Присъда по дело №3827/2020 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 130 |
| Дата: | 24 ноември 2020 г. (в сила от 11 март 2021 г.) |
| Съдия: | Мартин Рачков Баев |
| Дело: | 20202120203827 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП
срещу А. А. Е. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че на 16.08.2020г. в района на
къмпинг „***“, землище на гр.***, общ. Созопол, без надлежно разрешително съгласно
чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП, държал високо рискови наркотични вещества по смисъла на см.на чл.3, ал.
1, т. 1 и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите / ЗКНВП/,
вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно:
- таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA/Екстази) 41,60 % с общо нетно тегло 3,764 гр. на
стойност 112,92 лева (сто и дванадесет лева и 92 ст.);
- таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA/Екстази) 21,20% с общо нетно тегло 0,392 гр. на
стойност 11,76 лева (единадесет лева и 76 ст.);
- кристалообразно вещество (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 -
метилендиоксимртамфетамин (MDMA/Екстази) 81,30% с общо нетно тегло 3,597 гр. на
стойност 107,91 лева (сто и седем лева и 91 ст.);
- суха растителна маса (Коноп/Марихуана) със съдържание на
тетрахидроканабйнол 11,40% с общо нетно тегло 0,435 гр. на стойност 2,60 лева (два лева и
60 ст.) – престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият Е. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти. Заяви, че е допуснал грешка, съжалява за постъпката си и никога няма да я
повтори.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че случаят не е маловажен. Пледира за признаване на подсъдимия за
виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, които след
редукцията по чл. 58а НК да се индивидуализира на 10 месеца „Лишаване от свобода“, както
и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Лъчезар Босаков - САК, също
пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, но счита, че деянието
следва да се преквалифицира като „маловажен случай“. Акцентира върху това, че
стойността на държаното наркотично вещество не висока, подсъдимият е оказал пълно
съдействие на разследващите и изразява искрено съжаление за постъпката си. Допълва, че
подсъдимият е бил на почивка и инцидентно е държал наркотични вещества, които не е
споделял с други хора и поради това рискът за общественото здраве е бил минимален.
Цитира съдебна практика, в подкрепа на становището си, като моли съда за
преквалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а НК и прилагане на разпоредбата на чл.
1
78а НК с налагане на административно наказание „Глоба“.
Подсъдимият Е. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че моли за снизхождение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Е. с ЕГН: ********** е роден на 16.11.1988г. в гр.София. Той е
българин, български гражданин, неженен и неосъждан. Работи като проектен лидер в завод.
На 16.08.2020г. около 16:00 часа в района на къмпинг; „***“, в землището на гр.***,
общ.Созопол, служители на РУ-Созопол при ОД МВР Бургас - свидетелите Д.Я. и К.Г., във
връзка с провеждана полицейска операция, забелязали лице от мъжки пол, което лежало в
хамак. На лицето било разпоредено да се легитимира, като представи документ за
самоличност. От представения личен документ станало ясно, че това е подс. А. Е.. След
извършена проверка в системата на МВР се установило, че подс. Е. има криминалистически
регистрации по линия „Наркотици“. По тази причина полицейските служители попитали
подс. Е. дали държи у себе си забранени вещества, като му разяснили, че в случай че носи
такива у себе си следва да ги предаде в противен случай ще му бъде извършен обиск, след
което той заявил, че носи у себе си наркотични вещества - кристали и екстази и ги извадил
от малка чантичка, която била поставена на кръста му. Подс. Е. предал доброволно
намиращите се у него наркотични вещества, а именно: таблетки (MDMA/Екстази);
кристалообразно вещество (MDMA/Екстази) и суха растителна маса (Коноп/Марихуана), за
което бил съставен протокол за доброволно предаване. Подс.Е. бил задържан на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По случая било образувано досъдебно производство № 346 ЗМ - 159/2020г. по описа на РУ-
Созопол, пор. № 1713/2020г. по описа на РП-Бургас, като в хода на същото била назначена и
изготвена химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице предадените
обекти са:
- таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин
(MDMA/Екстази) 41,60 % с общо нетно тегло 3,764 гр. на стойност 112,92 лева (сто и
дванадесет лева и 92 ст.);
- таблетки (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин
(MDMA/Екстази) 21,20% с общо нетно тегло 0,392 гр. на стойност 11,76 лева (единадесет
лева и 76 ст.);
- кристалообразно вещество (MDMA/Екстази) със съдържание на 3,4 -
метилендиоксимртамфетамин (MDMA/Екстази) 81,30% с общо нетно тегло 3,597 гр. на
стойност 107,91 лева (сто и седем лева и 91 ст.);
- суха растителна маса (Коноп/Марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол
11,40% с общо нетно тегло 0,435 гр. на стойност 2,60 лева (два лева и 60 ст.) или всички
2
наркотични вещества на обща стойност от: 235,19 лв. (двеста тридесет и пет лева и
деветнадесет стотинки).
С постановление от 31.08.2020г. Е. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит се възползвал от правото си да не дава обяснения по случая.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Е. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Я. (л. 16 от на
ДП); К.Г. (л. 17 от ДП) и от обясненията на подсъдимия А. Е. (л. 28 гръб от съдебното
производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 20 от съдебното производство);
протокол за доброволно предаване (л. 28 от ДП); разписка (л. 29 от ДП); писмо до ЦМУ (л.
30 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 31 от ДП); заповед за задържане по ЗМВР (л.
37 от ДП); протокол за личен обиск (л. 38 от ДП) и декларация (л. 39 от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбум (л. 24-27 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 18-20 от ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки ( л. 33 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Е. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на
чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
3
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на Е., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичните вещества са се намирали в чантичка, поставена на кръста на подсъдимия и той
е упражнявал фактическата власт над тях, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че
с поведението си Е. е „държал” наркотичните вещества, поради което и е осъществил
горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че
безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесните вещества са MDMA/Екстази и Коноп/Марихуана. И двете вещества
нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият Е. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като Е. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в чантичката си, той упражнява
фактическа власт върху високорисковите наркотични вещества, без да има разрешително за
това, като от волева страна Е. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Относно горните факти няма никакъв спор между страните. Единствените
противоречия са съсредоточени около това дали деянието следва да се квалифицира като
„маловажно“ или не.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
4
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Както застъпва защитата – преценката всякога е комплексна и обхваща множество
отделни критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради
това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката
на отделния случай, съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да
даде по-голямо значение.
В настоящия случай количеството наркотично вещество не е малко (общо около 7,75
грама MDMA/Екстази и 0,435 гр. Коноп/Марихуана). Въпреки това не може да се отмине, че
предвид характеристиките на веществото MDMA/Екстази, в литературата се посочва, че
дозите екстази за достигане на еуфорично състояние са в интервала 80-150 мг. (по-подробно
виж - Даскалов, Р., „Дрогите“, изд. „Мишлена“, 2006 г., стр. 167). В този смисъл, дори и да
се вземе най-голямата стойност, се вижда, че се касае за около 50 дози. Отделно от това
наркотичното вещество MDMA/Екстази не може да се характеризира като „лек“ вид
наркотично вещество, а е сред най-рисковите за общественото здраве сред високорисковите
наркотични вещества. Не може да се отмине обстоятелството, че концентрацията на
активния компонент също е висока – между 21,20% и 81,30%, което също допълнително
завиша степента на обществена опасност. Стойността на държаните наркотични вещества
също не е никак ниска – 235,19 лева, като не следва да се подминава, че цената не е
актуализирана от 1998г. и ноторно към момента, реално тя е далеч по-висока. Няма как да се
подмине и че се касае за държане на два вида наркотични вещества (макар и
конопът/марихуаната да е в сравнително малко количество), което допълнително завишава
обществената опасност на извършеното.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено са
съществени белези при преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва
да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото
няма никакви доказателства (дори твърдения) Е. да страда от такава, а самият той заявява, че
се касае за единичен случай на държане на наркотични вещества – т.е. не са били налице
улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост. Не следва да се отминава обстоятелството, че към датата на деянието
подсъдимият е бил в сравнително зряла възраст – 32 години, при което извършеното не
може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците
от извършването му. Подс Е. е с висше образование, което безспорно също му е позволило в
нужната степен да осмисли и оцени всички фактори, около деянието си. Няма как да се
подмине и че престъпленията свързани с наркотични вещества предизвикват сериозен
отзвук в обществото и формират сериозна обществена нетърпимост към този вид деяния,
което също завишава степента на обществена опасност, независимо от това, че Е. не е
споделил веществата с други лица (ако го беше сторил щеше да е налице хипотезата на по-
тежко наказуем състав по чл. 354а, ал. 1 НК).
5
Вярно е че към датата на деянието, а и към настоящия момент подсъдимият е
неосъждан, трудово ангажиран, оказал е съдействие на разследващите и е изразил разкаяние
за извършеното. Всичко това са факти, които настоящият състав оценя като многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, но същите не са в състояние да обосноват
квалифициране на случая като „маловажен“, а следва да се преценят при
индивидуализацията на наказанието.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав не
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид, поради което и съдът не споделя доводите на защитата за квалифициране
на престъплението като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и „Глоба” от
2000 до 10 000 лева.
В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието
приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 2 НК. Това е така,
доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че той е с чисто съдебно
минало, оказал е съдействие на разследващите и изразява съжаление за извършеното, а не на
последно място декларира и готовност да не повтаря грешката си в бъдеше. Трудовата
ангажираност също се отчитат от настоящия състав в негова полза. Всичко това кара съдът
да приеме, че подсъдимият е осъзнал стореното и съжалява за него. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатираха, като настоящата инстанция не цени като
такава приложената справка за криминални регистрации. Правната теория и практика
отдавна се е ориентирала около виждането, че тази справка не е доказателство в процеса,
поради което и съдът няма как да кредитира изложеното в нея.
В случая санкционната част на нормата на чл. 354а, ал.3 НК предвижда наказание с
минимум от една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1
НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе,
съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде три месеца „Лишаване от
свобода“ – т.е. минималният възможен, под който размер съгласно чл. 39, ал.1 НК съдът не
може да слезе. Наред с това, съдът счита, че на основание чл. 55, ал.2 НК на подсъдимия
следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, отново в минималния
размер от 1000 лева. Съдът отчита, че подсъдимият е трудово ангажиран, а размерът на
6
глобата не е прекомерен, поради което и не са налице обстоятелства, които да налагат
приложението на чл. 55, ал. 3 НК.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Е. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Е. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съдът отчита, че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл.
372, ал.4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице
условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само чл. 55
НК, когато той е по-благоприятен за дееца (както е в случая), съдът определи наказанието
именно по този ред.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 144,68 лева за експертиза, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
7
вещества, предадени в ЦМУ, които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК
следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящето решение.
По делото има приложени и веществени доказателства – опаковки (л. 33 от ДП), в
които са били намерени наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се
унищожат по предвидения в ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8