати в син цвят на
същата скица.
Следователно, след като процесната спорна част не влиза в очертанията
на парцел V-462,кв.25 с площ от 500 кв.м., (описан в констативния
нотариален акт за собственост на имот придобит от ищеца на основание
изтекла придобивна давност) и западната парцелна граница на парцел V-
13
462,кв.25, повдигната в зелено съвпада със западната имотна граница на имот
пл.№462,кв.25 е държавното речно корито заснето по плана от 1960 година,
попадащо в улична регулация към датата на издаване нотариалния акт,
поради което тази спорна част неправилно е заснета като неразделна част от
собствения на ищеца имот пл.№502. Ето защо тази призната от съда на ищеца
част последният не е могъл и не я е придобил, поради което на това
основание искът за тази част от имот пл.№504 незаконосъобразно е уважен и
решението в тази част следва да бъде отменено.
Що се касае до другата призната от районен съд част с площ 34 кв.м.,
заключена между линиите обозначени с точките-
т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12 на комбинираната скица на вещото лице,
неразделна част от постановеното решение, то и същата не е попадала в
границите на имот пл.№462, повдигнат в зелено върху комбинираната скица
от вещото лице. Тази процесна площ попада в очертанията на парцел VІ-
462,кв.25 но не според регулационния план на селото от 1960година, както е
приел неправилно районен съд, а според заповедта за неговото изменение
№109 от 28.07.1982година на председателя на ИК на ОНС С., не като част от
имот пл.№462(както се претендира с исковата молба), а като придаваема част
към образувания през 1982 година парцел VІ-462,кв.25. Преди изменението
през 1982 година тази придаваема част видно от регулационния план е
попадала в уличната регулация между о.т.159 и о.т.163 , а според
кадастралната основа на плана от 1960 година е попадала извън отчертанията
на имот пл.№462 и е представлявала част от държавното речно корито.
Изложените от районен съд съждения относно приложението на
регулационните планове в частта за спорните имоти, без да има фактически
твърдения,че ищецът в периода на действието на заповед №109 от 28.07.1987
година на председателя на ИК на ОНС С. за одобряване регулацията на
парцел VІ-462,кв.25 предвиждаща придаваемо място към него от съседен
имот на запад, не се споделят от настоящия състав.
Уреждане на регулационни сметки може да има само за частта от 34
кв.м.,заключена между точките- т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12
(комбинираната скица на вещото лице), която призната от съда част попадала
в границите на придаваемата част към парцел VІ-462 кв.25,създаден със
14
заповед №109 от 1982година на председателя на ОНС С.. Признатата част с
площ 41 кв.м не е придаваема част към парцел VІ-462 и за тази част няма за
уреждане на регулационни сметки от ищеца.
При постановяване на атакуваното решение този коментиран по-горе
факт не е съобразен, а именно че парцел VІ-462,кв.25 е създаден след влизане
в сила заповед №109 от 28.07.1982година на председателя на ИК на ОНС С.,
поради което и е направен незаконосъобразен извод, че регулацията е
приложена поради изпълнение условията на чл.33,ал.2 ЗТСУ(отм. без да има
изложени в този смисъл твърдения) поради липса на доказателства за
уреждани регулационни сметки и заплащане на придаваеми части към парцел
VІ-462,кв.25, както и е прието,че е изтекъл достатъчен период от време, годен
да легитимира ищеца като собственик на заявеното придобивно основание.
В същото време в конкретният казус по делото няма твърдения и няма
данни за уреждане регулационни сметки,както и за заплащане придаваеми
части към образувания през 1982 година парцел VІ-462,кв.25, създаден със
заповед №109 от 28.07.1982година до датата на одобряване регулационния
план от 1990година, т. е не е изпълнена разпоредбата на чл.
чл.33,ал.2ЗТСУ(отм.).
С атакуваното решение е прието, че грешката в плана от 1990 година е
спрямо първоначалния план от 1960 година,при отразяване на границата
между имоти с пл.№ 502 и пл.№ 504, като неправилно част от бившия имот
пл.№ 462, в кв.25 по предходния план на с.З., община Д. от 1960 г. с площ 75
кв.м. е включена в имот пл.№ 504, а не към имот пл.№ 502 (на ищеца).
Действителната граница между двата имота е определена за първи път с плана
от 1960г., според тази граница е осъществявано и владението до момента.
Незаконосъобразен е направения от районен съд извод,че по плана от
1960 г. обща граница между тогавашния имот пл.№ 462, от който произлиза
сегашния имот пл.№ 502 и тогавашния имот пл.№ 464, от който произлиза
сегашния имот пл.№ 504 е нямало. От установеното е видно, че западна
имотна граница на имот пл.№ 462 е речно корито, която вещото лице на
приложената към атакуваното решение,(неразделна част от него)
комбинираната скица,очертава със зелен цвят. Вярно е приетото от районен
съд,че владението е осъществявано по тази имотна граница, но неправилно е
уважен предявеният иск от ищеца за площ 75 кв.м., приемайки наличие на
кадастрална грешка , тъй като уважените от съда части се намират извън
границите на имот пл.№ 462 по кадастралния план на селото от 1960 г.,
съответно извън границите на владението упражнявано от ищеца.
Незаконосъобразно и в разрез с доказателствата по делото е прието с
15
атакуваното решение, че след като не е приложен плана от 1990 г. в частта за
претендираните площи е приложен и действащ към момента регулационния
план от 1960 година. С влизане в сила на плана от 1990 г. планът от 1960 г. с
всичките му последвали изменения се счита за отменен, поради което не може
към настоящият момент да остане действащ регулационния план от 1960 г.,
съответно одобреният с плана от 1982 парцел VI-462 в кв.25, рамките на
границите му очертани със син цвят в комбинираната скица на вещото лице.
В тази връзка следва да се отбележи,че независимо от факта дали действащия
план от 1990 г. е приложен или не, съгласно § 6 от ПР на ЗУТ, той запазва
действието си. Ако дворищнорегулационния план не е приложен в сроковете
по същия параграф, отпада само отчуждителното действие на регулационния
план и собствеността в образуваните по регулация парцели се ограничава в
рамките на очертанията на съответния поземлен имот по кадастралната карта,
което означава за настоящия случай, че ищецът се счита за собственик само
на имот пл.№ 502 според границите му по действащата кадастрална карта от
1990 г., очертани в черно на комбинираната скица на вещото лице, но не и на
придаваемите части от съседните имоти от юг, за които не е уредил
регулационните си сметки към датата на влизане в сила на ЗУТ. В конкретния
случай неправилно районен съд приема, че към имота на ищеца с пл.№ 502
са придават част от съседния имот от запад пл.№ 504 с плана от 1990 г., а
следва да се приеме, че от неговия имот пл.№ 502 се придават части към имот
пл.№ 504.
Незаконосъобразно е прието с обжалваното решение и че
претендираната с исковата молба двуетажна стопанска сграда попада изцяло
в парцела на ищеца, очертан със син цвят на комбинираната скица от вещото
лице, поради което същият е доказал,че е собственик.
Видно от приложената към съдебното решение комбинирана ски скица,
половината двуетажна сграда № 1 се намира извън очертанията на бившия
парцел VI-462 в кв.25, образуван с плана от 1982 г., повдигнати в син цвят от
вещото лице, същата се намира в границите на речно корито според
кадастралния план от 1960 г., предвидено в една част за улична регулация, а в
друга част си остава речно корито, което заключение в тази част не е
оспорено от страните по делото. За тази част от стопанската сграда ищецът не
се легитимира като собственик, още повече като приращение върху собствен
имот.
Както вече се отбеляза по-горе след одобряване плана от 1990 година
със заповед №109 от 28.07.1982година на ИК на ОНС, парцел VI-462 в кв.25,
образуван с плана от 1982 г. не съществува , тъй като към 1990 г.
регулацията за парцел VI-462 в кв.25, образуван с плана от 1982 г. не е
приложена по предвидения в закона ред, поради което западната парцелна
граница на парцел VI-462 в кв.25, образуван с плана от 1982 г. не се е
трансформирала в имотна граница по реда и при условията на чл.ЗЗ, ал.2 от
ЗТСУ (отм.) и поради това тя не може да мине по синята линия, очертана от
вещото лице на комбинираната скица. Придаваемата част ищецът не е
придобил, защото по смисъла на чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗТСУ и категорична
задължителна съдебна практика на ВКС не е платено реално обезщетение за
16
собственика и не е установено завземане, в продължение на повече от 10
години.
В тази връзка както съдът отбеляза само признатата от съда част с
площ 34 кв.м е попадала в границите на придваемата част към парцел VІ-
462,кв.25, създаден със заповед №109 от 28.07.1982година на председателя на
ОНС С., за която няма данни ищецът да е уреждал регулационни сметки.
Според заключението на вещото лице по назначената и изслушана пред
районен съд, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза така
одобрения регулационен план от 27.07.1982година, съгласно който
новосъздадения парцел VІ-462,кв.25 е отреден за имот пл.№462, в който
имотът участва с площ 399 кв.м,към парцела се придават 75 кв.м от речното
корито,очертано с кадастралния план от 1960 година,с което е граничил на
запад имот пл.№462,която придаваема част до тогава е била предвидена за
улична регулация и 17 кв.м се придават от северно стоящия имот пл.№464
или общата площ на новообразувания парцел е 491 кв.м. По делото не е
установено да са уреждани регулационни сметки чрез заплащане на
придаваеми части към образувания през 1982 година парцел VІ-462,кв.25,
създаден със заповед №109 от 28.07.1982година до датата на одобряване
регулационния плана от 1990година.
Както правилно е отбелязано в писмената защита на пълномощника на
жалбоподателя, могло е претендираната границата на имот пл.№ 462 да се
върне на мястото, на което е очертана с плана от 1960 г., т.е. по зелената
граница между имот пл.№ 462 и речното корито, (очертана на комбинираната
скица на вещото лице). При разглеждане и решаване на делото предвид
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, възизвната инстанция извършва
служебна проверка за предмет валидността и допустимостта (в обжалваната
част) на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая районен съд е уважил иска
за частите с обща площ 75 кв.м., излизащи извън зелената западна граница на
бившия имот пл.№ 462, очертана на комбинираната скица на вещото лице,
представляваща неразделна част от решението и само в тази част съгласно
направените оплаквания съдът дължи произнасяне.
Относно поддържаното от ищеца за доказан факта,че претендираната
стопанска сграда е построена в периода 1986 – 1987 година обосновано с
показанията на доведения от него свидетел Димитър Мачолов, следва да бъде
зачетен неизгодния за М. П. факт, съдържащ се в направеното от него
самия възражение през 1989 (видно от материалите по представената
преписка е във връзка попълване проекта за регулационен план, за
кадастрален план),в което последният твърди,че има намерение да строи в
южната част на имота си стопански сгради и иска да се разшири надолу към
реката, за да може да ги построи.
Ако обаче стопанските сгради са построени в посочения в исковата
молба период от ищеца, същите е следвало да бъдат нанесени на самата
кадастрална карта, тъй като към този момент се заснема съществуващото на
терена, но това не е направено. Следователно показанията на свидетеля М.М.,
17
който твърди,че до 1990 -1991година там стопанска сграда не е имало са
обективни, съответстващи на останалите доказателства и следва да бъдат
кредитирани. Освен това е установено по категоричен начин, че процесните
стопански сгради са строени в речното корито, което е изключително
публична държавна собственост и не може да се придобива по давност нито
имот, нито постройка. Ищецът построява процесните сгради изцяло върху
чужд имот - върху държавна земя, която нито е придобил, нито е заплатил,
поради което не може да я придобие по приращение. Ищецът не е доказал,че
има от собственика на земята(държавата) учредено право на строеж. Не е
допустимо и придобиване по давностно владение на сграда построена без
правно основание,върху чужд имот, една част от които представлява
държавно речно корито и по действащата кадастрална основа и по регулация,
а другата част-бивше речно корито,предвидена по действащия регулационен
план за улица, като е без значение, че част от речното корито в сравнение с
плана на селото от 1960 година е стеснено с изградената подпорна стена, като
мястото представляващо бивше речно корито си остава държавна публична
собственост.
Освен това, по- голямата част от двуетажната стопанска сграда попада в
това парче от 41 кв.м., които са извън парцела на ищеца. Следователно след
като регулацията на парцел VІ 462 не е приложена,то и придаваемата част
не е придобита от ищеца, нямало е как да се трансформира в имотна граница
парцелната и на това основание имотна граница е заснетата на място като
ограда. Ищецът съгласно съгласно ЗУТ не е поискал да му се придадат, за да
заплати придаваемите места от неговия имот.
Неоснователна е жалбата срещу решението, в частта, с която е
отхвърлен от районен съд предявеният от ответника насрещен иск за
признаване установено,че е придобил претендираните с исковата молба 76
кв.м. спорни на основание изтекла в негова полза придобивна давност по
смисъла на чл.79 ЗС,представляващи част от парцела му от югозапад,пл.
№504,кв.44,образуващ УПИ V -504 ,кв.44,целият с площ 695 кв.м. Спорната
част представлява корито на река,поради което е публична собственост и не
може да се придобива по давност, в каквато насока се правят признания от
пълномощника на В. П. - адв.Л.С. в хода на въззивното производство.
При това положение на основание гореизложените съображения,
неправилно първоинстанционония съд е приел, че регулацията е приложена и
неправилно е счел за основателна претенцията по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. След
като за придадената част към парцел №462,кв.25 по плана от 1960 г. няма
данни за извършена оценка на придаваемото място, за заплащането му и за
завземането му по надлежен ред, то по отношение на тази придаваема част
планът не е приложен, т. е. не е настъпило условието за окончателното
преминаване на собствеността по нормативно определения ред по чл.33 ал.2
ЗСТУ (отм.). Затова, при изработването на следващия регулационен план през
18
1990 г. отчуждителното действие отпада, понеже не е настъпило съвпадане на
парцелните с имотните граници и няма основание западната парцелна граница
на парцел VІ-462,кв.25 от 1982година да бъде заснета като западна имотна
граница на имот пл.№502 по плана от 1990 година.
Основателно е и поддържаното в писмената защита на адв.Л.С., че
предявеният положителен установителен иск не е уважен при заявените
обстоятелства с диспозитива на постановеното съдебно решение.Съществува
разлика между придобивното основание според петитума на исковата молба
и диспозитива на постановеното съдебно решение.
Поради гореизложените съображения ще следва атакуваното решение
да бъде отменено в частта, с която е съд е признато за установено по
отношение на В.Д. П., ЕГН**********,че М.Д. П., ЕГН **********, към
момента на одобряване на ЗРП на с.З.,Община Д.,със заповед
№220/04.07.1990 година е собственик на поземлен имот с площ 75 кв.м(част
от имот пл.№504 по плана от 1990 година, повдигната в жълт цвят на
комбинираната скица на вещото лице инж.Т.,сравнена с регулационния план
1960година,попада в парцел VІ-462,кв.25 –частта върху речното корито-
т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12 с площ 34 кв.м),улична регулация между
о.т.159 и т.159а-частта върху речното корито-т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 –
площ 41 кв.м) при граници: от запад – река, от север- имот пл.№504(УПИ
VІІ-503 и улична регулация, от изток – имот пл.№502 и от юг – улица,ведно с
построената в имота двуетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ
52 кв.м, като при одобряване на плана е допусната кадастрална грешка и този
имот неправилно е заснет спорният участък, като част от поземлен имот с пл.
