№ 5449
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110139204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове от ЗАД „А“ АД по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане за признаване за установено, че ответникът СО дължи сумата от от
4844.52 лв. (с включени сторените разноски за репатриране на автомобила в размер на
182.00 лв., както и свързаните с определяне на обезщетението разноски в размер на
10.00 лв.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2022 г., до окончателното плащане, както и
сумата от 1476.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното вземане
за периода от 19.04.2019 г. до 19.04.2022 г., за които суми има издадена заповед №
13154 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.05.2022 г. по ч.гр.д.
№ 21513/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско и злополуки“ с полица
№ 0307К6005438750/28.09.2016 г. на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „КЮ-
50“ рег. № ***** обективирана в застрахователна полица със срок на валидност до
09.10.2017 г., сключена със собственика на автомобила - „Сожелиз България“ ЕООД.
Твърди, че на 06.04.2017г., около 17.40 ч., в гр. София, на кръстовище на ул. „Дякон
Игнатий“, при движение по ул. „Стефан Караджа“ в посока Централна поща, водачът
на лекия автомобил попаднал в необезопасена и необозначена шахта на пътното
платно, поради което били нанесени материални щети на лекия автомобил, изразяващи
се в увредена гума, калник, праг и други. Мястото на настъпване на събитието било
1
посетено от органи на МВР и бил съставен Протокол за ПТП № 1657792/06.04.2017 г.
При ищеца била образувана щета № 10017030110313, бил извършен оглед на
автомобила и било определено обезщетение в размер на 4652.52 лв., което на
08.06.2017 г. било изплатено на собственика на автомобила, както и ищецът заплатил и
разходи за репатриране на автомобила в размер на 182.00 лв. Предявява регресен иск
срещу СО, като имащ вменено по закон задължение за поддържане изправността на
пътищата, публична общинска собственост. Ответникът бил поканен с писмо изх. № Л-
5381/27.06.2017г., получено на 28.06.2017 г., да заплати регресната претенция в
посочения размер, сторените разноски за репатриране на автомобила, както и
свързаните с определяне на обезщетението разноски, но последният не извършил
плащане. Претендира се и сумата от 1476.35 лв. – лихва за забава за периода от
19.04.2019 г. до 19.04.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника СО, в
които предявените искове се оспорват. Не оспорва, че ищецът е застраховател по
процесния договор за имуществено застраховане, както и че е заплатил
претендираното застрахователно обезщетение. Излагат се доводи, че от представените
по делото доказателства, чиято доказателствена стоиност се оспорва, не се установява
механизмът на ПТП, както и съществуването на причинна връзка между евентуалното
наличие на необезопасена шахта на пътя и неиното местоположение, така и
настъпилите увреждания по автомобила. Поддържа се, че не се доказва по делото
процесният автомобил да е бил в изправност преди твърдяното ПТП, както и се
оспорва да са дължими разходи за репатриране на автомобила.
Ответникът е поискал конституирането на трето лице-помагач и в условията на
евентуалност, в случаи че главният иск бъде уважен, е предявил срещу третото лице
помагач „СВ“ АД евентуални обратни осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 2 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4844.52лв. – главница, както и
сумата от 1476.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното вземане
за периода от 19.04.2019 г. до 19.04.2022 г. Ищецът по обратния иск – СО, твърди, че с
ответника („СВ“ АД) са сключили Договор за концесия за експлотационна поддръжка
на съществуващите активи и всички ВИК съоръжения, като на основание чл. 17 от
Договора ответникът следвало да извършва експлотационна поддръжка за своя сметка,
считано от датата на влизане в сила на Договора през целия срок на концесията на
съществуващите активи и всички ВИК съоръжения. Поддържа, че в случаи, че по
делото се докаже, че шахтата е ВиК съоръжение, на основание чл. 32.5 от Договора
концесионерът имал задължение да обезщети и да обезщетява концедента, негови
служители и агенти във връзка с всякакви претенции или загуби на което и да е лице
(включително концедента), които могат да възникнат от или в течение на или във
връзка с изпълнението или неизпълнението на което и да е задължение по Договора.
2
С определение от 31497/21.11.2022 г. настоящият съдебен състав е конституирал
като трето лице-помагач на ответника посоченото дружество и е приел за съвместно
разглеждане предявените в условията на евентуалност обратни искове. „СВ“ АД е
депозирало в срока по чл.131 ГПК отговор по обратния иск, в които оспорва
предявения иск. Твърди, че отговорността на „СВ“ АД не може да бъде ангажирана,
т.к. по силата на Закона за водите и Договора за Концесия, „СВ“ АД експлоатира и
поддържа единствено и само ВиК съоръженията, които са и предадена по опис със
списък по Приложение № 1 към Договора за концесия. Оспорва шахтата, в която е
пропаднал лекия автомобил, да е стопанисвана от „СВ“ АД.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
/1/ към 06.04.2017 г. процесният лек автомобил марка „Инфинити“, модел „КЮ-
50“, с рег. № СА3858ХТ е бил застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка „Каско и злополуки“ с полица № 0307К6005438750/28.09.2016 г.
/2/ на 08.06.2017 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
отстраняване на вредите му в твърдения с исковата молба размер на 4652.52 лв., което
било изплатено на собственика на автомобила, както и ищецът заплатил и разходи за
репатриране на автомобила в размер на 182 лв. и сторил разноски за определяне на
обезщетението в размер на 10 лв., които обстоятелства се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателствени средства.
Съгласно приети по делото Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства на ищеца, се установява, че застрахователят
осигурява покритие при застраховка „Клауза П“– всички рискове, сред които ПТП
(Раздел III, т.12).
От представения Протокол за ПТП № 1657792/06.04.2017г. се установява, че е
съставен от мл. автоконтрольор Емил Виденов при СДВР/ОД МВР София, като е
отбелязано, че протоколът е съставен при посещение на място. От същият се
установява, че на 06.04.2017г. около 18:50ч. МПС с рег.№ СА3858ХТ се движи по ул.
„Стефан Караджа“, с посока от ул. „Княз Александър I” към ул. „Ген. Гурко“ и на
кръстовището с ул. „Дякон Игнатий“ попада в необезопасена и необозначена шахта,
като в протокола са отбелязани видимите щети на МПС „предна лява гума с джанта,
ход. част, броня, подкалник и др.“
3
От представеното СУМПС е видно, че водача на процесното МПС е
правоспособен.
Прието е опис-заключение за оглед на МПС с рег. № СА3858ХТ от 07.04.2017 г. и
от 20.04.2017 г. по щета № 10017030110313 от което се установяват щети „преден
калник, облицовка PVC праг, подкалник PVC праг, предна врата и вентил R колело,
конзола преден ляв калник долна 2бр., гума предна лява Goodyear ultra grip 225/55/17“
(л. 18 и л. 35 по делото).
Приет е транспортен лист № 017442 от 06.04.2017 г. на Бека Пътна помощ за
транспортиране в гр. София и услуга „паяк“ на автомобил марка „Infiniti” с рег.№
СА3858ХТ за обща стойност на услугите 151,67 лв. без ДДС, фактура № ********* от
„Бека Роад Асистанс“ ЕООД от 03.05.2017 г. на стойност 3116,60 лв. както и преводно
нареждане от 15.05.2017 г. с наредител ЗАД „А“ АД и получател „Бека Роад Асистанс“
ЕООД с основание „плащане по фактура № *********/03.05.2017“ от които се
установява, че процесният автомобил е бил репатриран на 06.04.2017 г. в гр. София, за
което обстоятелство била издадена описаната фактура, по която ищцовото дружество
извършило плащане.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно на
06.04.2017 г., лек автомобил „Инфинити Ку 50“, с рег.№ СА3858ХТ се движи по ул.
„Стефан Караджа“, с посока от ул. „Княз Александър I” към ул. „Ген. Гурко“ и на
кръстовището с ул. „Дякон Игнатий“ попада в необезопасена и несигнализирана
отводнителна шахта на платното за движение. Капакът на шахтата се повдига и нанася
увреждания по страничната лява част на автомобила. В.л дава заключение, че всички
увреждания по МПС с рег.№ СА3868ХТ, отразени в Протокола за ПТП и в опис-
заключенията за оглед на МПС се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като стойността необходима за възстановяването им, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4652,52 лв. Обичайните
разноски за ликвиридане на щета били в размер между 15 лв. и 25 лв.
Приета е регресна покана относно щета на ЗАД „А“ № 10017030110313, от която
се установява, че ищцовото дружество е поканило ответника СО да възстанови сумата
от 4844,52 лв. относно изплатеното процесно обезщетение като същата е била
получена на 28.06.2017 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св. М.,
се установява, че същата е управлявала процесното МПС, като малко преди да завие по
ул. „Дякон Игнатий“ на ул. „Стефан Караджа“ лявата гума на управляваното МПС
пропаднала върху необезопасена и несигнализирана шахта, която се вдигнала и
ударила колата като колата се спряла в шахтата и не е могла да се движи. В шахтата
4
се чували гласове на хора, които са работили. Свидетелката излязла от колата,
извикала застраховател и репатрак, както и полиция и бил съставен приетия по делото
протокол за ПТП.
Приета е справка от информационна система на „СВ“ АД – ПЕГАС се установява,
че на 06.04.2017 г. не е получаван сигнал и не са извършвани ремонтни дейности на
шахти на ул. „Стефан Караджа“ и ул. „Дякон Игнатий“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
По главния иск:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
възложителя на причинителя на вредата.
По делото не е спорно, че ищецът е страна по действително застрахователно
правоотношение с увредения по договор за имуществено застраховане, в изпълнение
на който застрахователят изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, счита, че ищецът е доказал спорните обстоятелства по делото, а именно
настъпване на събитие по покрит риск по имуществената застраховка, конкретно
(касателно покрития риск – ПТП) се установява механизма на ПТП, както и причинна
връзка с вредите и размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо
ответника.
Представеният по делото протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
5
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП, вкл. по отношение на обстоятелството около наличие
на необезопасена и несигнализирана отводнителна шахта на пътното платно, така и
видимите щети по увреденото МПС. От същия, съвкупно с показанията на разпитания
по делото св. М., както и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета
САТЕ, се установява механизмът на ПТП, причинените вреди така и причинно-
следствената връзка. По отношение на размера на вредите – същият се установява от
заключението на вещото лице по САТЕ (които са равни по стойност със заплатената), а
обичайните ликвидационни разноски са в по-висок от платеният размер (10 лв.), но
застрахователят има право на такива до размера на платеното.
Неоснователно се явява възражението за неизправност на процесното МПС преди
претърпяното ПТП като същото не е доказано от ответника. От гореизложеното се
установява пряка причинна връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по
автомобила.
По отношение на разноските за репатриране на автомобила, то от представения
протокол за ПТП и показанията на водача М. се установява причинна връзка между
реализираното ПТП и необходимостта от извършването на същите, доколкото съдът
приема за установено, че е било обективно невъзможно процесното МПС да бъде
преместено на самоход с оглед обстоятелствата около инцидента (по-конкретно
дълбоко пропаднала предна гума в шахта). Същите са доказани от представените
писмени доказателствени средства (л. 24 – л. 27 по делото), поради което следва да
бъдат калкулирани към регресното вземане срещу ответника.
Въпросният пътен участник е собственост на СО съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Поради което, необезопасяването на отводнителна шахта на
пътното платно, както и несигнализиране за извършване на ремонтна дейност, явяваща
се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината
е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради което Общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Неоснователно е оспорването, че необезопасена отводнителна шахта на пътя е
"предвидимо препятствие", което да породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
защото на свой ред ответникът е следвало да изпълни задължението си по чл. 167, ал. 1
от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя, каквито доказателства няма
събрани, вкл. св. М. дава показания, че е липсвало обозначаване за извършване на
6
дейности под шахтата.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С
регресна покана, получена от ответника на 28.06.2017 г., ищецът е поканил ответника
СО в седемдневен срок от получаването да заплати сумата от 4844,52 лв. като след
изтичането на този срок общината изпаднала в забава. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД
вземания за лихви се погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен срок. Давността
се прекъсва с предявяване на иск за вземането съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за заповед за изпълнение (в конкретния случай – 21.04.2019
г.) Съдът не следи служебно за погасителна давност – арг. чл. 120 ЗЗД, поради което
искът за мораторна лихва за периода 19.04.2019 г. – 19.04.2022 г. за сумата от 1476,35
лв., с оглед липсата на възражение в този смисъл от страна на ответника е основателен.
С оглед горното, съдът намира исковете за изцяло основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени.
По обратния иск:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
258 и чл. 86 ЗЗД
С приетия за окончателен доклад по делото съобразно правилата на чл. 154 ГПК
съдът е разпределил в тежест на доказване на СО да докаже, че въз основа на
концесионен договор е възложил работа по поддръжката на процесната шахта на „СВ“
АД (с оглед възраженията на ответника по обратния иск, че се касае за шахта, за
поддържането на която няма задължение, доколкото се твърди, че на ул. Стефан
Караджа имало няколко шахти, от които само една била стопанисвана от СВ АД, а
другите 4 били на Топлофикация София ЕАД и БТК), а в случай, че СО докаже това
обстоятелство – в тежест на СВ АД е разпределено в тежест да докаже, че е изпълнил
възложената работа съгласно уговореното в качествено отношение.
По делото не бяха събрани доказателства досежно тази шахта да е включена в
имуществото на трето лице, включително "СВ" АД, нито поддръжката да му е
възложена по начин, освобождаващ ответника от отговорността за същата. Поради това
съдът намира, че шахтата като съоръжение е част от уличното платно, като не се доказа
тя да е част или да има някаква връзка с канализационната система (шахти се
изграждат не само за канализация, но и за провеждане на друга инфраструктура -
топлопроводи, електропроводи, съобщителна мрежа и др.). Предвид заявената позиция
на страните по обратния иск не е спорно, че между тях е налице договор за концесия за
поддръжка на ВиК съоръженията, които са предадени по опис със списък по
Приложение № 1 към договора. С оглед приетото в мотивите по главния иск, не са
ангажирани никакви доказателства от ищеца относно обстоятелствата по възлагане
7
поддръжката на процесната шахта, находяща се на ул. „Стефан Караджа“ на ответното
дружество, поради което обратният иск е неоснователен и недоказан. Приета е
единствено неоспорена по делото извадка от информационна система Пегас, от която
не се открива за процесния ден да има подаден сигнал за авария за ул. Стефан Караджа.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът по главния иск ЗАД „А“ АД и ответникът по обратният иск „СВ“
АД. Ищецът претендира сторени разноски за държавна такса и депозит, като е доказал,
че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да му
бъдат присъдени разноските от 252,86 лв. за държавна такса в заповедното и исковото
производство и 250лв. разноски за САТЕ, както и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство или общо сумата от 602,96 лв. Следва да
се присъдят и разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК които съдът определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че СО, гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета Й.ка
Фандъкова, дължи на ЗАД „А“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“, №2, сумата от 4844,52 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди на МПС рег. № *****
вследствие на ПТП от 06.04.2017 г., при което в гр. София, на кръстовището на ул.
„Стефан Караджа“ и ул. „Дякон Игнатий“ попаднало в дълбока отворена шахта на
пътното платно, при което били реализирани вреди по застрахованото при ищеца
МПС, ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 1476,35 лв., представляваща мораторна лихва за период от
19.04.2019 г. до 19.04.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 12.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21513/2022. по описа
на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от СО, гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета Й.ка Фандъкова, срещу „СВ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк № 1, сгр.2А, евентуални
обратни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 258 и чл. 86 ЗЗД, за осъждане
„СВ“ АД да заплати на СО сумата от 4844,52 лв. представляваща преки и
8
непосредствени вреди по договор за концесия във връзка регресно вземане на ЗАД „А“
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“,
№2, срещу СО за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на МПС рег. №
***** вследствие на ПТП от 06.04.2017 г., при което в гр. София, на кръстовището на
ул. „Стефан Караджа“ и ул. „Дякон Игнатий“ попаднало в дълбока отворена шахта на
пътното платно, възложена за ремонт и поддръжка на ответника, както и за сумата от
1476,35 лв., представляваща мораторна лихва за период от 19.04.2019 г. до 19.04.2022
г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СО, гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета Й.ка Асенова Фандъкова, да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“, №2,
разноски в исковото производство в размер на 376,43 лв., както и разноски по ч.гр.д. №
21513/2022г. в размер на 226,43 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК СО, гр. София, ул. „Московска“
№ 33, представлявана от кмета Й.ка Асенова Фандъкова да заплати на „СВ“ АД, със
седалище гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159 разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „СВ“ АД като трето лице-
помагач на страната на ответника СО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9