№ 2285
гр. Варна, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501051 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. М. З., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ж.к.“Вл.В.“, бл.***, вх.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81,
ет.3, ап.Б, чрез адв.Д. М., против Решение №1114 от 02.04.2024г. по гр.д.№7240/2024г. по
описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх.В, представлявано заедно от всеки двама от Светослав Николаев Николов,
Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия Миткова Лозанова, действащо чрез юрисконсулт Ивета
Тенева, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3961/2023г. по
описа на РС Варна, а именно сумата от 3000лв., представляваща главница по сключен
между страните Договор за потребителски кредит №*************/28.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-
30.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сума от 1407.40лв.,
представляваща договорно възнаграждение и сумата от 377.21лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 02.06.2022г.-29.03.2023г.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съда за валидност на процесният договор за кредит. Поддържа
се, че договора за кредит не отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК, поради неспазване на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК за посочване на действителния размер на годишния
процент на разходите /ГПР/, а от там и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира по договора, чрез допълнителни услуги не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди се,
1
че неправилно при определяне на ГПР по договора за кредит не е включено предвиденото
възнаграждението по допълнителни услуги, като след добавянето му действителните ГПР и
ГЛП биха нараснали над два пъти. Поддържа се, че по този начин потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита
и едновременно с това се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че
събирането на въпросните разходи е част от дейността по управление на кредита и поради
това, следва те да са включени в ГПР. Развити са подробни съображения за правната
характеристика на годишния процент на разходите, съответно за елементите, които следва
да са включени в него. Поддържа се, че заплащането на възнаграждение по договор за
поръчителство, следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребител. В заключение се твърди, че е налице заобикаляне на
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като след добавянето на допълнителните разходи по Договора за
поръчителство, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС
№426/2014г. На следващо място се поддържа, че посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите, съответно се явява неравноправна клауза, тъй като подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. Поддържа се още, че
недобросъвестно действие на кредитора при посочване на ГПР води до последиците, които
има липсата на посочване на ГПР, а имено договор за потребителски кредит, следва да се
прогласи за недействителен на основание чл.22 от ЗПК и на връщане да подлежи само
главницата по кредита съгласно чл.23 от ЗПК. Твърди се, че в случая разпоредбата на чл.26,
ал.4 от ЗЗД, според която нищожността на отделни части не влече нищожност н целия
договор, когато тези части са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части, е неприложима. Твърди се, че нищожната клауза от договора за потребителски
кредит, касаеща определянето на ГПР, не може да се замести от повелителни норми на
закона и договорът не би бил сключен, ако в него не е включена клаузата за ГПР, тъй като
процента на разходите е въведен като изрично изискване с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ето защо
се поддържа, че нищожността па въпросната клауза обуславя недействителността на целият
договор. Сочи се многобройна относима съдебна практика, включително на СЕС и се моли
за отмяна решението и отхвърляне претенциите.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че е налице нищожност на
процесният договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ап.1, т.10 и чл.19,
ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че в процесният договор подробно, ясно и на разбираем език, са
посочени размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният процент на
2
ден, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по допълнителните услуги,
общото задължение по договора и размерът на месечните вноски, като и методиката на
формирания годишен процент на разходите. Поддържа се още, че в ОУ към договора,
изрично е посочено какви допускания се правят при изчисляването на ГПР и е направена
препратка към Приложение 1 на ЗПК, т.е. налице е препращане към законови разпоредби,
които императивно установяват формула за изчисляване на ГПР. Твърди се, че поради това
въпросната формула, съответно изчисленията по договора, по никакъв начин не могат да
противоречат на закона, добрите нрави или да се явяват неравноправни. Ето защо се
поддържа становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя за колизия на
клаузите на процесния договор с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно че е
налице недействителност на договора. На следващо място се оспорват доводите на
жалбоподателя, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително
прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП. Изложени са подробни съображения за
детайлно предоставената информация на потребителя, преди и в хода на сключване на
договора, съответно че същият е бил наясно с всички параметри, включително с дължимите
разходи за допълнителни услуги, в случай че поиска такива. Прави се анализ на
приложимата нормативна база и са развити съображения, че уговореното възнаграждение за
допълнителните услуги, не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като същите
са конкретно и индивидуално уговорени между страните по договора. На последно място се
оспорват оплакванията на жалбоподателя, че клаузите за предоставени допълнителни услуги
водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца, съответно до
нищожност поради неравноправност, като са изложени подробни аргументи. Цитира се
относима съдебна практика и се моли за потвърждаването на атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Д. М. З., против Решение
№1114 от 02.04.2024г. по гр.д.№7240/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е
уважен предявеният от “Профи Кредит България“ ЕООД, иск с правно основание чл.422 от
ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължения, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3961/2023г. по описа на РС Варна, а именно сумата
от 3000лв., представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски
кредит №*************/28.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда-30.03.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, сума от 1407.40лв., представляваща договорно възнаграждение и сумата от
377.21лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.06.2022г.-
29.03.2023г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1051/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 10.07.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4