№504,кв.44, както и погрешно е заснета границата между имоти пл.№502 и
пл.№504,както и че в плана от 1990 година не е нанесена като самостоятелен
обект - двуетажна полумасивна сграда №1( комбинирана скица на вещото
лице),със застроена площ 52 км.и скицата на л.242 от делото на вещото лице
инж.Т. е приета за неразделна част от решението, като незаконосъобразно
постановено.След отмяната ще следва да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
От обсъдените по – горе доказателства по делото е направен извод,че
нито ищецът по предявения установителен иск, нито ответникът – ищец
19
по насрещната искова молба се легитимират като собственици на спорната
част, защото се установява по категоричен начин по делото, че същата е
корито на река, така както е възприета от вещото лице и от постановилия
атакувания съдебен акт съд. При това положение е невъзможно
физическите лица ищецът М. П. и ищец по насрещната искова молба В. П.
да станат собственици на тази част, публична държавна собственост.
Законодателят изрично, в повелителните правни норми на чл. 11 т. 1, чл. 13 и
чл. 14 от ЗВ е посочил, че водите на реките и принадлежащите им земи са
публична държавна собственост. Следователно собственикът на коритото на
река е държавата. Предвид невъзможността ищецът да е придобил по
давност процесния имот (за периода 1971 г. - 1990 г. ) предвид забраната на
чл. 86 ЗС, за последващия период - предвид установения в пар. 1 ЗИД ЗС, в
сила от 1.06.2006 г., мораториум, по силата на който се спира придобивната
давност за държавни и общински имоти)по чл. 86 ЗС - в сила от 14.04.1990 г.
за придобиване на вещ, която е държавна или общинска собственост и
предвид действието на § 1 ЗД ЗС, съгласно който давността за придобиване
на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31.12.2022 г., имотите публична собственост не могат да бъдат обект на
разпореждане и да се придобиват по давност.
Ще следва да се потвърди решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният насрещен иск от В.Д. П.,против М.Д. П. за признаване за
установено по отношение ответника, че ищецът е собственик на основание
давностно владение на имот с площ 76 кв.м., представляващи част от парцела
му от югозапад, пл.№504,кв.44, образуващ УПИ-V-504,кв.44, целият с площ
695 кв.м при граници от изток –улица и имот пл.№502, участващ в УПИ VІІ-
502, запад-река, север имот пл.№505,образуващ УПИ ІV-505, юг-имот пл.
№503, образуващ УПИ VІІІ-503, като неоснователен и недоказан, като
законосъобразно постановено.Като краен резултат решението е
законосъобразно постановено, но следва да се имат предвид изложените от
настоящият състав мотиви.
Ще следва също така с оглед изхода на спора да се отмени
постановеното решение в частта, с която е осъден В. П. да заплати на М. П.
направените от него разноски пред районен съд в размер на сумата 1 115
(хиляда сто и петнадесет)лева.
20
С оглед изхода на спора се дължат на ответника направените разноски в
първоинстанционното производство за ползвана адвокатска помощ, които са
своевременно поискани, надлежно документирани и следва да се възложат в
тежест на ищеца за ползвана от В. П. адвокатска помощ в размер на 250 лева
касателно предявеният от ищеца иск.
Ще следва да се присъдят и направените от жалбоподателя разноски
във въззивното производство,частично съобразно уважената част от жалбата
за ползвана адвокатска помощ или сумата 250 лева,както и 12.50 лева за
заплатена от него държавна такса по жалбата.
С оглед изхода на спора и предвид отхвърляне жалбата на В. П. по
насрещната искова молба се дължат на М. П. направените разноски за
въззивното производство в размер на 250 лева.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване
установено по отношение В.Д. П., ЕГН**********,че М.Д. П., ЕГН
**********, към момента на одобряване на ЗРП на с.З.,Община Д.,със
заповед №220/04.07.1990 година е собственик в останалата част за разликата
над уважената част до претендираните 76 кв.м и за двуетажна масивна
стопанска сграда със застроена площ 55.50кв.м.,като неоснователен и
недоказан не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Мотивиран от гореизложените съображения , С.ският окръжен съд ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановено Решение
№154/30.07.2020година,постановено по гр.д.№216/2018година по описа на
Д.ки районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение
на В.Д. П., ЕГН**********,че М.Д. П., ЕГН **********, към момента на
одобряване на ЗРП на с.З.,Община Д.,със заповед №220/04.07.1990 година е
собственик на поземлен имот с площ 75 кв.м(част от имот пл.№504 по плана
от 1990 година, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица на вещото
лице инж.Т.,сравнена с регулационния план 1960година,попада в парцел VІ-
462,кв.25 – частта върху речното корито-т.2,т.3,т.4,т.7,т.8,т.9,т.10,т.11 и т.12 с
площ 34 кв.м),улична регулация между о.т.159 и т.159а-частта върху речното
21
корито-т.1,т.2,т.12,т.13,т.14,т.15 и т.16 –площ 41 кв.м) при граници: от запад –
река, от север- имот пл.№504(УПИ VІІ-503 и улична регулация, от изток –
имот пл.№502 и от юг – улица,ведно с построената в имота двуетажна
масивна стопанска сграда, със застроена площ 52 кв.м, като при одобряване
на плана е допусната кадастрална грешка и този имот неправилно е заснет
спорният участък, като част от поземлен имот с пл.№504,кв.44, както и
погрешно е заснета границата между имоти пл.№502 и пл.№504,както и че в
плана от 1990 година не е нанесена като самостоятелен обект - двуетажна
полумасивна сграда №1( комбинирана скица на вещото лице),със застроена
площ 52 км.и скицата на л.242 от делото на вещото лице инж.Т. е приета за
неразделна част от решението, както и в частта, с която е осъден В. П. да
заплати на М. П. направените от него разноски пред районен съд в размер на
сумата 1 115 (хиляда сто и петнадесет)лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признатване за установено по
отношение на В.Д. П., ЕГН**********, че ищецът М.Д. П., ЕГН **********,
към момента на одобряване на ЗРП на с.З.,Община Д.,със заповед
№220/04.07.1990 година е собственик на поземлен имот с площ 75 кв.м(част
от поземлен имот пл.№462,кв.25 по плана с.З., община Д.,одобрен със
заповед №472/16.05.1960 година, участващ в УПИ VІ-462,кв.25 )при граници
- от запад – река, от север- имот пл.№504(УПИ VІІ-503 и улична регулация,
от изток – имот пл.№502 и от юг – улица,ведно с построената в имота
двуетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ 52 кв.м, като при
одобряване на плана е допусната кадастрална грешка и този имот неправилно
е заснет спорният участък, като част от поземлен имот с пл.№504,кв.44, както
и погрешно е заснета границата между имоти пл.№502 и пл.№504,като в
плана от 1990 година не е нанесена като самостоятелен обект - двуетажна
масивна сграда стопанска сграда,със застроена площ 52 км., неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №154/30.07.2020година,постановено по
гр.д.№216/2018година по описа на Д.ки районен съд, в частта , с която е
отхвърлен предявеният насрещен иск от В.Д. П.,против М.Д. П. за
признаване за установено по отношение ответника, че ищецът е собственик
на основание давностно владение на имот с площ 76 кв.м., представляващи
част от парцела му от югозапад, пл.№504,кв.44, образуващ УПИ-V-504,кв.44,
22
целият с площ 695 кв.м при граници от изток –улица и имот пл.№502,
участващ в УПИ VІІ-502, запад-река, север имот пл.№505,образуващ УПИ ІV-
505, юг-имот пл.№503, образуващ УПИ VІІІ-503, като неоснователен и
недоказан ,като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА М.Д. П. да заплати на В.Д. П. направените от
жалбоподателя разноски във въззивното производство,частично съобразно
уважената част от жалбата – сумата 262.50(двеста шестдесет и два
лева,петдесет стотинки) лева, от които за ползвана адвокатска помощ - сумата
250 (двеста ипетдесет)лева и 12.50 (дванадесет лева,петдесет ст.)лева за
заплатена от него държавна такса по жалбата.
ОСЪЖДА В.Д. П. да заплати на М.Д. П. направените разноски за
въззивното производство в размер на 250 лева, съразмерно уважената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд,с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните,
при наличие на основанията по чл.284 във връзка с чл.280 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23