Определение по дело №53/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40/15.04.2013 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от А. А. Б. от с. П., община Д. искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3 от КТ против „Б. П.” Е. Г. С. и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноските по делото.

С решение № 234/30.04.2013 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на „Б. П.” Е. Г. С. за изменение на решението в частта за разноските.

Недоволна от решение № 40/15.04.2013 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд, е останала жалбодателката А. А. Б., която чрез пълномощника си А. М. Ч. го акатува като необосновано. Прави искане, след отмяна на решението, поради допуснати процесуални нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане, със задължителни указания или решаване на делото по същество, като се уважат предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. В жалбата са изложени подробни съображения. Поддържа се, че съдът не обсъдил законовите предпоставкÞ, при които работодателят следва да пристъпи към налагане на най- тежкото наказание. В атакуваната заповед, работодателят се позовал на нарушение, изразяващо се в установена липса на сума в размер на 22168.89 лв., което не било доказано, тъй като от протоколно определение по НОХД № 91/2013 г. било видно, че наказателната отговорност за липса на парични средства, била на друго лице и съдът неправилно приел, че жалбодателката създала условия, при които друго лице се е възползвало и осъществило престъпния състав; не ставало ясно какво е извършила и коя разпоредба на трудовото законодателство или на наредбите е нарушила жалбодателката, с което било допуснато съществено нарушение на производството по налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се и съображения ,че „системни нарушения на трудовата дисциплина” предполагало наличието на предишни нарушения, каквито данни в трудовото досие на ищцата не се съдържали. Съдът не обсъдил в мотивите показанията на разпитания свидетел М. И.- дългогодишен служител в „Б. П.", която извършвала периодични ревизии и проверки на работата на жалбодателката и не била установявала нарушения. В процесната заповед било посочено нарушение на технологичните и техническите правила, което не било основание за налагане на най- тежкото наказание. Липса на парични средства не била установена на каса, където работела жалбодателката. Сочи се и това, че като фактическо основание било посочено нарушение на технологичните правила при водене и отчитане на регистрите, което не съответствало на посочената правна норма в заповедта и това било съществено нарушение при налагане на дисциплинарното наказание и водело до нейната незаконосъобразност и отмяна. В заповедта липсвали дата и място на извършване на нарушението, което също водело до отмяната й. Работодателят не съобразил критериите на чл. 189 ал. 1 от КТ- не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на жалбодателката. Съдът в нарушение на процесуалния закон не уважил искането за откриване на производство по оспорване на истинността на „длъжностна характеристика”, в която били очертани основните права и задължения на работниците, поради което следвало делото да бъде върнато за ново разглеждане със задължителни указания относно спазване на процесуалния закон. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се оспорва тази на „Б. П.” Е. Г. С..

Постъпила е и частна жалба от „Б. П.” Е. Г. С. против решение № 234/30.04.2012 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се измени в частта за разноските като се уважи искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в претендирания размер. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се оспорва тази на противната страна. Излагат се съображения за правилността на решението, с което исковете на ищцата са отхвърлени и се иска неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в полза на „Б. П.” Е.- Г. С. за тази инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадените жалби, констатира:

Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими. Разгледана по същество жалбата на А. Б. е неоснователна, а тази на "Б. П." Е.- С.- основателна. Съображенията за това са следните:

Ищцата твърди, че със заповед № РД-19.05-270/12.11.2012 г. на директора на РУ „Б. П.” Е. Г. Пловдив на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, било прекратено трудовото й правоотношение като служител гише/началник ПС- П. в ОПС- К., РУ „Б. П.” Е. Г. П. Мотивите на работодателя били неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовите отношения и системни нарушения на трудовата дисциплина. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не съдържала фактическо и правно основание, била немотивирана, в същата не било посочено конкретното нарушение, въз основа на което било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Били посочени нарушения- чл. 187 т. 3 от КТ, чл. 187 т. 10 от КТ и чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ, от което за ищцата не ставало ясно какво е извършила и коя разпоредба е нарушила. Заповедта съдържала правно, но не и фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което обуславяло нейната незаконосъобразност и водело до отмяната й. Заповедта била и неправилна, тъй като жалбодателката не била извършила системни нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят не съобразил и критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ- тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на жалбодателката. Не били подкрепи с доказателства приетите нарушения на трудовата дисциплина- за липсата на парични средства в размер на 22168.89 лв. друго лице било признато за виновно, а неописването на препоръчаните пратки, неразнасянето на препоръчани писма и печатни произведения, не били задължения на ищцата.

От фактическа страна се установява следното:

На 22.03.2006 г. бил подписан трудов договор между ищцата и ответника, съгласно който ищцата приела да изпълнява длъжността н- к ПС V кат. с място на работа ПС П. и с трудови задължения, отразени в длъжностна характеристика, която й била връчена на същата дата. Ищцата била назначена с 6- месечен изпитателен срок, при непълно работно време от 5 часа. Едно от основните й задължения съгласно длъжностната й характеристика, връчена й изрично с акт за връчване от 22.03.2006 г. срещу подпис, било да организира, ръководи, контролира цялостната дейност на ПС, както и участие в дейността на пощенската станция по извършване на пощенски услуги, разпространение на печата и продажба на търговски стоки. В раздела за основни функции и задължения в длъжностната характеристика на ищцата е посочено, че същата приема и изплаща суми по пощенски, телеграфни, пенсионни и международни записи и договори за възложителство, предава суми на пощальоните за изплащане на записи и пенсии и приема отчетите, обработва и подготвя пенсионни картони за изплащане на пенсии, закрива и открива нови такива, изплаща пенсии на гише и по домовете при необходимост, отчита ежедневно всички парични постъпления и изготвя приходно- разходни документи, получава парични средства и пощенски ценности и ги съхранява, изготвя дневен приходо- разходен отчет за цялата финансова дейност на пощенската станция, изготвя дневен отчетен лист. Същата носи отговорност за спазването на трудовата, технологична и финансова дисциплина в пощенската станция, опазването на паричните средства и пощенските ценности, за разхищение, неправомерно и нецелесъобразно използване на материали и др. Така връчената й длъжностна характеристика е била със срок на действие- до промяна на изискванията за заеманата длъжност. С допълнителни трудови споразумения са били променяни някои от условията в трудовия договор на ищцата, вкл. и относно длъжността й от н- к ПС V кат. на служител гише в ПС/Н- к ПС V к, като са й били връчвани и допълнения към длъжностната й характеристика, разширяващи основните й отговорности. Видно от личното й трудово досие, със заповед № 252/02.08.2007 г., ищцата е била наказана с „предупреждение за уволнение” за констатирани нарушения при извършена ревизия. С допълнително споразумение от 26.09.2007 г., ищцата била назначена на работа за неопределено време на длъжността „служител гише” в ПС с. П. към РПС- М.. С допълнително споразумение от 12.11.2007 г. на същата било възложено да изпълнява и част от трудовите задължения на отсъстващ работник- В. А. Ш.- пощальон- раздавач. Ищцата е замествала пощальона при отсъствието му и през 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. При ползването от ищцата на платен отпуск В. Ш. също я замествал, вкл. и до 17.08.2012 г. Впрочем, видно от приложените доказателства, персонала в ПС П. бил от двама души- ищцата- на длъжността служител, гише в ПС/н- к ПС/ и В. А. Ш.- на длъжност пощенски раздавач. На 02.08.2010 г. и на 02.03.2012 г. ищцата е била запозната с утвърдени длъжностни характеристики.

В ПС П. била извършена финансова проверка, която приключила със заключение от 25.10.2012 г., видно от което били констатирани липси в размер на 22168.89 лв., от които по време на проверката били събрани 4500 лв., внесени от В. Ш. и са останали за събиране 17168.89 лв.

С декларация от 28.09.2012 г., ищцата декларирала, че е съгласна да внесе сумата 22168.89 лв., произхождаща от установени вреди при ревизия на касата.

Към делото е приложена Инструкция за паричната дейност в пощенските станции на „Б. П.” Е., видно от която служителите в пощенските станции, каквато е била ищцата, са материално- отговорни лица и носят отговорност, съобразно действащото законодателство, със задължение да съхраняват поверените им парични средства, ценности и други активи по начин, гарантиращ опазването на тяхното количество и стойностно изражение. Приложена е Инструкция за попълване на служебен формуляр обр. „Дневен отчет”, в която са уредени общите изисквания при попълването им, записването на постъпленията и разходите, както и контрола по отразяване на постъпленията и разходите, видно от който той се осъществява от началника на пощенската станция, каквато длъжност е заемала ищцата.

С писмо изх. № ЧР-15.05-6604973-1/26.10.2012 г. били поискани от ищцата писмени обяснения, каквито постъпили с вх. № ЧР-15.5-19940 от 01.11.2012 г.

От показанията на разпитаната по делото св. М. И., която работела като районен счетоводител в РПС- М. до м. октомври 2010 г., се установява, че при извършваните на ищцата финансови ревизии не били установявани злоупотреби и касата й винаги била точна. Показанията на свидетелката обаче се опровергават от приложената в трудовото досие на ищцата заповед № 252/02.08.2007 г., с която на същата е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за неизпълнение на възложената работа, неспазване на технологичната дисциплина и неизпълнение на други трудови задължения, вкл. и за неправомерно инкасиране на разписки на кабелна телевизия, констатирано при извършена ревизия.

Със заповед № РД-19.05-270/12.11.2012 г. на основание чл. 188 т. 3 от КТ във вр. с чл. 187 т. 3- неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и т. 10- неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение и чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ- системни нарушения на трудовата дисциплина, ищцата е наказана с „дисциплинарно уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение като служител гише/ началник ПС П., считано от датата на връчване на заповедта- 19.11.2012 г. Като фактически обстоятелства за наложеното наказание са посочени следните: на 25.09.2012 г. бил подаден сигнал от пенсионери от присъединени към ПС П. села за неполучени пенсии за м. септември. По този повод на 26.09.2012 г. била извършена финансова проверка в пощенската станция, която установила липса на парични средства в размер на 22168.89 лв., произтичаща от неизплатени пенсии- 21472.66 лв. и от неотчетени ръчни разписки ЕВН- 696.23 лв. Посочено е също, че дневният отчет е воден неточно, като сумите на отчетените изплатени пенсии не съответстват на реално изплатените по дати в пенсионните картони за дните от 11.09.2012 г. до 17.09.2012 г., през който период от време, видно от данните в личното трудово досие на ищцата, същата не е била в отпуск. Посочено е също, че били отчитани парични средства като изплатени, без пенсионните картони да са били оформяни с дата, изплатена сума и подпис на получателя, с което било допуснато нарушение на т. 2 Записване на разходите на Инструкцията за попълване на служебен формуляр обр. „Дневен отчет” и чл. 38 и 39 от Инструкцията за паричната дейност в ПС/2012 г., който документ ищцата е била длъжна да познава и спазва. В заповедта е посочено, че в ПС не е водена авансова обр. кн. 245, считано от м. март 2012 г. като без документ били давани аванси на пощальона за изплащане на пенсии в домовете на пенсионерите като липсващата отчетност създавала предпоставки за отклоняване на средства, а неотчитането в срок на сумите в касата на ПС- предпоставка за злоупотреба. След проверка на 399 бр. изплащателни пенсионни картона се констатирало, че се изплащат пенсии по картони с липсващ спесимен на подписа на титуляра в 7 бр. картони. За м. септември 2012 г. били проверени отчети 16 за изплатени пенсии, които не били оформени със задължителните реквизити от пощальона. За изплатените пенсии на каса в станцията не били изготвяни отчети 16 от м. март до м. септември 2012 г. включително, с което било допуснато нарушение на чл. 55 от НОСП. Установено било, че през м. септември 2012 г. били отчетени изплатени пенсии в отчет 27 на НОИ 399 бр. на стойност 73005.17 лв., от които 20013.04 лв. без подпис на получателя, неоформени картони. Констатирано е също, че инкасираните суми през месец юни до месец август 2012 г. са отчитани ежедневно в дневен отчет. По време на проверката не били представени приемо- предавателни протоколи за сумите на ЕВН, които ще се инкасират от пощальона. През месец септември 2012 г. ръчни фактури на ЕВН на стойност 696.23 лв. не са отчетени в „Дневен отчет”. Сумата е отчетена документално от ОПС по време на проверката и е включена в липсата. Допускано е ценни пратки да се освобождават от пощальона, вместо от началника на ПС, в това число неоформени разписки на декларации 305 /на 08.08.2012 г., на 14.08.2012 г. и на 13.09.2012 г./. Допуснато е нарушение на Инструкцията за организация на пощенските услуги, предоставени от „БП” Е./2011 г. В станцията са инкасирани суми на ЕВН без да се издават бележки от фискално устройство. За месец септември 2012 г. сумата на неотчетеното инкасо в касов апарат е в размер на 696.23 лв. При инкасиране на фактури на ЕВН не са издавани касови бележки от ФУ от пощальона на касов апарат 216987 ФП 36268977 на стойност 696.23 лв. Допуснато е нарушение на т. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ и инструкция за прилагането й. Установено е също, че препоръчаните пратки не се описват в кн. 242, както и, че има неразнесени, непрепоръчани писма и печатни произведения. Съгласно заповедта на основание чл. 221 ал. 2 от КТ, разпоредено е, че ищцата дължи обезщетение в размер на едномесечното си брутно трудово възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3 от КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. Съображенията на съда са следните:

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, меродавно е конкретното дисциплинарно нарушение, което е виновно, противоправно деяние. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ предвижда точно определени изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити, а именно- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195 ал. 1 от КТ е императивна и за наличието на реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът следи служебно.

В случая, съдът приема, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ и доводите в жалбата в тази насока са напълно несъстоятелни. Видно от заповедта, в същата са посочени сведения относно нарушителя- ищцата, конкретните нарушения, времето на извършването им, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което то е наложено.

От представените по делото доклад за извършена финансова проверка на пощенска станция П. към ОПС- Кърджали за периода от 05.03.2012 г. до 02.10.2012 г., чиито констатации са намерили отражение в заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата, заключение по доклада за извършена финансова проверка на пощенска станция П., констативни протоколи, подписани от ищцата и които не са оспорени от нея, справки, опис на неизплатени пенсии през м. септември 2012 г. и протокол за изплатени пенсии на 27.09.2012 г. за минало време, декларация на ищцата от 28.09.2012 г., че е готова да възстанови констатираните липси, безспорно се извлича конкретното виновно поведение на ищцата, като длъжностните лица в пощенската станция- ищцата и В. Ш., не са дали писмени обяснения или възражения по резултатите от извършената им проверка. Така, от представените доказателства във връзка с извършената финансова проверка се установяват отразените в заповедта за уволнение обстоятелства и нарушенията, извършени от ищцата, описани в обжалваната заповед, които са довели до констатираната липса в дружестÔото- работодател, както и нарушенията на ищцата на Инструкцията за попълване на служебен формуляр обр. „Дневен отчет”, на Инструкцията за паричната дейност в ПС/2012 г., на НОСП, на Инструкцията за организация на пощенските услуги, предоставени от „БП” Е./2011 г. и на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ и инструкция за прилагането й.Изхождайки от вменените задължения с длъжностната характеристика на ищцата, които са я задължавали да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на пощенската станция, и които ищцата не е изпълнила, следва извода, че така тя е дала възможност другият работник в станцията- В. Ш.- пощенски раздавач, да присвои неплатени пенсии в големи размери от 18272.30 лв., за каквато сума е признат за виновен и която е възстановена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, видно от протокол от 12.03.2013 г. по НОХД № 91/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд.

По делото се установява по безспорен начин от ангажираните доказателства и наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата. В закона липсва легална дефиниция на понятието „системни нарушения”, но теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения, които все още не са санкционирани. С оглед на това, безспорно в случая е налице системност на нарушенията на трудовата дисциплина, тъй като ищцата е извършила три и повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е наложено дисциплинарно наказание.

С оглед изложеното съдът приема, че ищцата е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. Наложеното на същата дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразено с критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 ал. 1 от КТ като работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на ищцата, и е наложил наказание, съответно на извършените нарушения.

Обстоятелството, че само другия работник в станцията- В. Ш., с когото е работила ищцата и с когото са се замествали взаимно при отсъствие, е признат за виновен и наказан в наказателно производство, не изключва допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и нейната дисциплинарна отговорност, поради което и доводите в тази насока са несъстоятелни. Обясненията на ищцата, че една от причините да не може да следи изцяло действията на пощальона е, че тя била на петчасов работен ден, а В. Шиков бил на седемчасов работен ден, а и тя му имала доверие, по никакъв начин не я освобождават от отговорността й да изпълнява вменените й задължения. В тази връзка следва да се отчетат и обясненията на ищцата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че през времето, през което е работела на длъжността си /от 2006 г./, не знае какво е включвала длъжностната й характеристика, което категорично определя същата като служител, който явно е бил безотговорен към възложената му работа.

