№ 67
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ем. В. П.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
От осъдената А. А. Х., с ЕГН **********, е постъпило искане с правно основание чл.419,
ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 7267/2018 г. по описа на СРС.
В искането за възобновяване се твърди, че с присъда № 138811/02.07.2020 г. по нохд №
7267/2018 г., 102 с-в, по описа на СРС, е призната за виновна за това, че е управлявала МПС,
марка и модел „ФИАТ Б", след употреба на наркотично вещество – марихуана, установена с
техническо средство "Drager DrugChech 3000", за което й е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 18 месеца при първоначален общ режим и „глоба“, в размер на 500
/петстотин/ лева. Твърди се също, че след жалба до СГС въззивният наказателен съд
намалил наложеното й наказание на 12 месеца лишаване от свобода. Изтъква се, че в случая
молителката се явява осъдена, което я прави активно легитимирана да направи искане за
възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство.
Смята, че доказателството, което е послужило за издаване на осъдителна присъда спрямо
нея - показанията на техническо средство "Drager DrugChech 3000" - е неистинско, тъй като
изследването с това средство е визуално; резултатът се отчита от изследващия, а не от
самият апарат и че това обстоятелство създава риск от субективна грешка и че в случая тази
грешка е налице, тъй като преди да управлява МПС тя не е употребявала марихуана. В тази
1
връзка се прави оплакване, че не е ясно какъв е видът на това средство - техническо
средство ли е или тест за медицинска диагностика, което го превръща в медицинско
изследване. Сочи се, че много съдилища приемат в практиката си, че това средство е
медицинско изделие. Заявява, че в делото няма приложена инструкция от Изпълнителна
агенция по лекарствата, от която да е видно дали са правени тестове за годност на същото и
каква е компетентността на служители на МВР да си служат с тестове за медицинска
диагностика. Претендира се, че резултатът, който е отчел полевият тест, е субективен и
грешен и че тази грешка е била потвърдена от назначеното вещо лице. Завява се становище,
че теоретичните разсъждения на вещото лице по всяка вероятност са правилни, но че в
случая те лежат на факти и доказателства, които не са обективни, а са субективни
възприятия на служителите на МВР. Твърди се, че тези обстоятелства не отговарят на
действителността и са неистински.
Предвид така изложеното моли да бъде прието, че искането й за възобновяване на воденото
наказателно производство срещу нея е основателно. Моли да бъде отменена присъдата и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.
В проведеното пред САС заседание защитата на осъдената А. А. Х. в лицето на адвокат И.Г.
моли да бъде прието, че искането е основателно. Поддържа твърдението, че доказателството,
което е послужило за издаване на осъдителната присъда спрямо нея - показанията на
техническо средство Drager DrugChech 3000 - е неистинско. Заявява, че изследването с това
средство е визуално, че резултатът се отчита от изследващия, а не от самия апарат, което
обстоятелство създава риск от субективна грешка и че тази грешка е налице, тъй като
подзащитната му преди да е управлявала МПС не е употребявала наркотично вещество, вкл.
и марихуана. Твърди, че не е ясно какъв е видът на това средство - техническо средство ли е
или е тест за медицинска диагностика, което го превръща в медицинско изследване. Сочи, че
по делото няма приложена инструкция от ИАЛ, от която да е видно дали са правени тестове
за годност на същото и каква е компетентността на служителите на МВР да си служат с
тестове за медицинска диагностика. Изтъква, че Drager DrugChech 3000 реагира на 6
наркотични вещества и че именно поради неефикасност на неговото ползване и за да се
избегне чисто субективната преценка същият е заменен с Drager DrugChech 5000, който е
касетъчен и отчитането не е субективно, а става от самия апарат. Претендира, че Drager
DrugChech 3000 е медицинско изделие - тест за медицинска диагностика, а не техническо
средство, както са приели решаващите съдилища. Твърди, че за да се борави с Drager
DrugChech се изисква специална подготовка, както и че се изисква същият да бъде
адаптиран към околната среда повече от 10 минути. Поддържа се тезата, че резултатът,
който е отчетен от полевия тест, е субективен и грешен и че тази грешка е потвърдена от
назначеното вещо лице. В тази връзка заявява становище, че теоретичните разсъждения на
вещото лице по всяка вероятност са правилни, но че те лежат на факти и доказателства,
които не са обективни, а на субективни възприятия на служителите на МВР. По тези
съображения моли да бъде прието, че искането на осъдената за възобновяване на
наказателното производство е основателно, поради което да бъде отменена присъдата.
2
В съдебното заседание пред апелативния съд осъдената А. А. Х. поддържа становището на
защитника си, а в последната си дума заявява, че /преди да предприеме управлението на
МПС/ не е употребявала наркотични вещества.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП моли искането за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 7267/18 г. на СРС като
неоснователно да бъде оставено без уважение. Счита, че както първоинстанционната
присъда на СРС, така и решението на СГС са правилни и законосъобразни. Твърди, че в
случая законът е приложен правилно, като не са налице и процесуални нарушения,
допуснати от съдебните инстанции. Заявява, че мотивите и на двете съдебни инстанции са
подробни, почиващи на закона и на доказателствата по делото, поради което моли да не се
уважава искането за възобновяване на наказателното дело.
Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните,
в рамките на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на посоченото наказателно дело е процесуално
допустимо. Предмет на искането е съдебен акт /съдебни актове/ от категорията на
визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената по отношение на
А. А. Х. първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била
проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421,
ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдената А. А. Х. за възобновяване на
наказателното дело се явява неоснователно.
С присъда № 138811 от 02.07.2020 г. на СРС, НО, 102 състав, постановена по НОХД
№ 7267/2018 г. по описа на същия съд, А. А. Х., с установена по делото самоличност, е
призната за виновна в това, че на 26.03.2017 г. около 13.00 часа в гр. София по бул. „Генерал
Николай Столетов“, с посока на движение от бул. „Подп. Калитин“ към
ул.“Владимировска“, пред бл. 6, управлявала моторно превозно средство /МПС/ - лек
автомобил марка/модел „Фиат Браво“ с рег. № ******** след употреба на наркотично
вещество – марихуана, установено по надлежния ред чрез показанията на техническо
средство „Drager DrugCheck 3000“ съгласно чл. 6 ал.9 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като
марихуаната е високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 18 месеца, което на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лв.,
платима в полза на държавата и по сметка на СРС.
3
С присъдата е зачетено и приспаднато на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК от
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което А. А. Х. е била задържана
по смисъла на НК /включително задържане по ЗМВР, по чл. 64 ал.2 от НПК и с мерки за
неотклонение задържане под стража и/или домашен арест/ при спазване на съответните
законови съотношения, а именно – задържане по ЗМВР за 24 часа считано от 13.00 часа до
16.00 часа на 26.03.2017 г.
С присъдата на основание чл. 343г вр. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на А. А. Х.
е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца, като
на основание чл. 59 ал.4 от НК е зачетено и приспаднато от това наказание времето, през
което е била лишена от това право по административен ред със заповед за ППАМ №
1864/17-4332-001489/26.03.2017 г. на Началника на ОПП-СДВР, считано от 26.03.2017 г.
С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено да бъде изтърпяно наложеното на
А. А. Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца по НОХД № 325/2016 г. по
описа на РС-Костинброд, като на основание чл. 57 ал.1 т.3 от НК е постановено същото да
се изтърпи при първоначален общ режим. От приведеното в изпълнение наказание е
приспаднато времето, през което е била задържана по посоченото дело.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190 ал.2 вр. чл. 416 ал.4 от НПК А. А.
Х. е осъдена да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС направените по делото
разноски в размер на 184.00 лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така постановената от Софийски районен съд присъда е била обжалвана пред СГС от
подсъдимата /понастоящем осъдена/ А. А. Х. и от защитника й адвокат К. Д. от САК, като
въззивният съд със свое решение № 260539 от 01.12.2021 г. по ВНОХД № 834/2021 г. по
описа на СГС-НО, ХIII въззивен състав е изменил първоинстанционния съдебен акт
/присъда /№ 138811 от 02.07.2020 г. на СРС, НО, 102 състав по НОХД № 7267/2018 г. по
описа на същия съд/ в ЧАСТТА относно наложеното на А. А. Х. наказание „лишаване от
свобода“, като е намалил размера на това наказание от 18 месеца на 1 година „лишаване от
свобода“. С въззивното решение присъдата е потвърдена в останалата й част. Със същото
решение на основание чл. 189 ал.3 от НПК А. А. Х. е осъдена да заплати по сметка на
Софийски градски съд направените в хода на производството пред СГС разноски в размер
на 1170 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъдена да заплати държавна такса в размер
на 5 лв. за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По същество в искането за възобновяване и в съдебните прения пред настоящата
инстанция се въвежда и поддържа оплакване, че осъдителната присъда се основава на
негодно доказателство, като каквото се характеризират и оприличават показанията на
техническото средство "Drager DrugChech 3000". Това оплакване на практика обосновава
довод за допуснати процесуални нарушения в дейността на предходните съдебни инстанции
по проверка и оценка на доказателствата /показанията на вещественото доказателство –
техническото средство "Drager DrugChech 3000"/, изразяващи се в неправилното
4
кредитиране и възприемане на резултата от изследването с това техническо средство като
годно доказателство за установяване употребата на наркотично вещество от осъдената.
Имплицитно се претендира /твърди/, че допуснатото нарушение при оценката на посоченото
доказателство е довело и до грешка при формирането на фактическите изводи относно това
дали преди да управлява МПС осъдената е употребявала марихуана.
Т.е., същността на релевираните оплаквания се изразява в това, че по делото не е
надлежно доказано осъдената да е управлявала моторното превозно средство след употреба
на наркотично вещество и в частност марихуана и че това се дължи на негодността и
ненадеждността на използваното процесно техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества и конкретно марихуана.
В случая СГС е възприел изцяло фактическите изводи на районния съд, както и
извършения от този съд доказателствен анализ. Градският съд е дал своята, по същество
вярна, оценка на доказателствата, относими към твърдяните от защитата спорни моменти от
фактическа картина на деянието. Като в случая, макар и да е приел за правилна дадената от
първия съд интерпретация на доказателствените материали, на свой ред е обсъдил
внимателно и подробно всички доказателства и доказателствени източници.
Приетите за установени фактически положения не подлежат на контрол от
настоящата извънредна инстанция, когато те са резултат на извършена в съответствие с
процесуалните изисквания доказателствена дейност на инстанционните съдилища. В
разглеждания казус предходните инстанции са изпълнили задължението си да съберат
необходимия обем доказателствени материали, свързани с изясняване на включените в
предмета на доказване въпроси, да ги подложат на внимателна преценка, както и да
обосноват изводите си съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. В
тази връзка настоящата инстанция не констатира нарушения в дейността на районния и на
градския съд по събирането, интерпретацията и оценката на доказателствата, поради което
твърденията за противното се явяват неоснователни. В рамките на аналитичната си дейност
градският съд не е допуснал недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да
било доказателство или доказателствено средство. Дори напротив, доказателственият
анализ, направен във въззивния съдебен акт, включително и досежно посочените в искането
като невярно оценени данни от извършения тест за употреба на наркотични вещества чрез
техническото средство "Drager DrugChech 3000", е правилен и в съответствие с
изискванията на цитираните процесуални разпоредби.
Във връзка с гореизложеното напълно лишени от основание са твърденията и
възраженията на защитника, че в случая е налице грешка относно резултата от изследването
с процесното техническо средство, тъй като преди да е управлявала МПС осъдената не е
употребявала наркотично вещество, вкл. и марихуана; че не било ясно какъв е видът на това
средство - техническо средство ли е или е тест за медицинска диагностика; че това
техническо средство е медицинско изделие и служи за медицинска диагностика. Идентично
възражение – за недостоверност на резултата от проведения спрямо Х. полеви тест с
техническото средство "Drager DrugChech 3000" – е било правено от защитата и пред
5
въззивния съд, който подробно и убедително е отговорил на същото. Въпреки това
настоящата инстанция намира за необходимо да изложи и своите съображения защо не
приема за основателни горните оплаквания.
На първо място, неоснователността на тези възражения се обосновава от експертните
извода в заключението на приетата в първоинстанционното съдебно следствие химико-
токсикологична експертиза, подкрепени и от разясненията на изготвилото я вещо лице в
съдебно заседание. От тях се установява, че техническото средство "Drager DrugChech 3000"
е предназначено за професионално изследване на употреба на наркотични вещества от
водачите на МПС /в този смисъл е и информацията в постъпилото писмо от началника на
отдел „Пътна полиция“ при СДВР на л. 99 от първоинст. дело/; че съгласно техническата
спецификация на това тестово устройство положителен резултат за наличие на
тетрахидроканабинол /ТНС/ в оралната течност се отчита, когато наркотичното вещество
присъства в концентрация над 15/40 ng/mL и че съответно тестът ще бъде отрицателен,
когато наркотичното вещество ТНС не присъства в пробата слюнка или концентрацията му
е под границата на откриване на теста /15/40 ng/mL/; че в настоящия случай е отчетен
положителен резултат за тетрахидроканабинол в пробата от орална течност от водача А.Х.;
както и че пасивната употреба на ТНС-съдържащи цигари, дори и при екстремна
експозиция, в интервал от време 45-80 минути след края на експозицията не може да доведе
до концентрация на ТНС в орална течност, надвишаваща 10 ng/mL, което напълно изключва
възможността в настоящия случай положителният резултат за ТНС при изследването с
техническото средство "Drager DrugChech 3000" да се дължи на пасивна употреба на
наркотично вещество тетрахидроканабинол от А.Х..
