РЕШЕНИЕ
№ 574
Монтана, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА |
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20247140700122 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с във връзка с чл. 118, ал.1 и ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба,вх.№2103-11-4/ 27.02.2024г.по описа на ТП на НОИ-Монтана,и допълнение към жалба, вх.№2103-11-4/29.02.2024г. от А.К.Ч., ЕГН * чрез адв. Р.П.П. – САК, със служебен адрес: ***, партер, срещу Решение № 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Монтана гл. инспектор П*** Ц*** И*** – Х*** .
В жалбата се развиват съображения, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради липса на съответни мотиви. Счита, че неправилно с решението се потвърждават задължителните предписания, тъй като същите са издадени на лицето А.Ч., спрямо което Констативен протокол № КП-5-11-01331940/31.03.2023 г. и съдебно решение № 592/03.10.2023 година на Административен съд - Монтана нямат обвързваща сила, тъй като в КП е посочено, че същият е издаден след извършена проверка на ДОО на „Булитрейд“ ООД, ЕИК * като осигурител на А.К.Ч., а не на А.Ч. като самоосигурявашо се лице. Сочи, че от документацията се установява, че А.К.Ч. е самоосигуряващо се лице, като съдружник и управител в дружеството. Твърди, че административният орган е действал в нарушение на принципа на законност, уреден в чл. 4 от АПК, като с действията си е злоупотребил с властническите си правомощия и е издал административен акт, с който е навредил на правата и законните интереси на независимо от проведената проверка лице – г-н Ч. в лично качество. Счита, че неправилно задължителните предписания са издадени с адресат господин Ч., тъй като, следва да се има предвид, че всички данни във връзка с осигуряваното в дружеството и конкретно за осигуряването на А.Ч. са подавани до НАП и НОИ само и единствено чрез дружеството. Неправилно е прието, че стопанската дейност на търговското дружество и трудовата дейност на г-н Ч. са неизменно свързани и могат да бъдат отъждествени. Излага, че личната трудова дейност не трябва да се отъждествява единствено и само със стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата. Контролният орган базира заключението си, че дружеството не било извършвало дейност, съответно А.Ч. не бил упражнявал трудова дейност за периода от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г., единствено въз основа на подадена от А.Ч. декларация, която подава като управител на дружеството. Твърди, че тази декларация не носи доказателствена стойност, тъй като не е предвидена в закон, указ или постановление на Министерски съвет. Въпреки, че дружеството не е генерирало доходи през процесния период, А.Ч. не е спирал да търси начини за осъществяване на дейността на дружеството. Сочи, че съгласно приложените документи, дружеството е подало в законен срок годишен финансов отчет, от който е видно, че е извършвало дейност през 2022 г. Подадена е и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Следователно твърди, че решението на Директора на ТД на НОИ - Монтана, че през 2022 г. дружеството не е осъществявало дейност, тъй като през 22.06.2021 г. е подало декларация за липса на дейност за 2020 г., е неправилно, немотивирано, преждевременно и почива единствено на предположения. Развива съображения, че не е спорно, че А.Ч. е внасял редовно осигурителните си вноски за периода от 11.01.2018 г. до настоящия момент, с изключение на периода от 01.04.2022 г. до 06.06.2022 г,. когато е заявил временно прекратяване на дейността, както е записано и в констативния протокол. Твърди, че проверката е извършена извън установените срокове и се явява извършена от некомпетентен за това орган, действащ извън времевите предели на властта си. Счита, че при издаване на обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, административните органи не са изследвали всички факти и доводи от значение за случая. При извършването на проверката, на лицето А. Ч*** по никакъв начин не е дадена възможност да даде становище, да даде обяснения или да предостави каквито и да било документи в своя защита във връзка с проведената проверка. В този смисъл твърди, че е нарушен принципът на служебно начало, установен в чл. 9 от АПК, „Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.“. Сочи още, че е извършено нарушение и на основния принцип на равенство, установен в чл. 8 от АПК, тъй като на А.Ч., като заинтересована страна от изхода на производството, не е дадена процесуална възможност да участва в него и да защити своите права и законни интереси при издаване на Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г. Моли за отмяна на оспореното решение.Претендира разноски в производството.
В допълнението към жалбата , се излагат доводи, че периода от 15.03.2019 г. до 20.06.2022 г. жалбополателят А.Ч. е бил назначен на трудов договор към дружество „КОФЛЕКС ФРИГО“ ЕООД ,като търговски представител ,и е упражнявал реална трудова дейност и за това дружество, като е бил осигурено лице за всички осигурителни рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, за което са подавани съответните данни в НАП и НОИ. Твърди, че на това основание се доказва, че А.Ч. е осигурено лице, поради което не следва да заличава подадените данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12 и осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ за процесните периоди. Въпреки, че тази информация е била достъпна и видима за проверяващите органи, тя не е обсъдена и не е била взета предвид, което доказва, че при издаването на задължителните предписания и при потвърждаването им с решението е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. П., която поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, като незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалноправните разпоредби и в противоречие и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства се доказа, че чрез активни действия и работа на собственика на „Булитрейд“ООД, дружеството е извършвало търговска дейност, с цел сключване на договори и генериране на приходи и печалба. Претендира съдебни разноски, за които представя списък.
От ответника -Директорът на ТП на НОИ – Монтана, чрез надлежно упълномощен ст. юрк. Е*** Л*** , е представено писмено становище, с което моли съда да потвърди Решение № 2153-11-6/07.02.2024 г., като правилно и законосъобразно постановено, и отхвърли жалба вх. № 2103-11- 4/27.02.2024 г., както и допълнение към жалба вх. № 2103-11-4/2 от 29.02.2024 г. от А.К.Ч., чрез адв. Р.П., като неоснователна и недоказана. Развива съображения, аналогични на изложените от АО в оспореното решение. Допълва по отношение доводите на господин Ч. в Допълнение към жалбата с вх. * № 2103-11-4/2 от 29.02.2024 г., че в периода от 15.03.2019 г. до 20.06.2022 г. е бил назначен на трудов договор към дружество „Кофлекс Фриго“ и е бил осигурено лице за същия период по чл, 4, ал. 1, т. 1 от КСО, то доводите нямат отношение към настоящия правен спор, който касае качеството му на самоосигуряващо се лице в „Булиттрейд“ ЕООД и специално по отношение неоснователно подаваните данни за осигуряване на А.К.Ч. в качеството му на собственик на дружеството. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Констативен Протокол № КП-5-11-01331940/31.03.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ-Монтана, на дружество „Булитрейд“ ООД с ЕИК * е извършена проверка с оглед правилното определяне на периодите на упражняване на дейност до 18.01.2023г. и за ползване на осигурителни права от самоосигуряващото се лице А.К.Ч. с ЕГН * като собственик и управител на дружеството през периодите на упражняване на търговска/стопанска дейност. В КП подробно са описани извършените действия и установените при проверката констатации, базирани на получени данни от информационната система на НОИ, получени данни от НАП и представени, от А.К.Ч., в качеството си на управляващ дружество „БУЛИТТРЕЙД" ЕООД, декларации.
Със Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886 от 20.12.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, А.К.Ч.,*** е задължен 1.) да заличи подадени данни за него по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12, за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. и 2.) да подаде редовни данни на осн. чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12 и вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ за м. 12.2022 г., като в т. 14 – Възникване на осигуряването от 26.12.2022 г. Задължителните предписания са получени на 22.12.2023 г. и са обжалвани по административен ред, по което е постановено оспореното решение.
С Решение № 2153-11-6 от 07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана жалбата против дадените задължителни предписания е приета за неоснователна. АО приема, че А.К.Ч., по данни от информационната система на НОИ, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, като съгласно декларирани от него данни упражнява трудова дейност като собственик на „Булиттрейд“ ЕООД, ЕИК * , считано от 11.01.2018 г., за която дейност от тази дата подлежи на осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Декларацията е подадена по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НСЛБГРЧМЛ), като по ал. 3 на чл. 1, г-н Ч. е определил, че считано от същата дата, вида на осигуряването му ще е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. В последствие с подадени декларации по реда на НСЛБГРЧМЛ лицето е прекъснало дейност, считано от 01.04.2022 г., като от 06.06.2022 г. А.К.Ч. е декларирал възобновяване на дейността си като самоосигуряващо се лице - собственик на „Булиттрейд" ЕООД.
На 19.01.2023 г. в Търговски регистър е вписана промяна във вида и името на търговското дружество, а именно от „Булиттрейд“ ЕООД в „Булитрейд“ ООД, приет е съдружник, като същото се управлява и представлява от А.К.Ч.. Административният орган е приел за неоснователно твърдението, че задължителните предписания са издадени в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно спрямо лице, за което не е извършена проверка. Счита, че няма спор по това, че А.К.Ч. не извършва дейност по договор за управление и контрол в „Булиттрейд“ ЕООД, за която трудова дейност да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал, 1, т. 7 от КСО. Безспорно е изяснено, че лицето извършва трудова дейност, като едноличен собственик на търговското дружество, за което е придобил качеството на самоосигуряващо се лице съгласно чл. 1, ал. 1 от НСЛБГРЧМЛ и за която дейност подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. АО в решението си приема, че приложените разпечатки от провеждана кореспонденция (преобладаващо на чужд език) е с електронен адрес „************@*****.***“, което по никакъв начин не индивидуализира А.К.Ч. и предприемани действия по отношение търговска дейност от „Булиттрейд“ ЕООД. Представените за 2020 г. разпечатки не кореспондират с декларираното от едноличния собственик на 22.06.2021 г., че дружеството не е осъществявало дейност през 2020 г. Представените годишни финансови отчети и годишна данъчна декларация само определят реална все пак извършвана дейност от дружеството в края на 2022 г. което не неотносимо към спора. При извършена справка към датата на настоящото решение в Търговски регистър в раздел „Обявени актове“ няма налични данни за 2022 г. но отношение дейността на „Булитрейд“ ООД. Административният орган е издал обжалваният административен акт във връзка с извършена проверка на „Булитрейд“ ООД, завършила с констативен протокол № КП-5-11- 01331940 от 31.03.2023г. С проверката са изяснени и са разгледани в цялост факти и обстоятелства касаеща извършваната търговска/стопанска дейност на търговското дружество относима към трудова дейност от А.К.Ч. - самоосигурявашо се лице като едноличен собственик на дружеството, както следва:
Съгласно данни от Търговски регистър с декларация от 22.06.2021 г. по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството А.К.Ч. по отношение дейността на „Булитрейд“ ООД е декларирал в качеството си на представляващ дружеството, а именно „Представляваното от мен предприятие не е осъществявало дейност по смисъла на § 1 , т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния период - 2020 г.“. Посочил е ,че лицето е ползвало 33 работни дни за временна неработоспособност през 2020г.,за което е получило дължимото парично обезщетение от НОИ,а през 2022г.-85 работни дни с изплатено обезщетение.Посоченото в жалбата, че лицето за периода на заявената дейност по реда на НСЛБГРЧМЛ е внасял дължимите за негова сметка осигурителни вноски е ирилевантно към установената фактическа обстановка, а именно неизвършването на дейност от „Булиттрейд“ ЕООД през 2020 - 2022 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С посочената правна норма законодателя обвързва като първо условие за задължението за осигуряване извършването на трудова дейност от лицата. Цитираните в жалбата срокове в Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт имат инструктивен характер, като евентуално тяхното неспазване не е свързано с никакви правни санкции. Същото касае извършването на проверки и ревизии по спазване на осигурителното законодателство. Неспазването им не се явява преклузия на правото на обжалване на издадения след извършената проверка индивидуален административен акт, а именно задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886 от 20.12.2023 г. Правото на защита не е отнето и е упражнено именно с настоящата жалба подадена от лицето.
В така изложеното и разгледано в цялост решение ,административния орган е приел, че трудовата дейност и основанието за осигуряването на г-н Ч. в качеството му на собственик на „Булиттрейд“ ЕООД следва да е считано от 26.12.2022 г., денят следващ края на установената временна неработоспособност, а не данните, които лицето е декларирало по реда на НСЛБГРЧМЛ и за които периоди е внесъл осигурителни вноски. Именно след така декларираните дати от А.К.Ч. за упражнявана от него трудова дейност, водеща и до осигуряване от негова страна в „Булиттрейд“ ЕООД е последвала продължителна временна неработоспособност и ползване на осигурителни права през процесния период.
По делото е препредставена и приета административната преписка на ТП на НОИ – Монтана относно извършената проверка на „Булитрейд“ ООД, завършила с Констативен Протокол № КП-5-01331940/31.03.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ, въз основа на която са издадени спорните Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г.Видно и от приложената заповед №ЗР-5-11-01317208/06.03.2023г. , ръководителя на ТП на НОИ-Монтана, е възложил проверката по разходите на ДОО на дружеството „Булитрейд“ООД.
В съдебно заседание по искане на жалбоподателя бяха изслушани двама свидетели, както и самия жалбоподател,на основание чл.176 ГПК вр. с чл.14 АПК.Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя досежно стопанската дейност на дружеството ,затрудненията ,които е имало през 2020г./периода на пандемията/,периода, в който е преустановена дейността и впоследствие възобновена и др.
Видно от доказателствата по делото оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана е връчено на жалбоподателя на 14.02.2024 г. /л. 12/, а жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Монтана с вх. № 2103-11-4/27.02.2024 г.по описа на ТП на НОИ-Монтана, т.е. в законоустановения четиринадесетдневен срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от страна легитимирана да го оспори и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ – Монтана, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146,т.1-5 от АПК провери служебно действителността и законосъобразността му на всички, посочени в този текст, основания.
В случая оспореното решение е издадено от компетентен орган. С разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се регламентира, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Безспорно е между страните е, че А.К.Ч. за процесния период 2020 - 2022 г. е бил едноличен собственик на дружество „Булиттрейд” ЕООД, с което дружество няма сключен договор за управление.
Спорно между страните, от една страна, е дали за А.К.Ч., в качеството си на самоосигуряващо се лице е налице законово задължение да изпълни дадените задължителни предписания след като същите са издадени след извършена проверка от контролните органи на НОИ на юридическото лице „Булитрейд” ООД, преобразувано от „Булиттрейд” ЕООД през 2023 г., където той в периода е едноличен собственик и управител и в тази връзка да бъде адресат на издадения акт, както и дали са налице фактически обстоятелства, обосноваващи задължението вменено с тези предписания, а именно да бъдат заличени подадените данни за периода 01.01.2020 – 31.03.2022 г. и 06.06.2022 – 31.12.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на оспорващия, че задължителните предписания не следва да бъдат дадени на физическото лице, а на търговското дружество, тъй като за периода, за който се иска да бъдат заличени данните за него, същият има качеството на самоосигуряващо се лице и основанието му за осигуряване за фондовете на ДОО възниква именно въз основа на упражнявана от него трудова дейност в търговското дружество „Булиттрейд” ЕООД, като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за него с код за вид осигурен 12 следва да се подават с ЕИК * търговското дружество, следователно и заличавание и корекции на подадени деклрации обр. 1 следва да се правят от името на търговското дружество.
„Самоосигуряващи се лица“ по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са лицата, упражняващи трудова дейност като едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Това означава, че за времето, през което упражняват трудова дейност, задължително внасят осигурителни вноски във фонд „Пенсии”. Под израза „трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице“ следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Упражняването на коя да е от посочените дейности поражда задължение за лицата да се осигуряват като самоосигуряващи се лица.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че А.К.Ч. е вписан в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала и управител на „Булиттрейд“ ЕООД.
При извършената проверка във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени суми от фондовете на ДОО за А.К.Ч. е установено, че същият е „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на КСО, като съгласно декларирани от него данни упражнява трудова дейност като собственик на „Булиттрейд“ ЕООД, ЕИК* *********, считано от 11.01.2018 г., за която дейност от тази дата подлежи на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицето извършва трудова дейност, като едноличен собственик на търговското дружество, за което е придобил качеството на самоосигуряващо се лице съгласно чл. 1, ал. 1 от НСЛБГРЧМЛ и за която дейност подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица урежда реда за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларации образец № 1 за А.К.Ч.. Същите съгласно посочения нормативен акт се представят с протокол приложение № 9 към чл. 8, ал. 7, а именно - Декларациите по ал. 1, т. 1 - 4 на хартиен или електронен носител се подават с протокол съгласно приложение № 9, подписан от задълженото лице по тази наредба или негов представител, а за самоосигуряващите се лица - подписан от лицето. Когато се подава електронен носител, върху него се означава ЕИК * БУЛСТАТ* ЕИК * ЗТРРЮЛНЦ. Достоверността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с подписа върху протокола.
Не се спори по това, че търговско дружество, неговия едноличен собственик и управител на същото са различни правни субекти. По реда на чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. В тази връзка законодателят в разпоредбата на ал. 2 на чл. 5 от КСО определя спрямо самоосигуряващите се лице и по-конкретно дьлжимостта и внасянето на осигурителна вноска от тези лица, а именно, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
С посоченото по-горе, адресат на Задължителни предписания № ЗД-1-11- 01487886 от 20.12.2023 г. следва да бъде, не физическото лице, а търговското дружество „Булитрейд“ ООД, независимо, че същите касаят предприемане на следващи се действия спрямо самоосигуряващия се за периода 2020 - 2022 г. едноличен собственик на търговското дружество А.К.Ч., който към момента е управител и съдружник в същото.
С оглед на изложеното само на това самостоятелно основание задължителните предписания се явяват незаконосъобразни, тъй като проверката е по отношение на ЮЛ-„Булитрейд“ ООД ,не по отношение ФЛ- А.К.Ч., което няма законово задължение да подава декларации,в лично качество, а от там и задължение да извършва съответни корекции по тях, поради което следва да бъдат отменени от съда.
Настоящият състав намира, че не следва да разглежда наведените в жалбата доводи относно спора извършвана ли е трудова дейност от лицето, основание за осигуряване на същото за фондовете на ДОО, тъй като установената незаконосъобразност на издадените задължителни предписания, потвърдени с оспорения административен акт на Директора на ТП на НОИ – Монтана, е задължаващо основание същите да бъдат отменени.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане на жалбоподателката чрез процесуалния й представител, за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено. Претендират се разноски по списък на л.228 от делото в размер на общо 1050лв. по два договора за правна помощ и съдействие ,както и 10лв. заплатена държавна такса.При направено възражение за прекомерност на адв. в*** на процесуалния представител на жалбоподателя, от ответника, в писмено становище /на л.221/,същите следва да бъдат намалени на минимума от 500лв. по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,и следователно в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 500 лв. Държавната такса от 10лв. следва да бъде върната по банков път по сметка на жалбоподателя ,от счетоводителя на съда ,като неизползвана ,доколкото по производствата по КСО държавна такса не се дължи и не е искана от съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
| Съдия: | |