Тази инстанция счита, че първоинстанционният съд като е отказал да открие производство по оспорване истинността на длъжностната характеристика на ищцата, утвърдена на 16.11.2011 г., връчена й на 02.03.2012 г., в която подписа не бил на ищцата, не е постановил незаконосъобразно решение. Искането за откриване на производство по оспорване на документа е направено от ищцата след като по делото с отговора на исковата молба, ответникът е представил длъжностна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 193 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най- късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най- късно до края на заседанието. В случая, ищцата е направила искането си с отделна молба, но в първото съдебно заседание производството по делото е било спряно, за което и двете страни по делото са изразили съгласие, като същата не е поискала съдът да се произнесе по искането й по чл. 193 от ГПК. Освен това, с искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, страната не е оспорила истинността на самия документ, а своя подпис, че се е запознала с длъжностната характеристика. В тази връзка следва да се отчете изявлението на самата ищца, че макар да работи от 2006 г. на длъжността, не знаела какво включва длъжностната й характеристика, без да оспорва обстоятелството, че при встъпването й в длъжност длъжностна характеристика й е била връчена, което е видно от трудовото й досие. На същата са били връчвани и последващи длъжностни характеристики, които по своето съдържание не се различават съществено, особено в частта относно задълженията й като служител на заеманата от нея длъжност- служител гише/началник на пощенската станция в П..Дори и да се приеме, че съдът е допуснал процесуално нарушение, то не е съществено, още повече, че с въззивната жалба пред тази инстанция, това искане не се поддържа, а се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, каквато хипотеза ГПК предвижда само при наличие на предпоставките на чл. 270 от ГПК, каквито в случая не са налице.

Тази инстанция констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ- за възстановяване на предишната й работа, но този пропуск не може да бъде отстранен по реда на въззивното обжалване, поради което съдът не следва да се произнася по него. Този пропуск би бил отстраним по реда на чл. 250 от ГПК, съгласно която разпоредба страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане като тази молба може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Що се касае до произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл. 248 от ГПК и във връзка с подадената частна жалба, следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдът се произнася с определение за разноските в закрито заседание, което се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, първоинстанционният съд не се е съобразил с цитираната разпоредба и е мотивирал отказа си да уважи молбата на жалбодателя „Б. П.” Е. по чл. 248 от ГПК, с разпоредбата на чл. 246 от ГПК- приел е, че след като съдът обяви решението си по делото, не може съм да го отмени или измени. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая ответната по исковете страна е била защитавана от юрисконсулт, поради което искането й за присъждане на разноски в претендирания размер, направено своевременно, е основателно. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя съобразно нормите за определяне размера на адвокатското възнаграждение и това е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая е приложим чл. 7 ал. 1 т. 1 пр. 2- по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Отчитайки, че към момента на определяне на възнаграждението, минималната за страната месечна заплата е 310 лв., тази инстанция приема, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Поради това жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени решение № 234/30.04.2013 г., с характер на определение, постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Б. П.” Е. Г. С. за изменяване на решение № 40/15.04.2013 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд в частта за разноските. Следва да се постанови ново решение, с което се допълни решение № 40/15.04.2013 Ò., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд като А. Б. бъде осъдена да заплати на „Б. П.” Е. Г. С. допълнително сумата в размер на 160 лв. разноски по делото за производството пред първоинстанционния съд.

При този изход на делото жалбодателката А. Б. дължи разноски на „Б. П.” Е. Г. С. съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 1 пр. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 310 лв. за тази инстанция.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 40/15.04.2013 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд.

ОСЪЖДА А. А. Б. от с. П., община Д., с ЕГН *, с адрес за призоваване Г. М., У. „Г.” * А . 1 да заплати на „Б. П.” Е., със седалище и адрес на управление Г. С., ж. к. „С. г.” У. „. С. М. № * бл. *, с ЕИК*, разноски по делото за тази инстанция в размер на 310 лв.

ОТМЕНЯВА решение № 234/30.04.2013 г., с характер на определение, постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ДОПЪЛВА решение № 40/15.04.2013 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд като ОСЪЖДА А. А. Б. от с. П., община Д., с ЕГН *, с адрес за призоваване Г. М., У. „Г.” * А . 1 да заплати на „Б. П.” Е., със седалище и адрес на управление Г. С., ж. к. „С. г.” У. „. С. М. № * бл. *, с ЕИК*, допълнително разноски по делото в размер на 160 лв. за производството пред първоинстанционния съд.

Решението в частта, с която е потвърдено решение№ 40/15.04.2013 г., постановено по Г. д. № 525/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/