Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 16.03.2010г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд
гражданска колегия
на втори март две
хиляди и десета година
в публично съдебно заседание в
следния състав:
Съдия: Ива Димитрова
секретар: Р.К.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова гражданско дело № 454 по описа на РС-Свиленград за 2009г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.143, ал.2 от СК и по чл.149 от СК.
Предявена
е искова молба от И.А.Л., с ЕГН:********** ***, действаща като майка и законен
представител на малолетното дете Д.В.К. с ЕГН:**********, против В.Г.К., с ЕГН:**********
***. Ищцата сочи, че живяла на съпружески начала с ответника, като през време
на съжителството им се родило детето им Д.К.. С ответника се разделили в края
на месец Ноември 2008г., откогато сама се грижила и издържала малолетната им
дъщеря. Твърди, че за задоволяване нуждите на детето са нужни средства за
издръжка, тъй като детето посещавало детска градина, имало нужда от облекло,
детски играчки, храна, отопление, лекарства и пр. Сочи още, че детето
посещавало детска градина, но че и често боледувало от простудни заболявания.
От друга страна ищцата не работила, а ответникът през 2009г. работил в РГърция
около 4 месеца, а след това се занимавал със строителна работа на частно лице. Поради
това моли ответникът К. да бъде осъден да й заплаща, като майка и законен
представител на малолетното дете Д.В.К. с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер
на 70 лв., считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане, както месечна
издръжка в същия размер от 70 лв. за минало време, считано от 01.12.2008г. до
завеждане на иска, възлизаща в общ размер на 840 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 840 лв., считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
В
съдебно заседание ищцата Л. чрез пълномощника си адв.О.заявява от
претендираната сума от 840 лв., представляваща издръжка за минало време, да се
приспадне сумата от 128 лв., за която признава, че е заплатена от ответника
К., както следва - 40 лв. за закупуване на лекарства през зимния сезон на 2009г.,
30 лв. след завръщането му от РГърция през 2009г., 40 лв. по време на есенния
панаир в гр.Свиленград и 18 лв., представляващи стойността на предоставените 3
чувала дърва за огрев.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор по исковете от
ответника К., в който излага твърдения, че осигурявал средства за издръжка на
детето. Сочи, че понастоящем бил безработен, като не се занимавал със
строителна дейност. Не оспорва, че е баща на детето, както и че след раздялата
им то живее при майка си. Твърди, че искът за издръжка за минало време се
явявал неоснователен предвид предоставянето на парични средства и дърва за
огрев. Изтъква още, че е съгласен да изплаща месечна издръжка в размер на 60
лв., който размер се явявал съответен на възможностите му и нуждите на детето. В
съдебно заседание сочи, че действително издръжка за бъдеще време от 70 лв. е
подходяща за задоволяване нуждите на детето. Не изразява становище по иска за
издръжка за минало време.
След преценка, поотделно и в съвкупност на
събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от Удостоверение за раждане №0106389/08.12.2005г. на Община ******, малолетната
Д.В.К., с ЕГН:**********, е родена на ***г. от майка И.А.Л. и баща В.Г.К., за
което е съставен Акт за раждане №311/08.12.2005г.
Детето Д.К. посещава детска градина,
което се установява от представените по делото приходни квитанции №№6007376/14.05.2009г.,
6010195/28.07.2009г., 6011415/17.09.09г., 6012136/20.10.09г.,
6013088/08.12.09г., издадени от ОДЗ „******” при Община Свиленград, за сумите
от 10 лв., 18,48 лв., 10 лв., 15,95лв., 09.10 лв. Представена е и фактура №**********/29.04.09г. на МБАЛ – Свиленград
ЕООД на стойност 14 лв., както и рецепта на д-р Д.за малолетната Д.К. от
02.09.09г.
Детето
Д. живее при майка си И.Л., която полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието й.
Депозирана
е и Декларация от ответника К. от 21.01.2010г., в която декларира, че доходите
му за 2009г. се равнявали на 1700 лв. – възнгараждения от граждански договор,
като декларира, че не е получил други доходи и средства и че не притежава
недвижими имоти и МПС.
Съгласно представеното Удостоверение изх. №94ИИ-0005/03.02.2009г.,
издадено от Д „СП”-Свиленград, ищцата И.Л. ***2.2008г. е получила детски
надбавки в общ размер на 168 лв., а за периода м.01.2009г. – м.12.2009г. сумата
от общо 245 лв.
Ищцата
Л. не оспорва обстоятелството, че за изминалия период от време, за който се
претендира издръжка от 01.12.2008г. до завеждане на иска, ответникът К. е
заплатил общо 110 лв., от които 40 лв. за закупуване на лекарства през зимния
сезон на 2009г., 30 лв. след завръщането му от РГърция през 2009г. и 40 лв. по
време на есенния панаир в гр.Свиленград, както и че е предоставил 3 чувала
дърва за огрев през зимата на стойност от 18 лв. (по 6 лв. чувала), или всичко
общо 128 лв.
Представен е социален доклад по делото от Д „СП”-Свиленград, в който е
посочено, че майката и детето живеят в апартамент, собственост на бабата на
детето по м.л., който бил функционално обзаведен. Излага се становище за
необходимостта от заплащане на месечна издръжка за детето от страна на бащата
предвид затрудненото материално положение на майката и с оглед обстоятелството,
че е безработна.
Ангажирани са и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката М.И.А., от показанията на която се установява, че
страните по делото живеели на съпружески начала, но от м.Ноември 2008г. били
разделени. Твърди още, че на няколко пъти ответникът предоставил средства за
издръжка около 110 лв., както следва – веднъж изпратил 30 лв. по автобуса, 40
лв. за лекарства, 40 лв. по време на панаира, както и 3 чувала дърва за огрев
на стойност по 6 лв. всеки. Сочи, че детето често боледувало, както и че имало
алергия. Св.А. твърди, че през 2009г. известно време ответникът работил в
РГърция, а след това като строител на частно лице, но не излага конкретни данни
за това получавал ли е някакво заплащане и в какъв размер.
Разпитан
като свидетел е и Д.Т.А., който сочи, че не му е известно дали понастоящем
ответникът дава средства за издръжка за детето Д., но сочи, че заедно с него
носили дърва за огрев на ищцата. Твърди, че сега отвтеникът К. работил в склад
за безалкохолни в гр.******, но не знаел размера на заплатата му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.142, ал.2 от СК и
чл.149 от СК съдът намира за доказани по основание и размер съответно искът по
чл.142, ал.2 СК за сумата от 70 лв. и искът по чл.149 СК съответно за сумата до
548 лв., като за разликата над 548 лв. до пълния предявен размер от 840 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
чл.142, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно възможностите си и
материалното си състояние да осигурява условия за живот, необходими за
развитието на непълнолетните си деца, като съгласно ал.2 на същата разпоредба
те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Като критерии за определяне на дължимата издръжка в
чл.142, ал.1 СК са посочени нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което следва да я осигурява. Изхождайки от тези
разпоредби следва да се приеме, че ответникът В.К., като баща на малолетната Д.К.,
дължи издръжка на същата, който се явява лице, имащо право на издръжка съгласно
чл.143 СК и за чието балгополучие ответникът отговаря като неин баща. За да й
осигури условия за живот, ответникът А. следва да заплаща подходяща месечна
издръжка, която да е достатъчна за нормалното съществуване на детето и за
неговото развитие, като същевременно с това следва размерът й да е съобразен с
възможностите и материалното състояние на ответника, от една страна, и с
нуждите на издържания от друга.
Съдът
при определяне размера на необходимата издръжка отчете обстоятелството, че
малолетната Д. К., към настоящия момент посещава детска градина, за което се
заплащат и съответните месечни такси в размер между 9 и 18 лв. Тези данни се
установиха от доказателствата по делото - приходни квитанции №№6007376/14.05.2009г.,
6010195/28.07.2009г., 6011415/17.09.09г., 6012136/20.10.09г.,
6013088/08.12.09г., издадени от ОДЗ „******” при Община Свиленград и показанията
на св.А., които се кредитират от съда с доверие, като непротиворечащи помежду
си и с останалия доказателствен материал по делото. Като всяко малко дете Д.
често се разболява от простудни заболявания, за лечението на които също са
необходими средства, което се потвърди от представените фактура №**********/29.04.09г. на МБАЛ – Свиленград
ЕООД на стойност 14 лв., както и рецепта на д-р Д.за малолетната Д.К. от
02.09.09г. Несъмнено е и обстоятелството, че разходи се правят и във връзка с
храна, облекло, обувки за детето, закупуване
на подходящи за възрастта й играчки и книжки и пр., които разходи не
могат да се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот, както и
предвид средствата нужни за подпомагане развитието на детето.
При
тези факти по делото несъмнен е изводът на съда за необходимостта от заплащане
на издръжка, необходима за покриване нуждите на детето, свързани със
задоволяване на основните ежедневни потребности като вода, храна, ел.енергия,
облекло, лекарства, детски играчки и пр. Несъмнено разходи са налице в тази
насока, което се установи и от показанията на св.А., която потвърди, че детето
често боледува, както и че посещава детска градина.
От
друга страна следва да се отчетат и възможностите и материалното състояние на
ответника В.К. при определяне на подходящия размер на издръжката съгласно
чл.142, ал.1 СК. Надлежните доказателства, ангажирани от ответника в тази
насока са декларация от 21.01.2010г., в която декларира, че доходите му за
2009г. се равняват единствено на сумата от 1700 лв. - възнаграждения от
граждански договор или средномесечно по 141,60 лв. Св.А. в тази насока твърди,
че ответникът К. понастоящем работи в склад за безалкохолни, но сочи, че не е
запознат с размера на месечното му възнаграждение. При тези данни съдът приема,
че към момента ответникът все пак получава доходи от полаган от него труд като
работещ в склад за безалкохолни, макар и незначителни предвид представената
декларация от 21.01.2010г., удостоверяваща доходите му за 2009г. Установи се по
делото, че сега ответникът К. ***, но не се събраха категорични доказателства
относно размера на получаваните от него възнаграждения, но независимо от това
съдът счита, че ответникът К. като човек в трудоспособна възраст, в добро
здравословно състояние, има възможност да получава доходи поне в размер на
минималната работна заплата за страната, която за 2010г. е в размер на 240 лв. В
такъв размер най – малко следва да е и размерът на получаваната от него заплата
в момента. Именно затова на тази база
следва да бъдат взети предвид неговите възможности за осигуряване на издръжка
на малолетната Д.. Същевременно с това ответникът не дължи и не издържа други
лица, имащи право на издръжка, като не се ангажираха доказателства в обратна
насока. Следва също така да се отчете и обстоятелството, че ищцата Л., като
майка на малолетната Д., не разполага с финансови средства за осигуряване на
издръжката на детето изцяло с нейно участие, а следва да бъде подпомагана и от
бащата. Видно от Удостоверение изх. №94ИИ-0005/03.02.2009г., издадено от Д
„СП”-Свиленград, ищцата И.Л. ***2.2008г. е получила детски надбавки в общ
размер на 168 лв., а за периода м.01.2009г. – м.12.2009г. сумата от общо 245
лв., като няма доказателства за други доходи или средства получавани от ищцата.
Що се
касае до размера на месечната издръжка, съдът намира за подходяща издръжката в
размер на 100 лв. на месец, от които 70 лв. следва да се поемат от бащата и 30
лв. от майката, която овен това полага и нематериални грижи за детето, свързани
с непосредственото й отглеждане и възпитание. Тази издръжка съдът счита за
подходяща за задоволяване потребностите на детето и адекватна на възможностите
на ответника, още повече че самият той в отговора си признава този иск за
сумата до 60 лв., а в съдебно заседание заявява, че намира за подходяща
издръжката от 70 лв. на месец. Събраха се доказателства чрез разпит на св.А.,
че в момента ответникът К. работи в склад за безалкохолни в гр.******, поради
което съдът, съдът счита, че той ще може да заплаща издръжката в претендирания
размер от 70 лв. месечно, считано от предявяването на иска. Няма данни за
получаваните от него възнаграждения понастоящем, но съдът счита, че същият
реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата за
2010г. – 240 лв., поради което и предвид направеното признание искът следва да
се уважи в пълния му размер. Следва да се присъди и законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.
По
отношение на иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време в
размер на 70 лв. месечно или общо 840 лв., считано от 01.12.2008г. до завеждане
на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска
до окончателното плащане, съдът намира, че следва същият да бъде уважен за
сумата до 548, а за разликата до 840 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. Настоящият състав намира, че не са налице пречки за присъждане
на издръжка за минало време – за периода от 01.12.2008г. до завеждане на иска
на 09.11.2009г., тъй като малолетното дете Д., има право на издръжка за минало
време – най много за една година назад. Периодът , за който се търси издръжка
попада в рамките на допустимия съгласно чл.149 СК. Съдът обаче намира за
подходяща месечна издръжка в размер на общо 90 лв., от които 60 лв. следва да
се заплатят от ответника К.. До този извод съдът достигна по следните
съображения: Съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на минималната издръжка за едно
дете е равен на ¼ от минималната работна заплата за страната.
Следователно размерът на издръжката не може да бъде по-малко от 60 лв.,
представляващи ¼ от минималната за страната работна заплата от 240 лв.
за 2009г. Съдът намира, че следва да се
присъди минималния размер на месечната издръжка предвид обстоятелството, че за 2009г.
ответникът К. е получил сравнително ниски по размер доходи – 1700 лв. годишно, или
средномесечно по 141,60 лв., т.е. дори по малко и от минималната работна
заплата за 2009г. (240 лв.) съгласно представената декларацията от 21.01.2010г.
От друга страна не се събраха категорични доказателства, установяващи
евентуално полученото от него възнаграждение, включително неговия размер, от
пребиваването му в РГърция или от евентуална строителна дейност, с която се е
занимавал впоследствие, което би могло да обуслови присъждане на по-голяма по
размер издръжка. Същевременно с това и самото дете е било на по ниска възраст,
което предполага и по малки разходи за задоволяване на неговите потребности.
При това положение за периода от 01.12.2008. до предявяване на иска на
09.11.2009г. общо дължимият размер на издръжката се равнява на 676 лв., или по
60 лв. месечно. Следва обаче да се вземе предвид и изявлението
на ищцата Л. чрез пълномощника й адв.О.за приспадане на сумата от 128 лв., за
която признава, че е заплатена от ответника К., както следва - 40 лв. за
закупуване на лекарства през зимния сезон на 2009г., 30 лв. след завръщането му
от РГърция през 2009г., 40 лв. по време на есенния панаир в гр.Свиленград и 18
лв., представляващи стойността на предоставените 3 чувала дърва за огрев. Така, приспадайки сумата от 128 лв. от общо
дължимата сума от 676 лв. за периода от 01.12.2008г. до предявяване на иска,
следва ответникът К. да бъде осъден да
заплати общо издръжка за минало време в размер на 548 лв. Следва да се присъди и законната
лихва върху сумата от 548 лв., считано от предявяване на иска 09.11.2009г. до
окончателното плащане на вземането.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по
делото следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 68 лв. за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът К. следва да бъде осъден да заплати и
дължимата държавна такса по настоящото производство в размер на общо 100,40 лв.,
от които 50,40 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 50 лв. по иска по чл.149 СК
съгласно чл.7, т.2 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН:********** ***, на
основание чл.143, ал.2 СК да заплаща на И.А.Л.,
с ЕГН:********** ***, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете Д.В.К. с ЕГН:**********, родена на ***г., издръжка в размер на 70,00 лв. месечно, считано от предявяване на
иска на09.11.2009г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН:********** ***, на
основание чл.149 СК да заплати на И.А.Л.,
с ЕГН:********** ***, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете Д.В.К. с ЕГН:**********, родена на ***г., издръжка в размер на общо 548,00 лв. (по 60 лв. месечно) за минало време, считано от 01.12.2008г.
до предявяване на иска на 09.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска на 09.11.2009г. до окончателното плащане, като иска за
разликата над 548,00 лв. до пълния предявен размер от 840 лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН:********** ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на И.А.Л.,
с ЕГН:********** ***, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете Д.В.К. с ЕГН:**********, направените по делото разноски в
размер на 68,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН:********** ***, на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по
сметка ***-Свиленград държавна такса по настоящото производство в размер на общо
100,40 лв., от които 50,40 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 50,00 лв. по иска
по чл.149 СК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен
срок от датата на обявяването му - 16.03.2010г.
СЪДИЯ: