Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… /28.09.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на седемнадесети май през две хиляди и осеммнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8963 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по ИМ на Й.Н.Н., с която предявява иск срещу
„З.Л.И.“ АД, с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.с чл.86 ЗЗД за сумата от 80 000 лева, частично
предявен от 150 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 02.06.2013г., на бул. „Сливница” в гр.София,
изразяващ се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.06.2013г. до окончателното й изплащане. Към датата
на произшествието управляваният от делинквента автомобил е застрахован по
имуществената застраховка „ГО” при ответното дружество. Претендира разноски
Ответникът “З.Л.И.“
АД,в писмения отговор не оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва иска по размер.
Оспорва настъпването на вредите, техния размер, както и причинно-следствената
връзка. Твърди съпричиняване, тъй като ищецът при пресичането на пътното платно
е извършил същото извън обозначената пешеходна пътека, притичвайки и по тъмно,
както и че е употребил алкохол. Претендира разноски.
Третото лице помагач
чрез адв.Й. оспорва иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства от фактическа и
правна страна приема за установено:
Не е спорно по делото, че “З.Л.И.“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. “Хюндай”, с рег.№ *******
От събраните доказателства (констативния протокол за посетено на място
ПТП и приетата и неоспорена автотехническа експертиза), се установява,
че на 02.06.2013г. в гр.София,
на бул „Сливница”, в кръстовището с ул. „Димитър Петков” е настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на Ш.Р.Б., управляващ лек автомобил „Хюндай”, с рег.№ *******
Лекият автомобил е блъснал пресичащият платното пешеходец.
В своето заключение
в.л. Т. е посочило, че
виновният водач се е движел със скорост 60 км/ч. и същият е блъснал пешеходеца
по широчина на платното за движение на бул. „Сливница”, което е на около 9
метра вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина
на платното за движение, е на около 8 метра преди линията на ориентира по
посока движението на автомобила. Ударът е настъпил във втората пътна лента от
дясно наляво за посоката на процесния автомобил и върху обособената пешеходна
пътека, в тъмната част на денонощието с добра видимост като водачът на л.а. в
момента на удара не е предприел спиране при наличието на пешеходеца на
платното.Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба и с обозначена
пешеходна пътека. Вещото лице е приело, че преди предприемане на пресичането на
платното за движение на бул. „Сливница”, пострадалият пешеходец е имал
възможност да забележи приближаващият го от дясната му страна автомобил и в
случай на непредприемане пресичане на
платното за движение, е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Водачът на л.а. с определената скорост на движение съгласно заключението на в.л. е могъл да
предотврати удара, ако е задействал
аварийно спирачната уредба.
От заключението на
в.л. д-р Г. по назначената СМЕ се установява, че в резултат на
ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: охлузване на челото; кръвонасядане на клепачите на
двете очи, преминаващи към слепоочията и скулите; кръвоизливи под очните
лигавици на двете очи, по-изразено за лявото; охлузване с кръвонасядане по
гърба на носа; счупване на носните кости; кръвонасядане с разкъсване на
лигавицата на горната устна на нивото на втори горен десен зъб; счупване на
горната челюст по типа на Ле Фор II; счупване на алвеоларния израстък на долната челюст
във фронталната му част; счупване на коронката
на втори горен ляв зъб; избиване на първи
горен ляв зъб; кръвонасядане на лигавицата на долната
устна на нивото на втори трите долни десни зъби с разкъсно-контузна рана;
охлузване на десния лакът; охлузвания на лявата подбедрица; охлузване с кръвонасядане
на лявото коляно; охлузване на десния външен глезен; охлузване на дясното
стъпало. От удара в областта на главата е причинено и мозъчно сътресение.,
констатирано от неврохирург, но без отразени данни за коматозно състояние. Във връзка с оперативното
лечение на счупената горна и долна челюст
периодът на възстановяването е бил тежък в продължение на около 1 месец.
като затрудненото дъвчене и говор за
били около 2 месеца. След направения
преглед в.л. д-р Г. е установил, че и към настоящия момент ищецът продължава да
бъде със затруднено дишане в резултат на неправилно зарастване на носната
кухина, както и болки при отхапване на твърда храна.
Видно от
медицинските документи по делото и описани в СМЕ ищецът е провел епизодични стоматологични
прегледи и лечения за периода м.ІІ –
м.VІІ.2014 г. за които в.л. в с.з. посочи, че поради финансови причини ищецът
не е провел препоръчаното стоматологично лечение за саниране на устната кухина
и ортопедично възстановяване на зъбните функции на избития първи горен ляв зъб
и счупената до венеца корона на втори горен ляв зъб с металокерамични
конструкции.
От
показанията на св.Н. брат на ищеца преценени по реда на чл. 172 ГПК се
установява в болницата, ищецът е бил в тежко състояние, със строшено лице, нос,
челюсти и зъби. След инцидента е трябвало да приема храна само в течен вид.
Емоционалното състояние на ищеца след инцидента се е влошило рязко, годеницата
му се разделила с него, бил е уволнен от работа, тъй като след инцидента е
загубил възможността да различава нюансите на отделните цветове, необходимо за работата
му като колорист, при боядисване на автомобилите, каквато работа изпълнявал.
По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че
в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Съдът установи, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Хюндай”, с рег.№ *******
Не е спорно между
страните, че виновният за произшествието водач е застраховано при ответника
лице. По делото е установено също, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахованото при ответника лице за ищеца настъпват травматични
увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието.
След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а
вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 КЗ
(отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Относно размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени
с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; продължителността на лечебния и
възстановителен период, последиците от травмата, переспективите за в бъдеще и предстоящите
стоматологични лечения както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на ищеца съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 70 000 лева.
По възражението за
съпричиняване:
Според постоянната практика на ВКС за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача
на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да
определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП.
Ответникът не успя да
докаже, че ищецът бил употребил алкохол, притичвайки на тъмно и извън
пешеходната пътека пресякъл пътното платно.
Съгласно приетото в т. 6, б.
"б. " на ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, според което, правото
на пешеходеца на пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на
пресичане, е абсолютно на регулирано със светофарна уредба място при навлизане
на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба и поради това, само ако
пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба, е
налице съпричиняване на вредоносния резултат ( смърт или телесна повреда ), а случаят не е такъв.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
По изложените
съображения искът е доказан по основание до размера на сумата от 70 000 лева, ведно със
законната лихва,
считано от 02.06.2013г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
80 000 лв. частично предявен следва
да се отхвърли.
По разноските.
С оглед
изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е освободен от ДТ
и разноски по делото, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК.
Адвокат О. има право на
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 2 930 лева, от която ответникът дължи
съразмерно на уважената част от иска 2
563,75 лева.(70 000/80 000 х 2930)
Ответникът претендира направените
разноски за експертизи и СУ в размер на 405 лева и съразмерно отхвърлената част от иска на осн. чл. 78 ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени 50,63 лева (10 000/80 000 х 405).
Претендира и юриск.възнаграждение, което съгласно чл. 78
ал. 8 ГПК съдът определя на 250 лева,
които ищецът следва да му заплати или общо сумата 300.63 лева.
Ответникът следва да
заплати по см. СГС – ДТ – 2 800
лева и разноски за вещи лица 400 лева
или общо 3 200 лева, на осн.
чл. 78 ал.6 ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес
на управление *** да заплати на Й.Н.Н., ЕГН **********,*** на основание
чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 70 000 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени, вследствие на ПТП,настъпило на 02.06.2013г. ведно със законната лихва върху сумата
от 02.06.2013г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 70 000 до частичния размер 80 000 лева, претендиран
от общата сума от 150 000 лв.
ОСЪЖДА “З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. В.О. *** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 2 563,75 лева.
ОСЪЖДА “З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3 200
лева – ДТ и разноски за
производството.
ОСЪЖДА Й.Н.Н., ЕГН **********,*** да заплати на
“З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата от 300.63 лева – юриск.възнаграждение и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаването на преписа от страните.
СЪДИЯ: