Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 923
гр.
Пловдив, 17.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2961/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.Г.Д. против
Наказателно постановление № 20-1030-003099, издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на Д.Г.Д. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140 ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за
неговата отмяна
Въззиваемата страна взема писмено становище за законосъобразност
на НП.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 20.03.2020 г. около 15:07 часа в
гр.Пловдив на ул. Кукленско шосе до № 13 Д.Г.Д. управлява електрически мотопед модел TDL022 С РАМА № *******, собственост на М.Д.Д., който не е регистриран
по надлежния ред.
Съдът намира, че извършването на съставомерното деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и
НП остана недоказано по делото, доколкото в конкретния случай презумптивната доказателствена сила на
АУАН се явява изцяло опровергана от събраните по делото доказателства
относно основното спорно по делото обстоятелство дали процесното МПС се явява електрически
мотопед или електрически велосипед.
Така в непосредствения си разпит пред съда актосъставителят заяви, че е
отразил в АУАН, че процесното МПС е мотопед, само и единствено поради факта, че
водача не е носил документи, като по този начин е възпрепятствана възможността
на контролния орган да провери какъв е действителния вид на превозното средство-
електрически велосипед или електрически мотопед.
Освен това от представените по делото от жалбоподателя писмени
доказателства фактура № ********** и
Атестационен сертификат (на който от
съда служебно бе назначен превод от английски на български език) се
установява по несъмнен начин, че процесното
превозно средство в действителност е електрически велосипед.
В българското право по настояще не е налице изрична правна уредба на
електрическите велосипеди. Тяхната техническа и правна същност обаче е достатъчно
подробно изяснена в стандарт EN 15194:2017. От една страна този стандарт е приет въз основа на Директива 2006/42/ЕО
относно машините и представлява единна и хармонизирана уредба на техническите изисквания към електрическите велосипеди, приложима на
територията на целия Европейски съюз, а по този начини в България.
От друга страна в представения Атестационен сертификат изрично е
отбелязано, че при производството и пускането в продажба на процесния
електрически велосипед са съобразени
изискванията, както на Директива 2006/42/ЕО, така и на стандарт EN 15194:2017.
От текста на стандарта е видно, че електрическите велосипеди се отличават
със следните технически характеристики:
-притежават педали и в
този смисъл са с основно мускулно
задвижване
- снабдени са със допълнителен/ спомагателен електрически мотор (в
английската версия на стандарта auxiliary motor), който подпомага (assists) мускулната сила, като й придава допълнителна мощност (power).
- в нито един момент електрическия велосипед не може да се
движи само въз основа на действието на електрическия мотор.
Електрическия мотор само спомага мускулната сила, като увеличава мощността й,
но не може самостоятелно да приведе в
движение или да поддържа движението на превозното средство. В този
смисъл електрическия мотор е спомагателен (auxiliary) източник на енергия и мощност, допълващ основния
източник-мускулната сила. Сам по себе си електрическия мотор не е самостоятелен
източник на енергия и въртящ момент.
-максимална мощност- 0,25 kW
-максимална скорост- 25 км/час
-електрическия мотор се изключва при натискане на спирачката.
Доколкото в Атестационния сертификат
изрично е отбелязано, че при производството на процесния електрически велосипед
модел TDL022 са съобразени изискванията на стандарт EN 15194:2017, то следва да
се приеме, че управляваното от Д.Д. превозно средство отговаря на посочените по-горе технически
характеристики.
Доколкото се установява, че процесното превозно
средство представлява електрически велосипед със спомагателен/допълнителен
електрически мотор, то се поставя въпросът подлежи ли същия на регистрация и
попада ли в обхвата на изключенията по смисъла на чл.1, ал.4, т. 4 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно
която са изключени от приложното поле на наредбата, респективно от задължението
за регистрация велосипедите с
допълнително монтиран двигател. Според настоящия състав отговорът е
еднозначен и той е, че процесното превозно средство не подлежи на регистрация.
В тази връзка следва да се отбележи, че
по никакъв начин не може да се сподели писменото становище на въззиваемата
страна, че под понятието велосипед с допълнително монтиран
двигател се разбирало само
велосипед, на който в последствие е монтиран електрически мотор, но не
и велосипед, който фабрично е снабден с електрически мотор, както е в настоящия
случай.
Според настоящия състав подобно тълкуване
на чл.1, ал.4, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. влиза
във флагрантно противоречие с изричния текст, а и с целта на актовете на
Европейския съюз, които имплементира Наредба
№ I-45 от 24.03.2000.
В параграф 21 от Допълнителните разпоредби
на Наредбата изрично е посочено, че тя въвежда в българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на
Европейския парламенти на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива
1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства.
Съгласно консолидирания текст на Директива
1999/37/ЕО (отразяващ измененията с Директива 2014/46/ЕС) в приложното й поле
попада уредбата на документите за регистрация на превозни
средства, издавани от държавите членки.
В чл. 2 от Директивата ( посредством
специфичната законодателна техника на препращането) са уредени категориите МПС,
за които следва да се издават документи за регистрация, а именно всяко превозно средство по смисъла на
член 1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото
одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, отменена и заменена с Директива
2002/24/ЕО на европейския парламент
и на съвета от 18
март 2002 година относно типовото одобрение на дву- и триколесни
моторнипревозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО.
В чл. 1 от Директива 2002/24/ЕО е
посочено, че тя се прилага за всяко всяко дву- или триколесно моторно превозно
средство, с двойни или единични колела, предназначено да се движи по път, както
и за неговите компоненти или технически устройства.
Съгласно чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от приложното поле на директивата
изрично са изключени колесни средства с помощни педали, оборудвани със спомагателен електрически двигател
с максимална номинална постоянна мощност от 0,25 kw, на които захранването се намалява
постепенно и накрая прекъсва, когато превозното средство достигне скорост от 25
км/ч или преди това, ако водачът спре да върти педалите.
Видно, че така описаното превозно
средство по смисъла на чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от Директива 2002/24/ЕО изцяло
отговаря на дефиницията за електрически велосипед по смисъла на стандарт
EN 15194:2017.
Налага се извод, че при употребената
техника на препращане от Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за
регистрация на превозни средства, изменена с Директива
2014/46/ЕС, извън
нейното приложно поле, остават електрическите велосипеди по смисъла на стандарт
EN 15194:2017.
Доколкото, както вече се отбеляза Наредба № I-45 от 24.03.2000 изцяло имплементира
Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива 2014/46/ЕС, то при
съмнение в точния текст на дадена разпоредба от Наредбата, тя следва да се тълкува с оглед текста и
целта на конкретния член от Директивата, който дадената разпоредба въвежда в
българското право.
В конкретния случай разпоредбата на чл.1, ал.4, т. 4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 въвежда изключение от режима на задължителна регистрация по
отношение на велосипеди с допълнително монтиран двигател
Както вече се обоснова в кореспондиращата
норма на Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива
2014/46/ЕС във вр. с Директива 92/61/ЕИО, отменена и заменена с Директива
2002/24/ЕО е предвидено изключение от задължението за регистрация по отношение
на електрическите велосипеди, отговарящи на изискванията на стандарт EN
15194:2017.
От гореизложеното следва, че понятието „допълнително монтиран
двигател“ следва да се
тълкува в смисъла, който произтича от стандарт EN 15194:2017, тоест не като двигател, който е монтиран
впоследствие към велосипед, а като двигател, който е изначално фабрично
или впоследствие присъединен към велосипед, който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен източник на
мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на задвижване.
Налага се извод, че критерия за
преценката дали велосипеда е с „допълнително
монтиран електрически двигател“ не е времеви, тоест изцяло ирелевантно
е дали двигателя е монтиран фабрично или
едва след пускането на велосипеда на пазара. Точно обратното, критерият е
качествен, като релевантното обстоятелство
е дали двигателят се явява основен или допълнителен/спомагателен
източник на мощност за задвижване. Ако електрическият мотор е основен източник
на задвижване, превозното средство няма да попада в обхвата на изключенията и
ще подлежи на регистрация. Ако
електрическия мотор е само спомагателен/допълнителен източник на енергия за задвижване,
който подпомага основния източник, какъвто се явява мускулната сила, то електрическия велосипед ще попада в
рамките на изключенията по смисъла на чл.1, ал.4, т. 4 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 и за него не съществува изискване за регистрация.
С оглед на всичко гореизложено, доколкото
се установява, че процесния електрически велосипед представлява именно такъв с
допълнително монтиран двигател, по смисъла на действителното съдържание на това
понятие, уредено в чл.1, ал.4, т. 4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000, то същият не подлежи на регистрация.
При извод, че процесното МПС не е подлежало на регистрация, то следва че деянието, за което е наказан дееца се
явява несъставомерно по чл. 140 ЗДвП, а точно обратното същото е изцяло
правомерно и съответно на нормативните изисквания. Като издадено за деяние,
което всъщност не представлява административно нарушение, НП следва да бъде отменено.
Предвид този изход на спора съгласно
новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателят, но
доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства за сторването
им, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-003099, издадено от
Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Д.Г.Д.
е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.