На следващо място, горните твърдения и възражения на защитника се опровергават
по несъмнен и категоричен начин и от показанията на свидетелите А. П. /включително и
прочетените негови такива от ДП/, Б. И. /включително и от прочетените му показания от
ДП/ и Т. П., които еднозначно и безпротиворечиво описват обстоятелствата, при които е
било взето решение спряната за проверка А.Х., в качеството й на водач на ППС, да бъде
проверена за употреба на наркотични вещества; обстоятелствата на самото извършено
тестване на осъдената с техническото средство "Drager DrugChech 3000"; получения
положителен резултат от това тестване – а именно за употреба на тетрохидроканабинол.
Така, от показанията на тези свидетели се установява, че извършеният на А.Х. полеви тест за
употреба на наркотични вещества е реагирал положително за употребени от водача
наркотични вещества и в частност за марихуана /съдържаща ТНС/.
В частта им относно описаните обстоятелства показанията на цитираните свидетели
напълно коресподнират и се потвърждават от приобщените по делото писмени
доказателства: протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични/упойващи
вещества от 26.03.2017 г. /в който е отбелязано, че е извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство "Drager DrugChech 3000"/; талон за медицинско
изследване № 0328427 от 26.03.2017 г. /в който е отбелязано, че на лицето е извършена
предварителна качествена проба с тест "Drager DrugChech 3000", която е показала
6
положителен резултат за ТНС/; АУАН № 063796/26.03.2017 г.; писма от ВМА с peг. № И-
3446/19.04.2017 г. и с рег. № И-10437/11.11.2019 г. с приложени към тях документи - лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 26.03.2017 г., Книга за регистрация на лицата за
медицински преглед по реда на Наредба № 30/2001 г. на M3, МВР и МП от 03.09.2016 г.
/установяващи, че А.Х. се е явила в Клиниката „Спешна токсикология“ на ВМА на
посочените дата и час, но е отказала предписаното й медицинско изследване за наркотични
вещества/.
В посочените им части показанията на свидетелите А. П., Б. И. и Т. П. напълно се
подкрепят и от приобщеното по делото и предявено на страните веществено доказателство -
полеви тест за установяване употребата на наркотични вещества "Drager DrugChech 3000".
Относно обстоятелството, че именно с този тест е била извършена проверката на осъдената
А.Х. на инкриминираната дата, въззивният е изложил подробни и аргументирани
съображения, които напълно се споделят от САС, поради което не е необходимо и
наложително да бъдат повтаряни в настоящото решение.
Като са оценили правилно приобщените по делото доказателствени материали и като
не са интерпретирали превратно значението и съдържанието на доказателствените
източници, инстанционните съдилища не са допуснали никакви нарушения на
процесуалните правила при установяването на възприетите по делото факти и в частност на
фактите, че на инкриминираните дата и място осъдената е управлявала МПС след като е
била употребила наркотично вещество марихуана.
Относно доказването на релевантните на обвинението факти САС счита, че
инстанционните съдилища не са допуснали съществено процесуално нарушение, доколкото
не съществува съмнение, че процесът на доказване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози, като съставомерно обстоятелство по чл. 343б, ал. 3 НК, не може да се
ограничи само до реда, предвиден в съответната Наредба за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК липсва обективен признак „надлежен ред
на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, какъвто
изрично е предвиден в диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Затова е недопустимо в
настоящото производство процесът на доказване и установяване на релевантните на
обвинението факти да бъде ограничаван в рамките на административни разпоредби и
процедури. Обратното, без да има законово основание за това, би поставило
доказателствената дейност по НПК в субсидиарно положение спрямо регламентирания в
подзаконов нормативен акт административен ред и би се конфронтирало с принципните
правила на чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК. В този смисъл са решение № 116 от
08.08.2016 г. по нд № 34/2016 г. на трето н.о. на ВКС; решение № 81 от 15.05.2018 г. по нд
№ 237/2018 г. на трето н.о. на ВКС; решение № 126 от 05.07.2019 г. по н.д. № 540/2019 г., ІІ
н.о. на ВКС. Съобразно така изложеното правилен е решаващият извод на СГС, че
правнорелевантните факти, които са относими към състава на престъплението по чл. 343б
7
ал. 3 НК, могат да бъдат установявани с всички допустими по реда и правилата на НПК
доказателства и доказателствени средства, без да бъдат ограничавани до правилата на
съответната Наредба за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед на това за установяване на съставомерното обстоятелство, че осъдената е
управлявала МПС след употреба на наркотично вещество марихуана, правилно и
законосъобразно инстанционните съдилища са се позовали на целия обем събрани относими
доказателства и доказателствени средства, които по несъмнен начин удостоверяват този
факт. В обобщение, надлежното доказване и установяване на визираното съставомерно
обстоятелство се основава на следните данни:
- При извършването на първоначалната проверка водачът на автомобила – осъдената
Х. е била превъзбудена, държала се е неадекватно, била е с разширени зеници на очите,
което е станало причина да бъде поискано съдействие от екип на ОПП-СДВР и същата да
бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
- Свидетелите-полицейски служители са установили, че при направения й тест
техническото средство е дало като резултат положителна проба за употреба на наркотични
вещества, а именно - марихуана.
- Еднократният полеви тест "Drager DrugChech 3000", който надлежно е бил
предоставен на полицейските служители за изпълнение на служебните им задължения, е бил
използван в пълно съответствие с методиката и указанията за ползването на това техническо
средство и е отчел положителен резултат за наличието но ТНС в пробата от оралната
течност на водача на МПС.
- Техническото средство, използвано в хода на проверката на водача А.Х., е било
надлежно предоставено на полицейските служители за извършването на полеви нарко-
тестове, като е било годно /в срок на годност/.
- Действията на полицейския служител А. П. по извършването на проверката с теста
на осъдената А.Х. са надлежно и коректно обективирани в съответния съставен от него
протокол.
- Отчетеният с техническото средство резултат от изследването - наличие на ТНС в
пробата от оралната течност на осъдената - е бил отразен в съставения й АУАН, който е
подписан от нея без възражения.
- На осъдената, в пълно съответствие с правилата на действащата към този момент
Наредба за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата
на наркотични вещества, е бил издаден талон за изследване, който е бил подписан и приет
от нея /приемането е удостоверено с подписа й, като отново липсват възражения/.
- Впоследствие А.Х. без основателна причина е отказала да даде кръв и урина за
изследване наличието на наркотични вещества.
Изложеното сочи, че употребата на наркотично вещество от А.Х. е установена по
8
несъмнен и категоричен начин, и то не само посредством използването на описаното
техническо средство, а и чрез други доказателства и доказателствени средства, като
положителният резултат от изследването е потвърден от показанията на разпитаните
свидетели-полицейски служители и на практика не е бил оспорен от самата осъдена.
Съобразявайки изложеното дотук, САС намира, че инстанционните съдилища са
изпълнили задълженията си по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК да осигурят разкриването на
обективната истина и да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен това
въззивният съд е изпълнил и задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК да провери
изцяло правилността на присъдата, като е обсъдил поотделно и в логическата им връзка
помежду им всички доказателствени материали и е отговорил на всички възражения
относно установяването на фактическите обстоятелства на извършеното деяние. Всичко
това налага извода, че досежно начина на формиране на вътрешното убеждение на
предходните съдебни инстанции не могат да бъдат отправени никакви упреци. В случая
изразеното от една от страните по делото /осъдената/ субективно недоволство от оценъчната
дейност на съдилищата по фактите не е основание да бъде направен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения от инстанционните съдилища, след като не се
установяват никакви пороци в доказателствената им дейност и в процеса на формирането на
вътрешното им убеждение, което изцяло е основано на годни и законосъобразно приобщени
доказателствени материали.
И доколкото в искането за възобновяване като отменително основание е въведено
единствено допуснато съществено процесуално нарушение в доказателствената дейност на
инстанционните съдилища и в частност при оценката на доказателствата /основание по чл.
348 ал.1 т.2 от НПК/, то отсъствието на такова, както и изобщо на каквито и да са други
процесуални нарушения, обосновава извод, че искането за възобновяване на наказателното
производство на така претендираното основание следва да бъде оставено без уважение.
Следователно липсата на процесуални нарушения, както и на нарушение на
материалния закон /макар да не е правено изрично оплакване в тази насока, САС служебно
констатира, че няма допуснато съществено нарушение на материалния закон/ обосновава
извод, че не са налице основания настоящата инстанция да упражни правомощията си за
отмяна по реда на възобновяването на въззивния съдебен акт, респективно на изменената с
него присъда и за връщане на делото за ново разглеждане, в какъвто смисъл е отправеното
искане.
Воден от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената А. А. Х., с ЕГН **********, за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 7267/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 102-ри състав.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10