№ 979
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100103866 по описа за 2022 година
Ищeцът А. Б. С. излага в исковата молба, че на 22.04.2019г. е претърпял
инцидент на ъгъла на ул. „Леге“ и ул. „Съборна“, където, вървейки по
тротоара, пропаднал в дупка с размери около метър на метър и дълбочина 20-
30 см., в която имало парчета от счупени бетонови плочки и стърчащи железа
от намиращата се до дупката шахта. Пропадайки в дупката, ищецът се спънал
в парчетата от бетонови плочки и стърчащите железа и паднал напред,
подпирайки цялата си тежест си върху дясната си ръка, която попаднала
върху нещо остро – впоследствие оказало се изрязан стърчащ пътен знак със
заострен връх и височина от около 10 см. Четвъртият пръст на дясната му
ръка бил прободен и разцепен от острието. Пръстът се подул, отекъл и кървял
силно. Ищецът изпитвал интензивна болка. Приятел, с когото се разхождали
заедно към момента на инцидента, както и събралите се хора, се опитвали да
го изправят на крака, но той не можел да стане около 20 минути. Още същата
вечер посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където раната била обработена и
защита. Претърпените неимуществени вреди под формата на болки и
страдания ищецът оценява на 50 000 лв. Счита, че полагането на грижа за
състоянието на тротоара и намиращите се върху него съоръжения във вид,
съответен на предназначението му, е задължение на Столична община, като
собственик на общинския път, част от който е процесният тротоар. Ето защо,
предявява иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 000
лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва същата. Оспорва сочните от ищцата причини и механизъм
на настъпването на увреждането. Оспорва настъпването на самите вреди.
1
Поддържа, че Столична община не е отговорна за вредите на ищеца, защото е
изпълнила задълженията си във връзка с поддръжката на процесния тротоар
във вид, съответен на предназначението му. Счита, че с това е изпълнила
задълженията си като собственик да съблюдава и поддържа пътната мрежа –
общинска собственост, с цел осигуряване безопасно придвижване на всички
участници в движението. Оспорва иска като прекомерен и несъобразен със
справедливостта.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетелката А. Д.. При разпита същата заявява, че на
процесната дата с ищеца се разхождали в центъра на София. Преминавали по
тротоара на кръстовището на ул. „Съборна“ и „Леге“. Настилката на тротоара
в тази му част била с плочки. Внезапно А. пропаднал в дупка, образувана от
счупени плочки с размери около 2 на 2 метра и дълбочина около 10-15 см.
Загубил равновесие, спънал се и паднал. Свидетелката също се спънала, но
успяла да запази равновесие и да не падне. При падането, А. се подпрял с
ръцете си напред и порязал безименния пръст на дясната си ръка си на нещо,
което свидетелката впоследствие видяла, че изглежда като отрязан пътен
знак, стърчащ на около 10 см. от тротоара. Порязването било дълбоко, до
нокътя, виждала се костта, имало доста кръв. А. изпаднал в шок и не можел
да стане двадесет минути. Не пожелал да се извика „Бърза помощ“, поискал
да се прибере вкъщи. Свидетелката и минувачи успели да го вдигнат, качили
се в такси и свидетелката го завела в дома му в „Захарна фабрика“, където
майка му го посрещнала. Виждали са се след случая. Сочи, че А. е бил доста
стресиран, а сега има деформиран нокът и често носи ръкавици, защото се
притеснява.
По инициатива на ответника е допуснат разпит на свидетеля М.Д. –
служител на ответника. Същият заявява, че работното му място е на стотина
метра от процесното кръстовище между улиците „Съборна“ и „Леге“.
Заявява, че за този участък в общината не са получавани сигнали за разбити
плочки и шахти. Свидетелят ежедневно минава от там и не си спомня към
22.04.2017г. да е имало компрометиран участък в района. Не му е правило
впечатление да има липсващи плочи, неравности или дупки, нито изрязани
пътни знаци. Заявява, че през 2017г. не са извършвани ремонтни работи на
2
тротоара в процесния участък.
Като обсъди показанията на свидетелите в съвкупност, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелката Д., която е очевидец на описания
инцидент и не е заинтересована от изхода на спора. Показанията са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Същите не се опровергават от
показанията на служителя на общината, доколкото фактът, че той няма
спомен в процесния период на тротоарната настилка да е имало
компрометирани плочи и че не са получавани сигнали от граждани за дупки
на тротоара, не означава, че такива не са били налице.
От показанията на свидетелката В. С.а, майка на ищеца, се установява,
че на 22.04.2017г. А. се прибрал вкъщи около 18 часа. Свидетелката отворила
вратата и видяла сина си, подпрян на А.с, изцапан с кръв. Завела го в
„Пирогов“ с такси, където го шили. След това приемал обезболяващи и не
можел да спи. Комплексирал се от обезобразения си пръст и даже си купил
ръкавици, за да го прикрива. Наложило се да посещава психолог.
По делото е представен Лист за преглед на пациент от 22.04.2017г.,
извършен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, от който се установява, че на
процесната дата ищецът е посетил Спешния кабинет по ортопедия и
травматология на посочената болница. Поставена му е диагноза МКБ S61
“Открита рана на китката и дланта“, приложена терапия – Сутура.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Б. Б. се
установява, че при процесния инцидент ищецът е получил разкъсно-контузна
рана на върха на 4-ти пръст на дясната ръка, засегнала и деформирала нокътя
му. Раната не е била голяма, но е била обработена хирургически и зашита,
което определя че същата е била с дължина над 2 см., т.к. по-малките от този
размер рани обичайно се лепят с лепило. Вещото лице счита, че е напълно
възможно такова нараняване да се получи на ръката при падане върху
пътната настилка и в присъствието на режещи предмети тъй като при падане,
пешеходецът машинално протяга ръце за oпора и пада на тях. Тогава
най-често ръцете получават нараняване на дланта, пръстите, а понякога при
по-интензивен удар те могат да получат и счупване на лъчевата кост в
областта на китковата става.
Раната на 4-ти пръст на дясната ръка на ищеца е зараснала за срок до 2
3
седмици, но с остатъчна деформация на нокътя. По своя медико-биологичен
характер, разкъсно-контузната рана причинява на пострадалия „разстройство
на здравето неопасно за живота“. Разкъсно-контузната рана на пръсти на
ръката води до интензивни болки през първите 7-8 дни и периодични такива
за срок до 3 седмици. Тези болки бързо отзвучават след прием на седативни и
обезболяващи средства. Ищецът също е ползвал такива и затова е търпял
интензивни болки само през първата седмица след злополуката, а останалият
период до края на 3-тата седмица той е тьрпял само спорадични болки в
зоната на нараняването.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
4
Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30,
ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и
тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно
ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара в състояние, годно за безопасно
придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно
приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ – една лека
телесна повреда; силата и продължителността на болките и страданията –
интензивни за срок до 7 дни и спорадични за срок до 3 седмици;
продължителността на лечебния и възстановителен период – около 2
седмици; младата възраст на пострадалия – 22 години; настъпилото пълно
възстановяване от травматичните увреждания /по делото няма данни за
трайни увреждания или усложнения/, но и остатъчния белег след
извършеното зашиване и деформацията в областта на нокътя, които, както се
установява от свидетелските показания, силно притесняват ищеца, и като
съобрази социално-икономическите условия към момента на инцидента и
към настоящия момент, възлиза на 2 000 лв. Предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е основателен за тази сума,
като достатъчна да компенсира причинените от увреждането болки и
страдания.
По разноските:
На осн. чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
5
адв. Х. Ч. от САК сумата от 370 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение (на осн. чл.78,
ал.8 съдът определя размер от 300 лв.), което съобразно отхвърлената част от
иска следва да се присъди в размер на 288 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съда държавна такса от 80 лв. и разноски по делото от
14 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на А. Б. С., ЕГН
********** с адрес гр. София, бул. „****, кантора 416 сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на
22.04.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на адв. Х. Г. Ч.
от САК, с адрес гр. София, бул. „****, кантора 416, сумата от 370 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН ********** от гр. София, бул. „****,
кантора 416, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ **** сумата от 288
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати по сметка на
СГС сумата от 94 лв. – разноски по делото.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7