РЕШЕНИЕ
№1255/21.6.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и седми май Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5375
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Р.5“ ЕООД, представлявано от С.К.С.- ЕГН **********, против
Наказателно
постановление № 03-010403 / 19.09.2018г. на изпълняващия
длъжността Директор
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Р.5” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
С жалбата се твърди, че описаното в постановлението нарушение не е
извършено, тъй като не били установени всички признаци на наличието на трудово
правоотношение, а напротив бил представен граждански договор между страните
.Навеждат се и множеството доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с компетентността на наказващият орган и с начина на връчване
на издаденото постановление на адрес, различен от този посочен като такъв за
кореспонденция.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението, а в условията на
евентуалност-намаляване на размера на наложеното наказание.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Р. отново
пледира постановлението да бъде
отменено, като счита че е издадено от некомпетентен орган или наложената
санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението
безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
27.08.2018г. , в 10.50ч.
служители на Д „ИТ”-Варна , една
от които св. Р.П., в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“, намираща
се в гр.Варна,ул.“Русе“ № 2, където от „Р.5“ ЕООД се извършвала реконструкция и
основен ремонт. На място св. П.
установила, че по скелета извън сградата , в самата сграда и на покрива има
работници, които извършват строително-монтажни работи.Основно на външните части
на училището се поставяла изолация и се извършвали други строителни дейности.На всички работници
били раздадени декларации, които те попълнили.Един от тях бил Х.А..В своята
декларация той посочил, че работи за дружеството на обекта от 27.08.2018г. като
кофражист, че има уговорено трудово възнаграждение в размер на 495лв. месечно,
че има сключен трудов договор, уговорени почивни дни събота и неделя и че не е
получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения трудов
договор. Служителите на Д”ИТ”-Варна
насрочили и допълнителна документална проверка.При нея се установило, че между
„Р.5“ ЕООД и А. няма сключен трудов
договор.Бил представен граждански договор № 08/27.08.2018г., с който
дружеството като възложител възлагало на А. като изпълнител да изработи и
монтира 500кв.м. кофражи на училището срещу възнаграждение в размер на 530лв.
за срок от 27.08.2018г. до 14.09.2018г.Служителите на Д“ИТ“ приели обаче , че
отношенията между страните са трудово-правни и следвало между тях да има
сключен трудов договор.
Поради
това на 13.09.2018г. против „Р.5”
ЕООД бил съставен акт за установяване на
нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на
27.08.2018г. е допуснало Х.А. да изпълнява трудови функции като „
кофражист“ с определено работно
място - реконструкция и основен ремонт
на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“-Варна
, определено работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и уговорено
възнаграждение, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.При
предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били
направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения , в
които извършеното нарушение било оспорено и било посочено, че между страните
има граждански договор за изработка. В заключение било формулирано искане
издадения акт да бъде отменен.Тези възражения били разгледани и с мотивирано
становище приети за неоснователни.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 010403 / 19.09.2018г. , с което изцяло
възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.62
ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на
„ Р.5” ЕООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Р.П.- свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелката бе категорична, че лично
е възприела как работника реално е осъществявал
трудови функции на строежа и се
намирал във вътрешната част на сградата.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена, съдът заличи от списъка
за призоваване Л.Б., която бе редовно призована и не се яви по уважителни
причини и Х.А..
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представената заповед за компетентност на
издателя на наказателното постановление, която кредитира изцяло.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на
събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените
доказателства по административно-наказателната преписка , които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от надлежна страна.Съдът приема, че тя е и подадена в срок
с оглед приложените по преписката доказателства за това, че след съставяне на
акта пълномощник на дружеството с изрична молба е посочил адрес за
кореспонденция на контролните органи.Видно от приложените по преписката обратни
разписки е, че издаденото срещу „Р.5 „ ЕООД постановление не е било изпращано
за връчване на този адрес.От друга страна, съгласно служебно изисканите
доказателства , постановлението е било връчено на адреса на дружеството,
посочен в него , но на лице, за което не са били изискани доказателства, че има
представителна власт да получава документи от името на „Р.5“ ЕООД. Поради това съдът намира, че жалбата е
депозирана в срок и е приета за разглеждане , с оглед на което искането за приложението на чл.186 от НПК се
явява неоснователно.
Наказателното постановление № 03-010403 /
19.09.2018г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващия длъжността Директор на Дирекция
"Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед №
ЧР-1147/27.08.2018г.Съдът не споделя становището на процесуалният представител
на въззивната страна, че посочената заповед е издадена от некомпетентно
лице.Съгласно чл.8 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ главният секретар на агенцията е този, който осъществява
административното ръководство на инспекцията като ръководи, организира,
координира и контролира функционирането на администрацията за спазване на
нормативните актове.От своя страна разпоредбата на чл.84 от Закона за държавния
служител предвижда, че заповед за заместването , каквото имаме в случая, се
издава от органа по назначаването в случая – „Главна инспекция по труда“.
Поради това съдът намира, че процедурата по издаване на заповед за заместване е
била спазена и е било определено лице което да изпълнява служебните задължение
на Директор Д“ИТ“-Варна.С оглед на това и съдът приема, че постановлението е
издадено от компетентен орган.. То е издадено
в шестмесечния преклузивен срок , като в него
са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички минимално
изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата конкретика,
като наказанието е индивидуализирано.Депозираните след предявяване на акта
възражения са били разгледани и приети за неоснователни, с което наказващият
орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните
по делото доказателства- показанията на св.П. и
от съдържанието на приложената по преписката декларация на работника, по
безспорен начин се установява, че на 27.08.2018г. Х.А. е изпълнявал трудови
функции като кофражист при извършване на ремонтни
дейности на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“, осъществявани от „Р.5 „
„ЕООД без да е имало сключен трудов
договор между страните. От показанията на св. П. , депозирани в хода на
съдебното следствие става ясно, че
училището е било „ изтърбушено“ и са се извършвали строително-монтажни работи
от вън, отвътре и на покрива.Конкретният работник при обявяване на проверката е
излязъл от вътрешната част на обекта и сам е декларирал фактите, свързани с
присъствието му там, а именно че работи като кофражист от същата дата, че има уговорено трудово възнаграждение
и почивни дни, че има трудов договор, но не и уведомление и екземпляр от него.С
оглед на това и съдът не кредитира представения по преписката граждански
договор.Действително, в него е посочено, че е сключен на датата на проверката с
А. и че същият е следвало в периода от 27.08.2018г. до 14.09.2018г. да изработи
и монтира 500 кв. м. кофражи.В този договор обаче е посочено различно
възнаграждение от това, което работника сам е попълнил в декларацията.В
договора е вписано, че възложителя дължи възнаграждение за свършената работа в
размер на 530лв., а А. лично е вписал, че има уговорено трудово възнаграждение
в размер на 495лв.Житейски нелогично е ако едно лице подпише договор за работа,
която е установено да извършва същия ден, да посочи различен и по-малък размер
от договореното възнаграждение.В този смисъл съдът намира, че представения
граждански договор не следва да бъде кредитиран. Поради това и като съобрази,
че в посочената вече декларация са
включени основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място,
работно време, почивни дни и уговорено заплащане, съдът намира , че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между
работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.В
случая безспорно е, че от страна на „Р.5” ЕООД тези задължения не са били
изпълнени.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между Б.Филипов
и
„Р.5” ЕООД са между „ работник” и „работодател”
, като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ Р.5” ЕООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай
и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ,
доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното отстраняване , не
са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ, а и в случая няма доказателства
конкретното нарушение да е било отстранено. С оглед
обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62
ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият
орган е наложил на „ Р.5” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче
намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват
доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани нарушения
на различни законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя да е бил
санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на извършване
на настоящото нарушение.Поради това съдът намира,
че следва да
намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това
наказание е съответно на извършеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010403 / 19.09.2018г. на изпълняващия
длъжността Директор
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Р.5” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/ .
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: