№ 357
гр. Велико Търново, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100977 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищците – ЛЮБ. В. АТ., М. Г. Г. и М. В. АТ. - излагат в исковата си молба,
дядо им Д.Г.К. загинал в катастрофа на 03.10.2018 година, причинена от водач, застрахован
в ответното дружество срещу риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По реда
на настоящото производство претендират присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, от по 50000 лв. за всеки, ведно със законна лихва от 03.10.2018 година насетне и
направените по делото разноски.
Ответната страна – „БУЛ ИНС“-АД, гр. София – признава транспортния
инцидент, неправомерното поведение на водача, причинил катастрофата и
застрахователното правоотношение с него, покриващо риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Признава и родството между загиналия при инцидента Д.К. и ищците.
Оспорва иска с доводи отношенията между починалия и ищците да са били обичайни, а
това не им давало право на обезщетение. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:
Транспортното произшествие и застрахователното правоотношение, описани в
исковата молба, страните не спорят. Няма спор и по въпроса, че ищците са внуци на
загиналия Д.К..
На 03.10.2018 година, водачът на автомобил М.А.А., на път I - 4 при
километър 137 в землището на община ***, нарушавайки правилата за движение по
1
пътищата, причинил смъртта на Д.К. – влязлата в сила присъда по нохд № 15 по описа на
Великотърновски окръжен съд за 2020 година във връзка с правилото на чл. 300 от ГПК.
М.А.А. е застрахован в ответното дружество срещу риска гражданска отговорност на
автомобилистите – фактът не спорен, признава се от ответника в отговора на исковата
молба.
Разпитаните по делото свидетели установяват страданията на ищците от
загубата на техния дядо и отношенията им приживе. Докато са били деца, са прекарвали
ваканциите при дядо си. по-късно са го посещавали по празници и семейни събирания.
Ищцата М.А., постоянно е била в контакт с дядо си, докато е работела в семеен магазин,
построен в имота на дядото.
Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност
предявените искове.
Формалната наличност на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ
– душевни страдания от загубата на роднина, последица от транспортно произшествие,
причинено виновно от застрахован в ответното дружество водач на моторно превозно
средство, не води до възникване на право на обезщетение.
Според чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Още от буквалното тълкуване на текста е ясно, че такова обезщетение няма
репарираща функция, а цели да отговори на обществените очаквания за защита на
нематериалните блага. Това означава, че не всяка вреда подлежи на репарация по чл. 52 от
ЗЗД. Законът изисква изключителност на неимуществените вреди, за да ги свърже с право на
обезщетение. Ако беше иначе, текстът на чл. 52 от ЗЗД би бил излишен. В нормата на чл. 51,
ал. 1 от ЗЗД е ясно казано, че на обезщетяване подлежи всяка вреда – имуществена или
неимуществена, стига да е непосредствена последица от неправомерно виновно поведение.
За да съществува чл. 52 от ЗЗД, нужно е нещо специфично, нещо отклоняващо
се от принципа на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Това нещо е нуждата от разграничение между
страданията на хората от един и същи факт, за да се определи разумна граница на правото на
обезщетение. Чл. 52 от ЗЗД е специален спрямо общия текст на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и
съчетаното им прилагане следва да се разбира в смисъл, че имуществените вреди се
репарират във всички случаи, а за неимуществените вреди се определя обезщетение само,
когато справедливостта го позволява.
Справедливостта изисква в случая обезщетение да не се определя. Вредите на
ищците следват от естествената за роднини близост и привързаност, но при положение, че се
базират на обичайни взаимоотношения между дядо и внуци, не е редно за тях да се определя
обезщетение.
Доводите на ищците са неоснователни.
Те се базират на неправилно тълкуване на разясненията по тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 година по тълк.дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на Върховния
касационен съд. Въпросното решение дава материалноправна легитимация на внуците по
2
претенция за обезщетение за неимуществени вреди от смърт на възходящ по изключение.
Такова изключение – обстоятелства, водещи до задълбочаване на връзките между дядо и
внуци извън обичайното - по делото не е доказано. Твърденията на ищците в тази насока са
голословни.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците дължат на ответника разноски, по
делото доказани като сума от 2 520 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да се
присъдят с настоящото решение поравно в тежест на всеки един от ищците.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от ЛЮБ. В. АТ., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „****, М. Г. Г.,
ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „***, и М. В. АТ., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „****,
против „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК:*********, искове, с които на основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, претендират обезщетение от по 50 000 лв., за неимуществени
вреди, пряка последица от смъртта на дядо им Д.К., настъпила при пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от 03.120.2018 година насетне, като неоснователни.
Осъжда ЛЮБ. В. АТ., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „****, М. Г. Г., ЕГН: **********, от
гр. ***, ул. „***, и М. В. АТ., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „****, – всеки поотделно – да
заплатят на „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК:*********, по 840 (осемстотин и четиридесет
лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3