Решение по дело №8141/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             04.12.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8141 описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 14.04.2020г., гр.д.2032/19г., СРС, 154 с-в признава за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 и чл.107 ЗЕ, че В.С.Н. дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата 5 399,73 лв. за ползване на електрическа енергия през периода от 21.10.2017 г. до 30.01.2018 г., ведно със законна лихва от 04.04.2018 г. до изплащане на вземането и законна лихва за забава от 75,08 лв. за периода от 29.12.2017 г. до 29.3.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22448/18г., СРС, 154 с-в, отхвърля  исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 и чл.107 ЗЕ за ползвана електрическа енергия през периода от 31.01.2018 г. до 28.02.2018 г. до пълния предявен размер от 6 345,81 лв. и иска за законна лихва за забава върху главницата до пълния предявен размер от 75,87 лв., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 857,89 лв. - разноски, от които 695,54 лв. за исково производство и 162,35 лв. за заповедно производство.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Ч.Е.Б.” АД. Счита, че елекрозахранването в имота на ответника е възстановено през процесния период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият и ответник по исковете В.С.Н. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорна е обвързаността на насрещните страни от търговско правоотношение за продажба на електрическа енергия. Според съдебно-техническата експертиза, електрозахранването в имота на ответника В.С.Н. е преустановявано на 03.10.2017г., 03.01.2018г., 31.01.2018г. и 30.05.2018г. Съответно възстановяване на електрозахранването е извършвано на 05.10.2017г. и 05.01.2018г. Вещото лице посочва, че ищецът не му предоставя поисканите данни за възстановяване на захранването след последно посочената дата на възстановяване 05.01.2018г. Щом като ищецът създава пречки за събиране на допуснато от съда доказателство, каквото е заключението, по реда на чл.161 ГПК следва да се приемат за доказани фактите, за които е била поставена задача на експертизата, а именно, че елекроснабдяването не е възстановявано след спирането на 31.01.2018г. В подкрепа е извънсъдебното признание на ищеца „Ч.Е.Б.”, обективирано в негово електронно съобщение, според което последната дата, на която е възстановено електрозахранването е 05.01.2018г. Предвид неизпълнение от ищеца на основното му договорно задължение да предоставя електрическа енергия, в тежест на ответника, като потребител, не възниква корелативно задължение по чл.107 ЗЕ да плати цена за предоставена услуга през частта от процесния период, считано от 31.01.2018г. до 20.02.2018г.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.

Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемият пред настоящата инстанция не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2020г., гр.д.2032/19г., СРС, 154 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Ч.Е.Б.” срещу В.С.Н. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.107 ЗЕ за признаване за установено, че В.С.Н. дължи на „Ч.Е.Б.” АД сума над размера от                       5 399,73 лв. до пълния предявен размер от 6 345,81 лв. през периода от 31.01.2018 г. до 28.02.2018 г.  и иска за законна лихва за забава върху главницата до пълния предявен размер от 75,87 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22448/18г., СРС, 154 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.