РЕШЕНИЕ
№
159/ 25.05.2018год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 25.04.2018год.
/ двадесет и пети април през две хиляди
и осемнадесета година / в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове :
Рени Ковачка
Радост
Бошнакова
при секретаря Катя
Станоева като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 146 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 173/ 27.11.2017год., постановено по
гр.дело № 284/2017год. Радомирският районен съд е осъдил на основание
чл.240 от ЗЗД И.С.Д. *** да заплати на П.Г. П. от *** сумата от
11 950 лева, представляваща главница по договорза заем от ***, ведно
със законната лихва, считано от датата на предяваване на иска-24.04.2017 год.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 10 300 лева, представляваща
главница по договор за заем от ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска- 24.04.2017 год. до окончателното й изплащане.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от П.Г.
петров против И.С.Д. искове за заплащане на сума в размер на 4 302 лева, ведно
със законната лихва ,представляваща неустойка
по договор за заем от *** за периода от 24.04.2014год. до 23.04.2017год.
и сумата от 3 708 лева, ведно със законната лихва, представляваща
неустойка по договор за заем от *** за
периода от 24.04.2014год. до 23.04.2017год.
С решението си съдът е осъдил И.Д. да заплати на П.Г.
разноски по делото в размер на 1 956.18 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата,
която го обжалва , в частта му, в която
е уважен предявения против нея иск по чл.240 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че
решението, в обжалваната му част, е незаконосъобразно тъй като като събраните
по делото доказателства не са обсъдени с необходимата прецизност и задълбоченост
и че не обсъдени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното
решаване на спора. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е оборена
доказателствената сила на представените по делото разписки от *** и ***, както и
че неправилно е приел че процесните договори за заем не са привидни и нищожни
като сключени при липса на съгласие и против волята на ответницата. Според
жалбоподателката, обжалваното решение е незаконосъобразно и поради това , че
неправилно и неаргументирано районния
съд е приел, че процесните договори за заем не са унищожаеми като сключени
поради измама и крайна нужда. Твърди се, че ответницата е била въведена в
заблуждение при сключване на договорите и че тя е била с ясното съзнание, че
сключва договорите като гаранция за своя работодателя, че няма да злоупотреби с
представените й стоки и че е ги е подписала под страх да не остане без работа,
ако не го направи, а е имала нужда от нея за да задоволява материалните си
потребности. По така изложените в жалбата-основна и допълнителна съображения,
жалбоподателката моли решението на районния съд, в обжалваната му част, да бъде
отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения против нея иск по
чл.240 от ЗЗД, ведно с всички произтичащи от това последици. Подробни
събражения в тази носока жалбоподателката развива в представена писмена защита.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражения,
че фактическите твърдения за сключване на договорите за заем при крайна нужда
се излагат за първи път пред въззивната инстанция, а в писмената защита че това възражение е погасено
по давност с оглед разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗЗД. В писмената защита е изложил доводи че твърденията
на жалбоподателката за привидност на догововорите за заем не могат да се кумулират
с такива за тяхната унищожаемост, както
и че възражението за унищожаемост на договорите поради измама е преклудирано
като въведено едва във въззивното производство, а по същество е неоснователно.
По изложените в съдебно заседание и в писмена защита доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение, ответникът Г. прави искане за неговото потвърждаване.
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе по спора ,
взе предвид следното:
Пернишкият районен съд е предявен иск от П.Г. *** за
осъждане на ответницата И.Д. *** да му заплати сумата от 11 900лева,
дълщажа му се по договор за заем от ***, неустойка за неизпълнение за периода
от 24.04.2014год. до 23.04.2017год. в размер на 4 302 лева, както и
законна лихва върху главницата от 11 900лева, считано от датата на
предявяване на иска- 24.04.2017год. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 10 300 лева, дължаща му се по договор за заем от ***, неустойка
за неизпълнение за периода от 24.04.2014год. до 23.04.2017год. в размер на
3 708лева, ведно със законната лихва върху главницата от 10 300лева, считано
от датата на предявяване на иска- 24.04.2017год. до окончателното й изплащане. В
исковата молба се съдържат твърдения, че
въз основа на сключени на *** и *** договори за заем ищецът е
предоставил на ответницата в заем
съответно сумите 11 900лева и 10.300лева, с уговорка да му бъдат върнати в
определен срок. Твръди се също така , че *** и съответно на *** ищецът е предоставил
на ответницата сумите по договора за заем, за което същата е подписала разписка и запис на заповед, съответно с дати
*** и ***. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си да върне
получените суми на падежа и се претендира тяхното заплащане , ведно с
уговорената неустойка и законна лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата-жалбоподателка в настоящото производство,в който не е оспорила че е
подписала процесните два договора за заем, два броя разписки и записи на заповед,
но е оспорила твърдението на ищеца, че е
получила сумите по тях. Ответницата е
изложила твърдения, че през периода от *** до *** е работила като *** в търговски
обект, управляван от ищеца и лицето С.П.
и че против нейната воля и по настояване на ищеца е подписала процесните
договори за заем като гаранция за евентуални липси на средства и стоки от
търговския обект и под страх да не си загуби работата, от която се е нуждаела.
Твърди също така, че договорите за заем са привидни и липсва съгласие и воля за
тяхното сключване, поради което са нищожни, както и че са унищожаеми като
сключени при грешка, измама, заплашаване и крайна нужда, в каквато се е
намирала към 2012год. По отношение на
претендираната неустойка ответницата е направила възражения за прекомерност, както
и е изложила твърдения че договорите за заем са сключени в нарушение на закона,
тъй като законът изисква суми над 10 000 лева да се превеждат по банков
път , а не да се предават на ръка. Направила е възражение за погасяване на
вземането по давност.
Районният съд е уважил предявения иск по чл.240 от ЗЗД,
като е приел ,че между страните са били сключени валидни договори за заем, че
ответницата е получила предоставените й от ищеца суми, които не му е върнала в
уговорените за това срокове. Приел е че вземането не е погасено по давност като
е отхвърлил претенцията за заплащане на
неустойка , приемайки същата за неоснователна.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
И тук следва да се има предвид, че предмет на
обжалване в настоящото производство е решението на районния съд, в частта му, с
която са уважени предявените искове по чл.240 от ЗЗД, като в останалата част
същото не е обжалвано и като такова е влязло в сила.
Пред районния съд е представен договор за заем от ***
, от който е видно, че ищецът в
първоинстанционното производство П.Г. в качеството си на заемодател е
предоставил на ответницата И.Д. в качеството й на заемател сумата от 11 950 лева за срок до 29.04.2012год., която сума последната
се е задължила да върне след изтичане на
горепосочения срок. За предаването на получената в заем сума ответницата е
подписала разписка от ***, както и запис
на заповед от същата дата.
Представен е и договор за заем от ***, от който е
видно че ищецът в първоинстанционното производство е предоставил на ответницата
Д. и втора сума в размер на 10 300 лева за срок до ***, която сума
последната се е задължила да върне след изтичане на горепосочения срок. За
получаване на предоставената й в заем сума ответницата е подписала разписка от ***,
както и запис на заповед от същата дата.
По делото е разпитана като свидетел С.П., от
показанията на която се установява, че ответницата в първоинстанционното
производство е била нейн служител и е работила като *** в търговски обект, находящ се в *** .
Свидетелката установява, че по времето, през което ответницата е работила при
нея, тя е била подпомагана от ищеца П.Г., който снабдявал търговския й обект
със стока. Свидетелката знае от ищеца, че е предоставил пари в заем на ответницата, но е виждала
документи за това. Според свидетелката, стоката в търговския обект е идвала с фактура,
като получената стока е била заплащана по различен начин. В едни от случаите
това ставало веднага при получаване на стоката, а в други-по-късно, в
зависимост от уговорките с доставчиците. Свидетелката установява, че не е имало
практика работещите в търговския обект за подписват записи на заповед за
опазване на стоката, като за целта се правили инвентаризации. Такава инвентаризация
била направена и по времето, през което ответницата е работила като *** в
търговския обект и била установена липса
на стоки и пари.
По делото е
разпитана С.И., която е пазарувала редовно в търговския обект, тъй като е
работила като *** в съседен на него офис. По тази причина свидетелката се запознала
с ответицата по делото, а и с ищеца, когото считала за собственик на търговския
обект, тъй като доставял стоката, събирал оборота, а и се консултирал с нея във
връзка със счетоводството на обекта. Свидетелката установява, че ответницата е
работила по трудов договор в търговския обект, но същият не бил регистриран в
НОИ. Установява също така, че павилионът, в който работела ответницата бил
денонощен, че ответницата спяла в нает от нея офис, съседен на павилиона в
който работела като нощно време била заменяна от съпруга си. Свидетелката
установява, че ответницата и била показала документи за два заема, като й
обяснила, че служат като гарант за стоката, намираща се в павилиона.
При горното фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Договорът за
заем е реален договор, с който заемодателя предава в собственост на заемателя
пари или заместими вещи срещу задължение за връщането им. За да има валидно
сключен договор за заем, освен постигнато съгласие между страните, следва да
има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, то фактическият състав на сделката не е осъществен.
В случая, представените по делото два договора за
заем установяват както постигнатото съгласие на заемодателя-ищец в
първоинстанционното производство да даде, така и съгласието на
заемателя- ответницата в първоинстанционното производство да получи в заем
сумите по тези два договора. Последните обективират съвпадащите насрещни
волеизявления на страните в горния смисъл, като същите са подписани от
ответницата- жалбоподателка в настоящото производство и тези подписи не са оспорени от нея. По изложените
съображения настоящият състав счита, че е налице съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на паричните суми, предмет
на двата процесни договора, поради което възраженията на жалбоподателката за
противното и оттук за нищожност на сключените договори поради липса на съгласие
се явяват несъстоятелни.
Налице е и вторият елемент от фактическия състав на
договора за заем, а именно предаване на сумите от заемодателя на заемателя. Фактът на предаване се установява от
представените по делото два броя разписки от *** и от ***. както правилно и
обосновано е приел и първоинстанционния съд. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че районният съд е обосновал горния извод,
въпреки че доказателствената сила на двете разписки е била оборена от останалите
доказателсва по делото- в частност с показанията на свидетелката И.. Както правилно е отбелязал районния съд
разписките съставляват частни свидетелствуващи документи, които удостовервят
неизгодни за ответницата Д. факти поради което
имат силата на извънсъдебно
признание и важат срещу нея като издател
/ чл.180 от ГПК / . Цитираните разписки
са подписани от ответницата Д. , поради което съставляват доказателство
за че изявленията, които се съдържат в
тях са направени от нея и в това се заключва тяхната доказателствена сила. При
положение, че ответницата оспорва
истинността на подписаните от нея разписки, то в нейна доказателствена
тежест е да установи неистинността на удостоверените обстоятелства. Доказателства
за последното липсват по делото, а и извод за неистиност на удостовмерените с
двете разписки обстоятелство не би могъл да се направи от показанията на
свидетелката И.. Същата не е присъствала на подписването на договорите за заем
и на двете разписки, поради което няма лични впечатления във връзка с
предаването на сумите.
Предвид на
горното съдът намира, че доказателствената сила на оспорените два броя разписки
от *** и *** не е оборена и същите доказват реалното предаване на процесните
суми на ответницата Д..
Неоснователно
се твърди в жалбата, че неправилно районния съд не е уважил направеното от
ответницата възражение за привидност на двата договора за заем по смисъла на
чл.26, ал.2 от ЗЗД. В писмения отговор в първоинстанционното производство
ответницата е обосновала привидността с липсата на реално предаване на сумите
по договорите за заем. Доказването на привидност на сделката става чрез т.н. начало на писмено доказателства по
чл.165 от ГПК или чрез „ обратен документ“ като целта на документа е да разкрие
симулацията и да установи вътрешните отношения между страните по сключения
договор. Такъв документ не е представен
по делото, а и не се твърди, че съществува. Установяване на привидността на
може да стане чрез свидетелски показания, предвид съществуващата законова
забрана за това. Свидетелски показания са допустими в случаите по чл.165, ал.2
от ГПК, но настоящият не е такъв. Ответницата твърди че не е получила сумите, визирани в
договорите за заем, но не ангажира доказателства, които да оборят отразеното в
двете разписки, а именно че сумите са получени. Със същите фактически
твърдения, а именно за непредаване на
сумите по договорите за заем ответницата
обосновава и възражението си за нищожност на договорите поради липса на
основание. Както вече се посочи по-горе по делото е установено предаването на
сумите, поради което възражението се явява несъстоятелно, в който смисъл е и
произнасянето на първоинстанционния съд.
В писмения отговор пред районния съд ответницата е направила
възражение, че процесните договори за заем са унищожаеми като сключени при грешка,
измама, заплаха и при крайна нужда. Като направени в законоустановения срок и с
писмения отговор по делото същите се явяват процесуално допустими и районния
съд е държал произнасяне по тях, което и е сторил. Възражението за унищожаемост на договорите
като сключени при грешка, измама и крайна нужда не са и преклудирани, тъй като съгласно чл.32, ал.3 от ГПК ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска
унищожението и чрез възражение и след като давността е изтекла.
В тежест на страната, която твърди нищожност или
унищожаемост на договора е да ангажира доказателства и да докаже основанията
си. В случая ответницата не е доказала, че е сключила договорите за заем след
като е била подведена от ищеца чрез умишлено въвеждане в заблуждение и че е
била принудена да ги сключи чрез
възбуждане на основателен страх. Не е доказала да е била принудена да сключи
неизгодните сделки поради недостиг на средства за задоволяване на материалните
си нужди или че при сключването им е налице несъответствие между нейната воля и
обективирането й. Данни в този смисъл не се съдържат в показанията на
свидетелката И., въпреки твърденията на жалбоподателката за противното. Както
вече се посочи по-горе, свидетелката И. не е очевидец на подписването на
договори за заем, разписките и записите на заповед и същата сочи като причина
за тяхното сключване посочената й такава от самата жалбоподателката. Предвид на
гореизложенто правилно и законосъобразно районния съд е отхвърлил като
несъстоятелни възраженията на ответницата за унищожаемост на договорите за заем
и оплакванията за противното, изложени във въззвината жалба, се явяват
несъстоятелни.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че районният
съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на ответницата да
ангажира доказателства за нищожност и унищожаеми процесните договори за заем и
по този начин тези нейни възражения са останали недоказани. Видно от доклада по
чл.146 от ГПК, районния съд изрично е указал на ответницата че следва да докаже
направените от нея правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи
възражения, рес. да дакаже че договорите са нищожни и унищожаеми, както и е посочил,
че ответницата не сочи доказателства за доказаване на тези свои възражения.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира за
доказано наличието на валидно сключени межу страните договори за заем, по които
ответницата- жалбоподателка в настоящото производство е неизправна страна, тъй
като не е изпълнила задължението си да върне заетите суми, поради което и
предявените против нея искове с правно основание чл.240 от ЗЗД са основателни и
правилно са уважени от районния съд. Поради съвпадащите мотиви на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение, в обжалваната му част, се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173/27.11.2017год.,
постатновено по гр.дело № 284/2017год. по описа на Радомирския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: