Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2420 11.06.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11171 по описа за 2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК.
Ищецът И.Д.К. твърди, че е собственик на имот, находящ
се в с. Р.********, който имот бил водоснабден от ответното дружество. С
протокол № ***********г. /с дата на извършване на проверката 28.03.2018г./ било
отчетено, че потребената вода в имота за периода 01.01.2000г.-12.06.2018г. била
914 куб.м., на стойност 1215,16 лева. През м. април 2018г. ищецът получил
покана за доброволно плащане, с която бил уведомен, че има неплатени задължения
в размер на горепосочената сума. През м. юни същата година получил съобщение,
което показвало задължение в размер на 1316,84 лева. Ищецът твърди, че заплаща
ежемесечно чрез каса на „Изипей“ или по банков път сметките си за вода за
процесния имот, който се ползвал като вила и нямало постоянно потребления на
вода. Сочи, че при демонтаж на стария водомер му било начислено потребление в
размер на 1316,84 лева, което не бил ползвал. Предвид изложеното ищецът моли да
бъде признато за установено, че не дължи тази сума.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди,
че в процесния имот бил монтиран един водомер с номер ******. След извършена проверка от служители на
дружеството е бил съставен констативен протокол, с отчетена разлика по водомера
в размер на 914 куб.м. Към 12.11.2018г. дължимите суми по партидата на ищеца
били по фактури с номера № 36812391 за период от 06.02.2018г. до 09.03.2018г.,
фактура № 38851360 за период от 07.09.2018г. до 05.10.2018г. и фактура №
37684787 за период от 08.05.2018г. до 06.06.2018г. Счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът И.Д.К. е собственик
на водоснабден имот, находящ се в с. Р.*******. Установява се от показанията на
свидетеля Ц., че имотът представлява бивш лагер на ТКЗС, като в момента се
използва за селскостопански цели и е засаден с масив от рози от около 6-7 дка и
около 200 кв.м. лозе. В имота имало монтирана инсталация за капково напояване,
която се захранва от водопроводно отклонение с един водомер. Свидетелят сочи,
че от 2011 г. водомерът е бил в неизправно състояние, като собственикът
многократно бил уведомяван, че трябва да го смени. През 2018г. дружеството за
почнало да поставя водомери своя собственост, поради което бил подменен и този
в имота на ищеца. Смяната била осъществена от техник на дружеството, в
присъствието на свидетеля и на охраната на обекта. За смяната бил съставен
протокол, който е приложен по делото
/лист 59/. От съдържанието на протокола е
видно, че е демонтиран водомер с фабричен № ****** с показание 917, като е
монтиран нов водомер с № ***** с показание 0. Монтажът е осъществен на
28.03.2018г., като протоколът е подписан от Т.С.К., в качеството му на
представител на собственика /лице от охраната/. От представеното копие на
карнета воден за процесния имот е видно, че в периода от 09.10.2017г. до
07.02.2018г. са отчитани количества от по 20 куб.м. месечно / лист 36/. На
09.03.2018г. е отчетено показание 914 куб.м., а на 28.03.2018г. – 917 куб.м.,
тоест 3 куб.м. разлика с предното отчитане. Отчетите в периода до 07.02.2018г.,
включително са подписани за потребител, както и тази от 28.03.2018г. до
08.10.2018г., включително. На
11.04.2018г. е отбелязано отчитане на новия водомер, монтиран на 28.03.2018г.
като разликата е 33 куб.м.
Съгласно заключението на съдебно –счетоводната
експертиза по партидата на ищеца е начислено задължение в размер на 1394,51
лв., от които 1322,79 лв. гланница за
периода 06.02.2018г. – 05.10.2018г. и 71,72 лв. лихва за времето от
31.05.2018г. до 05.10.2018г. / лист 77/. Извършени са в
периода 28.03.2018г. – 12.10.2018г. плащания в общ размер 78,54 лв. От тях на
13.11.2018г. е заплатена сума 45,08 лв. която се отнася до период различен от
исковия.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът е
собственик на посочения недвижим имот, който е водоснабден от дружеството
ответник. От свидетелските показания се установи, че имотът се ползва за
стопански нужди – отглеждане на агрокултури, като в него функционира система за
капково напояване. Така установените обстоятелства опровергават изложеното в
исковата молба твърдение, че имотът се ползва като вила, поради което в него
няма постоянно потребление.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №4
от 14.09.2004г. доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Ищецът е следвало да поддържа измервателното устройство в
изправност, като изпълни дадените му от ответника предписания за подмяна и
ремонт. По делото се установи, че налице смяна на водомера, при която е бил
направен отчет и в карнета е вписано показание от 914 куб.м. Ответникът не
доказа как точно е засечена тази разлика, при положение, че в предходните
месеци водомерът не е функционирал, а липсват документи удостоверяващи, че е
бил подменен преди това. Отчетът в карнета не е подписан от представител на
потребителя / лист 36/, а в съставения протокол с дата 08.03.2018г.
количеството също не е формирано като разлика от старо и ново показание / лист 57/. Ответникът
не проведе пълно доказване и относно момента в който са извършени действията
удостоверени в протокола. Документът съдържа две различни дати – 08.03.2018г. и
13.03.2018г., без достоверността на която и да е от тях да може да бъде
потвърдена, чрез сравняване с други писмени доказателства.
Съгласно чл.32 от Наредба №4 В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Горепосочените несъответствия в документите
удостоверяващи действията на служителите на ответника по отчитане на
измервателното устройство, разколебават достоверността им. Поради това не може
да се приеме за безспорно установено, че в имота на ищеца са били потребени
посочените количества вода.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно чл.78, ал.1 и 5 от ГПК следва да се присъдят
в полза на ищеца деловодни разноски в общ размер на 352,67 лв. Възражението на
ответника за прекомерност на договорения адвокатски хонорар е основателно, тъй
като делото не е с висока степен на правна и фактическа сложност. Ето защо не
следва да се присъжда пълния договорен хонорар от 600 лева, а само половината
от него.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Източен, бул. Шести
септември № 250 ЕИК *********, че И.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** не дължи
сумата 1316,84 лв. /хиляда триста и шестнадесет лева и 84ст./, относно която е
издадена фактура 0036812391от 16.03.2918г.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД да заплати на И.Д.К.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 352,67 лв. /триста петдесет и два лева и 67
ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД